МОТИВИ към присъда № 13 от 12.07.2019г. по НОХД № 298/ 2019
г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371,
т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.
Обвинението срещу В.Т.Н. *** е за
извършване на престъпление от общ характер по 199, ал1 т.4 НК вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б.
„А“ и б.”Б” НК при фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния
акт- затова, че на 11.03.2019г. в гр.К., в къща на ул. „***“ № *** е отнел от
владението на М.Т.С. движими вещи и пари
на обща стойност 3 411, 34 09 лева, като е употребил за това сила и
грабежът представлява опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1,б.“А“ и „Б” НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
изразява становище, че същото е
доказано. По отношение на подсъдимия Н.
пледира за налагане на наказание ЛС в размер на 12 години, което да се
намали с 1/3, или да му се наложи
наказание ЛС в размер на 8 години, което да се изтърпи ефективно.
Пострадалата М.Т.С. е редово призована за
разпоредителното заседание, но не се явила, а е заявила писмено, че не желае да
участва в производството и да се конституира като граждански ищец. Същата не е
предявила и искане за конституирането си като частен обвинител.
Служебният
защитник на подсъдимия Н.- адв.Й.Т.
пледира за налагане на минималното, предвидено в закона наказание и
съответно- редуцирането му с 1/3. Сочи, че липсата на телесно увреждане е
основание за определяне на наказанието към минимално предвидения от закона
размер.
Подсъдимият В.Т.Н. се признава за виновен и
признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл. 371 т.2 НПК. Същият пред КнОС, в присъствието на защитник,
заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; че прави
самопризнание, от което ще се ползва при постановяване на присъдата и даденото
съгласие е доброволно и по собствена воля. Изразява съжаление за стореното
деяние и моли за справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра необходимите доказателства за
изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303
и сл.от НПК, приема за установено следното:
по фактическата обстановка
Подс. В.Т.Н. е с ЕГН **********. Роден е на *** ***, б., б. Г., о.. Женен е , с основно образование, понастоящем в
Затвора- Бобов дол.
Подс. Н. е бил
осъждан както следва: с присъда
№ 87/15.10.2012г. по НОХД № 838/2012г. на КнРС, в сила от 30.10.2012г., с която
за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 НК вр.
с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б във вр. с чл. 20, ал. 2 НК му е наложено ЛС в размер на 2 години при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг".
Наказанието е
изтърпяно на 30.05.2014г. – срвн. отбелязване
върху препис- извлечение от БС на осъденото лице- л.103, т. I от ДП.
Междувременно са
налице следните осъждания:
По НОХД № 67/2015 г. на КнРС е осъден на ЛС
за срок от 3 години ефективно за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК деяние,
извършено на 28.09.2014г., в сила от 15.06.2015г.;
По НОХД № 410/2015г. на КнОС е осъден на ЛС за
срок от 1 година ефективно за престъпление по
чл.259, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК за
деяние, извършено на 12.04.2015г, в сила от 10.09.2015г.;
По НОХД № 1016/2015 г. на КнРС е осъден на
ЛС за срок от 3 години ефективно за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК за деяние, извършено на 21.03.-23.04.2015г., в
сила от 11.11.2015г.
Посочените три наказания са групирани от КнРС
с определение
по ЧНД 1370/2015г. по описа на КнРС, като съдът е приложил разп. на чл.23 НК и
е определил общо наказание за престъпленията по НОХД № 67/2015г. на КнРС, НОХД 410/2015г.
на КнОС и НОХД 1016/2015г. на КнРС, а именно най-тежкото от тях- ЛС за срок от 3
години с приложение на чл.24 НК
/увеличено с 6 месеца/ при първоначално определен режим на изтърпяване на наказанието
„строг“. Определението е влязло в сила на
23.02.2016г.
Наказанието е изтърпяно на 04.09.2018г.-
срвн. отбелязване върху препис- извлечение от БС на осъденото лице- л.66, т. I от ДП.
В хода на
делото бе представена справка от Затвора- Бобов дол, от която е видно, че
междувременно спрямо Н. е постановена още една влязла в сила присъда. От
изисканата спешна справка от БС при КнРС се установи, че същият е осъден с
влязло в сила споразумение на КнРС по НОХД № 436/19 г. за престъпление,
извършено на 08.03.2019 г. по чл.354а, ал.3 НК на ЛС в размер на 1 година ефективно при
режим „строг“ и глоба в полза на държавата в размер на 2 000 лева. Същото
е в сила от 22.03.2019 г.
На 11.03.2019г., около 15.00ч, подсъдимият Н. бил в района на МБАЛ „Н.Василиев" гр.Кюстендил. Разхождал се сам по
улиците около болницата. Бил облечен с
тъмен,черен спортен панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав. Ожаднял и
решил да отиде до намираща се наблизо чешма. Тръгнал
по ул."*** и след десетина минути стигнал до
чешмата.
По същото време там се появила и пострадалата
св.М.С.. На рамото си, закачена посредством дръжка /презрамка/, С. носела черна
платнена чанта, затворена с цип от горната страна, която притискала с ръка към
тялото си. В чантата пострадалата носела очилата си с диоптрични рамки,
едно портмоне, с девет стотинки в него, четири броя секретни ключове, документ за самоличност - зелен паспорт
на нейно име. Най-отгоре в чантата била поставила
черен чорап, в който преди да излезе от дома си, сложила сумата от 3 350
лева. Парите били в прозрачен найлонов плик и стегнати с
ластик. Пострадалата била превързала чорапа, за да не изпаднат парите. С
другата си ръка теглела количка с празни
бутилки от минерална вода. Искала да ги напълни на чешмата и да ги
закара у дома си.
Тя помолила обвиняемия да й помогне да
напълни бутилките, въпреки че двамата не се познавали.
Н. се съгласил и се приближил до нея. В този момент тя оставила
количката и отворила чантата, за да провери дали ключовете й са там, при което подсъдимият
видял вътре превързания черен чорап, в който изглеждало,
че има увито нещо. Н. решил, че това са пари.
Тъй като нямал никакви средства, а искал да набави за себе си
такива, подс. Н. преценил, че може да открадне лесно чантата, респективно да се
обогати с поставените в нея пари. Огледал се наоколо, но видял, че мястото е
прекалено оживено, имало твърде много хора и въпреки физическото си превъзходство трудно ще присвои чантата с парите,
без да остане незабелязан. Затова решил да изчака по-удобен момент, в
който да остане насаме с пострадалата.
Подсъдимият започнал да й помага, като напълнил с вода
бутилките и ги натоварил в количката. През
цялото време й говорел спокойно и приятелски и успял да я разпита къде и
с кого живее. С. му казала, че сама обитава къща на намиращата се наблизо улица
„***". Чувайки
това, той веднага решил да се възползва от възможността да присвои парите на
по-усамотено място. Казал й, че ще й помогне да закара количката с водата до
дома й, след което започнал да я тегли по пътя. С. вървяла до него, насочвайки
го към къщата и носейки чантата си,
закачена с презрамката на рамото й, като я притискала с ръка към тялото
си. Тези й действия още повече засилили убеждението на Н., че в чантата има пари.
Когато
стигнали пред къщата, обитавана от пострадалата, на ул."***" №***, подсъдимият оставил количката на тротоара. С. отново отворила чантата си и извадила
ключовете за входната врата на двора. Подсъдимият Н. и този път видял чорапа. Решил да даде възможност на пострадалата да влезе
в дома си, където вече бил сигурен, че ще бъде сама. С. му благодарила, взела
количката, отключила вратата и
влязла в двора. След това заключила вратата, прибрала ключовете в чантата и затворила ципа. Оставила
количката и продължавайки да държи чантата закачена по същия начин през
рамо, се насочила към къщата.
В това
време, подсъдимият се покатерил през портата и се озовал в двора, на няколко метра зад пострадалата. Насочил се
бързо към нея. Движенията му били забелязани
от С., която се обърнала с лице към него.
Била видимо стресната и уплашена, тъй като въобще не очаквала да види друго лице в двора зад заключената от самата
нея врата и инстинктивно притиснала
чантата с ръка към тялото си. Подсъдимият вече се намирал до нея.
Пресегнал се с две ръце и хванал здраво чантата в долната й част, под
презрамката. Дръпнал я с всичка сила, при което дръжката/презрамката се откачила от рамото на С.. Тя се опитала да я задържи
с ръка, поради което подс.Н. отново силно дръпнал чантата и въпреки съпротивата й, т я изтръгнал от ръката й, установявайки фактическа власт върху нея и съдържанието й. Виждайки, че чантата
с парите е в ръцете на подс.Н., С. започнала силно да вика за помощ. Подсъдимият,
държейки чантата, изтичал до входната врата. Прескочил я и се озовал на
тротоара пред къщата. Бързо прибрал чантата под връхната си дреха и се огледал.
Видял, че по същото време по улицата минава
непозната за него жена /св.Я./. Наблизо разхождала детето си в количка и още една жена
- св.В.Б..
Двете забелязали прекачването му през заключената врата и чували виковете на
пострадалата. Затова подсъдимият избягал по посока кв."***" в
гр.Кюстендил, като минал по ул."***".
Подс. Н. отишъл в покрайнините на
града. Минал зад сградата на „Евросервиз" и се озовал в тревиста местност, успоредно на ул.„Дупнишко шосе". Там
отворил чантата и разгледал съдържанието й. Развързал черния чорап,
извадил парите от него и ги взел, прибрал ги
в джоба си. Останалите вещи оставил в чантата.
Поставил я на земята и я покрил с трева и картонни отпадъци. След това подсъдимият
отишъл в обитавано от него жилище в кв."***" в гр.Кюстендил. Извадил парите и ги преброил. Те
били в различни копюри -40бр.
банкноти в копюри от по петдесет лева, 50бр. банкноти в копюри от по двадесет
лева и 35бр. банкноти в копюри от по десет лева. Общата сума била 3350
лева.
Н. взел произволна малка част от
парите, като останалите поставил в джоб на собствено черно кожено яке, което оставил
на легло в стаята и излязъл. Разхождал се из кв."***" в гр.Кюстендил и започнал да
харчи от парите. След около час се прибрал, облякъл якето и отново излязъл в
квартала. Продължил да харчи от парите,
като прибирал рестото от покупките в якето. След това отново се прибрал, оставил якето с парите в него на същото
легло и излязъл.
Междувременно,
няколко минути след бягството на обвиняемия, по улицата, пред
дома на пострадалата минал автопатрул от служители на РУП- Кюстендил. Те били
уведомени от С. и от свидетелките какво се е случило.
Бил подаден сигнал и била сформирана ОИГ. При обхода на района
полицейският служител св.К. забелязал, че наоколо има камери за
общинско видеонаблюдение, както
и такива, монтирани на частни сгради. Видял, че на къща, находяща се на ул."***" има две
охранителни камери. При преглед на записите от тях, видял, че минути след
посочения от пострадалата час на извършване на престъплението, по улицата
преминава лице от мъжки пол, облечено с тъмен, черен спортен панталон и тъмносиня риза с дълъг ръкав. На
записа се виждало, че лицето придържа
някаква вещ под горната си дреха, в областта на корема. Движело се по
посока кв."***", гр.Кюстендил.
Св.К., който бил дългогодишен
полицейски служител разпознал лицето от записа- подс.Н., който познавал във
връзка с работата си и многобройните му престъпни
прояви /Н. има над 30 осъждания, преимуществено за престъпления против
собствеността/. Уведомил за това колегите
си, като по този повод била сформирана
група за неговото установяване. Последният признал за извършеното и обяснил къде е скрил парите на пострадалата, както и
чантата с останалите вещи.
Подс.Н. завел разследващите органи в къщата на ул."***"№***. Показал
им якето, в което бил скрил парите. При
извършеното претърсване и изземване във вътрешния джоб на якето,
поставени в прозрачен найлонов плик и стегнати с ластик, били открити и подробно описани със серийни номера
38бр. банкноти в копюри х 50 лв, 56 бр. в копюри от х 20 лв и 10 бр. х
10 лева, на обща стойност 3120 лева. Във
външния джоб на якето са открити и описани 6 бр. банкноти х 10 лв и 1 банкнота
по 5 лв на обща стойност 65 лв. Иззетата сума пари в размер общо на 3 185лв е
останалата неизхарчена от Н. част от парите на пострадалата. След завършване на процесуалното действие, подс.Н.
отвел разследващите на мястото,
където е оставил чантата с останалите вещи. Показал я и тя била открита и
иззета така, както я бил укрил. В рамките на ДП процесните вещи са върнати на пострадалата.
По делото
е била назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. В.И.. От нея се
установява, че стойността на вещите е
както следва: 1бр. платнена чанта -7 лв; 1 бр. очила с
диоптрични стъкла- 40лв.; 1 бр.черно портмоне- 5лв.; 4 бр. секретни ключа - 8лв
и 1 черен чорап- 1,25 лв. Общата сума на оценяваните
към момента на извършване на престъплението вещи, възлиза на стойност 61,25 лева. Размерът на МРЗ към 11.03.2019 г. е 560 лева.
От
назначената видеотехническа експертиза, изготвена от в.л. В. П., е видно, че
предоставените за изследване файлове са от охранителни
камери, монтирани на жилищна сграда на ул."***" №***, в
гр.Кюстендил, насочени към улицата и представляват цифров презапис от
оригинални файлове от твърдия диск на компютърна видео охранителна система.
Извлечени са кадри с най-добро качество на лице
със синкава дреха и тъмни панталони, което по стойката и разположението на ръцете, носи нещо под дрехите
си. Според отразеното на снимките
записът е направен в 16, 46ч. на 11.03.2019г.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия Н. признание на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт пред КнОС, което се подкрепя от следните
доказателства, събрани на досъдебното производство: от протоколите за разпит на
обв.Н. пред орган на ДП в присъствие на защитник- л.42 и 44, протокол за разпит
пред разследващ полицай на св. М.С.- л.1-3, т. II, св. В. Б.- л.4, т. II; на св. Г.К.- л.5- 6, т. II; на св.Д. И.- л.7, т. II; на св. Д. Я.- л.8, т. II; съдебно оценителна експертиза на
в.л.В.И., съдебно видеотехническа експретиза на в.л. в.П., от справките и бюлетините за
съдимост на Н..
КОС кредитира показанията
на посочените свидетели и ги намира за последователни,
единни и безпротиворечиви. Тези свидетели са разпитани подробно, като са
предали възприятията си от случката достоверно и последователно. Независимо от
факта, че св. М.С. е била потърпевша,
доколкото е бил обект на физическа саморазправа, съдът не намира основание да
ги приеме за пристрастни или преднамерени. Този пострадал свидетел подробно и
последователно предава възприятията си относно начина на протичане на
случката и доколкото съдът няма
основание да се съмнява в неговата обективност, показанията му се включват в
доказателствената маса. В този аспект КнОС приема нейните показания за логични
и достоверни, още повече че те изцяло кореспондират и с обясненията на самия
подсъдим пред разследващ орган на ДП, дадени в присъствие на защитник относно
срещата между двамата, мястото на нанасяне на изтръгване на чантата от ръцете
на пострадалата, начина на последващото
му оттегляне, скливане на вещите и изхарчване на част от парите.
Последователни, незаинтересовани и изцяло потвърждаващи помежду си са и
показанията на св.Б. и Я. относно начина на оттегляне на
подсъдимия и неговото поведение непосредствено след деянието, респ. неговото
описание; св. Г.К.- полицейския
служител, разпознал подсъдимия при преглед на записите от охранителните камери;
св. Д.И.- участвал в претърсването на дома
на подсъдимия, пред когото същият
обяснил за начина на отнемането на парите, посочил е местонахождението на
чантата и е извършил ОИМ по издирването на откраднатите вещи и установяване на
подсъдимия. Тези свидетелски показания са вътрешно безпротиворечиви,
добросъвестни и достоверни, доколкото всеки от свидетелите предава собствените
си възприятия от отделни части от събитията, на които е бил непосредствен
очевидец и участник, няма основания за отхвърлянето им и също се включват от
съда в доказателствения материал.
В
него се включват и посочената вече обективни и компетентни съдебнооценителна и
видеотехническа експертизи на в.л. И. и П. относно стойността на отнетите вещи и съдържанието на
записите на охранителните камери /последните предадени доброволно от
собственика им/, както и справките за правното положение и извлечения от
бюлетините за съдимост на подс.Н..
Няма основания и за отхвърляне на
обясненията на подсъдимия от ДП, дадени в присъствие на защитник, които са
годно доказателствено средство по смисъла на
чл.115 НПК. Тези обяснения са твърде кратки, но същите се потвърждават в
отделните им части- относно мястото, начина и средството за отнемането на чантата с вещите от показанията на вече посочените свидетели,
поради следва да се включат в доказателствената
съвкупност.
В нея се включва и протокол
за претърсване и изземване, съставен по реда на
чл.161, ал.2 НПК с последващо одобрение от съдия по реда на ЧНД № 381/19
г. на КнРС, който представлява годно доказателствено средство.
Тази фактическа обстановка е приета и от КнОП
в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия, който и по реда на чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обв. акт и е съгласен да не се събират
доказателства по тези факти.
по
правната квалификация
С деянието си подсъдимият Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл. 199, ал.1, т.4 НК вр.чл. 198, ал.1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“
и „Б” НК.
Грабежът представлява сложно
съставно престъпление, включващо два акта, които са взаимно свързани,
осъществени въз основа на едно решение и насочени към една обща цел. Единият
акт на изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване
(физическа или психическа принуда), а другият акт- в отнемането на вещта.
От обективна страна на
датата 11.03.2019г. в гр.Кюстендил подс.Н. е отнел чужди движими вещи от
владението на собственика св. М.С. (т.е.налице е прекъсване на фактическата
власт на последната и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия). Предмет на отнемането са
движими вещи- черна платнена
чанта, пари- 3 350.09лв., 1
бр. очила с диоптрични рамки, 1 бр. черно
портмоне, 4 бр. секретни ключове, 1 черен чорап, всичко на обща стойност 3411.34 лева. Същото е извършено по
неправомерен начин, без да е налице
съгласие на собственика на вещите. Н. е установил трайно фактическо владение
върху тях, като същите са преминали от патримониума на пострадалата в този на
подсъдимия. Отнемането е извършено от него с намерение вещите да бъдат
противозаконно присвоени, свидетелство за което е и поведението на подсъдимия-
същият, след отнемането на чантата, заедно с нея и находящите се в нея вещи, е
прескочил входната ограда, бързо е напуснал района на произшествието, скрил е
чантата и парите на различни места, съответно- е започнал да харчи от тях.
Налице е и вторият акт –
принудата, която е налице и в първата й форма- физическа, доколкото същата е
средство за установяване на владението на отнетата вещ. Безспорно Н. е упражнил
сила, изразяваща се в дърпане на чантата, намираща се на рамото на пострадалата. Силата се
изразява във физическото въздействие
върху личността на пострадалия и е използвана като начин за осъществяване на
изпълнителното деяние. Налице е връзка и близост между употребената сила и
отнемането на вещта от владението на пострадалия с намерението да бъде
присвоена, като действията на извършителя са съединени с връзката на
фактическото единство, основано на посочената цел. По този начин чрез
употребата на сила, изразяваща се в
силно дърпане, която е употребил, за да парира всякаква съпротива у пострадалата,
подсъдимият е отнел вещта и е успял да установи своя трайна фактическа власт
върху нея.
От субективна страна деянието е
извършено при проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран предварително в съзнанието на
извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка- сравнително безлюдна улица
в следобеден час на деня, липса на лица в района, внезапност на нападението.
Подсъдимият много добре е осъзнавал, че чрез употребата на принуда установява
своя трайна фактическа власт върху
вещта. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Знаел е, че посредством употребата на сила чрез
дърпане на чантата спрямо пострадалата лесно ще се сломи съпротивата й, / респ.
съобразил е, че пострадалата е възрастна и бавно би могла да реагира на
неговата агресия/, а и че ще си осигури време за безпрепятствено оттегляне, за
да не му се попречи на отнемането на предмета на деянието и установяване на
трайна фактическа власт върху същия. Съзнавал е общественоопасните последици,
които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел тяхното
настъпване. Същият много добре е знаел, че
употребява сила като начин за отнемане на чуждата вещ
и намерението му е било противозаконно да я присвои, като е искал да
бъдат осъществени признаците на престъпния състав. Независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване.
Деянието на Н. се явява извършено в
условията на „опасен рецидив” по см. на чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б” НК, т.е.
квалифициращият признак по чл. 199, ал.1, т.4 НК е налице. Към датата на
деянието същият е бил осъждан, както следва:
По НОХД № 838/2012г. на КнРС, в сила от 30.10.2012г., с която за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК
вр. с чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б във вр. с чл. 20,
ал. 2 НК му е наложено ЛС в размер на 2 години при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг". Това наказание е изтърпяно на 30.05.2014г.
Н.
има и още едно осъждане: с определение
на КнРС по ЧНД 1370/2015г., по което е приложена разп. на чл.23 НК и е определено
общо наказание
за престъпленията по НОХД № 67/2015г. на КнРС, НОХД 410/2015г. на КнОС и
НОХД 1016/2015г. на КнРС- ЛС за срок от 3 години с приложение на чл.24 НК /увеличено с 6 месеца/ при
първоначално определен режим на изтърпяване на наказанието „строг“, в сила от 23.02.2016г. Групираните с посоченото определение три присъди са
постановени за извършени деяния в условията на съвкупност, като е определено
общо ефективно наказание ЛС. В случая е налице едно осъждане, макар да
са постановени различни присъди за отделните престъпления- в този см. и ППВС
№2/ 1970г. раздел ІІ относно „опасния рецидив”.
Това наказанието
е изтърпяно на 04.09.2018г.
Посочените осъждания обусляват приложението
едновременно на разп. на чл.29, ал.1, б. „А“ НК и б. „Б“ НК. Или към датата на деянието Н. е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на ЛС не по- малко от 1 година, изпълнението на
окето не отложено по чл.66 от НК- по НОХД № 838/12 г. на КнРС; като
едновременно с това е налице и второ осъждане с определение по ЧНД № 1370/15 г.
/включващо НОХД № 67/15 г. на КнРС, НОХД № 410/15 г. на КнОС и НОХД № 1016/15
г. на КнРС/, като по нито едно от тяхнаказанието не е отложено по реда на чл.66 НК. Не е бил изтекъл и срока по 30,
ал.1 НК с оглед времето на изтърпяване на наложените наказания. Затова и опасния рецидив следва да се квалифицира като такъв при усл.
на чл. 29, ал.1, б. „А” и б. „Б” НК.
Съобразявайки гореизложеното, КнОС призна подсъдимия Н. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 199,
ал.1, т.4 НК вр.чл. 198, ал.1 вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК. НК.
по наказанието
При определяне вида и
размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена
опасност на деянието e висока. Засегнати са обществени
отношения, които осигуряват неприкосновеността и защитата на частната
собственост, а същевременно са свързани и със защитата личността и
неприкосновеността на гражданите.
Степента на обществена
опасност на подсъдимия Н. е висока
предвид факта, че е бил осъждан над 30 пъти и че деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Извън
посочените присъди спрямо същия има и още едно осъждане за деяние, извършено
само три дни преди настоящето деяние- по
чл.354а, ал.3 НК с наложено наказание ЛС и глоба, което обстоятелство обуславя по- високата степен на обществена опасност на дееца и сочи
че престъпната дейност има разнообразен характер.
Причините за извършване на
деянието се коренят в утвърдените криминални нагласи на подсъдимия, в желанието му да се
облагодетелства противозаконно за чужда сметка, в неуважението към
личността на другите граждани,
собствеността и труда. Мотивите са били користни- бързо и лесно набавяне на
допълнителни вещи, без да полага труд за това.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство КОС отчита съдействието
от страна подс. Н. пред органите на ДП /доколкото същият сам е показал мястото,
в което е изхвърлил чантата с част от вещите/ и по този начин е съдействал и за
връщането на част от откраднатите вещи, с което той в значителна степен е
улеснил неговото разкриване и по този начин не е създавал пречки пред
разследващите органи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете високата стойност на предмета на престъплението и наличието и на друго
осъждане за деяние, извършено само няколко дни преди настоящето, поради което
наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
При
индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече
съгласно диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК съдът счете,
че наказанието следва да определи при усл. на
чл. 58А, ал.1 НК. За деянието по чл.199, ал.1, т.4 НК, извършено от Н. минималното наказание, предвидено в посочения
текст е ЛС за срок от 5 години, а максималното- ЛС в размер на 15 години. Като съобрази превеса
на посочените по- горе отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че
на подс.Н. следва да се наложи наказание в размер на 12 години. Същото на осн. 58А, ал.1 НК се намалява с 1/3, т.е.
с 4 години, или се определя окончателен размер на наказанието – лишаване от
свобода за срок от 8 години.
Този размер на
наказанието е достатъчен за постигане
целите на специалната и общата превенция
и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на
наказателната репресия.
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът
следва да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и
превъзпитанието на осъдените и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на
специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би довело до
трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална превенция, а не
с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на
наказанието.
В този аспект КнОС счита, че
специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез ефективно изтърпяване на така определеното наказание- както защото по
отношение на подсъдимия не е налице
първата предпоставка по чл.66 от НК,
така и поради необходимостта от изпълнение на целите на наказателната репресия,
визирани в чл.36 НК. Това е напълно наложително с оглед засегнатия обект на
обществените отношения, доколкото е извършено престъпление против собствеността
и подс.Н. е с трайно установен противообществен начин на живот; със завишената
степен на обществена опасност и утвърдени криминални нагласи; притежава изявена
склонност за извършване на престъпления против собствеността; същевременно при
преглед на осъжданията му прави впечатление, че същият осъществява и друга
разнообразна престъпна дейност извън този вид престъпления- напр. по чл.249 НК и чл. 354а НК. Именно чрез определяне на такъв размер на
наказанието, чрез трайното му извеждане от обществото ще се постигне
превъзпитателния ефект на специалната
превенция. По този начин в най- пълна степен ще се постигнат и съответните
положителни промени в съзнанието на
дееца и впоследствие– да се социализира
в обществото. Същевременно по
този начин ще се осъществи и генералната
превенция- а именно осъществяване на възпитателното въздействие на наказанието
върху останалите членове на обществото.
В хода
на делото бе представена справка от Затвора- Бобов дол, от която е видно, че
междувременно спрямо Н. е постановена още една влязла в сила присъда- на КнРС
по НОХД № 436/19 г. за престъпление, извършено на 08.03.2019 г. по
чл.354а, ал.3 НК на ЛС в размер
на 1 година ефективно при режим „строг“ и глоба в полза на държавата в размер
на 2 000 лева. Същото е в сила от 22.03.2019 г. Спрямо това осъждане са
налице предпоставките на чл.25 от НК и
КнОС приложи като разпоредба, като определи общо наказание до двете присъди,
доколкото деянията са в условията на съвкупност- извършени са преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Ето
защо КнОС на осн. чл.л.25, ал.1 от НК определи общо наказание измежду така
определеното наказание и наказанието „ЛС” в размер на 1 година по НОХД №
436/2019 г. на КнРС, в сила от 22.03.2019 г. и настоящата присъда , а именно
„лишаване от свобода” в размер на 8 /осем/ години.
На
осн.чл.23, ал.3 от НК КнОС присъедини и
изцяло към така определеното наказание
„ЛС” и наказанието „глоба в полза на държавата” в размер на 2 000 лева.
На осн. чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС КнОС определи първоначален режим на
изтърпяване на наказанието „строг”.
На осн. чл.59, ал.1 НК КнОС приспадна времето, през което Н. е бил
задържан по реда на чл. 64, ал.2 НПК за времето от 11.03.2019 година до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна времето през което Н. е търпял наказание „лишаване от свобода” по
НОХД № 436/2019 г. на КнРС.
Същевременно КнОС не наложи предвиденото в
чл. 199, ал.1 НК алтернативното
наказание “конфискация до ½ на
имуществото” за Н. предвид липсата на
доказателства за наличие на недвижими имоти и движими вещи- МПС.
по разноските и веществените
доказателства
На осн.чл.189, ал.3 изр. 2 НПК съдът се произнесе и по сторените по делото разноски. КнОС осъди Н.
да заплати по сметка на ОД на МВР Кюстендил сумата от 267, 81 лева
разноски за вещи лица.
Вещественото доказателство-
CD със запис на охранителна камера
след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожи.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :