№ 3408
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Н. Л., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. С.И. от САК срещу
наказателно постановление № 21-4332-016117/02.08.2021 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ
бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са му наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие
на установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за допуснати съществени процесуални
нарушения в предходната фаза на административнонаказателното
производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
1
редовно призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален
представител – адв. С.И. от САК, като двамата поддържат жалбата и
изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
464512/24.07.2021 г., съставен от В. Й. В. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетелите В. АНД. СТ. и П. П. Т. - очевидци е
констатирано, че на 24.07.2021 г. около 16:58 часа в гр. София, бул. „Цар
Освободител“, с посока на движение от ул. „Г.С.Раковски“ към бул. „Княгиня
Мария Луиза“, жалбоподателят Л. управлява лек автомобил марка „БМВ“ с
рег. № №№№№, като на площад „Независимост“ преднамерено извежда
превозното средство извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до
загуба на сцеплението на гумите с пътя, с което създава опасност за другите
участници в движението и пътната инфраструктура.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Л..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-016117/02.08.2021 г. от Гергана
Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Л. са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 23.08.2021 г., като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на
25.08.2021 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства относими към назначаването,
съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
3
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. Ето защо, възраженията в жалбата, че липсва
описание на т. нар. „дрифт“ не могат да бъдат споделени, имайки предвид
твърдените от правоохранителните органи фактически положения, че Л.
преднамерено е извел управляваното от него превозно средство извън
контрол чрез презавиване, довеждайки до загубата на сцепление на гумите с
пътя.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Н. Н. Л.
е ангажирана, като на основание чл. 175а, ал. 1 ЗДвП са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по
делото доказателствен материал, този съдебен състав намира, че липсват
убедителни фактически данни в подкрепа на възведеното спрямо Л.
административно обвинение. По несъмнен начин е установено на етапа на
съдебното следствие, че на посочените в АУАН и НП време и място
привлеченото към отговорност лице е управлявало процесния лек автомобил,
както и че е временно е изгубил контрол над превозното средство. Спорен
4
между страните обаче остава въпросът дали в конкретния случай загубата на
контрол се дължи на съзнателно и преднамерено /т.е. умишлено/ поведение
на водача, в която насока гласните доказателствени средства условно могат
да бъдат обособени в две контрадикторни групи – от една страна показанията
на полицейските служители В.В., В.С. и П.Т., а от друга – разказите на
спътниците в управлявания от Л. автомобил – З.Г. и В. С... Визираното
противоречие налага преценката за тяхната верификация да се базира на
обективни критерии, залегнали в дългогодишната съдебна практика, а именно
естеството /качествената характеристика/ на информационния носител,
съответствието с другите събрани по делото доказателства и вътрешната му
убедителност, изводима от неговата логичност, последователност и
балансираност.
Съобразявайки стриктно изброените критерии този съдебен състав
счита, че не следва да кредитира с доверие показанията на полицейските
служители за посочения релевантен факт, отчитайки несъответствията
помежду им, макар да се представят за очевидци на вмененото
административно нарушение. Така например свидетелят В.В. твърди, че
водачът „превъртя гуми на място и изнасяше автомобила…не е правил цял
кръг на въртене…само задната част поднесе…при тази маневра, автомобилът
влезна леко в лентата за насрещно движение…това е превъртането на гумите
го направи само веднъж“, свидетелят П.Т. отбелязва, че „този водач извърши
по-рязка маневра….наляво, с допълнително подаване на газ и форсиране на
автомобила, съответно самият автомобил започва да върти гуми и задната
страна на автомобила загуби сцепление и започна да се движи S-образно в
посока към тротоара и обратно към платното, без да се качва на тротоара…
автомобилът частично напусна пътната си лента, със задницата…влизайки в
лентата за насрещно движение…автомобилът занесе два-три пъти, докато
водачът го овладя“, а свидетелят В.С. сочи, че „водачът на автомобила
преднамерено изфорсира автомобила….думата изфорсира я разбирам като
губене на управление на автомобила, увеличавайки скоростта…явно даде
повече газ и автомобилът поднесе, излезе извън очертанията на своята пътна
лента. Не е навлизал в насрещното, само веднъж беше извършено това
действие…“. Повече от очевидно служителите на МВР дават различно
описание на извършените от жалбоподателя Л. действия при управлението на
автомобила, като сведенията в разказите на В. и Т., че превозното средство
5
дори е навлязло в лентата за насрещно движение, създавайки опасност за
виталната застрашеност на останалите участници, се опровергават от
показанията на техния колега С..
На различна плоскост следва да се разгледат показанията на
свидетелите З.Г. и В. С... Посочените лица добросъвестно пресъздават
възникналата ситуация и не отричат факта, че водачът временно е изгубил
контрол върху процесното МПС, но поясняват, че това е станало при
потегляне, споделяйки еднозначно, че е имало еднократно „поднасяне“, без
да напуска лентата за движение. Тези сведения не са изолирани, като на
практика намират подкрепа и в разпита на полицейския служител В.С., а това
мотивира съда да ги използва при формиране на вътрешното си убеждение по
фактите като единни, последователни и вътрешно балансирани.
От проведения анализ на изготвените гласни доказателствени
средства съдът намира, че административното обвинение е останало
доказателствено необезпечено. Липсват както преки, така и непрекъсната
верига от косвени фактически данни, въз основа на които да се формира
еднозначен извод, че жалбоподателят Л. съзнателно е предприел маневра, с
която да изгуби управлението над превозното средство. Касае се за
инцидентна проява и краткотрайно състояние, като същото по всяка
вероятност се дължи на рязкото натискане на педала на газта при потегляне
на автомобила, а не на целенасоченото му извеждане извън контрол.
Съставеният АУАН, респективно писмените доказателства, на
които същият се основава не се ползват с презумптивна доказателствена сила
относно съдържащите се в тях фактически положения /разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84
ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима,
съобразявайки и дадените задължителни указания от върховната съдебна
инстанция в очертаната насока с т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС /. В тежест на наказващия орган е да докаже твърдяното
нарушение, което в настоящото производство не беше сторено по изискуемия
от закона несъмнен начин, въпреки положените от съда усилия в очертаната
насока, имайки предвид, че изготвените видеозаписи при констатиране на
твърдяното нарушение не се съхраняват от органите на МВР.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
6
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при наличието на сериозен доказателствен дефицит.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски. От представения по делото договор за
защита и съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е
заплатило в брой сума в размер на 800,00 лв. за процесуално
представителство пред настоящата инстанция. От страна на наказвашия орган
не е релевирано възражение за прекомерност, поради което СДВР следва да
бъде осъдена да заплати процесните разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
016117/02.08.2021 г. , издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя Н. Н. Л., ЕГН ********** са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 /три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като неправилно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на Н. Н. Л., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 /осемстотин/ лева.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8