РЕШЕНИЕ
Номер 646 /25.10. Година
2018 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІI-ти наказателен състав
На 24.10. 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Б.М.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 01703 по описа за 2018
година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице- Д.Р.А. срещу НП № 18-1158-002896 от 03.08.2018г.,издадено от
началник на сектор ПП към ОД на МВР
Перник,с което му е наложено административно
наказание:
-на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата -глоба в
размер на 50 лв.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, представител не изпраща.
Жалбоподателят
се представлява от адв.Б.,който пледира за постановяване на решение,с което да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Поддържа
доводите,изложени в писмената жалба,в която се твърди,че както в АУАН, а така
също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва пълно и
точно описание на обстоятелствата,при които е извършено вмененото деяние.
След
съставянето на акта за нарушение е подадено писмено възражение,при което АНО не
го е коментирал.
Липсва
индивидуализация на управляваното от страната жалбоподател превозно средство.
Сочат
се и определени задължителни реквизити на наказателното постановление/чл.57
ал.1 т.5,т.6 и т.7 от ЗАНН/които следва да се попълнят/опишат/със съответно
съдържание,което да обоснове извод за законосъобразно наказателно постановление
поне от формална страна.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в
процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
18.07.2018г. автоконтрольор към ПП Перник е съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/, в който са отразени следните релевантни за
процеса обстоятелства:
На
18.07.2018г. в 21:01 часа жалбоподателят, в района на гр.Перник,по път I-6 с
посока на движение от гр.Перник към с.Драгичево е управлявал личния си
автомобил БМВ 318И,регистрационен номер ******,като в района на ПВ/съдът го разчита
като пътен възел/Даскалово е установено,че не използва обезопасителен колан по
време на движение,с какъвто е оборудван автомобила.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.137 А ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
При
предявяването на АУАН нарушителят не е направил възражения, подадени са писмени
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/тридневният срок изтича в събота,поради което
е спазен/.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.137 А ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящото
наказателно производство,с което административно наказващия орган е наложил
административното наказание в абсолютния му законов размер,поради което и не са
налице предпоставки за изследване приложението на правилата относно
индивидуализацията на административното наказание.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните, внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: показанията на И.Б.С.- актосъставител,
АУАН, Заповед на Министъра на вътрешните
работи относно правомощията както на актосъставителя, така и на лицето в
посочено качество,издало обжалваното НП.
При
така представената заповед,съдът не констатира незаконосъобразност, свързана
със изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП- т.е. актът е съставен,а обжалваното НП е
издадено от компетентни лица.
При
обсъждане на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, от
материално правна и от процесуално правна страна съдът констатира следното:
Жалбата
е подадена в срок,от легитимирано лице,поради което съдът следва да се
произнесе по същество.
Наказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление,като е приел ,че на водача и жалбоподател следва да
се ангажира административно наказателната отговорност по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП,като е наложил административно наказание в абсолютен законов размер.
Това
,което се вменява, а и се описва като административно нарушение е ,че
жалбоподателят, като водач на определено
превозно средство , определена категория/вече определена в обстоятелствената
част на обжалваното НП, чрез посочената
като нарушена законова разпоредба-чл.137 а ал.1 от ЗДвП- една от
категориите-М1,М2 М3 , и N1, N2 и
N3/,когато е в движение не е използвал обезопасителен колан,с който МПС е
оборудвано.
Обжалваното НП в тази му част припокрива в
необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за
административните нарушения и наказания– административното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да
може жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран, а
доводите,изложени в писмената жалба в тази насока съдът ти намира за
неоснователни.
Посочен
е района на населеното място,конкретизиран е пътя, съответно участъкът от пътя
, където е извършена проверката, посоката на движение на управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство.
Не е
налице съществено разминаване в описанието на нарушението в двата санкционни
акта/АУАН с който се образува административно наказателното производство и
издаденото въз основа на него наказателно постановление/, нарушението е описано
пълно, точно, ясно и недвусмислено и налага само един възможен извод при
прочита им-че е налице управление на МПС без поставен обезопасителен колан.
При служебната проверка за законосъобразност,
съдът не констатира при съставянето на АУАН и издаването на НП да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално основание,в тази му
част.
Ето
защо, съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин нарушението и
автора му.
В
случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което
следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в
частност – задълженията си като водач на МПС.
Ето защо неизпълнението на задължението му да
използва Предпазен /обезопасителен/ колан при управление на МПС означава, че
той е извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
В
писмената жалба се акцентира върху подадено възражение в срок след съставянето
на акта за установяване на административното нарушение,което не било
коментирано от административно наказващия орган.
Съдът
намира,че АНО се е съобразил със вменените му правомощия ,установени в
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,т.е. преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган следва да провери акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства,като това разследване може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство.
И
точно по този начин е процедирано в конкретния случай,видно от изготвената справка след извършена проверка по преписката/л.9 от
делото/.
Тази
справка е изготвена след докладна записка ,изготвена от И.Б.С.,в случая и
актосъставител,от която се изяснява къде е констатирано нарушението,къде е
спрян водача на управляваното от него МПС,начина на възприемане от служителите
на Пътна полиция Перник/по време на движение-както на МПС,управлявано от
страната-жалбоподател,така също и на служебния автомобил/на обстоятелството,че водача
не използва обезопасителен колан по време на движение,а в АУАН се сочи,че е и
сам в автомобила.
А по
отношение индивидуализацията на моторното превозно средство /вид,категория/ какъвто
довод се инвокира в писмената жалба съдът счита,че водачът,като управлява в
случая личния си автомобил, може да провери в свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство /каквото е длъжен да носи-чл.100 ,ал.1 ,т.2 от
Закона за движението по пътищата/за категорията на собствения му автомобил.
Що
се отнася до наложеното с НП наказание – глоба от 50 лева, същото съответства
по вид и размер на предвиденото в закона в твърд/абсолютен/ размер наказание –
глоба от 50.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на
въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното нарушение
и степента на вината на нарушителя.
Водим
от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И
:
Потвърждава
НП № 18-1158-002896 от 03.08.2018г.,издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР Перник,с което на Д.Р.А.
*** ** ,с ЕГН ********** , му е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата -глоба в размер на 50
лв.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е изготвено, пред
Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:
СГ
/Богдан Велев/