№ 688
гр. Сливен, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100204 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с цена
на иска 10 000 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че за времето от м. декември 2022 г. до 04.02.2023
г., ответникът Р. Г. К. системно я следял и навлизал в нежелана комуникация с нея.
Сочи, че на неустановена дата през м. януари 2023 г. й нанесъл удари, като й
отправял закани. На 20.01.2023 г. й нанесъл удар с юмрук в главата. На 04.02.2023 г. й
нанесъл побой с ритници в ребрата и корема. Тези негови действия възбудили в нея
основателен страх за живота й, за което било образувано ДП от РП Сливен по чл. 144 ал.2 от
НК, а по АНД № 1486/2023 г. по описа на РС – Сливен, му било наложено административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1500 лева.
Счита, че с извършеното деяние ответникът й причинил неимуществени вреди,
поради което моли съда да постанови решение, по силата на което да го осъди да й заплати
сумата в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва считано от деня на уврежданията,
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуален представител, в който се моли съда да остави исковата молба без движение с
указания за ищцата да уточни каква сума претендира за всяко едно от уврежданията, както и
да посочи ясно и конкретно всички вреди, които е претърпяла, на коя дата са извършени
уврежданията, тъй като неуточняването на тези обстоятелства нарушавало правото на
адекватна защита на ответника.
1
Оспорват се предявените искове по размер като се твърди, че същият е изключително
завишен.
Твърди се, че извършените от ответника действия не са довели до вреди на ищцата, а
сочените от нея вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Твърди се, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат с
поведението си.
Сочи се, че страните по делото са били в интимна връзка, живели са на семейни
начала в жилище под наем, заплащано от ответника.
През есента на 2022 г. ответникът заминал да работи в Гърция, където и понастоящем
се намирали майка му и нейният съпруг. Уговорката с ищцата било тя да остане да живее в
жилището под наем, а той да й изпраща пари. След като той заминал, ищцата се била отдала
на бурен нощен живот, парите, които получавала от ответника изразходвала изключително и
само за удоволствия, няколкократно била завързвала краткотрайни любовни отношения.
Когато ответникът се завърнал разбрал, че жилището и консумативите не били
плащани и се наложило да ги заплати и да освободи жилището. Разбрал за поведението на
ищцата и прекратил връзката си с нея, за което бил заплашен от последната, че тя ще го
вкара в затвора.
След като се установил в Сливен, ответникът започнал да излиза с друго момиче,
което било озлобило ищцата и тя започнала да заплашва новата му приятелка чрез
съобщения по телефона, а като ги видела заедно, започвала да обижда.
Сочи се, че действията, за които ответникът бил привлечен към наказателна
отговорност били извършени за защита на приятелката му от зловредните действия на
ищцата. Твърди се, че ищцата е нападала приятелката на ответника нееднократно, както и че
към настоящия момент заплахите по телефона продължавали.
Предвид изложеното се моли съда да приеме, че незаконосъобразните действия са
извършени при съпричиняване от страна на ищцата и да редуцира претендираното
обезщетение.
В с.з. ищцата лично и чрез пълномощник моли съда да постанови решение, с което
да уважи исковата молба. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник счита, че предявеният иск е в
изключително завишен размер и моли съда да определи репарация по справедливост.
Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С решение № 387/21.11.2023 Г. по АНД № 1486/2023 г. по описа на РС – Сливен
ответникът Р. Г. К. е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК за това, че :
за времето от м. декември 2022 г.. до 04.02.2023 г. системно е следил М. Й., посредством
навлизане в нежелана комуникация с нея, през м. 01.2023 г. й нанесъл удари, отправял
2
закани, на 20.01.2023 г. й нонесъл удар с юмрук в главата, на 04.02.2023 г. й нанесъл побой с
ритници в ребрата и корема, като това е възбудило у Й. основателен страх за живота и
здравето- престъпление по чл. 144а, ал.2, вр. ал.1 от НК. Наложено е административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Прието е като доказателство съдебно- медицинско удостоверение от 14.02.2023 г.,
издадено от д-р Т.Ч., в което е дадено следното заключение: При прегледа,
освидетелстването и проучване на медицински одкументи на М. Й. се установили
лентовидни охлузвания в областта на дясната и лявата половина на лицето, в областта на
челото и брадичката и останалите области на тялото. Оплакванията вот болки в областта на
травмите продължавали.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че в резултат на нанесения й побой на 04.02.2024 г., около 03:00 ч. от бившия й
приятел Р. и от девойка, която го е придружавала, ищцата М. Н. Й. е получила следните
телесни увреждания:
Контузия в областта на главата: мораво-червеникави лентовидни охлузвания тип
драскотини в дясната лицева половина, в областта на челото и брадичката с размери от по
около 4-5 см. на 3-4 мм., с болезненост на околните тъкани.
Подобни охлузвания и по предно-страничната повърхност на дясната мишница, със
същата характеристика. По-повърхностни подобни охлузвания и в областта на лявата
мишница. Болки в областта на главата, челото, носа и устните, засилващи се при притискане
с ръка и функционална активност.
Същите са причинени по механизма на удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и добре отговарят, т.е. възможно е да са били причинени по начин и време описан от ищцата
- нанесеният й побой на 04.02.2024 г., удари с юмруци и ритници.
По медико-биологичен характер телесните увреждания са осъществили признаците -
натъртвания, охлузвания, болезнени отоци и съпровождаща ги болезненост.
Съвкупно, описаните и диагностицирани телесни увреждания са причинили на
ищцата „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т.е,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В резултат на причинените й телесни увреждания, ищцата Й. е изпитвала болки,
които са продължили във времето, т.е страдала е.
Вещото лице сочи, че степента и интензитета на болките имат субективен характер,
зависещ от типа нервна система - прага на дразнимост, общото здравословно състояние на
пострадалото лице, хронични заболявания и разбира се от това дали реалното усещане за
болка и страдание е споделено коректно или не. Пострадалите в такива случаи, обичайно
засилват и преекспонират степента и интензитета на болките, тъй като това е в техен
интерес, т.е. агравират /пресилват/ по разбираеми причини. Болката е субективно, неприятно
усещане и е трудно до невъзможно да се даде количествено и качествено определение за
степен и интензитет. Няма обективни и субективни критерии - физикални, физиологични,
3
инструментални и др., по които да се определи степен и интензитет. Описаните в СМУ и
диагностицирани в лист за преглед на пациент в спешно отделение телесни увреждания на
пострадалото лице М. Н. Й., ще заздравеят и болките ще отзвучат в рамките на 10 до 15 дни
при обичаен оздравителен и възстановителен процес.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. П.Д. сочи, че познава ищцата и ответника. 2022 г. м. декември
видял ответника как бута ищцата до входа на техния блок, дърпал я за качулката и я блъскал.
2023 г., на 03/04.02. били в дискотека „Грация“. Бил се разбрал с баща й да отиде да ги вземе
към 03 часа сутринта. Живеел в с. Сотиря. Спрял на паркинга, М. била на земята, а Р. и
тогавашната му приятелка и сегашна съпруга, я ритали в областта на главата и гърба. Спрял
колата и им извикал да спрат. Те започнали да бягат а той да ги гони. М. била в безсъзнание.
Видял, че тя е в безсъзнание и продължил да гони Р., за да го спре и съответно да извика
полиция. Не можал да го хване. Върнал се, но нямало никой, обадил се на баща й и му
казали, че са в Бърза помощ. Не знаел кой се е обадил на Бърза помощ. Прибрал се, но
разбрал от родителите й, че била много зле, че си била глътнала езика. На сутринта се
видели, била в много лошо състояние – цялото й лице било надрано, натъртено, имало
синьо, ръцете й били ударени, по лицето видимо имала наранявания. Разговарял с нея, била
в шок, постоянно плачела, не знаела какво става с нея. Назначен бил от МВР психолог, който
да работи с нея. В полицията бил разпитван. М. била в безсъзнание. Когато се върнал нея я
нямало и веднага звъннал на родителите й.
В показанията си свид. С. Й. сочи, че с ищцата са приятелки, виждали се почти всеки
ден. На 03/04.02.2023 г. били в клуб „Грация“. Около 3 – 3:15 часа слезли пред дискотеката
да изпушат по една цигара, след което тръгнали да влизат. Видяла как Р. я дърпа, след което
Р. и М. започнали да я обиждат. Р. казал на М. да й удари един тупаник. М. я ударила, след
което и Р. започнал да я удря с юмруци в главата. Съборили я на земята и започнали да я
удрят и ритат в корема и главата. Свидетелката се стреснала и решила да отиде да извика
охраната. При качването си видяла колата на свид. П.Д.. Намерила охраната и заедно
тръгнали да слизат по стълбите, но на половината стълби видели М., която се качвала и
изгубила съзнание в ръцете им. Започнали да я поливат с вода, но нямало резултат. Охраната
Ц.Н. извикал, че тя си е глътнала езика и й оказал първа помощ като й извадил езика и
извикали Бърза помощ. След това я сложили да легне на една маса пред клуба, докато дойде
Бърза помощ. Дошла линейката и ги откарала двете до спешното. Като се свестила я боляло
навсякъде, била травмирана, не искала да говори с никой, имала белези по цялото лице,
одрасквания. Два – три месеца се възстановявала. Назначили й психолог и психиатър. С
времето се подобрила, но не искала да излиза от тях. Разказвала й била, че Р. я бил
причаквал пред тях отново със заплахи, което също много повлияло за състоянието й. Не
знае защо е такова отношението на Р. към нея. Не била водила бурен нощен живот, не
излизала, не била правила нещо от това, което било споменато в отговора на исковата молба.
М. имала пълномощно да излиза извън България сама. Не била живяла с Р. в Гърция. М. я
наричала „курва, уличница“, а Р. я наричал „боклук“. М. я ударила в главата, Р. и той я
4
ударил в главата, след което двамата я съборили на земята и започнали да я удрят с ръце и да
я ритат с крака. Сложили я на масата, но тя припаднала на стълбите. Докато я удряли
тръгнала да вика охраната. М. не била употребила алкохол, а свидетелката била изпила едно
малко. М. и Р. не ги била видяла в заведението. В заведението имало техни приятели, които
може би са им казали, че М. е там.
В показанията си свид. М. К.а, съпруга на ответника, сочи, че не познава М., никога
не я била виждала. Получавала била много заплашителни писма от ищцата. Били си в
квартирата, когато майката на М. им се обадила и им съобщила, че М. е ударена, като ги
заплашвала. Твърди, че не са били пред дискотека „Грация“, не били удряли ищцата. Живели
почти цяло лято в Гърция, върнали се и тогава разбрали, че ищцата била пускала жалби. За
случая на 03/04 им се обадили, че М. е в клуб „Грация“. Те нищо не направили. Знае, че
срещу Р. било водено наказателно производство. Знае, че той се бил признал за виновен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи :
Безспорно се установи в производството, че ответникът се е признал за виновен за
това, че : за времето от м. декември 2022 г. до 04.02.2023 г. системно е следил М. Й.,
посредством навлизане в нежелана комуникация с нея, през м. 01.2023 г. й нанесъл удари,
отправял закани, на 20.01.2023 г. й нонесъл удар с юмрук в главата, на 04.02.2023 г. й
нанесъл побой с ритници в ребрата и корема, като това е възбудило у Й. основателен страх
за живота и здравето- престъпление по чл. 144а, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска
следва да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното
увреждане- противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, както и наличието на вина.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в
закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено
непозволено увреждане на ищцата: противоправно поведение на ответника, причиняване на
вреда на ищцата, изразяваща се в леки телесни повреди, връзка между противоправното
поведение и вредата, както и вина.
Влязлото в сила решение на наказателния съд има за гражданския съд същата
задължителна сила, каквато, съгласно чл. 300 от ГПК има постановената присъда.
От решението по АНД 1486/2023 г. се установява, че ответникът системно е следял
ищцата, навлизал е в нежелана комуникация с нея, нанасял й е удари, отправял е закани в
периода от м. декември 2022 г. до 04.02.2023 г., като на последната дата й е нанесъл побой с
ритници в ребрата и корема.
От показанията на разпитаната по делото свид. С. Й. се установи, че на
5
03/04.02.2023 г. пред клуб „Грация,около 3 – 3:15 часа Р. започнал да дърпа М., заедно с М.,
за която се установи, че е негова съпруга започнали да я обиждат. Р. казал на М. да й удари
един тупаник. М. я ударила, след което и Р. започнал да я удря с юмруци в главата. Съборили
я на земята и започнали да я удрят и ритат в корема и главата. Свидетелката отишла да
извика охраната и заедно с охраната тръгнали да слизат по стълбите, но на половината
стълби видели М., която се качвала и изгубила съзнание в ръцете им. Започнали да я поливат
с вода, но нямало резултат. Охраната Ц.Н. извикал, че тя си е глътнала езика и й оказал
първа помощ като й извадил езика и извикали Бърза помощ. След това я сложили да легне
на една маса пред клуба, докато дойде Бърза помощ. Дошла линейката и ги откарала двете
до спешното. Като се свестила я боляло навсякъде, била травмирана, не искала да говори с
никой, имала белези по цялото лице, одрасквания. Два – три месеца се възстановявала.
Назначили й психолог и психиатър. С времето се подобрила, но не искала да излиза от тях.
Разказвала й, че Р. я бил причаквал пред тях отново със заплахи, което също много повлияло
за състоянието й.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно- медицинска експертиза е
дало заключение, че ищцата е получила контузия в областта на главата: мораво-червеникави
лентовидни охлузвания тип драскотини в дясната лицева половина, в областта на челото и
брадичката с размери от по около 4-5 см. на 3-4 мм., с болезненост на околните тъкани.
Подобни охлузвания и по предно-страничната повърхност на дясната мишница, със
същата характеристика. По-повърхностни подобни охлузвания и в областта на лявата
мишница. Болки в областта на главата, челото, носа и устните, засилващи се при притискане
с ръка и функционална активност.
Същите са причинени по механизма на удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и добре отговарят, т.е. възможно е да са били причинени по начин и време описан от ищцата
- нанесеният й побой на 04.02.2024 г., удари с юмруци и ритници.
По медико-биологичен характер телесните увреждания са осъществили признаците -
натъртвания, охлузвания, болезнени отоци и съпровождаща ги болезненост.
В резултат на причинените й телесни увреждания, ищцата Й. е изпитвала болки,
които са продължили във времето, т.е страдала е.
Вещото лице сочи, че описаните телесни увреждания на пострадалото лице М. Н. Й.,
ще заздравеят и болките ще отзвучат в рамките на 10 до 15 дни при обичаен оздравителен и
възстановителен процес.
Съдът след като направи анализ на събраните по делото доказателства приема за
установени обстоятелствата, от които може да се направи обоснован извод, че
противоправното поведение на Р. К., е в пряка причинна връзка с настъпилите на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания. Ответникът й е причинил леки
телесни повреди, подробно описани в СМУ и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- медицинска експертиза.
По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са в
6
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението се определя от съда съгл.
чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
режим болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от
престъплението. Правопораждащият факт за обезщетението е извършването на престъпното
деяние. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки
и страдания, а продължават и след това.
При наличието на виновно противоправно поведение от страна на ответника и то
нееднократно спрямо ищцата и настъпилите леки телесни повреди като пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника следва да се ангажира деликтната
му отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства. Съдът като взе предвид
претърпените от ищцата негативни преживявания, а именно нанесения й побой от ответника
и то пред обществено заведение в присъствието на други хора, получените леки телесни
повреди, подробно описани в заключението на вещото лице, емоционалните последици от
преживяното вследствие противоправното поведение на ответника счита, че предявеният
иск следва да се уважи в размер на 4000 лева. В останалата си част предявеният иск ще се
отхвърли като неоснователен.
Съдът при определяне на обезщетението се съобрази с начина на извършване на
увреждането, болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането,
така и впоследствие, времето за възстановяване, както и със съдебната практика за
определяне размера на обезщетенията при леки телесни повреди.
Материалното състояние на ответника по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД не е
критерий, с който следва да се съобразява съда при определяне размера на обезщетението.
Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането. Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на
непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Това акцесорно задължение следва
да бъде присъдено върху присъдената сума, считано от 04.02.2023 г. до окончателното
изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. В случаите на съпричиняване е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. В случая не се установи причинна връзка между поведението на ищцата и
настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати д.т. по
сметка на СлРС в размер на 160 лева.
7
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът бива осъден да заплати на ищеца сторените
разноски, съобразно с уважената част от иска в размер на 400 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, определен в минимален размер съгласно наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Разноски в производството от страна на ответника не са доказани, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..........................., ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. Й. с ЕГН ********** от гр. ..................................., сумата 4000 лева /
четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 04.02.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния размер на сумата 10 000 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..........................., ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. Й. с ЕГН ********** от гр. ..................................., разноски по делото в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Р. Г. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..........................., ДА
ЗАПЛАТИ д.т. по сметка на СлРС в размер на 160 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8