Решение по дело №64/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 77
Дата: 27 юни 2023 г.
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20237220700064
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 77

 

Гр. Сливен, 27.06.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                       

          при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ

и при секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 64 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20232230200018 по описа на Районен съд – Сливен за 2023 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 79 от 06.03.2023 г., постановено по АНД № 20232230200018/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-0804-004421 от 18.11.2022 г., издадено от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – Сливен, с което на С.К.К. ***, са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 20,00 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50,00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; и е осъдена ОД на МВР-Сливен за заплати на С.К.К. сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР – Сливен, която чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди, че при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати нарушения от категорията на съществените, обуславящи отмяна на НП. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и да реши делото по същество като потвърди като законосъобразно издаденото наказателно постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище от пълномощник, в което заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Излага становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено до установения минимум.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. Х.Х. ***, който оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен, като излага доводи за неговата правилност.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли касационната инстанция да го остави в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения по чл. 42 т. 3 и т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Приел, че при описание на нарушението квалифицирано по чл. 105 ал. 1 от ЗДвП е използвано понятие, което липсва в посочената за нарушена правна норма; както в АУАН, така и в НП било допуснато неточно посочване на мястото на извършване на нарушението. Приел е за недоказано, че при управлението на автомобила, жалбоподателят не е бил с поставен колан.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е отменил обжалваното НП. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.10.2022 г. около 05:50 часа полицейски служители се придвижвали по бул. „Георги Данчев“ в гр. Сливен, в посока бул. „Братя Миладинови“. При разминаването си с автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****** забелязали, че предните странични стъкла са затъмнени. Обърнали техния автомобил и последвали автомобила Фолксваген, като го спрели на бул. „Георги Данчев“, до магазин „Корнер“. След като го спрели, актосъставителят се приближил до водача и достигайки до него, установил, че е без поставен обезопасителен колан. Тъй като стъклото било свалено, актосъставителят накарал водача да го вдигне, при което полицейските служители установили, че действително е затъмнено. Водачът К. обяснил, че така е закупил автомобила. За констатираното на С.К.К. бил съставен АУАН за това, че на 18.10.2022 г. в 05:50 часа в гр. Сливен на бул. „Братя Миладинови“, в посока бул. „Георги Данчев“ до магазин „Корнер“ управлява личния си автомобил Фолксваген Голф с рег. № ******, на който е ограничена видимостта на предните странични стъкла, чрез поставяне на цветно фолио, с което се нарушава разрушимостта на стъклото при удар и не е поставил обезопасителен колан. Нарушенията са квалифицирани по чл. 105, ал.1 от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт, на 18.11.2022 г. Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Сливен, издал Наказателно постановление № 22-0804-004421, с което за нарушение по чл. 105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от с.з. наложил на С.К.К. глоба в размер на 20,00 лева, а за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от с.з. му наложил глоба в размер на 50,00 лева.

Районният съд правилно е приел, че отговорността на К. е ангажирана с издадено при допуснати съществени процесуални нарушения наказателно постановление. Съгласно нормата на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Според разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Видно от съставения АУАН, който поставя начало на административнонаказателното производство, актосъставителят е приел, че К. е управлявал личния си автомобил по бул. „Братя Миладинови“ в посока бул. „Георги Данчев“, до магазин „Корнер“. В издаденото въз основа на него НП, като място на извършване на нарушението е посочено - бул. „Братя Миладинови“ в посока бул. „Георги Данчев“. Описаният в АУАН магазин „Корнер“ се намира на бул. „Георги Данчев“, където според свидетелски показания на актосъставителя, изслушани пред Районния съд, управляваният от санкционираното лице автомобил е бил спрян за проверка от полицейските служители. В АУАН и в НП са посочени едновременно мястото, на което са установени за пръв път административните нарушение и мястото, на което МПС е било спряно и е извършена проверка, като е установено лицето – водач на автомобила. Правилно в тази насока Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

Относно изложените в обжалваното съдебно решение мотиви за допуснато нарушение при описание на административното нарушение, квалифицирано по чл. 105, ал.1 от ЗДвП, представляващо неспазване нормата на т. 4 на чл. 42 от ЗАНН, следва да се има предвид следното:

С разпоредбата на чл. 105, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Както правилно е заключил Районният съд, нормата не въвежда понятие „нарушаване разрушимостта на стъклото при удар“. Терминология в сходен смисъл е въведена с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации /ИКЕ на ООН/ - Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства. Съгласно Общите изисквания по т. 6.1. всички материали за остъкляване, в т.ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. При съставяне на АУАН, чийто текст е възпроизведен и в НП,  обаче подобно уточнение липсва. Без изричното посочване на същото, не би могло да се приеме, че нарушението е надлежно описано. С оглед упражняване правото на защита на санкционираното лице в пълен обем, то следва са може да разбере за какво точно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а не това да се извежда по тълкувателен път.

Като е взел предвид противоречието между АУАН и НП от една страна и показанията на свидетелите – актосъставител и свидетел по АУАН, от друга, Районният съд правилно е приел, че е допуснато нарушение на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, в резултат на което правилно е постановил решение, с което е отменил обжалваното НП.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалвания съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при нарушение на правилата по чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, от категорията на съществените, обуславящи неговата незаконосъобразност, поради което и постановеното от Районния съд решение е обосновано и правилно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд - Сливен е направил обоснован извод за незаконосъобразност на издаденото от Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – Сливен Наказателно постановление 22-0804-004421 от 18.11.2022 г., с което на С.К.К. ***, са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от с.з. и „Глоба“ в размер на 50,00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от с.з.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р   Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 06.03.2023 г., постановено по АНД № 20232230200018/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

            

                2.