№ 1705
гр. Плевен, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
засеД.е на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430106469 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 19 ал.1 от Закона за гражданската
регистрация.
В Плевенският районен съд е постъпила молба от Д. Б. Н. с ЕГН
**********, постоянен адрес: ***, чрез адв.Т. К. от ***, в която се излага, че
молителя бил роден в семейство на майка българка и баща ***, като
родителите му се разделили докато бил малък. Сочи, че с майка му И.Д.М.
живеели и работели в ***. Твърди, че винаги се чувствал българин; бил много
привързан към дядо си Д. - баща на майка му, който се грижел за внука си
като за свой син. Излага се, че работодателите и колегите на молителя винаги
го питали защо бил с ***, а майка му с български. С оглед особената
социално-икономическа и политическата обстановка по света, *** имена
създавали за молителя и смятал, че ще му създавали и занапред, затруднения
при пътувания и намиране на работа в страната в която се били установили с
майка му. Молителят сочи, че има желание да се именува с български имена,
като се именува със собствено име Д. и с бащино и фамилно име, формирани
от имената на неговия дядо по майчина линия. Моли да се допусне промяна
на имената му от Д. Б. Н. на Д. Д.М..
Община гр.Плевен не е ангажирала становище по молбата.
1
Районна прокуратура – гр.Плевен ангажира становище за основателност
на молбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от представеният препис на удостоверение за раждане,
издадено на ***, въз основа на акт за раждане №***, че молителят при
раждането си е бил записан със собствено име Д., бащино име Б. и фамилно
име Н.. Същият е бил роден от майка И.Д.М. и баща Б.Н.А..
От приложеното удостоверение за раждане на майката на молителя –
И.Д.М. е видно, че същата е с родители Е.П.М. и Д. А-М..
От приложеното удостоверение с изх.№3839/23.10.2024г., издадено от
*** е видно, че спрямо молителя няма повдигнати обвинения и неприключили
наказателни производства.
В хода на производството са събрани гласни доказателства. Свидетелят
И.М.М. излага в показанията си, че познавал молителя от детските си години и
били израснали заедно в ***. Твърди, че не познавал бащата на молителя, а
него знаел с името Д. и се обръщали към него с име Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
В настоящото производство следва да бъде извършена преценка, налице
ли са важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, обуславящи
допускане на промяна на собственото и фамилно име на молителя.
Установи се от приложеното удостоверение за раждане, че молителят е
записан в акта, съставен за неговото раждане със собствено име Д. и с бащино
и фамилно име Б. Н. – формирани от собственото име на бащата и бащиното
име на последния, по правилото на чл.13 и чл.14, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация.
Установи се от гласните доказателства, че сред близките си молителя се
представял със собствено име Д. и приятелите се обръщали към него с името
Д.. Установи се още, че молителят е израснал без биологичния баща в
семейната си среда и приятелите му от детските години не знаели кой е баща
му.
2
Както приема ВКС в своята практика / решение № 1426 от 10.12.2008г.
по гр.д. № 396/2008г. V г.о., решение № 19 от 08.02.2012г. по гр.д. №
486/2011г. ІІІ г.о./, името е част от личностното самоопределяне на лицата и
поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично
име може да се квалифицира като „важно обстоятелство”, преценено в
съвкупност с другите, установени по делото обстоятелства.
В случая, наред със субективното желание на молителят да носи името
Д., са налице и други обстоятелства – представянето му с това име в
обществото и познаването му с него сред приятели и близки. Поради това,
съдът приема за основателно искането за допускане промяна на собственото
име на молителя от Д. на Д..
Формирането на бащиното име е уредено с императивно правило от
Закона – закрепеното в чл.13 от Закона за гражданската регистрация. Според
това задължително установено правило, бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето. Желанието на молителят да носи за
бащино името на дядото по майчина линия не намира основание в Закона и
противоречи на сочената императивна правна норма. Тази законодателна
уредба не допуска исканата промяна, дори при безспорно установените в
настоящото производство обстоятелства.
Ето защо, съдът счита, че искането на молителя за допускане на промяна
на бащиното му име от Б. на Д. се явява неоснователно и недоказано и следва
да се остави без уважение като такова.
Съдът обаче приема, че по различен начин може да бъде разрешен
въпроса относно фамилното име на молителя и въз основа на установеното от
обсъдените по-горе доказателства, може да се приеме наличие на такива
важни обстоятелства за исканата промяна на това име. Действително, законът
с разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 ал. 1 ЗГР определя начина на формиране на
фамилното име на едно лице. За разлика от бащиното име обаче, което
индивидуализира лицето с оглед произхода му от неговия баща, фамилното
име го индивидуализира с оглед неговата семейна и родова принадлежност.
Ето защо законът допуска повече възможности при определяне на фамилното
име на едно лице, а именно това може да бъде фамилното име на бащата, респ.
на майката на лицето при липса на установен баща, може да бъде собственото
3
име на неговия дядо, може в хипотезата на чл. 15 ал. 2 ЗГР да бъде фамилното
име на неговия дядо, а при сключване на брак това може да бъде фамилното
име на съпруга. С оглед на това, съдът счита, че по отношение на фамилното
име на едно лице следва да бъде съобразено като важно обстоятелството с
какво фамилно име лицето е известно в обществото, респ. каква е неговата
семейна и родова принадлежност според обществените представи.
В конкретният случай молителят е отгледан от своята майка и близкия
му семеен кръг се е състоял от нейните родители и близки, като не познава
близките по бащина линия. Към настоящия момент също продължава да
живее със своята майка в друга държава, самоопределя се като българин и
носенето на фамилното име на бащата, който е ***, му създава неудобства при
търсенето на работа и комуникацията с властите в държавата, в която живее.
Поради това, съдът счита, че следва да се допусне промяна на
фамилното име на молителя от Н. на М. по реда на чл.19, ал.1 от ЗГР.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на собственото и
фамилно име на Д. Б. Н. с ЕГН **********, както следва:
собствено име от Д. на Д. и
фамилно име от Н. на М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за промяна на бащиното име на
молителя Д. Б. Н. от Б. на Д., като неоснователна и недоказана.
Препис от решението по настоящото дело след влизането му в сила да се
изпрати на Длъжностното лице по гражданското състояние при *** за
отбелязване на промяната в съответните актове за гражданско състояние и
регистъра на населението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4