№ 439
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря МАРИОЛА М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208587 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ***, с адрес гр.
София, бул. „Д.Б.” № ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез адв. М.И.Г., против
наказателно постановление № Р-10-340/12.05.2021 г., издадено от заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. На основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал.
1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв.
В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Оспорва се фактът на извършване на нарушението в условията
на повторност и се твърди, че с налагането на санкция за повторно нарушение правото на
защита на дружеството е нарушено. Оспорва се дадената от актосъставителя и наказващия
орган правна квалификация на нарушението. Относно наложеното административно
наказание се поддържа, че не съответства на тежестта и характера на нарушението,
доколкото не са налице отегчващи отговорността на дружеството обстоятелства. Поддържа
се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения в
съвкупност се прави искане НП да бъде отменено, алтернативно наложената имуществена
санкция да бъде преквалифицирана в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да бъде
индивидуализирана в минимален размер.
За проведеното на 01.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ЗД „Б.И.” АД не изпраща процесуален представител, а заместник-председателят
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, се представлява от юрк. Л.,
която в дадения ход по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Депозира писмени бележки, изготвени от юрк. Г..
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
1
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
В КФН, управление „Застрахователен надзор“, постъпила жалба от потребител - Г.П.Б.,
в която се съдържали оплаквания относно липса на произнасяне по предявена пред ЗД
„Б.И.“ АД претенция, заведена на основание договор за застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С оглед извършване проверка по случая, свидетелят В.Ш., старши експерт в отдел
„Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен
надзор“ на КФН, изискал от ЗД „Б.И.“ АД писмено обяснение по случая, ведно със заверени
копия от цялата документация, съдържаща се в преписката по щетата.
След постъпване отговора на застрахователя в КФН с писмо вх. № 91-02-
238/19.03.2021 г., заедно с изисканите доказателства, свид. Ш. констатирал, че на 06.07.2020
г. пред ЗД „Б.И.“ АД била предявена претенция с № ********** вследствие на подадено
уведомление за щета по застраховка „гражданска отговорност“ на МПС от Г.П.Б..
Преписката била образувана по повод настъпило на 02.07.2020 г. застрахователно събитие -
ПТП, вследствие на което били причинени увреждания на лек автомобил „Р.М.“, ДК № ***,
и на основание договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователна полица № BG/02/120000531603, с период на
застрахователно покритие от 21.02.2020 г. до 20.02.2021 г. включително.
На 06.07.2020 г., заедно с предявяването на претенцията, пред ЗД „Б.И.“ АД били
представени всички доказателства, необходими да установяване на основанието и размера
й, и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. На 08.08.2020 г.
и на 09.07.2020 г. били извършени огледи на увредения автомобил, като след 09.07.2020 г. от
увреденото лице не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за
установяване основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106 КЗ, както и
други документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
ЗД „Б.И.“ АД се произнесло по процесната претенция на 18.03.2021 г., като изплатило
на Георги Бончев застрахователно обезщетение в размер на 899, 88 лв.
След като се запознал с предоставените от ЗД „Б.И.” АД доказателства, съобразявайки
гореизложените обстоятелства, свид. Ш. приел, че като не е изпълнило задължението си по
чл. 108, ал. 1 КЗ - в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106 КЗ относно основанието и размера на претенцията, да се произнесе по един от
посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ начини - като определи и изплати размер на
обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано да откаже плащане, на 31.07.2020 г.
в гр. София дружеството извършило нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. Поради
това на 08.04.2021 г., в присъствието на упълномощен представител на ЗД „Б.И.” АД и
двама свидетели, Ш. съставил АУАН № Р-06-275/08.04.2021 г., в който описал времето,
мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. АУАН бил предявен и връчен на
пълномощника на дружеството.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението, квалифицирайки го като извършено при условията на
повторност, предвид извършването му в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-
10-821/17.09.2019 г., в сила от 16.03.2020 г., с което на застрахователя е наложена
административна санкция за същото по вид нарушение, наказващият орган издал против ЗД
„Б.И.” АД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл.
644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ му наложил
2
имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля В.Ш., и писмени - разменената между „ЗД Б.И.”
АД и КФН кореспонденция; преписката по щета № 20100019091; заповед № З-2/08.01.2021
г.; НП № Р-10-821/17.09.2019 г.; решение № 296299/09.12.2019 г., постановено по НАХД №
16280/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав и решение № 1920/16.03.2020 г.,
постановено по КНАХД № 602/2015 г. по описа на АССГ, ХVII-ти касационен състав.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и
писмени доказателства и доказателствените средства за обективни, кореспондиращи
помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.
Посредством показанията на свидетеля Ш. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка и направените фактически констатации. Депозираното от него е
последователно, логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и
съставянето на АУАН, поради което съдът го кредитира.
Показанията на свидетеля в пълна степен кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства, посредством които се изясняват обстоятелствата по подаване на
жалбата в КФН, по настъпване на застрахователното събитие, завеждането на щетата,
представянето на относимите доказателства и момента на изплащане на застрахователното
обезщетение.
Материалната компетентност на Ш. по съставяне на актове за установяване на
извършени административни нарушения по КЗ следва от приложената заповед на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, а
компетентността на административнонаказващия орган следва по силата на закона.
От приложените към административнонаказателната преписка копия от НП № Р-10-
821/17.09.2019 г., решение № 296299/09.12.2019 г., постановено по НАХД № 16280/2019 г.
по описа на СРС, НО, 94-ти състав и решение № 1920/16.03.2020 г., постановено по КНАХД
№ 602/2015 г. по описа на АССГ, ХVII-ти касационен състав, се установяват фактът на
издаване на цитираното НП, нарушението, за което е издадено, и моментът на влизането му
в сила - на 16.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и
връчването им на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.
АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и времето на
извършването му, и посочване на правната му квалификация. Обстоятелствата при
извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се
изразява допуснатото административно нарушение. Налице е съответствие между
фактическото му описание и правната квалификация.
Доколкото фактът на повторността е относим и се установява във връзка с определяне
размера на наказанието и не е част от фактическата обстановка по установяване на
нарушението, не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че не е посочен от
актосъставителя при съставянето на АУАН. Правото на защита на санкционираното лице не
е нарушено. Възражението в съответната насока не се споделя.
Неоснователно е и възражението за неправилното квалифициране на нарушението,
доколкото предвиденият в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по
претенция, свързана със задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението да определи и изплати,
респективно да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, в срок от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Последното следва по
аргумент от разпоредбата на чл. 108, ал. 3 КЗ, според която срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ се
прилага само в случаите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ. В
процесната хипотеза всички доказателства по чл. 106 КЗ са били представени, поради което
законосъобразно е приложен съставът на чл. 108 КЗ.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Срокът от петнадесет работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в чл. 108,
ал. 1 КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е представило всички
доказателства по чл. 106 КЗ относно основанието и размера на претенцията, което в
процесната хипотеза е станало на 09.07.2020 г. Следователно предвиденият в разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е следвало
да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, алтернативно
мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече от този момент, респективно е изтекъл
на 30.07.2020 г. С оглед на това нарушението е извършено на 31.07.2020 г. Място на
извършването му е гр. София, където е седалището на юридическото лице-застраховател.
Нарушението е формално и е осъществено при условията на повторност, което се
установява от приложеното като доказателство по делото НП № Р-10-821/17.09.2019 г.,
влязло в сила на 16.03.2020 г., с което на ЗД „Б.И.” АД е наложено административно
наказание за същото по вид нарушение.
Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективната
съставомерност на нарушението се презумира и не следва да бъде обсъждана.
По отношение размера на наложената имуществена санкция и възраженията в насока
неговата несъответност с тежестта и характера на извършеното нарушение, съдът следва да
отбележи, че в пълна степен споделя съображенията на административнонаказващия орган.
Наложеното на ЗД „Б.И.” АД административното наказание правилно и законосъобразно е
индивидуализирано в размер от 4 000 лв., явяващ се над законоустановения минимум,
доколкото произнасянето по щетата е било забавено с повече от седем месеца и
обезщетението е изплатено едва след подаване на жалбата в КФН. Това представляват
отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид което наложената имуществена санкция е
справедлива по размер и основания за изменение на наказателното постановление в
санкционната част в насока намаляването й не се констатират.
Естеството на нарушението и важността на засегнатите обществени отношения,
свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице като страна по
застрахователното правоотношение, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, независимо от формалния характер на
нарушението. Това е така, доколкото непроизнасянето в срок винаги засяга интересите на
ползвателя на застрахователната услуга, като забавеното изплащане на застрахователното
обезщетение лишава увреденото лице от възможността да ползва полагащата му се сума,
като размерът на същата е ирелевантен. Поради това наведените доводи в насока
маловажност на случая следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.
Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН,
4
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-340/12.05.2021 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” срещу
ЗД „Б.И.“ АД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, за което на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ и
чл. 648, ал. 1 КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 /четири хиляди/ лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, с адрес гр. София, бул. „Д.Б.” № ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за финансов надзор
/КФН/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5