Р Е Ш Е
Н И Е № 339
гр. Стара
Загора, 17 10.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично заседание на трети октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар: Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова административно дело №799 по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 39, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.М.Т.,***, ЕГН **********,
против мълчалив отказ на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му
на администратор на лични данни, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115И, представлявано от изпълнителния
си директор Николай Андреев, и последвалия го изричен отказ,
обективиран в писмо от 22.11.2022 г. на дружеството, формирани по повод
подадено от жалбоподателката заявление с №1-424711132195 от 26.09.2022 г. С
последното е отправено искане за предоставянето на достъп до личните данни на Т.,
представляващи аудио записи на проведени между нея и служители на дружеството
разговори на национален номер 123 – „Център за обслужване на клиенти“ в периода
от 01.02.2022 г. до 26.09.2022 г.
В
жалбата се сочи, че въпросното заявление Р.Т. е подала лично на 26.09.2022 г. в
офис на дружеството, находящ се в гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №93, като същото е заведено с № 1-424711132195
от 26.09.2022 г. В него ясно било посочено до кои лични данни се иска достъп, а
именно: копие на проведените в периода от 01.02.2022 г. до 26.09.2022 г.
телефонни разговори между служители на компанията, отговарящи на номер 123 и
жалбоподателката, свързала се с тях от мобилен номер **********. Посочва се
също, че в заявлението си Т. е конкретизирала и начина, по който е желала да
получи изисканата информация – по електронен път, като за целта и съобразно
предвидената от дружеството възможност е предоставила електронен адрес. Твърди
се, че в едномесечния срок по чл. 12, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета, на посочения електронен адрес,
жалбоподателката не е получила отговор от страна на администратора на лични
данни, с което де факто е извършено нарушение на чл. 15 от посочения регламент.
Твърди се също, че в периода от 31.10.2022 г. до 25.11.2022 г. Т. е провела
няколко телефонни разговора от мобилния си номер ********** с оператор,
отговарящ на номер 123, в които й е обяснено, че няма право да получи копия на
проведените разговори, тъй като тя не била титуляр на номера и съответно не
можела да бъде идентифицирана от администратора на лични данни, предвид което
отговор на посочения от нея имейл нямало да бъде изпратен. Т. била уведомена,
че нарочни отговори са изготвени и изпратени в офис на дружеството и на
постоянния й адрес. Същевременно на 31.10.2022 г. жалбоподателката е посетила
същия този офис на дружеството, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“ №93, като е подала искане с вх. №22_34957_31.10.2022 г., съдържащо
заявление за прекратяване на срочен договор, сключен между нея и „Виваком
България“ ЕАД на 09.03.2022 г., като в това искане повторно е заявила и
желанието си за предоставяне на достъп до посочените лични данни, описани в
заявлението й от 26.09.2022 г. Жалбоподателката твърди, че с неизпращането на
отговор на посочения от нея електронен адрес и то в срока по чл. 12, § 3 от Регламент
/ЕС/ 2016/679, дружеството ответник е извършило нарушение на правото й да
получи достъп до обработваните от него нейни лични данни, като смята за
неоснователни изтъкнатите доводи за невъзможност същата да бъде идентифицирана
в качеството й на субект на лични данни. По изложени в жалбата подробни
съображения счита за незаконосъобразен формирания от „Виваком България“ ЕАД
мълчалив отказ, като отправя искане за неговата отмяна, респективно за
задължаване на ответника да се произнесе по същество на подаденото от нея
заявление с №1-424711132195 от 26.09.2022 г.
С жалбата е отправено и самостоятелно искане за
осъждане на ответника по делото да заплати парично обезщетение в размер на
250.00 лв. за причинените й в резултат на цялостното бездействие и
непредоставяне на отговор от страна на дружеството неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитани негативни емоции, притеснения и поставянето й в
състояние на унижение предвид създалата се ситуация.
Отправя се и искане за присъждане на сторените
по делото съдебно деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
В открито
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, жалбоподателката се явява
лично, като поддържа изцяло подадената жалба, съответно и инкорпорираната в нея
искова претенция. В допълнение на жалбата се иска отмяна и на постановения от
ответника изричен отказ, обективиран в негово писмо от 22.11.2022 г. Посочва се също, че и към настоящия момент Т.
не е получила никакъв отговор по подаденото заявление от 26.09.2022 г.
Ответникът по делото - „Виваком
България“ ЕАД, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В представени по делото, чрез процесуалния си представител
писмени становища, оспорва допустимостта и основателността на жалбата и на
предявената искова претенция. Чрез изложени подробни съображения отрича правото
на достъп до личните данни от страна на жалбоподателката, доколкото е било
невъзможно идентифицирането й като субект на лични данни, предвид факта, че не
е титуляр на мобилната услуга, посредством която е провела разговорите с
центъра за обслужване на клиенти. В този смисъл постановеният отказ бил
законосъобразен, като липсвали необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на дружеството. Не на последно място се посочва, че в
действителност е налице изричен отказ, който датирал от 22.11.2022 г.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
В действителност със свое заявление №1-424711132195
от 26.09.2022 г. /л. 5/ Р.М.Т. е отправила искане до „Виваком България“ ЕАД да
й бъдат предоставени копия на проведените телефонни разговори между нея, от
телефонен номер ********** и служителите, отговарящи на номер 123 – „Център за
обслужване на клиенти“ за периода от 01.02.2022 г. до 26.09.2022 г., като е
посочила електронен адрес, на който да й бъде изпратена информацията. Видно от
представеното по делото искане, регистрирано при ответника с №22_34957 от
31.10.2022 г. /л.6-7/ жалбоподателката е
заявила желанието си за прекратяване на сключен между нея и дружеството срочен
договор с №1825659909032022-53590394 от 09.03.2022 г. с предмет
предоставяне на интернет и телевизионни услуги /резюме на л. 8-9/. По твърдения
на жалбоподателката същият този договор е сключен дистанционно, чрез
служителите от центъра за обслужване на клиенти, отговарящи на номер 123, като
доказателства в тази насока по делото не се ангажират от страните. Видно от
съдържанието на искането, именно изпълнението на този договор, съответно
предоставянето на услугите на различен от първоначално заявения от Т. адрес, са
и конкретната причина за проведените разговори със служители на ответника,
копия от които са изискани. Със същото това искане жалбоподателката е отправила
отново претенциите си за получаване на отговор по подаденото от нея заявление
за достъп до личните й данни с №1-424711132195 от 26.09.2022 г.
Като доказателство по делото от страна на
ответника е представено писмо /л. 21/, без номер, с дата 22.11.2022 г., с
посочен за издател „Vivacom Обслужване на Клиенти“
и с посочен адресат – Р.Т., непосредствено под изписването на който адресат е
изписан и е-mail адрес: ruslana.toneva90@gmail.com.
Посочено е, че писмото е относно искане №22_34957
от
31.10.2022 г. В писмото се съдържа информация по повод изпълнението на
визирания по-горе договор, като в края му е посочено, че жалбоподателката не е
титуляр на мобилен номер ********** и в този смисъл не може да й се предостави
информация, относима към услугата.
Независимо от дадените от съда указания,
доказателства за изпращане на това писмо на изписания в него електронен адрес
не се ангажираха от ответника. По делото са представени екранни снимки на отворени
раздели от софтуерен продукт на компанията, по отношение на които се твърди, че
съдържали информация, доказваща многократните отговори, предоставяни на
жалбоподателката във времето след 26.09.2022 г.. Предвид последното и с оглед
изясняване на фактическата обстановка по делото бе допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса изпратено ли е
писмото от 22.11.2022 г. на Р.Т. на посочения от нея електронен адрес. Поради
проявената процесуална неактивност от страна на ответника – незаплащането в
срок на определения размер на депозит за изготвяне на СТЕ, съдът е отменил
определението си за назначаването й.
В хода на съдебното производство са приети като
доказателства материалите, съдържащи се в образуваната при ответника преписка
по повод депозираното заявление за предоставяне на достъп до лични данни.
По искане на жалбоподателката и по
повод отправената от нея претенция за обезщетение са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Г.Г.. Последната заявява, че
познава Р.Т. от съвместната им работа в Асоциацията на длъжностните лица по
защита на личните данни. Твърди, че е запозната с проблемите й във връзка с
договора за доставка на интернет и с това, че по повод тези проблеми е подадено
и заявлението за достъп до лични данни, за да може жалбоподателката да се
снабди с гласовите записи от проведените разговори. Свидетелката заявява, че в
крайна сметка достъп не й е предоставен, в резултат на което Т. изпитвала
притеснение, че договорът няма да продължи да действа, а таксите ще продължат
да се начисляват. Георгиева посочва, че през цялото време Р.Т. е водела
разговори със служител на дружеството, който от своя страна твърдял, че отговор
по заявлението й е предоставен в офис на компанията. Свидетелката твърди, че
жалбоподателката изпитвала негативни емоции, свързани с това, че ще бъде
подведена или измамена, което щяло да доведе до неблагоприятни финансови
последици предвид продължаването на договора без реалното използване на
услугите, предмет на същия.
По отношение оспорването на отказа
за предоставяне на достъп до лични данни съдът, като взе предвид направените в жалбата
оплаквания и относимата нормативна уредба, намира от правна страна следното:
Преди всичко и с оглед най-вече въвеждането на
яснота във връзка със същността на повдигнатия пред съда спор, следва да се
обърне внимание на приложимата в случая правна уредба във връзка със защитата
на личните данни, която от своя страна се съдържа в Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването
на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, пряко приложим
в държавите членки на ЕС, считано от 25.05.2018 г., както и в Закона за защита
на личните данни.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по
смисъла на този
закон "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679,
а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679.
Според чл. 4, § 1 от регламента
"лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
/"субект на данни"/; физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. §. 2 на чл. 4 от регламента
гласи, че "обработване" означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
В § 1,
т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този
закон "администратор", с изключение на администратора по
глава осма, е понятието по чл.
4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т. 3
от § 1 на ДР на ЗЗЛД "обработващ лични данни" е понятието
по чл.
4, т. 8 от регламента. Съответно според чл.
4, § 7 и §
8 от Регламент /ЕС/ 2016/679 "администратор" означава
физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура,
която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването
на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от
правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните
критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза
или в правото на държава членка. "Обработващ лични данни" означава
физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура,
която обработва лични данни от името на администратора.
В чл. 15 от Регламент
/ЕС/ 2016/679, е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като
в § 1 е
прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора
потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е
така, да получи достъп до данните... ". Според чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/
2016/679, "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в
процес на обработване.".
Според чл. 12 § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът
предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във
връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в
срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може
да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на
исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова
удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и
причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни
средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен
ако субектът на данни не е поискал друго.
В случая и предвид по-горе
изложеното, подаденото от жалбоподателката Р.Т. заявление от 26.09.2022 г.
следва безспорно да бъде квалифицирано именно като заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от
ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД
във връзка с упражняване на правата й по смисъла на чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като по същото заявление администраторът на
лични данни, какъвто безспорно се явява „Виваком България“ ЕАД, дължи произнасяне в
срока, визиран в специалната разпоредбата на чл. 12 § 3 от Регламент /ЕС/
2016/679. Липсата на изрично
произнасяне, приравнено на мълчалив отказ за предоставяне на достъп до лични
данни по повод подадено в този смисъл заявление, или съответно наличието на
изрично произнасяне, в т. ч. обективиращо в себе си отказ за предоставяне на
достъп до лични данни, обуславя във всеки от случаите наличието на правен
интерес у заявителя да оспори тези актове, тъй като те засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси. Всъщност съдът намира, че и при този вид производства,
за чието разглеждане се препраща към реда на АПК /чл. 39 от ЗЗЛД/, следва да намери
приложение общата разпоредба на чл.
147, ал. 1 от АПК, според която право да оспорват административния
акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество и за нейното
наличие съдът е длъжен да следи служебно. Доколко жалбоподателката в случая е имала качеството на субект на
лични данни по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679 и в тази връзка доколко на нея се е дължало
предоставянето на достъп до тях е въпрос относно законосъобразността на
постановения впоследствие акт, а не по допустимостта на жалбата, подадена срещу
него.
Съгласно чл.
39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и
по този
закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на
администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, като в
това производство субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от
него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора или на обработващия лични данни. Следва да се отбележи, че тази
разпоредба ЗЗЛД не създава специални процесуални правила за защитата пред съд
по смисъла на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ. По своите характеристики чл.
39, ал. 1 от ЗЗЛД представлява препращаща правна норма, с
която се установява един-единствен възможен процесуален ред за ангажиране
отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната
правосубектност и притежавани качества - публични органи или частноправни
субекти. Тази разпоредба не се различава от общите правила, съдържащи се в АПК
относно защитата срещу актове, действия или бездействия на административни
органи, включително и тези по Глава
единадесета на АПК "Производства за обезщетение". За
допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното
действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на
което се твърди нарушение на установени в Регламента права. Предвид на това
наведеното възражение от ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно.
С оглед последното и доколкото в конкретния случай очевидно се обжалва мълчалив
отказ, съответно и последвалият го изричен такъв, постановени от администратор
на лични данни, то административноправният спор е подведомствен на системата от
административни съдилища в Република България, като следвайки правилата за
местна подсъдност, компетентен да го разгледа е именно АДмС-Стара Загора в
производство по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Неоснователно е твърдението, че тъй
като е налице изричен отказ, то жалбата се явява недопустима.
За да се осигури защита на носителя
на едно субективно право срещу неоснователно бездействие от страна на
административните органи, при наличие на подадено искане, по което съответен
орган е задължен да се произнесе в срок, законодателят е въвел необоримата
презумпция, с процесуален характер, че административният орган не е съгласен с
направеното искане или заявление поради наличието на законни пречки за неговото
удовлетворяване, съчетана с фикцията, че се е произнесъл. В този смисъл е
нормата на чл.
58, ал. 1 от АПК, според която непроизнасянето в срок по подадено до
административен орган заявление съгласно чл.
58, ал. 1 от АПК се смята мълчалив отказ да се издаде исканият акт. При осъществяване на съдебен контрол
мълчаливият отказ се приравнява на изричен такъв.
От
писмените доказателства по делото безспорно се установява, че в действителност
е налице писмо, датиращо от 22.11.2022 г., изходящо от администратора на лични
данни - „Виваком България“ ЕАД, с изписан в него адресат Р.Т. и посочен
електронен адрес, на който вероятно е следвало да се изпрати същото. Вярно е и
че в писмото е указано защо администраторът на лични данни не може да
предостави достъп до исканите гласови записи, а именно поради факта, че
заявителката не е титуляр на мобилната услуга, чрез която са проведени
разговорите и от там същата не може да бъде надлежно идентифицирана. Както вече
бе споменато, по делото остана недоказан фактът на изпращане на писмото от
страна на ответника, съответно получаването му от страна на Р.Т..
Настоящият
съдебен състав приема за безспорно, че въпросното писмо от 22.11.2022 г.,
независимо от факта, че очевидно не е издадено във връзка със заявлението на
жалбоподателката от 26.09.2022 г., съдържа в себе си недвусмислен, изричен
отказ за предоставяне на достъп до въпросните лични данни на Т., като макар и
по съдържание лаконични, за него са изложени определени мотиви, а именно:
посочено е, че заявителят не е титуляр на мобилния номер, чрез който са
проведени разговорите с номер 123. В случая, противно на наведените от
жалбоподателката съображения, следва да се приеме за неотносимо към правните
последиците на този отказ обстоятелството, че същият не е достигнал до знанието
й /не й е връчен/, доколкото в крайна сметка това не влияе върху неговото
съществуване, като би имало значение единствено по отношение сроковете за
обжалването му. Всъщност, след даване на ход на делото по същество, самата
жалбоподателка допълва направените с първоначално депозираната жалба искания,
като заявява, че иска отмяна и на изричния отказ на ответника, обективиран в
писмото му от 22.11.2022 г.
Предвид
изложеното и с оглед факта, че по делото от страна на ответника е представен
изричен отказ за предоставяне на достъп до личните данни на Р.Т., както и
предвид изрично заявеното оспорване на този отказ от страна на
жалбоподателката, то жалбата следва да продължи да се разглежда именно като
такава, подадена срещу законосъобразността на този акт.
Съобразявайки
горното и предвид обстоятелството, че липсват доказателства за връчване на
писмото, обективиращо в себе си изричния отказ на администратора на лични
данни, съдът приема жалбата на Р.Т. като подадена в срока по чл. 12 § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, доколкото този срок в
случая с оглед спецификата на производството е единственият приложим.
Така
жалбата се явява допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на оспорване пред съд, от лице адресат на акта, чиято правна сфера той
неблагоприятно засяга, доколкото е възпрепятствано правото му на достъп до
обработваните от администратора негови лични данни.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съдът
приема, че между администратора на лични данни „Виваком България“ ЕАД и
жалбоподателката Р.Т. в действителност са били налични облигационни отношения
във връзка със сключения договор №1825659909032022-53590394 от 09.03.2022 г. с
предмет предоставяне на интернет и телевизионни услуги, който договор е
действал и през периода от 09.03.2022 г. до 26.09.2022 г. Независимо, че в
представеното по делото резюме на този договор Р.Т. не фигурира като страна по
него, ответникът не отрича това й качество. Извод в тази насока се формира и с
оглед съдържанието на писмото-отговор от 22.11.2022 г., в което ясно се
предоставят разяснения по повод възможността за ползване на услугите именно от Т..
Във връзка с изпълнението на този договор ответникът е обработвал личните данни
на жалбоподателката. Следователно оспорващата принципно е имала право, като
субект на това обработване и за целите на този договор, на достъп до
обработваните й от администратора лични данни, съгласно чл. 15 Регламент
/ЕС/ 2016/679.
Предвид възприетата по делото фактическа
обстановка, заявлението за предоставяне на достъп до личните данни на Т.,
представляващи в същността си гласови записи, очевидно има за цел снабдяването
на жалбоподателката с доказателства, относими към възникналите между нея и
дружеството-ответник спорни отношения във връзка с договор
№1825659909032022-53590394 от 09.03.2022 г. Въпреки че по делото освен
твърденията на дружеството не се представиха конкретни писмени или др.
доказателства, че Р.Т. не е титуляр на мобилна услуга, предоставяна от „Виваком
България“ ЕАД, посредством която са осъществени телефонните разговори от
мобилен номер **********, за съда остава убеждението, че всъщност това е именно
така, още повече че самата жалбоподателка нито в жалбата си, нито в хода на
провелото се съдебно производството оспори това твърдение, съответно представи
доказателства, че е титуляр на мобилния номер.
Както бе посочено по-горе, съгласно легалното
определение, съдържащо се в чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 , "лични данни"
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано /"субект на данни"/.
Следователно при невъзможност за извършване на идентификация на физическото
лице, то същото не може да бъде субект на данни. Съответно кое лице може да
бъде идентифицирано отговор отново дава чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а
именно: лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Предвид
горното, в случая дори и заявлението за предоставяне на достъп до лични данни да
отговаря формално на изискванията на чл.
37в, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, то е невъзможно извършването на
идентифициране на физическото лице, доколкото посочената в заявлението информация
не може да бъде отнесена към проведените телефонни разговори, при положение че
единственият възможен способ за отъждествяване личността на заявителя и
физическото лице, провело разговорите, съответно извършването на идентифициране
на това физическо лице - заявител, като субект на лични данни се крепи на
идентичността между титуляря на мобилната услуга и същото това физическо
лице-заявител. В случая подобна идентичност очевидно няма как да е налице,
поради което администраторът на лични данни е отказал достъпа за предоставянето
им. Не следва да се вменява в неизпълнение задължението на администратора,
произтичащо от разпоредбата на чл. 12,§ 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, доколкото
същият не може да извърши идентификация на субекта на данните. В тази връзка
неоснователни се явяват доводите на жалбоподателката, че е била възможна
подобна идентификация, доколкото администраторът е разполагал с достатъчно
информация за личността на субекта предвид сключения по-рано договор от
09.03.2022 г. Въпреки твърденията на Т. по делото остана неизяснено как
всъщност е бил сключен този договор, в т.ч., ако това е станало дистанционно,
то кой мобилен номер е използван, съответно кой в действителност е титуляр на
този номер. Вярно е, че в заявлението си за предоставяне на достъп до лични
данни жалбоподателката посочва трите си имена, ЕГН, физически и електронен
адрес, както и мобилен номер за контакт /същият, от който са проведени
разговорите/, но това в случая не е достатъчно за администратора на лични данни
да извърши необходимата идентификация на субекта в пълнота, доколкото, както бе
вече посочено, липсва идентичност между физическото лице - заявител и титуляря
на мобилната услуга. Възприемайки противното, администраторът на лични данни
неоправдано би допускал възможността всяко едно лице, по всяко време да има
достъп до гласовите записи на проведени телефонни разговори с центъра за
обслужване на клиенти на други лица посредством подаването на писмено заявление
и посочването в него на личните си данни, в т. ч. и мобилен номер, твърдейки,
че именно той е субектът на лични данни, предоставянето на достъп до които се
иска. Именно за превенция спрямо подобни злоупотреби и в защита на личните
данни на своите клиенти администраторът е въвел механизъм, чрез който да
извършва идентификация на заявителите, посредством която идентификация в
максимална степен да бъдат постигнати целите на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД.
За съда не остава съмнение, че в случая
липсата на достъпност до въпросните гласови записи, ако в действителност такива
са налице, в определена степен биха лишили Р.Т. от възможността да организира
максимално ефективно защитата си по отношение претенциите за некоректно
изпълнение на сключения договор от страна на „Виваком България“ ЕАД. Последното
обаче не може да надделее върху прокламираните в приложимото законодателство
принципи във връзка със защитата на личните данни, и то с такъв интензитет, че
да оправдае нарушаването на тези принципи за сметка на разрешаването на
възможен облигационен спор.
С
оглед изложените съображения обективираният в писмото от 22.11.2022 г. на
администратора на лични данни изричен отказ за предоставяне на достъп до
личните данни на Р.Т. се явява законосъобразен, като жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
отношение исковата претенция, с която се претендира заплащането на обезщетение
в размер на 250.00 лв. за претърпени от жалбоподателката неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679
всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на
нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от
администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Както бе
споменато по-горе, законодателят е допуснал по реда на АПК да се търси и
присъжда обезщетение за претърпени вреди вследствие на неправомерно обработване
на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни,
както и за извършването на нарушение на др. права по регламента, в т. ч. и
правото на достъп до лични данни, като това следва да се осъществи по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД.
В случая,
въпреки непрецизността на исковата претенция, очевидно въпросното обезщетение
се търси по повод постановения отказ за предоставяне на достъп до лични данни в
хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК. Искът е предявен заедно с оспорването на
акта в образуваното по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД производство. Ищцата твърди и
обвързва причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес,
несигурност и притеснение – преживени и изпитани негативни чувства поради
отказаното й право на достъп до лични данни. Сочените страдания пряко се
обвързват именно с този акт на администратора на лични данни, като именно
неговото действие е влошило емоционалното и психическо състояние на Т., за
което тя търси парична обезвреда в размер на 250.00 лв.
Предвид фактическия състав на отговорността по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ възникването на право на обезщетение във всички случаи предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия, които трябва да са отменени по съответния ред.
С оглед изхода на спора между
жалбоподателката и „Виваком България“ ЕАД в качеството му на администратор на
лични данни по повод постановения отказ за предоставяне на достъп до лични
данни, съдът намира, че следва да прекрати производството по предявения за съвместно
разглеждане иск с основание по чл. 204, ал. 2 от АПК, като остави исковата
претенция без разглеждане като недопустима. В тази насока съдът взема предвид
изричната разпоредба на чл. 207, ал. 2 от АПК, според която
производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на
административния акт бъде отхвърлено. Посоченото е така предвид факта, че
липсата на отменен незаконосъобразен акт води до недопустимост на иска с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 204, ал. 1 от АПК.
Независимо от визираното основание за
недопустимост на исковата претенция, само за яснота, съдът намира за уместно да
посочи и че дори и да бе уважена жалбата срещу оспорения отказ на „Виваком
България“ ЕАД, то тогава искът би следвало да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан предвид липсата на каквито и да било доказателства за действително
претърпени от страна на ищцата неимуществени вреди и налична причинна връзка
между същите и незаконосъобразността на акта, доказателствената тежест за
ангажирането на каквито доказателства е изцяло на ищцата.
Мотивиран
така и на основание чл.
172, ал. 2 във връзка с чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 207, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.Т. *** против изричния отказ на „Виваком
България“ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне
на достъп до личните данни на жалбоподателката, обективиран в писмо от
22.11.2022 г. на дружеството, като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р.М.Т. *** иск за присъждане
на обезщетение в размер на 250.00 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
д. №799/2022 г., по описа на Административен съд-Стара Загора в частта му
относно предявения иск за присъждане на парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Решението в частта, с която се отхвърля
жалбата срещу изричния отказ за предоставяне на достъп до лични данни, подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението в частта, с която се прекратява
производството по отношение на предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди, е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: