№ 237
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 7.01.2022 г., подадена по пощата на 6.01.2022 г., на ищеца
„М.“ ЕООД срещу решението от 10.12.2021 г. по т. д. № 1097/2020 г. на Софийския градски съд,
VІ-7 състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу „Г. М. – Георад – 61 – Холдинг“ ЕООД иск по чл. 364 ЗЗД
за заплащане на сумата 25 100 лв., представляваща част от разходи за придобиване на
имущество /оборудване и инвентар/ за съвместната им дейност по експлоатация на
стопански обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 129 – 130, вх. Г, като
сладкарница и съгласно договор за учредяване на ДЗЗД;
ищецът е осъден да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 700 лв. –
съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел за недоказано
прекратяването на процесния договор за дружество по ЗЗД. Твърди се, че този договор е
прекратен на осн. чл. 363, буква „г“ ЗЗД с представената нотариална покана на ищеца, а подобно
изявление следвало да се счита и самата искова молба, като времето до постановяване на
решението следвало да се приеме за подходящ срок. Сочи се и, че това обстоятелство не било
оспорено от ответника в отговора на исковата молба.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Г. М. – Георад – 61 – Холдинг“ ЕООД – ответник по иска – чрез процесуалния си
1
представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „М.“ ЕООД с искова молба от 16.06.2020 г., с която
срещу „Г. М. – Георад – 61 – Холдинг“ ЕООД е бил предявен частичен иск по чл. 364 ЗЗД за
заплащане на сумата 25 100 лв., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
В исковата молба се твърди, че от средата на 2008 г. ищецът развивал трайни и непрекъснати
търговски отношения с ответника и дружествата „Медея-01“ ЕООД и „Неделя“ ООД, изразяващи
се в цялостна експлоатация, управление, поддръжка и развитие на търговски обект – сладкарница
от веригата „Неделя“, находяща се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 129 – 130, вх. Г, по силата на
договор за дружество по ЗЗД. Такъв бил сключен на 16.02.2009 г. Твърди се, че в изпълнение на
договора ищцовото дружество е осигурило със лични средства закупуването на специализирано за
нуждите на обекта оборудване и инвентар; изграждане на вътрешна вентилационна система;
полагане на електрически кабели; изграждане и полагане на външно и вътрешно осветление;
закупуване на витрини, търговско лого, тента с място за пушачи; закупуване на мебели, стенни
обшивки, озеленяване и други, описани подробно в исковата молба на обща стойност 119 887,88
лв. Твърди се, че придобитото оборудване и инвентар били обща собственост на съдружниците
съгласно договора за ДЗЗД, но всеки от тях дължал припадаща се на дела му част от разноските по
закупуването им на осн. чл. 359, ал. 1 и чл. 364 ЗЗД. Твърди се, че доколкото не било уговорено
друго, имало равенство в дяловете относно собствеността, като общият размер на дължимата от
ответника сума за неговия дял била 39 962,63 лв., от която ищецът претендира част в размер на
25 100 лв.
По делото е представен договор от 16.02.2009 г., сключен между „М.“ ЕООД, „Г. М. – Георад –
61 – Холдинг“ ЕООД, „Медея-01“ ЕООД и „Неделя“ ООД. Със същият е било уговорено страните
да обединят усилията и ресурсите си за оборудване и експлоатация на стопански обект –
сладкарница от веригата „Неделя“, находяща се в гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 129 – 130, вх. Г, с
площ от 102 кв. м. За целта на осн. чл. 357 и сл. от ДДС страните създават неперсонифицирано
дружество с наименование ДЗЗД „Дегеранед“, което ще се управлява и представлява от И. Г. Д. –
управител и ЕСК на ищцовото дружество /чл. 2/. Видно от договора останалите три дружества са
били представлявани от едно физическо лице – Г. Н. М.. Според чл. 3 търговската експлоатация на
обекта ще се осъществява под търговската марка сладкарница „Неделя“ при следните условия: 1)
асортиментът на обекта ще се определя от ответника и се променя само с писмено съгласие на
същия; 2) марката „Неделя“ се ползва само в това помещение, обзаведено с оборудване на ищеца и
с дизайн по изискванията на ответника. Според чл. 4 ищецът се задължава: 1) да оказва съдействие
при осъществяване на дейността на обекта, като дава съгласие да подписва документи пред всички
оторизирани органи, във връзка с издаване на разрешителни и сертификати, свързани с търговската
дейност; 2) да осигурява необходимите търговски, санитарни и други разрешителни, изискуеми за
функционирането на обекта; 3) да организира търговската дейност и счетоводната отчетност в
обекта; 4) да назначава и освобождава персонала със съгласието на ответника; 5) да пази
търговската тайна и търговския престиж на ответника; 6) да изпълнява рекламната стратегия на
ответника; 7) да предоставя собствено оборудване и инвентар, необходими за дейността на обекта.
2
Предвидено е в чл. 9, че печалбата /чистият приход/ от дейността на дружеството се разпределя
както следва: 1) ответникът получава 3 % от месечния оборот, 2) Медея-01“ ЕООД получава 1 %
от месечния оборот; 3) „Неделя“ ООД получава 1 % от месечния оборот; 4) „М.“ ЕООД получава
останалата част от печалбата /т.е. 95 %/. Според чл. 10 договорът е безсрочен, като освен в
предвидените в чл. 363 ЗЗД случаи дружеството може да се прекрати по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено.
Представена е нотариална покана от 26.11.2019 г., отправена от ищеца и връчена на ответника,
„Медея-01“ ЕООД, „Неделя“ ООД и „Езоп – Г. М.“ ЕООД на 4.12.2019 г. чрез общия им
пълномощник. В поканата е посочено, че от средата на 2008 г. между ищеца и другите дружества
се развивали трайни и непрекъснати търговски отношения, изразяващи се в експлоатацията и
управлението на процесния търговски обект, като са осъществявали съвместна стопанска дейност,
оформена чрез поредица от договори за гражданско дружество по ЗЗД. Такива били сключвани без
да се променят основните първоначални параметри, а поради промяната на съдружниците, като по
желание на другите участници били създадени няколко дружества по ЗЗД – общо 37 с посочени
наименования, но измежду тях не фигурира процесното ДЗЗД „Дегеранед“ по договора от
16.02.2009 г. Посочено е, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът е осигурил
закупуването на оборудване и инвентар за обекта, ремонтни и технически дейности по
поддръжката. Посочено е, че въпреки липсата на нарочно волеизявление от адресатите на
нотариалната покана на 18.11.2019 г. в 10:00 ч. с конклудентни действия те едностранно
прекратили сключените договори за съвместна дейност, но в тяхно владение останали всички
движими вещи, подобрения и разходи с инвестиционна цел, които са собственост на „М.“ ЕООД, с
обща парична равностойност от 127 214,94 лв., които били дължими на ищеца. На същия били
дължими и разходите за персонала за м. 10 и м. 11.2019 г. в общ размер на 6 110,76 лв., разходите
за СОТ за м. 06 – м. 12.2019 г. в размер на 210 лв., разходите за закупени сладкарски артикули и
консумативи, налични в обекта в размер на 3 514,82 лв., както и сумата 17 360 лв., представляваща
заплатени в периода 15.04.2019 – 18.11.2019 г. ежедневни „такси“ в размер на 80 лв. Отправена е
покана за плащане в 7-дневен срок на сума в общ размер на 154 437,52 лв.
По делото от ищеца са представени 40 бр. фактури, за които твърди, че касаят процесните
разходи. Представени са и 6 бр. фактури от ответника.
В първоинстанционното производство е прието заключение от 13.04.2021 г. на съдебно-
счетоводна експертиза, извършена от вещото лице П. Д.. Експертизата е извършила проверка в
счетоводството на ищеца, като представените по делото фактури касаели следните разходи по пера
в общ размер на 120 911,07 лв. с ДДС, както следва: 1) 3 946,81 лв. – за изграждане на цялостна
вътрешна вентилационна система; 2) 828,33 лв. – разходи за изграждане и полагане на
електрически кабели и изграждане и полагане на вътрешно и външно осветление; 3) 7 794,80 лв. –
разходи за витрини; 4) 19 615,20 лв. – разходи за търговско лого; 5) 34 825 лв. – разходи за
изграждане на специфична тента с място за пушачи; 6) 3 200 лв. – разходи за изработка на
индивидуален интериорен дизайн; 7) 41 157,59 лв. – разходи за мебели, стенни обшивки и
оборудване; 8) 306 лв. – разходи за прилежащ терен за озеленяване; 9) 4 925,98 лв. – разходи за
изграждане на индивидуална бутикова празнична украса; и 10) 4 311,36 лв. – други разходи за
обекта /депозит за обезпечение по договор за наем от 16.07.2008 г./. Вещото лице е установило, че
тези разходи са на следните основания:
3
ДАНЪЧНА
ОСНОВА –ДДСОБЩО
ПОЛУЧАТЕЛ
ДАТА№ОСНОВАНИЕЛВ.– ЛВ.– ЛВ.
ДОСТАВЧИК
1
ТЕХНОМИКС БГ
ДЗЗД Легисо
22.08.2018**********CNBS 4015 /LIEBНERR ХЛАДИЛНИК1 012,50202,50215,00
ООД
1
ЛОЕСП ООДДЗЗД лагиа
31.10.20180000000111КАФЕМЕЛАЧКА1 295,85259,17555,02
15.05.20182200007925ДЗЗД ЛегияY-650/433 часовник – пейджър108,3321,67130,00
Янак Софт ЕООД
Про Тент
ДЗЗД Легия
30.04.2018**********Статични ветрозащити750,00150,00900,00
Систем ЕООД
202996 Тонколони DYNAVOX
ТОП АУДИОДЗЗД Гелея
18.10 20171000000902MINI-BOX LS-5L366,6713.3380,00
ВИДЕО ООД
1
АКАНТ ООДДЗЗД Лагила
2 10.20180000000221Обличане на стени с ЛПДГ1 150,00230,00380,00
2
АКАНТ ООДДЗЗД Легео
18.09.201700000001611 800,00360,00160,00
Обличане на колона е ЛПДГ (260 х 115x26)
Троен бутон за повикване Y-А3A3
23.01.20172200004443Янак Софт ЕООДДЗЗД Дегезоп341,6768,33410,00
Стойка за бутон Y-70 за ресторантска
система
ГРАДИНАРИТ
Доставка и засаждане на дървесна
ДЗЗД Легео
25.07.20170000000622Е ЕООДрастителност по оферта № 070040120170701255,0051,00306,00
ДЗЗД50% Аванс изр.2 надписа ’’Неделя"
2
НЕОН.БГ ООД
700мм»4950мм/
28.10.20169000005095Дегевиден2 338,00467,60805,60
Обемни светещи букви "Неделя"
700мм*4950мм/
ДЗЗД
2
HEOН.БГ ООД2 338,00467,60
50% Аванс изр.2 надписа "Неделя"
805,60
Дегевиден
700мм*4950мм/
7.11.20169000005120
ФОЛИЯДоставка и монтаж на декоративно фолио
ДЗЗД Елея522,50104,50627,00
10.04.20170000002008ДИЗАЙН ООДДоставка и монтаж на защитно фолио
6
9.09.2013Оферта 612Изграждане и монтаж на ветрозащита с вал027,40
ДЗЗД Дегерад
ЕВРОМЕБЕЛ
20.04.2015**********ООДАВАНСОВО ПЛАЩАНЕ750,00.150,00900,00
Предв.
7.04.2015Плотове за маса900,00
оферта
ДЗЗД
Дегевик
1
23.06.20150200019899ВАС ПРО ООД СМР по АКТ БС 13.06/151 092,80218,56311,36
ЕТРОЛУКСМистра ЕООД
25.10.20080100000720ЕООДМатериали312,2862,45374,73
ЕС-КА-ВЕ ТРЕЙДИзработка и монтаж изделия от интериорно
М. ЕООД
6.11.20080000004655632,48126,50758,98
ООДстъкло
CHAIR К 30
MISKRA
MEЕYA Е.П.ЕCHAIR
EOOD
4
30.10.********** 359,55359,55DECORATIVE
Кю Рейндж
3
М. ЕООД
18.11.20080000000002Проектиране на интериорен дизайн3 200,00200,00
България ЕООД
МЕТРО КЕШ ЕНД
СОКОИЗТИСКВАЧКА
КЕРИ БЪЛГАРИЯМ. ЕООД
12.11.2008**********ЕООДPHILIPS HR 1858/9124,0024,80148,80
Отстъпка стока 12,84%
ТЕХНОПОЛИС
М. ЕООДХЛ. BEKO TSF 1240
БЪЛГАРИЯ ЕАД
7.11.20080110087786610,83122,17733,00ФРИЗЕР BEKO FSE 1010
МИАЛНА MIDEA WP 5GW
ТЕХНОПОЛИС
М. ЕООД
8.11.2008_
БЪЛГАРИЯ ЕАД
4
10110087909SIL.V240,8348,17289,00
МЕТРО КЕШ ЕНД
КЕРИ БЪЛГАРИЯМ. ЕООД
25.08.20081230041730ЕООДWIFI РУТЕР MICRA DIGITAL (BELKIN)52,9910,6063,59
QUADRO 160 2/18W хр. мат
МЕГАЛУКС
2
Мистра ЕООД1 737,89347,58
КОМП DULUX D 18W/31
085,47
ООД
29.10.20082200004557
OSRAM
МИСТРАЛ
М. ЕООД
1.08.20080000000788СОФТУЕР ООДКомпютърна техника – монитор и принтер1 843,47368,702212,17
стелаж от неръждаема стомана на десет нива
Мистра ЕООД2 780,00556,00
ВАНЕСА-3 ЕООД
3
изработка и монтаж па ленти от алуминиев
336,00
30.10.2008**********рифел
213
Доставка и монтаж на хл. оборудване по
13 11.20081100000359ТЕО МАКС ЕООДМ. ЕООД11 460,00292,00752,00
спецификация
Изработка и монтаж на светещ обемен
Евоформ ЕООДМ. ЕООДнадпис за обект – сладкарница "Неделя" гр.214
21.11.2008**********София, ж.к. Люлин11 670,00334,00004.00
Изработка на дивани по модел на клиента
2
Машалови ЕООДМ. ЕООД2 990,000,00
990,00
10.11.20080000000057Претапициране на дивани
2
1.09.20081000002748М. ЕООДАвансово плащане за обзавеждане2 414,50482,90897,40
БУЛДЕКОР ООД
Хладилна витрина
Транспорт
БУЛДЕКОР ООДМ. ЕООД
Монтаж
2Спада се авансово плащане по фактура
20.10.200810000029402 414,50482,90897,401000002748
Барплот
АРИНА ММ
М. ЕООДРафтове
ООД
3
12.11.200800000000733 240,00648,00888,00Шкафове
СВТ 3x1.5 .6/1 kV
ЕтролуксБойко Ангелов
15.10.20080000002190378,0075,60453,60СВТ 3x2.5 .6/1 kV
2
2.04.20090000000725ГЛАЗ ЕООДМ. ЕООДХладилна витрина INOVA500R1 666,67333,33000,00
7.02.2009БАЛМАКС
0000002062ЕООДМ. ЕООДСушилня за ръце – THE 4225,0045,00270,00
31.03.2009
1
0000000961АМСРАТ ООДМ. ЕООДМаса, стол1 533,33306,67840,00
Проформа
промяна вентилация кафе "Неделя" –3
61008-1
6.10.2008Делкони ЕООДМ. ЕООД"Разсадника"3 289,01657,80946,81
3
Договор заДепозит обезпечение по договор за наем от
16.07.2008000,00
наем16.07.2008
Изработка па външна козирка на обект319
ЕНЕВ ООДМ. ЕООД
30.11.20080000001629сладкарница „Неделя" гр. София15 968,00193,60161,60
Обличане на козирка с еталбонд за обект на18
ЕНЕВ ООДМ. ЕООД
2.12.2008**********сладкарница "Неделя" – гр. София7 280,00456,00736,00
5
ОБЩО:93 232,1516120
536,52911,07
Вещото лице е установило, че извършените плащания от страна на ищеца по процесните
фактури са в общ размер на 90 869,61 лв., а извършените плащания по фактурите, издадени от
ДЗЗД са в общ размер на 15 205,58 лв., като сборът от двете суми е 106 075,19 лв. Разликата до
120 911,07 лв. се образува от счетоводни записвания на суми в общ размер на 15 707,81 лв., за
които няма издадени фактури. Установено е, че общо ползваният от ищеца данъчен кредит по тези
фактури е в размер на 14 113,29 лв., а дружествата по ЗЗД не са били регистрирани по ЗДДС и
поради това не е изготвен дневник за покупките и нямат право на данъчен кредит за получените
доставки.
Други доказателства не са ангажирани.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
І. По иска по чл. 364 от ЗЗД
Предмет на делото е частичен иск по чл. 364 ЗЗД за заплащане на твърдени разноски, които са
направени от ищеца във връзка с участието му в договор за гражданско дружество. Това следва от
изложението в исковата молба, в която самият ищец е квалифицирал иска си по чл. 364 ЗЗД /макар
това да не обвързва съда/, което правилно е възприета и от съда в доклада по чл. 146 ГПК, спрямо
който страните са заявили, че нямат възражения в тази част. Този иск не може да се квалифицира
по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, както последващо е изразил виждане ищеца в писмената си защита пред СГС
/но не поддържа в жалбата си/, тъй като негов предмет не е дял от общата собственост – правото
по чл. 359, ал. 3 може да се реализира чрез иск за делба, вещен иск, евентуално – иск за част от
налични или по сметка парични средства, а не с иск за заплащане на паричните разходи за
придобиване на общата собственост.
Същевременно, макар в исковата молба да се говори за трайни търговски отношения между
страните и да се споменава общо за някакви сключени договори за съвместна дейност, то самият
иск не е основан на всички подобни сключени договори /които не са и конкретизирани по дати/, а
на единственият индивидуализиран от ищеца такъв – договора от 16.02.2009 г. относно ДЗЗД
„Дегеранед“, приложен към исковата молба. Това е възприето и в доклада по чл. 146 ГПК, като е
потвърдено и от самия ищец в писмената защита пред СГС, в която изрично е посочено –
„правопораждащият юридически факт, на който ищецът се позовава е договор за дружество,
сключен на 16.02.2009 г.“. Ето защо извън основанието на настоящия иск са други евентуални
договори между страните, а исковата претенция следва да се преценява само с оглед договора от
16.02.2009 г.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между тях и
дружествата „Медея-01“ ЕООД и „Неделя“ ООД е бил сключен процесният договор за дружество
от 16.02.2009 г., с който е уговорено страните да обединят усилията и ресурсите си за оборудване и
експлоатация на стопански обект – сладкарница от веригата „Неделя“, находяща се в гр. София,
ж.к. „Илинден“, бл. 129 – 130, вх. Г, с площ от 102 кв. м. Уговорено е така създаденото
неперсонифицирано дружество да функционира под наименованието ДЗЗД „Дегеранед“.
Договорът е с франчайзинг-концепция – най-общо предвижда, че ищецът следва да осигури със
6
свои средства наето помещение, оборудване, инвентар и персонал, а останалите съдружници да
предоставят ноу-хау, бизнес модел и ползването на марката за услуги „Сладкарница Неделя“.
Срещу тези задължения ищецът има право да получи 95 % от печалбата на обекта, а останалите
съдружници – общо 5 %.
Претенцията на ищеца е за заплащане на разноски, за които твърди, че са направени от него във
връзка с участието му в този договор за дружество.
Според чл. 364 ЗЗД съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с
лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
Подобно право спрямо разноските съдружникът има при следните кумулативни предпоставки: 1)
договорът да не предвижда друго – законовата разпоредба е диспозитивна, 2) договорът да е
прекратен – изцяло или спрямо участието на съдружника, и 3) съдружникът да е направил
разноски във връзка с воденето на дружествените работи, които да не са възмездени съобразно
уговореното в договора, след като се извърши цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от
извършената съвместна дейност[1]. В конкретния казус тези предпоставки не са налице в пълнота.
1. Процесният договор изрично предвижда, че задължение на ищеца е да осигури материалните
условия за функционирането на процесния търговски обект – да осигури помещение, което да
оборудва с дизайн по изискванията на останалите съдружници /чл. 3/, да предостави собствено
оборудване и инвентар, необходими за дейността на обекта, да назначи и ръководи персонала и да
организира цялостната търговска дейност на обекта /чл. 4/. Останалите съдружници имат други
задължения. Следователно, тези материални активи и разходите за тях представляват вноската на
ищеца за постигане на общата цел на дружеството по чл. 358, ал. 1 ЗЗД.
В този предметен обхват са и всички процесни разходи, описани в исковата молба – те са в
рамките на дължимата от ищеца престация по този договор. Договорът не предвижда всички
съдружници да участват със свои средства във финансирането на тези разноски, а възлага това
само върху ищеца. Срещу тази дължима имуществена престация ищецът има право на значително
по-голям дял от печалбата на дружеството – 95 % от същата. Останалите съдружници са
освободени от имуществени престации или те са ограничени до конкретен предмет /напр. за
маркетинг и реклама – чл. 8/, поради което на тях не може да им се възлагат подобни разноски,
вкл. по реда на чл. 364 ЗЗД. Ето защо следва да се приеме, че договорът предвижда допустимо
отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 364 ЗЗД чрез друг уреден ред за възмездяване на
ищеца за направените от него разноски. По тази причина останалите съдружници, вкл. ответника,
не дължат съответна част от подобни направени от ищеца разноски.
2. Не се установява процесният договор да е бил прекратен или да е било прекратено само
участието на ищеца в дружеството. Както бе посочено по-горе, същият е безсрочен, като
предвижда, че освен в предвидените в чл. 363 ЗЗД случаи дружеството може да се прекрати по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Безсрочността на договора изключва
приложимостта на основанията по чл. 363, буква „б“ и „д“ ЗЗД, а липсата на физическо лице –
съдружник изключва основанието по буква „в“. Останалите прекратителни основания по закон са
следните: 1) с постигане целта на дружеството или ако постигането ѝ е станало невъзможно; и 2) с
предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато
дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи
с останалите съдружници. В конкретния случай не се установява настъпването на нито едно от
посочените основания за прекратяване на дружеството.
7
Ищецът се позовава на едно от тях, а именно – по чл. 363, буква „г“ ЗЗД, като твърди, че
договорът бил прекратен едностранно от ответника на 18.11.2019 г. /изявлението на процесуалния
му представител в заседанието на 9.02.2021 г./. Това твърдение обаче е изрично оспорено от
ответника – както в отговора по чл. 131 /л. 72 от делото на СГС/, така и в изявление на
процесуалния му представител в заседанието на 9.02.2021 г. За доказване на твърдението си
ищецът е представил единствено изходяща от него нотариална покана от 26.11.2019 г., чието
съдържание бе представено по-горе. В същата се твърди, че с конклудентни действия адресатите
на поканата едностранно прекратили сключените договори за съвместна дейност, т.е. отново
ищецът излага твърдение за чужди действия без обаче да се представят доказателства за такива.
По тази причина самата покана не доказва изгодния за ищеца спорен факт, че ответникът и
другите съдружници едностранно са прекратили процесния договор за дружество. Същевременно,
от съдържанието на самата покана не следва, че тя визира именно процесния договор от 16.02.2009
г. относно ДЗЗД „Дегеранед“, доколкото същото не фигурира измежду изрично изброените в
поканата ДЗЗД с други наименования. По тази причина самата покана е неотносима към
процесния договор. Ето защо фактът на едностранно прекратяване на договора от някой от
останалите съдружници остава недоказан.
В самата покана не се съдържа изявление на ищеца за прекратяване на договора или напускане
на дружеството – нито изрично, нито мълчаливо. Такова не се твърди и в исковата молба, т.е. това
е извън основанието на иска. Самата искова молба също не може да се тълкува за отправено от
ищеца изявление за прекратяване на договора, доколкото искането за присъждане на част от
направените разноски не може да се интерпретира в горния смисъл. При това положение не се
установява процесният договор от 16.02.2009 г. да е бил прекратен, което изключва възможността
иска по чл. 364 ЗЗД да бъде уважен.
3. На следващо място, не всички от претендираните процесни разходи представляват разноски
по смисъла на чл. 364 ЗЗД. По-специално, към тази категория не могат да се причислят следните
разходи: 1) по фактура № **********/22.08.2018 г. – за закупуването на хладилник LIEBНERR; 2)
по фактура № 111/31.01.2018 г. за закупуването на кафемелачка; 3) по фактура №
**********/15.05.2018 г. за закупуването на Y-650/433 часовник – пейджър; 4) по фактура №
**********/18.10.2017 г. – за закупуване на Тонколони DYNAVOX; 5) по фактура №
**********/23.01.2017 г. – за закупуването на троен бутон за повикване; 6) по фактура №
**********/12.11.2008 г. – за закупуване на сокоизтисквачка PHILIPS HR 1858/9; 7) по фактура №
**********/7.11.2008 г. – за закупуване на хладилник и фризер Beko; 8) по фактура №
**********/8.11.2008 г. – за закупуване на съдомиялна машина; 9) по фактура №
**********/25.08.2008 г. – за закупуване на Wi Fi рутер; 10) по фактура № 788/1.08.2008 г. – за
закупуване на компютърна техника – монитор и принтер; 11) по фактура № 422/30.10.2008 г. – за
закупуване на стелажи; 12) по фактура № 359/13.11.2008 г. – за вградена хладилна витрина; 13) по
фактура № 57/10.11.2008 г. – за закупуване на дивани; 14) по фактури № **********/1.09.2008 г. и
№ **********/20.10.2008 г. – за закупуване на хладилна витрина; 15) по фактура № 73/12.11.2008
г. – за закупуване на шкафове; 16) по фактура № 725/2.04.2009 г. – за закупуване на хладилна
витрина на четири колела; и 17) по фактура № 961/31.03.2009 г. – за закупуване на маси и столове.
Тези вещи са придобити от ищеца и са индивидуална негова собственост, които той е
предоставил в изпълнение на задължението му по чл. 4 от договора – да предостави собствено
оборудване и инвентар, необходими за дейността на обекта. Клаузата е специална и тя дерогира
диспозитивната норма на чл. 359, ал. 1 ЗЗД за тези от вещите, които са придобити след сключване
8
на договора. Както бе посочено, това е следствие е възприетото в договора разпределение на
задълженията между съдружниците, като изцяло в тежест на ищеца са задълженията за
материалното обезпечаване на търговския обект. Вещите, които са придобити от ищеца преди
сключване на договора от 16.02.2009 г. и са внесени от него за дейността на дружеството, са
негова собственост и по общите правила на чл. 358, ал. 2 ЗЗД, доколкото са незаместими и
непотребими. Всички тези вещи той може да ги вдигне и прибере след прекратяване на договора
или напускане на дружеството, тъй като са негови. За тях може да търси парична равностойност,
само ако не съществуват вече /унищожени, повредени/ по вина на останалите съдружници.
Разходите за придобиването им обаче не са разноски, които той може да претендира по реда на чл.
364 ЗЗД.
Що се отнася до останалите претендирани разходи по фактури, то те могат да се приемат за
подобни разноски, доколкото касаят ремонт и подобрения на наетия търговски обект с оглед
дейността му. Както бе посочено обаче – по силата на договора те са изцяло за сметка на ищеца.
Отделен е въпросът, че не е доказано, че досегашната над 10-годишна дейност на обекта и
полагащият се дял на ищеца от печалбата /95 %/ не са го компенсирали за тези разходи – подобна
преценка може да се направи едва след като се извърши цялостна рекапитулация на печалбите и
загубите от извършената съвместна дейност. По делото доказателства за такава рекапитулация не
са ангажирани.
Горното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 364 ЗЗД.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
ІІ. По разноските
При този изход на спора право на разноски има само ответника. Същият е заявил претенция и е
доказал такива в размер на 900 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното
производство по представения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2022 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение № 34/6.03.2013 г. по т.д. № 94/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.12.2021 г. по т. д. № 1097/2020 г. на Софийския градски
съд, VІ-7 състав.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
район „Овча купел“, ул. „Маестро Кънев“ № 23, ет. 2, ап. 7, да заплати на „Г. М. – Георад – 61 –
Холдинг“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Витоша“ № 98, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 900 лв. – разноски за производството пред
САС.
9
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10