Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 5774 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от П.Н.И. против Г.Ф.кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.
Ищцата твърди, че на 08.11.2015 г. настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина водач на
неидентифицирано моторно превозно средство. Водачът на превозното средство не
спазил правилата за движение по пътищата, в резултат на което ищцата паднала в
движение от отворената врата на автомобила. Водачът допуснал следното нарушение
на правилата за движение – отворил вратата на автомобила по време на движение и
бутнал ищцата навън. В резултат на пътно-транспортното произшествие на И. били
причинени телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания, и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение.
Размерът на неимуществените вреди ищцата определя на 80 000 лв., а на
имуществените вреди на 1980 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2016г. до окончателното изплащане, и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1980 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: поддържа
становището, че не е установен механизмът на настъпване на описаното в ИМ
събитие; посоченото от ищцата деяние не осъществявало нито една от хипотезите
по отменения Кодекс за застраховане за ангажиране отговорността на Гаранционния
фонд; не съществувало основание за изплащане на застрахователно обезщетение по
риск “Гражданска отговорност“ за вреди
от отварянето на врати на автомобила по време на движение; не било доказано
конкретно противоправно поведение на водача на моторното
превозно средство, което да е в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие; поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която се съгласила да пътува в превозно средство, управлявано
от непознато за нея лице, и не поставила обезопасителен
колан по време на пътуването, в нарушение на чл.137а от ЗДвП; оспорва размера
на иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В ИМ и в първото съдебно заседание ищцата твърди, че е пострадала от противоправното поведение на неизвестен водач на МПС, който
е допуснал нарушение на правилата за движение. Твърди, че нарушението на
правилата за движение се е изразило в това, че водачът на моторното превозно
средство е отворил вратата на автомобила по време на движение и я е избутал извън
моторното превозно средство, в резултат на което паднала, ударила се в колата и
получила телесни повреди. /ИМ, становище в първото съдебно заседание/. В съдебно
заседание от 28.03.2018г. ищцата първоначално
твърди, че се е качила при шофьора от спирка в с.Лозен, тъй като искала да я откара до с.Герман, но
впоследствие промени тези свои твърдения, като заяви, че се качила на спирка в
с.Герман, тъй като искала да пътува за с.Лозен./ л.125 – гръб и л.126 – гръб от
протокола от съдебно заседание от 28.03.2018г./
По нейно искане е разпитан св. К., който заявява, че е очевидец на
произшествието. Свидетелят твърди, че през м. ноември 2015г., към 12 часа
вечерта, видял на втория светофар в посока от Герман
към Лозен, че пътуващият пред него джип леко намалил и от него „изхвръкнала“
ищцата. После джипът „леко завил вдясно“ и „леко я ударил със задницата“.
Свидетелят намерил телефон в якето на ищцата и се обадил на нейния зет – А.. Твърди,
че не познавал А. отпреди инцидента.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че на 08.11.2015г. ищцата е получила като пасажер, изпаднал от движещ се автомобил, следните телесни повреди:
охлузна рана в областта на главата и лицето, разкъсно-порезна рана на лява ушна мида и диафизарно счупване на бедрената кост на десен крак.
Търпяла е болки и страдания, които постепенно
са отшумели за около 2-3 седмици. От раната на дясно ухо е останал белег с лека
деформация на ушната мида. На 05.05.2016г. е констатирано
и невросензорно
намаление на слуха на дясно ухо до 36 децибела, но вещото лице заявява, че не е
установена причинно-следствена връзка между падането на ищцата от автомобила и
намалението на слуха. Счупването на бедрената кост е резултат от произшествието
и представлява средна телесна повреда, при която трайно (за повече от 30 дни от
датата на травмата) е настъпило затруднение на движенията на десния долен
крайник. Лечението на счупването е наложило имобилизация
на крака за около 3-3,5 месеца с последващо
стартиране на постепенно натоварване на крайника. Според вещото лице, при
благоприятно протичане на оздравителния процес, възстановяването настъпва за
около 4 - 6 месеца, но след шестия месец не е настъпило пълно зарастване на
счупването и са продължили болките на пострадалата, която се е придвижвала с
помощно средство. Настъпило е леко скъсяване с 1 см на пострадалия крайник. Травмите
са получени по механизъм на изпадане от движещ се автомобил – от удари и приплъзване спрямо неравен терен./отговор на въпрос
четвърти/.
В своите показания св. А. К.– съпруг на сестрата на ищцата, заявява, че И.
отишла да помогне на леля си за гледане на нейното дете, но леля й я нямало,
поради което трябвало да се прибере в Ботевград. Обадила се на свидетеля и го
помолила да я вземе с колата, а той й казал да го чака на спирката на с.Лозен.
По-късно й звъннал, но телефонът вдигнал
св. К., който му казал, че П. се намира в Окръжна болница, където я е откарал
екип на Спешна помощ. Свидетелят отишъл в болницата, за да види ищцата – тя била
обезобразена, ухото й било откъснато, била на системи. Близо една седмица
останала в Окръжна болница. След това я изписали и той я откарал в дома си. Възстановяването
й било много трудно, тъй като на счупения крак трябвало да поставят импланти, а свидетелят нямал финансова възможност да ги
заплати. Помолил съпругата си да му изпрати пари от Германия и той по банков
път платил имплантите. Обадил се на съпругата си да
се върне, за да се грижи за сестра си, тъй като той не можел да й помага „за женски нужди“, пострадалата се
притеснявала от него. Ищцата останала в дома му осем месеца, водел я на
прегледи. Тя не била на себе си, понякога не помнела какво говори, дори се
заяждала, говорела несвързани неща. Ставала от леглото, но не искала да излиза,
защото нейните приятелки й се подигравали, че се клатушка. Не искала да общува
с никого. Оплаквала се от болки в крака. Когато времето времето
застудявало, също изпитвала болки. Родителите на ищцата живеели в Ботевград. След изписването от
болницата тя не отишла при тях, защото те имали свои грижи, гледали по-малките си деца. В Ботевград ищцата живеела със свидетеля и съпругата му, която й била сестра. По време на
произшествието тя била в Кипър при майка си на гости. Свидетелят я извикал, за
да се погрижи за сестра си. П. преди
живеела при майка си и баща си в Ботевград в махалата, но те били постоянно
ангажирани с работа, нямало кой да се грижи за нея. Родителите й имали четири
по-малки деца, затова след изписването от
болницата отишла в дома на свидетеля. Той още на втория ден, докато била в
болницата, се обадил на сестра й да се върне от Кипър.
Към делото е приложено ДП № 1779/2015г. по описа на 08 РУ на СДВР, което е
образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на 08.11.2015г., около
22.30 часа, в гр.София, на ул.Лозен е изхвърлил от автомобила, по време на
движение с висока скорост, П.Н.И., вследствие на което й е причинил счупване на
дясната й бедрена кост – средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
движението на крайниците – престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
В кориците на досъдебното производство се съдържа протокол за разпит на
самата ищца, под който тя е положила подпис. Пред разследващия орган ищцата е
заявила, че работи като проститутка. На 08.11.2015г., около 22.30 часа, е била
на отбивката на околовръстното шосе за „Фолксваген
представителство“ на „Порше –изток“. Спряла е
джип, в който се е качила доброволно. Шофьорът тръгнал в посока за
с.Лозен, като карал много бързо. Тя му казала да спре и да я остави да слезе,
но той не спрял, а отворил вратата и я изхвърлил от колата по време на движение
с голяма скорост. При падането й от колата, нейният телефон изпаднал на пътя.
Съдът цени показанията на ищцата от 09.11.2015г. по ДП № 1779/2015г. по
описа на 08 РУ на СДВР, като извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти –
в конкретния случай относно това, че на 08.11.2015г. е била изхвърлена от шофьора
на неидентифицирано моторно превозното
средство, докато същото се е движело с висока
скорост, а не е била ударена от автомобила.
Съдът не кредитира показанията на
св. К., който заявява, че
шофьорът леко е ударил пострадалата със задната част на автомобила. В
показанията на този свидетел има редица противоречия, поради което настоящият
състав изцяло не ги кредитира. На първо място К. не е посочен от ищцата пред
разследващия орган като очевидец на произшествието. От друга страна, свидетелят
не дава приемлив отговор на въпроса от къде познава св. А. К.– зет на ищцата.
Твърди, че му се обадил по телефона на П., който намерил в якето й, но самата
ищца е заявила пред разследващия орган, че телефонът й е изпаднал на пътя при
падането й от движещото се с висока
скорост МПС и в този смисъл св.К. не би могъл да се е обадил на св.К.по нейния
телефон. Показанията на св.К. противоречат и на медицинската експертиза, според
която телесните повреди на ищцата са настъпили по механизъм на падане от
движещ се автомобил – от удари и приплъзване спрямо
неравен терен, а не от удар от автомобил.
С оглед заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира, и изявленията
на самата ищца пред разследващия орган по досъдебно производство, настоящият
състав приема, че И. е изблъскана от
шофьора на движещ се с висока скорост автомобил и при падането е
получила установените от медицинската експертиза телесни повреди.
Представени са доказателства за направени разходи от ищцата за закупуване
на консуматив за остеосинтеза – документ, издаден от
„Е.М.Б.“ ЕООД, и платежно нареждане от 10.11.2015г. на стойност 1980 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са с правно
основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/. Съгласно чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/,
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на
Гаранционния фонд
по чл. 288,
ал.1, т.1 от КЗ/отм./ за изплащане
на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортното произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи – противоправно деяние(действие или бездействие), което се е изразило в нарушаване на правилата за
движение, довело до настъпване на пътно-транспортно произшествие, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, вина на
дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено
на територията на Република България
и да е причинено при управление на неидентифицирано моторно
превозно средство.
Предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото не бе установено
водачът да е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е довело до
настъпване на пътно-транспортно произшествие. Ищцата е пострадала на
08.11.2015г., след като е била изхвърлена
в движение от водача на неидентифицирано МПС, който е отворил вратата на автомобила и я е избутал извън него.
Поведението на водача на моторното превозно средство действително е противоправно и виновно, но не представлява нарушение на
правилата за движение, довело до пътно-транспортно произшествие, а криминално
умишлено деяние, при което деликвентът е искал да
причини средна или тежка телесна повреда на ищцата. В този случай моторното
превозно средство е използвано като средство за причиняване на телесната
повреда.
Съгласно параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП,
пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
В конкретния случай вредите са настъпили не в резултат от събитие,
представляващо пътно-транспортно произшествие, при което да са нарушени правилата
за движение, а са причинени от умишлено противоправно
деяние, с което е нарушена забраната по чл.128 – чл.130 от НК да не се засяга телесната
неприкосновеност на другиго. За подобно противоправно
деяние изобщо не е предвидена възможност да бъде застрахована отговорността на деликвента, тъй като това би противоречало на добрите нрави
и морала, респ. не се дължи и обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ от „Гаранционния фонд“.
Липсва основен елемент от ФС на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ, поради което
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 150 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.И., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, 4 - ти полуетаж, офис № 4 против Г.Ф.със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 80 000 лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: охлузна рана в областта на главата и лицето,
разкъсно-порезна рана на лява ушна мида и диафизарно счупване на бедрената кост на десен крак,
причинени при пътно-транспортно произшествие на 08.11.2015г. от водача на
неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано
от 13.07.2016г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.И., ЕГН **********,
против Г.Ф.иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1980 лв. /обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за закупуване на консуматив за остеосинтеза по платежно нареждане от 10.11.2015г. за
лечение на диафизарно счупване на бедрената кост на
десен крак, причинено при пътно-транспортно произшествие на 08.11.2015г. от
водача на неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната
лихва, считано от 10.11.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Н.И. да заплати на Г. ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на
150 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: