Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1083 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени главни
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 398 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и евентуален регресен иск с правно основание чл. 48 от Общите условия на
застраховката.
Ищецът твърди, че Главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“ към Министерство на Т.И.С.П. /МТСП/ има
качеството на Управляващ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 /ОП РЧР/. На 13.06.2018 г. МТСП, чрез Ръководителя на
управляващ орган на ОП РЧР, сключило договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с бенефициент „С.“ ЕООД за изпълнение на проект № ******„Създаване и
развитие на социално предприятие към „С.“ ЕООД“. С него била уговорено
финансова подкрепа за търговското дружество-бенефициент в размер на не повече
от 199 957,52 лева. В изпълнение на този договор, на 05.11.2018 г. било
подадено от бенефициента искане за авансово плащане, като МТСП му превело аванс
в размер на 39 991,50 лева, както е уговорено в чл. 3.8.1 от договора –
след представяне от „С.“ ЕООД на уговорено обезпечение за аванса под формата на
издадена от ответника застрахователна полица. Твърди, че по полицата МТСП е
„бенефициент“, а застраховано лице и застраховащ е „С.“ ЕООД. Обект на
застраховане по полицата за застраховката по Клауза 02 „Гаранция за авансово
плащане“ е вземането му за дадения на дружеството аванс от 39 991,50 лева.
Посочва, че във връзка със сключения договор на 30.07.2019 г. служители на МТСП
от Управляващия орган на ОП РЧР извършили планирана проверка на място при бенефициента,
за резултатите от която бил съставен „Лист за извършване на проверка на място
то УО – Приложение № 7.6“, като при проверката било констатирано, че има
неизпълнение на договора и били отправени препоръки. На 11.10.2019 г. през
системата ИСУН2020 чрез модул „Комуникация“ било изпратено съобщение на
бенефициента, в което повторно са описани отправените препоръки в резултат на
проверката от 30.07.2019 г., в което се посочва, че от „С.“ ЕООД само частично
са предприети необходимите действия, включително към момента все още не са
предоставили информация за новото местонахождение на социалното предприятие,
съответно изпълнение на проекта. Посочва, че кореспонденцията е била отворена
от бенефициента на 15.10.2019 г., но нямало отговор. На 16.10.2019 г.
предприели нова внезапна /непланирана/ проверка на място при „С.“ ЕООД, като за
резултатите от нея бил съставен съответен акт, който е качен в системата и
съответно отворен от дружеството на 25.10.2019 г. В резултат на съвкупния
анализ на установените факти, със свое решение от 25.10.2019 г. ищецът
прекратил договора, като решението било изпратено на същата дата в системата
ИСУН2020 и не е обжалвано от „С.“ ЕООД. С това решение бенефициентът бил
поканен да възстанови на ищеца по посочена банкова сметка ***,50 лева. Твърди,
че на 01.11.2019 г. поканил застрахователното дружество-ответник да му плати
застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица, като
представил т. нар. „Уведомление по щета по застраховка „Гаранции“, съгласно
клауза Х.41 от приложимите Общи условия. С писмо от 08.11.2019 г. ответникът го
уведомил, че е завел преписа по щета и изискал определени документи. На
14.11.2019 г. предоставил на ответника изисканата информация. Отново с писмо от
27.11.2019 г. ответникът изискал от ищеца документи, като с писмо от 28.11.2019
г. МТСП предоставило подробна и разбираема информация, касаеща
застрахователната сума по процесната полица, основателността на претенцията към
застрахователя, както и приложило документи. Посочва, че с писмо от 19.12.2019
г. ответникът отказал, без всякаква връзка с горепосочените писма, да уважи
претенцията по процесната полица. Счита, че в отказа на застрахователя се
съдържат напълно неверни съждения. Твърди, че единствените предпоставки за
извършване на авансово плащане, е да се сключи договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ и да е учредено обезпечение за аванса „в пълен
размер“. Счита за неправилен извода на застрахователя, че за изплащане на
обезщетение е следвало сключената застраховка да е била по клауза 03 „Гаранция
за изпълнение“. Поддържа, че е налице валиден застрахователен договор, в срока
на действие на който е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск. В отказа от 19.12.2019 г. ответникът твърди, че отказът е
по причина, че извършените разходи от бенефициента към първата проверка
надвишават значително изплатената авансова сума. Като мотив се излага и
обстоятелството, че има частично изпълнение на дейностите по сключения договор.
Посочва, че е неоснователно за процесната застрахователна полица да се изискват
доказателства и информация да това какви дейности, в какъв обем и на каква
стойност са извършени, нито колко са до заявяване на претенцията верифицираните
и неверифицираните средства по проекта на „С.“ ЕООД. Отделно от това, ищецът е
предоставил на застрахователя цялата поискана информация и документи. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД да заплати на МТСП като
бенефициент по застрахователна полица сума в размер на 39 991,50 лева,
явяваща се уговорена в полза на ищеца застрахователна сума, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата 2 255,27 лева обезщетение за забава за периода от
23.12.2019 г. до 12.06.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете
като неоснователни. В случай, че се приеме иска за основателен, моли да не се
присъжда пълния размер на обезщетението, тъй като претендираният с исковата
молба размер е прекомерно завишен и не съответства на реално претърпените от
ищеца вреди. Твърди, че срещу предоставения на изпълнителя – бенефициент на
безвъзмездната финансова помощ по договора „С.“ ЕООД аванс са извършени редица
дейности в изпълнение на сключения с ищеца договор, чиято стойност следва да
бъде приспадната от аванса. Оспорва да е налице правно валидно прекратяване на
сключения административен договор, което от своя страна е предпоставка за
основателността на искането за връщане на преведения на бенефициента аванс,
респективно за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гаранции“, Клауза 02 – Гаранция за авансово плащане. Твърди, че „С.“ ЕООД не
носи отговорност за настъпване на вреди по отношение на МТСП – невъзстановяване
на платения аванс. Счита, че съгласно разпоредбата на т. 40.1 от приложимите
общи условия не са представени безспорни писмени доказателства за настъпване на
обстоятелства, при които за ответника възниква задължение за плащане. Не
оспорва възникването на застрахователно правоотношение. Оспорва, че „С.“ ЕООД
виновно не е изпълнило договорните си задължения с МТСП. Посочва, че ищецът към
датата на проверката е констатирал, че общата стойност на направените до
момента разходи по проекта възлиза на сумата от 72 81368 лева. Твърди, че МТСП
е получило обезщетение за същите вреди от друг застраховател по друга
аналогична застраховка, както и че се е обезпечил от друго предоставено по
административния договор обезпечение, поради което не се дължи плащане. Счита,
че за изплащане на обезщетение по повод неизпълнение на условията по договора е
необходимо застрахованият да притежава сключена застраховка по клауза 03 –
„Гаранция“ за изпълнение, каквато в случая не е налице. Прави искане за
привличане като трето лице помагач застрахованото лице по полицата „С.“ ЕООД.
Предявява регресен иск. Претендира разноски.
С предявения регресен иск прави искане към съда, в
случай че главният иск бъде уважен, с решението да се осъди дружеството „С.“
ЕООД да му заплати сумата 26 000 лева, частичен иск от общо заявен за
сумата 42 246,77 лева, на основание приложимите към застраховката общи
условия и Кодекс за застраховането.
В предоставения от съда срок, дружеството „С.“ ЕООД,
уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на регресния иск.
Дружеството „С.“ ЕООД е конституирано като трето лице
помагач на страната на ответника,уведомено е по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и не
изразява становище по делото.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 13.06.2018 г. е сключен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, на основание чл. 37, ал. 3 от Закона
за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, между Министерство на Т.И.С.П. като „Управляващ орган“ и „С.“ ЕООД,
като „Бенефициент“. С чл. 2.1 е предвидено, че ръководителят на управляващия
орган предоставя на Бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален
размер до 199 957,52 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на
социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.010
„Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение на проект „Създаване и
развитие на социално предприятие към „С.“ ЕООД“. Съгласно чл. 2.3
срокът/периодът за изпълнение на проекта е – 14 месеца, считано от датата на
сключване на договора, като изпълнението на дейностите по договора започва от
датата на сключването му. В чл. 3.8 е предвидено, че управляващият орган
извършва авансово плащане в срока по чл. 61, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай, че
авансовото плащане е обезпечено в пълен размер. /Обезпечение за авансово
плащане не се изисква от бенефициенти – разпоредители с бюджет по чл. 13, ал.
1, 3 и 4 от Закона за публичните финанси/ и при следните условия: 3.8.1 В
размер до 20% от сумата, посочена в чл. 2.1 от договора и получаване от страна
на Управляващия орган на искане за плащане генерирано в ИСУН 2020, придружено с
банкова гаранция или застраховка „Разни финансови загуби“, или „Застраховка на
гаранция за авансово плащане“, или Запис на заповед /приложимо за общини/райони
на общини/, съгласно Ръководството за бенефициента за изпълнение на договори по
процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за стойността
на аванса, в полза на Управляващия орган, издадена от представляващия/ите или
едно от представляващите Бенефициента лице/а, придружен с решение на
колективния орган /когато е приложимо/. В случаите на обезпечение на авансово
плащане с банкова гаранция, тя трябва да бъде безусловна и неотменима в полза
на Управляващия орган. Същата се освобождава след извършване на финалното
плащане по проекта, за което Управляващият орган уведомява банката – издател
при поискване от страна на бенефициента. Съгласно чл. 3.35, ако Бенефициентът
не предаде междинните и окончателния доклад на Управляващия орган по указания в
чл. 3.33 от договора формат и в предвидения в чл. 3.34 срок и не изготви
приемливо и изчерпателно писмено обяснение относно неизпълнението на това си
задължение, Управляващият орган има право да прекрати договора по реда на чл.
3.56.1 а/ и да изиска връщане на недължимо платените суми. В чл. 3.56.1 а/ е
уговорено, че освен при условията на ЗУСЕСИФ Управляващият орган има право да
прекрати административния договор без предизвестие и без да плаща каквито и да
било обезщетения в случай, че бенефициентът неоснователно не изпълни някое от
задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително
обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление,
включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган.
Установява се, че във връзка с гореописания договор е заявено
искане от „С.“ ЕООД и на дружеството е преведена от ищеца сума в размер на
39 991,50 лева като авансово плащане с платежно нареждане от 02.11.2018 г.
Видно е, че между „С.“ ЕООД като застрахован и застраховащ с
бенефициент Министерство на Т.И.С.П., е сключена застраховка „Гаранции“ с
полица № ********** с „ЗАД Д.Б.Ж.иЗ.“ АД с обект на застрахователно покритие:
Клауза 02 – Гаранция за авансово плащане и застрахователна сума: 39 991,50
лева. Срокът на полицата е от 27.09.2018 г. до 26.09.2019 г. В графата „Други
договорености“ е записано, че застрахователното покритие е по договор за
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос
2: „намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение
на проект „Създаване и развитие на социално предприятие към „С.“ ЕООД“. Договор
№ BG05M9OP001-2.010-0604-С01. Със застрахователна полица № ********** е
предвиден нов срок от 27.09.2019 г. до 12.01.2020 г.
Приети са по делото Общи условия по застраховка „Гаранции“
на „ЗАД Д.Б.Ж.иЗ.“ АД. В раздел III, т. 13 е предвидено, че съгласно тези Общи условия
застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу риска от виновно
неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента или по
съответната законова уредба, от което възникват задължения за плащане на
гарантираните суми в полза на бенефициента. Съгласно т. 18, в зависимост от
характера на задължението по гаранция на застрахования застрахователното
покритие обхваща: 18.1 Клауза 01 – Гаранция за участие в публичен търг
/конкурс/ или процедура възлагане на поръчка. 18.2. Клауза 02 – Гаранция за
възстановяване на авансово плащане. 18.3 Клауза 03 – Гаранция за изпълнение.
18.4 Клауза 04 – Гаранция за доставка на стоки или извършване на услуги. 18.5
Клауза 05 – Гаранция за митнически задължения. 18.6 Клауза 06 – Гаранция за
поддръжка. 18.7 Клауза 07 – Други гаранции, одобрени изрично от застрахования.
В чл. 40.1 е предвидено, че застрахователно събитие настъпва в случаите, когато
по Клаузи 01, 02, 03, 04, 06 и 07 са представени безспорни писмени
доказателства за настъпването на обстоятелства, при които според гаранционния
договор възниква неотменимо задължение за плащане. Съгласно т. 42,
застрахователят заплаща застрахователно обезщетение на бенефициента, до размера
на гаранционната сума в случай, че не се дължи обезщетение по друга застраховка
при същия или друг застраховател и след като се приспадне събраното до момента
от предоставените по договора обезпечения, различни от застрахователната
полица, размера на франшиза, ако такъв е договорен, както и частично изпълнение
по договора. В т. 45 е предвидено, че срокът за изплащане на обезщетение е до
15 работни дни от получаване на документите, удостоверяващи застрахователната
претенция по основание и размер. Съгласно т. 48, след изплащане на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на бенефициента
срещу застрахования.
Установява се, че от страна на ищеца е извършена на
30.07.2019 г. непланирана проверка на място за изпълнение на договора от „С.“
ЕООД, за която между страните е съставен лист, съгласно приложението. При
проверката е констатирано, че има неизпълнение на договора за безвъзмездна
финансова помощ, съгласно проектното предложение. Отправени са две препоръки,
за които по т. 3.56.1 а/ от административния договор е предоставен на
бенефициента „С.“ ООД срок от 5 работни дни, в които да представи информация и
доказателства, че констатираните нередовности са отстранени или са предприети
действия за това.
Видно е, че на 16.10.2019 г. служители на ищеца са извършили
нова, внезапна непланирана проверка на място при „С.“ ООД, с цел установяване
дали са изпълнени предписанията. Констатирано е, че на мястото на проверката не
се намират никакви представители на бенефициента по договора за безвъзмездна
помощ, помещението, в което следва да се помещава социалното предприятие е
заключено и не функционира, информационната табела е премахната. При разговор с
лица, работещи в съседство до обекта е констатирано, че през повечето време
помещението не функционира и нямат информация за друг адрес, където да се
помещават.
Установява се, че на 25.10.2019 г. ищецът, на основание чл.
39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 3.56.1, б. „а“ от административния договор,
е взел решение за прекратяване на договора с бенефициента „С.“ ЕООД във връзка
с направени констатации по време на проверки на място от екип на УО на
30.07.2019 г. и 16.10.2019 г. В точка 2 от решението са описани констатираните
нарушения във връзка с изпълнение на договора. С точка 3 от решението е
отправено искане „С.“ ЕООД да възстанови преведените по проекта авансови
средства в размер на 39 991,50 лева.
С писмо от 01.11.2019 г. М.на Т.И.С.П. е изискало от
ответника „ЗАД Д.Б.Ж.иЗ.“ АД да му бъде изплатено застрахователно обезщетение
по застрахователната полица в полза на бенефициента МТСП в качеството си на
Управляващ орган и със застраховащ „С.“ ЕООД по застраховка „Гаранции“.
Представено е уведомление за щета по застраховка „Гаранции“,
подадена от ищеца до ответника с приложени към нея писмени документи.
С уведомление от 08.11.2019 г. ответникът е изискал от ищеца
да представи допълнително посочени документи във връзка със заведената преписка
по щета № *********/07.11.2019 г.
С писмо от 14.11.2019 г. ищецът е предоставил на ответника
допълнителни документи.
С уведомление от 27.11.2019 г. ответникът е изискал от ищеца
още документи във връзка със заведената щета.
С писмо от 09.12.2019 г. ищецът е предоставил на
застрахователя допълнителна информация и документи.
С уведомление от 23.12.2019 г. до ищеца „ЗАД Д.Б.Ж.иЗ.“ АД е
отказало изплащане на обезщетение по образуваната щета.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, че между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гаранции“ – полица № **********, полица №
********** и полица № 12000001166, с период на валидност 18 месеца от 00:00 ч.
на 27.09.2018 г. до 24:00 ч. на 12.05.2020 г., сключена между ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“
АД като застраховател и „С.“ ЕООД като застрахован/застраховащ и МТСП като
бенефициент във връзка със сключен между МТСП и „С.“ ЕООД договор № ******по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, „Създаване и
развитие на социално предприятие“, с покритие Клауза 02 – Гаранция за авансово
плащане.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че през периода 13.06.2018 г. до 25.10.2019 г. дружеството „С.“
ЕООД е наемало лица, за което има сключени 18 бр. трудови договори. По делото
няма информация за изплатени трудови възнаграждения по трудовите договори. Установява
се, че към 12.02.2021 г. задълженото лице „С.“ ЕООД има изискуеми задължения за
осигурителни вноски, както и за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения. В докладна записка от Л.С.– главен директор на ГД ЕФМПП от
24.10.2019 г. е посочено, че към 30.07.2019 г. не са извършвани плащания за
осигурителни вноски на наетите по проекта лица. След извършена проверка и
анализ на представените по делото доказателства, вещото лице констатира, че
няма информация по делото за сключени граждански договори. Съгласно
горепосочената докладна записка, към 30.07.2019 г. част от закупените техника,
оборудване и обзавеждане, а именно: етажерка, бюро, компютър, принтер, столове
е било налично на партерния етаж на посетеното помещение, а друга част е била
изнесена поради настъпило наводнение. Друга информация за закупена техника,
обзавеждане, оборудване и други подобни от страна на „С.“ ЕООД през периода от
13.06.2018 г. до 25.10.2019 г. Експертът сочи, че не разполага с информация за
извършените счетоводни записвания по търговските книги на „С.“ ЕООД за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. За 2019 г. съгласно справка при АВ липсва подаден
ГФО. Съгласно Лист за извършване на проверка на място от УО към 30.07.2019 г.
стойността на направените разходи по проекта, в т.ч. и от личен принос от „С.“
ЕООД са в размер на 72 813,68 лева. Липсва друга информация за извършените
дейности във връзка с проекта от страна на „С.“ ЕООД към 25.10.2019 г. След
извършена проверка и анализ на представените по делото доказателства и
запитване до МТСП, вещото лице констатира, че съгласно писмо от Министерство на
Т.И.С.П. Главна дирекция ЕФМПП от 19.05.2021 г., МТСП не е получавало
застрахователно обезщетение от друг застраховател или друг вид застраховка във
връзка с процесния аванс, както и не е получавало други обезщетения по
процесния аванс. В търговските книги на МТСП няма извършени счетоводни
записвания във връзка с възстановяване на авансово плащане в размер на
39 991,50 лева, поради това, че същият не е възстановен до настоящия
момент. Информация от счетоводството на „С.“ ЕООД липсва, тъй като не е осъществен
контакт с дружеството. В съдебно заседание вещото лице допълва, че не може да
потвърди, че установените трудови договори са въз основа на изпълнение на
договора за безвъзмездна помощ, тъй като няма такава информация.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по главните искове е
да установи следните обстоятелства: 1/ съществуването
на валиден договор за имуществено застраховане по застрахователна полица с
клауза „Гаранции“; 2/ настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива; 3/ размер на вредата и 4/ изпадане на ответника в
забава и нейния размер.
По делото е отделено като
безспорно, а това обстоятелство се доказа и от приетите и обсъдени по-горе
писмени доказателства, че страните са обвързани от валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Гаранции“, по която ответникът
ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД има качеството на застраховател, третото лице помагач „С.“ ЕООД
е застраховащ/застрахован, а М.на Т.И.С.П. има качеството на бенефициер по
застрахователния договор. Според приложимите към договора Общи условия,
застраховката осигурява застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение
на договорни отношения между застрахования и бенефициента или по съответната
законова уредба, от което възниква задължение за плащане на гарантираните суми
в полза на бенефициера. В случая застрахователното покритие обезпечава връщане
на авансово предоставените средства по договора
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, сключен между Министерство на Т.И.С.П.
като „Управляващ орган“ и „С.“ ЕОД, като „Бенефициент“.
Спорен
по делото е въпросът относно наличието на осъществен по време на действие на
застрахователния договор покрит риск.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице правно
валидно прекратяване на сключения административен договор, което от своя страна е предпоставка за
основателността на искането за връщане на преведения на бенефициента аванс,
респективно за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гаранции“, Клауза 02 – Гаранция за авансово плащане.
От събраните по делото писмени доказателства –
протоколи за извършени проверки от 30.07.2019 г. и 16.10.2019 г., разменената
между страните кореспонденция, както и от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се доказа, че „С.“ ЕООД, като бенефициент по
сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не е
изпълнило задълженията си по договора. Налице са данни, че дружеството е
започнало изпълнение на проекта, но до изтичане на крайния срок, а и след това,
липсва цялостно изпълнение. След получения аванс и след осъществената първа
непланирана проверка от Управляващия орган през юли 2019 г., дружеството не е
открито на адреса, на място липсват информационните табели. Установи се по
делото, че „С.“ ЕООД не е предоставило информация и доказателства за
отстраняване на констатираните нередовности в предоставения след извършване на
проверката на 30.07.2019 г. срок. Доказателства за изпълнение на проекта от
страна на третото лице помагач не са събрани и в хода на настоящото
производство като дружеството не е открито на вписания в регистъра адрес, нито
вещото лице от изслушаната съдебно-икономическа експертиза е успяло да
осъществи контакт с него.
При така изложеното съдът приема, че е налице виновно
неизпълнение на задълженията на „С.“ ЕООД по сключения договор с ищеца за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което в полза на М.на Т.И.С.П.,
като Управляващ орган е възникнало предвиденото в чл. 3.56.1 а/ от договора
право да прекрати договора и да иска връщане на недължимо платените суми. Ищецът
надлежно е упражнил правото си за едностранно прекратяване на договорната
връзка с решение от 25.10.2019 г., което е изпратено до „С.“ ЕООД чрез модул
„Кореспонденция“. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за
определяне на условията, реда и механизма за функциониране на информационна
система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове /ИСУН/ и за провеждане на производства пред управляващите
органи посредством ИСУН, електронен документ и/или електронно изявление се
счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или
бенефициент с изпращането му в ИСУН. Това правило е приложимо към процесния
договор за предоставяне на безвъзмездна помощ. Изявлението за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение е изпратено от ищеца до третото лице
помагач чрез ИСУН на 25.10.2019 г., поради което следва да се приеме, че същото
е получено от „С.“ ЕООД, като с достигането му договорът се счита прекратен на
основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 3.56.1 а/.
При тези мотиви съдът намира за доказано
по делото, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се във виновно неизпълнение на задълженията
на „С.“ ЕООД по договора за безвъзмездно предоставяне на финансова помощ, което
е довело до надлежно прекратяване на договорната връзка между ищеца и третото
лице помагач.
Относно настъпване на вредите в резултат
на застрахователното събитие, следва да се съобрази, че в случая сключената
застраховка покрива риска от финансовите загуби, които изпълнителят по договора
за безвъзмездно предоставяне на финансова помощ би претърпял при прекратяване
на договора поради неизпълнение и искане за връщане на авансово получената
сума.
Не се спори, а това се доказа и от
приетите доказателства, че ищецът е
превел на „С.“ ЕООД авансово плащане по договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ в размер 20% от помощта, съгласно чл. 2.1 във
връзка с чл. 3.8.1 от договора или сумата от 39 991,50 лева. За тази сума
е сключена и процесната застраховка „Гаранции“ между ответника и „С.“ ЕООД с
трето ползващо се лице – М.на Т.И.С.П..
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че тъй като срещу
предоставения аванс „С.“ ЕООД е извършило редица дейности, то тяхната стойност
следва да бъде приспадната от аванса. Плащането на аванса по договора не е
обвързано от извършване на насрещна престация като е предвидено сумата да се
приспада едва при окончателното плащане. Ето защо направените разходи по
проекта от страна на застраховащия по никакъв начин не се отразява на носенето
на риска от страна на застрахователя. Безспорно прекратяването на договора
поради неизпълнение, каквото се доказа, че е налице, поражда за изпълнителя „С.“
ЕООД задължение да възстанови полученото авансово плащане, като това
възстановяване е гарантирано чрез сключване на процесната застраховка.
Следователно е налице имуществена вреда, изразяваща се в увеличение на пасива
на имуществото на „С.“ ЕООД, както и причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и тази вреда. Сключената застраховка „Гаранции“ по
клауза 02 – Гаранция за възстановяване на авансово плащане, покрива именно този
риск от финансови загуби при неизпълнение на договорното задължение, поради
което ответникът дължи плащане на застрахователно обезщетение.
Възражението
на ответника, че ищецът е получил обезщетение за същите вреди от друг застраховател по друга
аналогична застраховка, както и че се е обезпечил от друго предоставено по
административния договор обезпечение, поради което не се дължи плащане, остана
недоказано. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице от изслушаната
съдебно-икономическа експертиза.
От събранието по делото доказателства се доказа, че
ищецът, в качеството си на трето ползващо лице по застрахователния договор, е
изпълнил задължението си да уведоми ответника, в качеството му на застраховател
за настъпване на застрахователно събитие. Предвид доказаното неизпълнение на
договорните задължения от третото лице помагач и надлежно упражнено право на
ищеца да прекрати едностранно договора, както и извършеното авансово плащане,
за възстановяване на което е сключена застраховка „Гаранции“, съдът приема, че
е налице риск, който застрахователят покрива и не са налице основания за
изключване носеното на отговорност от ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД. Ето защо искът за
главница се явява основателен, поради което следва да се уважи за пълния размер
от 39 991,50 лева.
Предвид уважаване на главния иск до
посочения размер, подлежи
на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законна лихва
за забава. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3
или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 работни дни от представяне на
всички доказателства по чл. 106. В разглеждания случай ищецът търси лихва за
забава от датата на постановения от застрахователя отказ – 23.12.2019 г., което
по дата е след изтичане на 15 работни дни от представяне на всички документи, тъй
като на 09.12.2019 г. са представени последните документи, които са изискани от
застрахователя. Ето защо искът за присъждане на законна лихва върху главницата
се явява основателен за целия период от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г. и за
пълния размер от 2 255,27 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта
на електронен калкулатор.
От страна на ответника е предявен и
приет за съвместно разглеждане обратен иск за претендиране на част от
присъдената главница на основание чл. 48 от приложимите към застраховката общи
условия. По своята процесуална същност, предявяването на обратен иск съставлява
последващо съединяване на искове при условията на евентуалност, в случай че
бъде уважен главният иск. Специфичното при обратния иск е създаването на
условно изпълнително основание.
Предвид сбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск –
уважаване на главния иск, обратният иск следва да се разгледа по същество.
Съгласно т. 48 от Общите условия, след изплащане на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на бенефициента срещу застрахования. За
основателността на предявения в условията на евентуалност иск не е необходимо в
рамките на настоящото производство да се установи, че ответникът е изпълнил
задължението си към ищеца, тъй като в случая се създава условно изпълнително
основание – то възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни
задължението си към пострадалия. В този смисъл е решение № 228/22.02.2012 г. по
т.д. № 877/2010 г. на ВКС, II ТО и др. Доколкото
дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на 39 991,50 лева, то
предявеният обратен иск за сумата от 26 000 лева, предявен частично от
42 246,77 лева се явява основателен изцяло.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в общ размер на
1 989,87 лева, от които 1 689,87 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП. Основателно е и искането за присъждане на разноски, заявено
от ответника, като ищец по обратния иск, срещу „С.“ ЕООД за сумата 1 340
лева, от които 1 040 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът Министерство на
Т.И.С.П. посочва банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***,
BIC: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 398 КЗ ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, ж.к. „*******, да заплати на М.на Т.И.С.П., с ЕИК: *******, с
адрес: гр. София, ул. „*******сумата в размер на 39 991,50 лева /тридесет
и девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение във връзка със сключена
застраховка „Гаранции“ между ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, застраховащ „С.“ ЕООД и
третото ползващо се лице М.на Т.И.С.П., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба 15.06.2020 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 255,27 лева /две
хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/, дължима
лихва за забава върху главницата за периода от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г.
ОСЪЖДА по обратния иск на
основание чл. 48 от Общите условия към застраховка „Гаранции“, клауза 02 –
Гаранция за възстановяване на авансово плащане „С.“ ЕООД, с ЕИК:********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ж.к. „*******, сумата 26 000 лева /двадесет и шест хиляди
лева/, частично предявена претенция от 42 246,77 лева, представляваща
присъдено с решението застрахователно обезщетение за имуществени вреди, при
условие, че ответникът заплати на ищеца сумата, ведно със законната лихва,
считано от датата на изплащане й в полза на Министерство на Т.И.С.П. до
окончателното плащане от „С.“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“
АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати на М.на
Т.И.С.П., с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******сумата от 1 989,87
лева /хиляда деветстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
извършени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по обратния иск „С.“ ЕООД, с ЕИК:********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.иЗ.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ж.к. „*******, сумата от 1 340 лева /хиляда триста и
четиридесет лева/, представляваща извършени разноски по делото.
Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на страната на ответника „С.“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: