РЕШЕНИЕ
Номер 243, 14.08.2020 година, град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Апелативен съд І
търговски състав
На петнадесети юли през 2020 Година
В открито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа докладваното от
съдия Н. Желязкова
гражданско дело номер 234 по описа за 2020
година
намери за установено следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е
решение № 653 от 29.11.2019г., постановено по т.д. № 203 по описа за 2019г. на
Окръжен съд П., в
частта, с която е уважен предявеният от Б.Д.
ЕАД, ЕИК ********* против Е.А.В. ЕГН ********** с адрес *** и З.А.Д. ЕГН **********
с адрес *** иск да бъдат осъдени при условията на солидарност ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 38 663.20 лв., представляваща дължима главница
по договор за ипотечен кредит, сключен на 20.03.2008г. между Б.Д. ЕАД, в
качеството на кредитор и Е.А.В. като кредитополучател и З.А.Д. като съдлъжник;
сумата от 21 632.39 лв., представляваща договорна лихва дължима за периода
от 11.05.2015г. до 25.10.2017г. и сумата от 230.55 лв., представляваща дължима
санкционна лихва за периода от 06.06.2015г. до 25.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им
заплащане.
Решението е обжалвано в осъдителната
му част от З.А.Д. ЕГН ********** и Е.А.В. ЕГН **********, представлявани от
адв. К.О. с твърдения за неправилност и необоснованост и постановено при липса на
мотиви, а искането, отправено до въззивния съд е решението в атакуваната част да
бъде отменено и предявените искове отхвърлени.
Ответникът – Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представляван от В. М. С. и Д. Н. Н. – Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт А. К.счита жалбата за
неоснователна, а оспорения съдебен акт като допустим, правилен, мотивиран и
обоснован настоява да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на данните по делото, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск на Б.Д. ЕАД, ЕИК *********
против Е.А.В. ЕГН ********** и З.А.Д. ЕГН ********** с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430, ал.1 ТЗ.
Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.03.2008г. между Б.Д.
ЕАД, в качеството на кредитор, Е.А.В. като кредитополучател и З.А.Д. като
солидарен длъжник е сключен договор за ипотечен кредит, по който страните са се
съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателя сумата от 140 000 лева,
като са уговорили срок на издължаване от 360 месеца, считано от датата на
неговото усвояване и гратисен период за издължаване на главницата – 84 месеца,
считано от неговото усвояване; уговорена е падежна дата на месечните вноски –
5-то число, а погасяването на кредита е съгласно погасителен план. Ищецът
твърди, че е изпълнил поетото от него задължение като договорената сума в
размер на 140 000 лв. е преведена по сметка на кредитополучателя на 27.03.2008г.
и усвоена в пълен размер от него, както следва: 110 000 лв. на
27.03.2008г. и 30 000 лв. на 07.04.2008г.. Сочи, че за предоставеният
кредит кредитополучателят заплаща лихва, която се формира на базата на лихвен
процент, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, както и че към датата на сключване на договора за ипотечен
кредит базовия лихвен процент е 4.19 %, а стандартната надбавка е в размер на
3.10 процентни пункта или лихвения процент по кредита е в размер на 7.29%. Твърди,
че до юни 2015г. кредита е обслужван редовно в съответствие с погасителния
план, след което последните извършени погасителни плащания са в размер на
96 000 лв. на 01.08.2017г. и в размер на 4912.69 лв. на 02.08.2017г., с
които и на основание раздел IV „Погасяване“
т.11.2 и 11.3 от Общите условия към договора за ипотечен кредит е извършено
частично предсрочно погасяване на дълга и са преизчислени дължимите месечни
плащания до крайния срок на кредита. Въпреки извършеното погашение ищецът
твърди, че са останали дължими суми за главница и лихви, които към момента на
предявяване на иска са в размер на 38 663.20 лв., представляваща дължима
главница и 21 632.39 лв., представляваща договорна лихва за периода
05.06.2015г. – 25.10.2017г., както и наказателна надбавка за забава в размер на
230.55 лв. за периода от 06.06.2015г. до 25.10.2017г., дължима на основание
т.20.1 от Общите условия и сума в общ размер на 2307.95 лв., представляваща сбора
от такси, комисионни и разходи по обслужване на задължението и принудителното
събиране на вземането, съгласно тарифа на Банката, дължими на основание т.20.1
от договора. Въз основа на изложеното и като твърди, че непогасената част от
кредита е станал предсрочно изискуем, съгласно т.20.1 от общите условия към
договора за ипотечен кредит, ищеца настоява съдът да постанови решение, с което
да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 38 663.20 лв.,
представляваща непогасена главница, сумата от 21 632.39 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 11.05.2015г. до 25.10.2017г.,
сумата от 230.55 лв., представляваща наказателна лихва в размер на
обезщетението за забава за периода от 06.06.2015г. до 25.10.2017г., съгласно
т.20.1 от ОУ към договора за ипотечен кредит от 20.03.2008г. и сумата от
2307.95 лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 26.10.2017г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски.
Ответниците – Е.А.В. ЕГН ********** с адрес ***
и З.А.Д. ЕГН ********** с адрес ***, представлявани от назначения им особен
представител адв. К.О. са депозирали писмени отговори, с които оспорват иска по основание и размер, като твърдят, че
кредитът не е усвоен от кредитополучателите, тъй като представените от
кредиторът извлечения от счетоводните книги на банката не са редовни от външна
страна документи, отразяващи подлежащо на изпълнение вземане, нито от тях се
установява, кои от вноските не са платени и какъв е техния размер и най – сетне
не свидетелстват за причината за евентуална предсрочна изискуемост. На следващо
място оспорват настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като твърдят, че
волеизявлението на банката не е надлежно връчено на кредотополучателите, тъй
като е връчено на особен представител. Оспорват претенцията за възнаградителна
лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като се позовават
на разясненията дадени с ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Ответниците правят
възражение за недействителност на уговорената възнаградителна лихва, като
твърдят, че чл.7 от договора е нищожна разпоредба на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
във вр. чл. 147, ал.1 ЗЗП, чл. 143, т.3, т.10, т.12 ЗЗП, чл. 58, ал.2 ЗКИ, тъй
като липсва дефиниция на понятието „базисен лихвен процент“, както и изрична
уговорка в договора как се изчислява същия. Оспорват и иска за заемни такси,
като навеждат възражение за нищожност на чл.25 от Общите условия на банката на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на закона.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
изложените в отговора на ответниците обстоятелства, като твърди, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 26.10.2017г., на която дата е подадена
исковата молба в съда. Оспорва твърдението, че се претендира заплащане на
договорна лихва за период преди настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, като твърди, че претенцията е за периода от 11.05.2015г. до
25.10.2017г.. Оспорва и възражението, че кредита не е усвоен от
кредитополучателя, както и това, че са налични неравноправни клаузи в договора,
като твърди, че не е налице нито един от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП.
Твърди, че не е налице и соченото основание от ответниците за нищожност на
клаузата от ОУ към договора за кредит, тъй като от една страна разпоредбата на
чл. 21, ал.1 ЗК не е приложима, тъй като не е налице предсрочно погасяване на
кредита, а от друга е налице изключението на чл. 144 ЗЗП. Отделно от това сочи,
че е изпълнил задължението си да уведоми длъжника по подходящ начин за промяна
в лихвения процент, като е поставял на видно място информация за актуалния
лихвен процент. Оспорва и възражението за нищожност на чл. 13 от договора като
счита същото за неоснователно.
В срока по чл. 373 ГПК са постъпили отговори на
допълнителната искова молба от ответниците, представлявани от адв. К.О., с
които се подържа възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит, тъй като уведомлението за това е връчено на
особен представител на длъжника. Оспорват се претендирани от ищеца размери на
договорната лихва над базовия лихвен процент и стандартната надбавка в общ
размер на 7.29 %, като се твърди, че същите са основани на неравноправни
клаузи. Оспорват твърденията на ищеца, че кредитът е усвоен, както и че са
налице изключенията на чл. 144 ЗЗП и подържат възраженията си, че чл.7 от
договора следва да се приеме за нищожна клауза на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 147, ал.1 ЗЗП, чл. 143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, чл. 58, ал.2
ЗКИ, както и чл.25.3 от Общите условия на „Б.Д.“ ЕАД, която е прогласена за
нищожна с решение № 98 от 25.07.2017г. на ВКС по т.д. № 535/2016г. на първо
т.отд. на ВКС. Твърдят, че по отношение на ответниците се прилага
потребителската защита, тъй като същите са физически лица, които са придобили
средствата не за търговска дейност, а сключения договор за ипотечен кредит
попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като договора е сключен
преди изменението на ЗПК, ДВ бр. 35/2014г.. Оспорват твърдението на ищеца, че
чл. 13 от договора за ипотечен кредит е действителна разпоредба, като подържат
възражението си за нищожност на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
След преценка на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
На 20.03.2008г. между „Б.Д.“ ЕАД, в
качеството на кредитор, Е.А.В. като кредитоискател и З.А.Д. като съдлъжник и
двамата, заедно и поотделно, като кредитополучатели, е сключен договор за ипотечен
кредит, по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на
кредитополучателя сумата от 140 000 лева, която да се усвои еднократно чрез
превод по разплащателна сметка на кредитополучателя с титуляр Е.А.В., който да
го ползва целево и да го върне в срок до 360 месеца от датата на неговото
усвояване на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя
след изтичане на уговорения гратисен период за издължаване на главницата от 84
месеца. Видно от договора – чл.6 и приложения погасителен план вноските
падежират на 5-то число от месеца, а годишния лихвен процент е уговорен на 7.29
%, като в чл.7 е посочен начина по който се формира същия – базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора – 4.19 % и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“ – 3.10
процентни пункта или в общ размер на 7.29 %. Страните са уговорили задължение
на кредитополучателя да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Б. ДСК прилага по извършвани услуги на клиента – чл. 13, а
като неразделна част от договора са приети Общите условия за предоставяне на
ипотечни кредити на физически лица. В т.20.1 от общите условия е предвидено при
забава на плащането на месечни вноски от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, част от вноската, представляваща главница да се олихвява
с договорната лихва, увеличена с надбавка от 3 %. В т.20.2. от общите условия
към договора е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие.
От приетата от първоинстанционния
съд и без възражения от страните ССчЕ на в.л. М. М. се установява, че кредитът
е отпуснат от „Б.Д.“ ЕАД по посочена в чл.5 от договора разплащателна сметка с
титуляр Е.А.В. на 27.03.2008г. и усвоен
от кредитополучателя по същата сметка, както следва: 110 000 лв. на 27.03.2008г.
и 30 000 лв. на 07.04.2008г.. Експертът посочва, че общия размер на
погасените вземания по договора за банков кредит е в размер на 169 036.05
лева, като непогасена към 26.10.2017г. и понастоящем е останала главница в
размер на 38 663.20 лв.. Според експерта дължимата, неплатена, съгласно
договора, възнаградителна лихва за периода от първото неплащане в пълен размер
на погасителна вноска от 05.06.2015г. до 25.10.2017г. вкл. е в общ размер на
21 632.39 лв., а размерът на обезщетението за забава /санкционна лихва/
върху просрочената главница по т.20.1. от общите условия по кредита за периода
от първото неплащане в пълен размер на вноска от 05.06.2015г. до 25.10.2017г. е
в размер на сумата от 230.55 лв.. Начислените, платени и оставащи дължими
заемни такси и застраховки по договора с оглед извършените плащания и
постигнатите уговорки по вид, основание и размер към 25.10.2017г. според
експерта са в размер на 2307.95 лв.. От
данните по приетата експертиза и след преглед на счетоводните книги на ищеца се
установява, че кредитополучателя е изпаднал в забава за плащане на дължимата
месечна вноска по кредита с падеж 05.06.2015г., а с извършените плащания на
01.08.2017г. и 02.08.2017г. е погасена частично, предсрочно главницата по
кредита.
Въз основа на изложеното до тук и
конкретно обстоятелството, че с извършеното частично плащане на вноската с
падеж на 05.06.2015г. и продължилото неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да плаща в пълен размер погасителните вноски, съгласно погасителния
план, първоинстанционния съд е приел, че са настъпили обективните условия за
обявяване кредита за предсрочно изискуем, за което длъжниците са уведомени с
връчване препис от исковата молба на назначения им особен представител. Съдът е
обсъдил наведеното възражение за нищожност на клаузите от договора за ипотечен
кредит и ОУ и конкретно чл.7 и т.9.1 и т.24.3., поради неравноправния им
характер, тъй като предоставят правото на Банката едностранно да променя
лихвения процент и е приел, че в конкретния случай кредиторът не се е
възползвал от това свое право, поради което и искът, както за главницата, така
и за възнаградителната лихва е уважен. За основателен с приложението на т.20.2
от ОУ към договора за ипотечен кредит е приет от първостепенния съд и искът за заплащане на санкционна лихва в размер на
230.55 лв.. Отхвърлен е иска за заемни такса, в която част решението като
необжалвано е влязло в законна сила.
Неоснователно е наведеното в жалбата
възражение за това, че кредитът не е усвоен от кредитополучателя. Този факт се
установява безспорно от приетата от първоинстанционния съд и без възражения от
страните ССчЕ на в.л. М. М.. Експертът сочи, че кредитът е отпуснат по сметка
на кредитополучателя Е.В. на 27.03.2008г., с което и на основание чл. 75, ал.3 ЗЗД съдът счита, че Банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на
уговорените парични средства, а същите са усвоени от кредитополучателя, както
следва: 110 000 лв. на 27.03.2008г. и 30 000 лв. на 07.04.2008г..
Индиции за това, че кредитът е усвоен от кредитополучателя са и фактите, че
същия е редовно погасяван до м.06.2015г., както и че са извършени предсрочни
погашения на главницата по същия през 2017г..
Изцяло неоснователно е и следващото
наведено и подържано възражение от жалбоподателите, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. С извършеното частично погасяване на
вноската за м.06.2015г. и последвалото неизпълнение е изпълнено обективното условие
на т.20.2. от ОУ, приети за неразделна част от сключения между страните договор
за банков кредит – чл.12 и цялата непогасена част от кредита е станала
автоматично предсрочно и незабавно изискуема. Коментираната уговорка
представлява по същността си уговорено правоизменящо условие, при настъпване,
на което разсроченото главно лихвоносно задължение се превръща в предсрочно изискуемо,
настъпването на която предсрочна изискуемост според настоящия състав на съда е
обявена на длъжниците с връчените им нотариални покани изх. № № 01-20-00153 и
01 -20-00152 от 06.01.2017г. по реда на чл.47 ГПК, както следва на 27.02.2017г.
на З.А.Д. и на 24.02.2017г. на Е.А.В.. Следва да се има предвид, че е
последователна съдебната практика – вж. Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. №
2072/2015г. по описа на ВКС I т.отд.,
Решение № 25 от 03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II т.отд., че банката има право, в
случай, че друго не е уговорено, а в случая не е, да избере начин за връчване
на изявлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем на длъжника, в т.ч.
и с нотариална покана като това връчване ще бъде редовно, в случай, че е
спазена процедурата по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от адреса
е удостоверено от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени и без
да е необходимо назначаване на особен представител. В конкретният случай именно
това е сторено – предприети и осъществени са три посещения на адреса за
връчване, като адресатите не са открити, нито е открито друго лице, което е
съгласно да получи нотариалните покани. В разписките е удостоверено още, че след
извършена справка в НБД Население е констатирано, че адресите, които са посетени
са идентични с постоянните и настоящи адреси на длъжниците, поради което и на
основание чл. 47, ал.1 ГПК е залепено уведомление, като в 14 – дневния срок не
се е явил нито длъжника, нито негов представител, за да му бъде връчена
нотариалната покана. С изтичане на този срок и на основание чл. 47, ал.5 ГПК следва
да се приеме, че са настъпили съответните на връчването последици. В този
смисъл и неоснователни са наведените от длъжниците възражения, подържани и в
депозираната въззивна жалба за това, че предприетите от Банката действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от
настоящата исковата молба на особения им представител не е произвело действие,
тъй като същата е обявена още преди предявяване на иска.
За неоснователно въззивният съд приема
възражението на ответниците, подържано и във въззивната жалба, че договорна
лихва не се дължи, тъй като клаузите на чл.7 от договора и т.25.3 от ОУ са
нищожни, като неравноправни. Принципно, настоящия състав на съда споделя
изразеното становище от ответниците, че клаузата на чл.7 от договора и
съответната от ОУ т.25.3, която предвижда възможност Банката едностранно да
променя уговорената от страните възнаградителна лихва в частта, касаеща базовия
лихвен процент е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП и за нея
не се прилагат изключенията по чл. 144 ЗЗП. В конкретният случай обаче няма
данни кредиторът – банка да се е възползвал от това право т.е. да е приложил
неравноправна клауза, което да обоснове и недължимост на претендираните
вземания. Единственото изменение по договора за кредит от 20.03.2008г. касаещо
възнаградителната лихва е предприето по инициатива на кредитополучателя, който
е заявил желание да ползва преференциална лихвена отстъпка в лихвения процент,
което искане е удовлетворено и първоначално уговорения размер на
възнаградителна лихва от 7.29 % е намален, считано от 05.05.2008г. на 6.79 %.
Изводът е, че коментираната неравноправна клауза не е прилагана, поради което и
няма основание да се приеме, че вземането е недължимо, като основано на нищожна
клауза.
Предвид приетото, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила с изтичане на двуседмичния срок по чл. 47,
ал.2 ГПК за получаване на нотариалната покана, адресирана до длъжниците или на
27.02.2017г., за основателно въззивният съд приема възражението на жалбоподателите,
че предявения иск за заплащане на договорна лихва е неоснователен в заявения
размер и за периода следващ 27.02.2017г. до 25.10.2017г., тъй като се
претендира за период, следващ обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Коментираното е съобразено с разясненията, дадени с ТР № 3/2017г., постановено
по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, и конкретно това, че размерът на
вземането на кредитора при настъпила и обявена предсрочна изискуемост по
договор за кредит следва да се определи като се зачете само непогасения остатък
от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Затова и съдът
приема, че заявената за присъждане договорна лихва за периода следващ 27.02.2017г. до 25.10.2017г.
е недължима, поради което и в тази част решението следва да бъде отменено, а
иска за присъждане на договорна лихва размер на 5245.75 лв., съобразно данните
от приетата ССчЕ за посочения период отхвърлен. В останалата част и доколкото
не се установиха факти, които да изключват дължимостта на договорната лихва
решението следва да се потвърди.
С оглед приетото вече, че при
настъпила и обявена предсрочна изискуемост се дължи връщане само на
предоставената парична сума, то неоснователен е и иска за заплащане на сумата
от 119.88 лв., определена съобразно данните от ССчЕ и представляваща санкционна
лихва за периода от 28.02.2017г. – 25.10.2017г., поради което и решението в
тази част следва да бъде отменено, а иска за заплащането й отхвърлен. В
останалата част за присъдената сума като санкционна лихва за периода от 11.05.2015г.
до 27.02.2017г. и за сумата от 110. 67 лв. решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора решението
следва да бъде отменено и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца разноски в размер на 5251.33 лв., като в тежест на същите ще се
възложи за заплащане сумата от 4778.72 лв., която е съобразена с уважената част
от исковете в настоящото производтво.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 653 от 29.11.2019г., постановено по т.д. № 203/2019г.
по описа на ХII т.с при Окръжен съд П., в частта, с
която Е.А.В. ЕГН ********** с адрес *** и З.А.Д. ЕГН **********
с адрес *** са осъдени солидарно да заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата над 16 386.64 лв. до 21 632.39 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за ипотечен кредит, сключен на
20.03.2008г. между Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* като кредитор и Е.А.В. ЕГН ********** и З.А.Д. ЕГН ********** като
кредитополучатели, както и в частта, с която Е.А.В. ЕГН ********** с адрес ***
и З.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** са осъдени солидарно да заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* сумата над 110.67 лв. до
230.55 лв., представляваща санкционна лихва по договора за ипотечен кредит,
сключен на 20.03.2008г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 26.10.2017г. до окончателното им заплащане КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Д.
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да бъдат осъдени
солидарно Е.А.В. ЕГН ********** с адрес ***
и З.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят сумата от 5245.75
лв., представляваща договорна лихва по договор за
ипотечен кредит, сключен на 20.03.2008г. между Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* като
кредитор и Е.А.В. ЕГН ********** и З.А.Д.
ЕГН ********** като кредитополучатели за периода от 28.02.2017г. до
25.10.2017г., както и сумата от 119.88 лв. представляваща
санкционна лихва за периода от 28.02.2017г. до 25.10.2017г. по договора за
ипотечен кредит, сключен на 20.03.2008г., ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 26.10.2017г. до окончателното
им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 653
от 29.11.2019г., постановено по т.д. № 203/2019г. по описа на ХII т.с при Окръжен съд П. в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ решение № 653 от 29.11.2019г.,
постановено по т.д. № 203/2019г. по описа на ХII т.с при Окръжен съд П., в частта, с която Е.А.В. ЕГН ********** с адрес *** и З.А.Д. ЕГН **********
с адрес *** са осъдени солидарно да заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 5251.33 лв., разноски по съразмерност в производството
пред първоинстанционния съд КАТО ВМЕСТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.А.В. ЕГН ********** с адрес ***
и З.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 4778.72 лв., представляваща направени разноски пред
първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: