Р
Е Ш Е Н И Е
№
27/17.1.2022г.
гр.
Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик,
VІ-ти състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното
от съдия Юрукова административно дело № 698 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 8, ал.5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на
проверка по чл. 327, ал.2 от Кодекса на труда.
Образувано
е по жалба на К.Г.М., против Решение № 21-043-001/21.05.2021г. на изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е
потвърдено Разпореждане № 21041458/13.05.2021г. на директор
Дирекция"Инспекция по труда“Пазарджик, обективиращо отказ за прекратяване
на трудов договор на основание чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, тъй като не
е представен и не се открива трудов договор, чийто прекратяване се заявява.
Жалбоподателят иска отмяна на решението с аргументи, че отказът засяга неговите
права и интереси, изготвено е в нарушение на процесуалните права и
административният орган не е събрал достатъчно доказателства, преди да отхвърли
жалбата му. В съдебно заседание чрез адв.К. поддържа жалбата и направеното в
нея искане, като съображения излага в становището по същество. Основният
аргумент е, че липсва надлежно изготвен доклад и констатации. Счита, че се
доказва трудови правоотношения на жалбоподателя с дружеството, като следва
договорът да бъде прекратен от ответника. Претендира присъждането на
направените в производството разноски.
Ответникът
по оспорването - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" в писмено становище обосновава законосъобразност на
постановения административен акт, с който е оставил в сила разпореждането на
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, счита жалбата за
допустима, но изцяло неоснователна. В хода на делото е постъпило становище и от
процесуалния му представител - юрк. Т., в което моли жалбата да бъде отхвърлена
по съображения за законосъобразност на административния акт. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно
заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред органите на инспекцията по труда е започнало по подадено от К.М. до
директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик заявление с вх.№
21032001/15.04.2021 г. /л.24/, с което на основание чл. 327, ал.2 КТ и чл. 2 от
Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327,
ал.2 от Кодекса на труда, е поискано издаване на разпореждане за прекратяване
на трудовия му договор с „Ира 1“ЕООД, гр. Пазарджик, като посочва, че адресът
на дружеството е гр. Пазарджик, ул. „Сава Вранчев“№2, като дружеството е в
ликвидация, не му е връчвана Заповед за прекратяване на трудов договор.
Трудовата му книжка е била изпратена по-късно с вписване прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди се в заявлението, че не е получавал заповед за
назначаване, но в трудовата книжка е вписано обстоятелството за работа по
трудов договор от 01.07.1985г. на длъжност стоковед-изкупчик, в склад № 4, гр.
Панагюрище, а от 01.05.1992г. като член на съвет. Прилага съдебни решения и
прокурорско постановление. Същите са налични в административната преписка.
Решение № 843/29.12.1998г. на ВКС по дело № 1868/1997г. отменя по реда на
надзора влезлите в сила решения от 27.05.1996г. по гр.д. № 4537/94 на
Пазарджишки районен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на К.М. ***
против ДФ „Ира-1“ гр. Пазарджик за присъждане на обезщетение за недопускане на
работа на основание чл. 213, ал. 2 от КТ и за мораторна лихва, както и решение
от 17.04.1997г. по гр.д. № 1132/96 на Пазарджишки окръжен съд, с което
решението в посочената част е оставено в сила. Делото се връща на Пазарджишки
районен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част от фаза
„искова молба“.
Видно
от представеното решение № 11/16.02.2006г. по т.д. № 1155/2011г. на Пазарджишки
окръжен съд се прекратява производството по това дело, прекратяват се
пълномощията на синдик Л. С., заличава се общата забрана и запор, наложени
върху имуществото на длъжника с решението за обявяване в несъстоятелност,
заличава се „Ера 1“ЕООД/в несъстоятелност/ от търговския регистър при ПОС,
вписан по ф.д. № 2308/1990г.
Представено
е Постановление за отказ да се образува предварително производство от 14.10.1992г.
на прокурор при РП Панагюрище.
По
така подаденото заявление и приложени документи Директор Дирекция „Инспекция по
труда“Пазарджик се е произнесъл с Разпореждане № 21041458/13.05.2021г., с което
е отказал прекратяване на договор на работник или служител, когато работникът
или служителят не може да подаде писмено заявление за прекратяване на трудовия
си договор пред работодателя. Посечено е, че при справка в информационната
система на ИА“Главна инспекция по труда“ не се открива действащ трудов договор
на заявителя с дружеството „Ира 1“ЕООД.
К.М.
е подал жалба срещу разпореждането с вх. № 21054141/18.05.2021г. пред
изпълнителен директор на ГИТ съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба №
РД-07-8/27.10.2010 г.
Изпълнителен
директор на ГИТ е разгледал жалбата и е приел, че е неоснователна, поради което
я е отхвърлил със свое Решение № 21-043-001/21.05.2021г. В мотивите е посочено,
че не е представен трудов договор, който е абсолютна процесуална предпоставка
за издаване на разпореждане за прекратяване на трудово правоотношение. В
преписката липсва такъв или друг документ, удостоверяващ неговото съществуване.
Решението
е съобщено на Г.М. на 02.06.2021г., като той е подал жалба пред Административен
съд Пазарджик, чрез административния орган. Датата на изпращането й е
16.06.2021г., видно от системен бон за заплащане на Български пощи ЕАД на
услуга за препоръчано писмо към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.(л. 56).
В
съдебното производство беше изискано от трето неучастващо по делото лице – ТП
на НОИ Пазарджик оригинал на трудова книжка на жалбоподателя, която е приложена
в заверено копие по делото. Видно от ст.
19 положен печат и оформено прослужено време в „Ира 1“-Амбалажен от
01.07.1985г. до 18.06.1992г. – шест години, единадесет месеца и 18 дни.
Представено
е Удостоверение с изх. № 2113-12-2274-6 от 01.06.2020г. от ТП на НОИ Пазарджик,
удостоверяващо, че К.Г.М. е работил в „Амбалаж Ира – 1“ ЕООД, съответно
посочените периоди, на които ще се начислява пенсията са посочени в табличен
вид и са от 01.01.1989г. до м. 06.1992г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима - насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г.,
подадена е от лице - адресат на акта, в преклузивния срок за оспорване по чл.
149, ал.1 АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Като
извърши дължимата на основание чл. 168, ал.1 АПК, проверка за законосъобразност
на оспорения акт, съдът намира, че процесното решение е издадено от компетентен
административен орган по чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., в
пределите на предоставената му власт, в установената писмена форма, процедура, при
правилно приложение на материалният закон и в съответствие на акта с целта на
закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал.2 КТ, в случаите по ал.1, т.10 /при преустановяване
дейността на работодателя/, когато работникът или служителят не може да подаде
писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че
работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да
получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса
на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в
инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по
труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите,
се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си,
трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в
инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението
пред ДИТ следва да отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-8/27.10.2010 г. Към заявлението съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата се
прилагат заверени от заявителя преписи на трудовия договор, на допълнителните
споразумения към него и на други документи, свързани с трудовото
правоотношение, както и копие от трудовата книжка, в случай че разполага с тях.
В
настоящия казус заявителят К.М. е подал заявление пред ДИТ Пазарджик, като е посочил
името на дружеството, където е работил – ДФ“Ира-1“, но към заявлението липсва
приложен трудов договор и негови допълнителни споразумения. В самото заявление
се посочва от М., че няма трудов договор, като твърдението е, че не му е
връчван такъв.
Редът
за извършване на проверка по чл. 327, ал.2 КТ е регламентиран в Наредба №
РД-07-8/27.10.2010 г., където в чл. 4 е предвидено, че в срок 15 дни дирекция
"Инспекция по труда" извършва проверка на адреса на работното място
на заявителя и по седалището и адреса на управление на работодателя, посочени в
трудовия договор, за установяване на факта на преустановяване на съответната
дейност на работодателя. Ако след служебна справка в търговския регистър, в
регистър БУЛСТАТ и/или в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел се
установи, че седалището и/или адресът на управление на работодателя са различни
от посочените в трудовия договор, дирекция "Инспекция по труда"
извършва проверка и на този адрес. Резултатите от проверките по ал. 1 и 2 се
отразяват в констативен протокол.
Съгласно
чл. 6 от Наредбата въз основа на резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5,
ал. 4 и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 в дирекция „Инспекция по
труда" се изготвя доклад за установените факти и обстоятелства. Въз основа
на доклада, съдържащ резултатите от проверката, директорът на дирекция
"Инспекция по труда" издава мотивирано разпореждане за прекратяване
на трудовия договор или за отказ за прекратяването, което разпореждане,
съгласно чл. 8 от наредбата може да бъде оспорено пред изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който се произнася в
7-дневен срок, като може да приеме възражението за основателно или да го
отхвърли /чл. 8, ал.2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г./.
В
настоящия случай подаденото по чл. 2 от Наредбата заявление на К.М. не съдържа
трудов договор, заявителят посочва, че няма такъв, но е упражнявал трудова
дейност и не му е прекратен договорът от 01.07.1985г. с това дружество и иска
неговото прекратяване.
Дирекция
ИТ Пазарджик е направила справка в нейната информационна система и не е открила
действащ договор с посоченото от заявителя дружество. Въз основа на това е
издала отказ за прекратяването на трудовия договор.
При
обжалване на разпореждането пред изпълнителния директор ИАГИТ,
административният орган е споделил като правилни мотивите, че липсата на трудов
договор води до предпоставките за отказ за прекратяването му, като това е
основният мотив за потвърждаване на разпореждането с Решението си № 21-043-001/21.05.2021г.
От
така установените правни факти и относими правни норми, безспорно се
установява, че когато лицето иска прекратяване на договор по реда на чл. 327,
ал. 2 от КТ, то същото следва да подаде заявление пред съответната ДИТ, като задължително
приложи заверено от него копие на договор. Именно по данните, съдържащи се в
договора, ДИТ провежда процедурата, регламентирана в Наредба №
РД-07-8/27.10.2010 г. Към заявлението следва да бъдат приложени трудов договор
и документи, доказващи съществуването на трудово правоотношение, за което се иска прекратяване с акт на ДИТ.
Заявителят
К.М. няма договор, изрично го посочва в заявлението. Представени са съдебно
решение на ВКС и постановление на прокуратурата. Постановлението на прокурор
при РП Панагюрище няма сила на присъдено нещо и съдържанието на същото не
доказва факти, от дължимите по заявлението по чл. 2 от Наредбата.
Решение
№ 843/29.12.1998г. на ВКС по дело № 1868/1997г. е съдебен акт, който съгласно
чл. 297 от ГПК, като влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С
него обаче се отменят влезлите в сила решения от 27.05.1996г. по гр.д. №
4537/94 на Пазарджишки районен съд, в частта с която са отхвърлени исковете на К.М.
*** против ДФ „Ира-1“ гр. Пазарджик за присъждане на обезщетение за недопускане
на работа на основание чл. 213, ал. 2 от КТ и за мораторна лихва, както и
решение от 17.04.1997г. по гр.д. № 1132/96 на Пазарджишки окръжен съд, с което
решението в посочената част е оставено в сила. Делото се връща на Пазарджишки
районен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част от фаза
„искова молба“. Решението не решава правен спор по същество, а е върнат „част
от него“ и то касаещ обезщетения, на районен съд за започване на процеса от
фаза „искова молба“. Тоест няма представено пред административния орган влязло
в сила съдебно решение, касаещо възникване, прекратяване и възстановяване на К.М.
на трудово правоотношение с „Ира-1“ЕООД, което да е по договор от 01.07.1985г.
Пред
административния орган не е представено заверено копие на действащ трудов
договор. Заявителят не е изпълнил задължителното изискване по чл. 3, ал. 2 от
Наредбата за прилагане на заверени от него преписи на трудовия договор, на
допълнителните споразумения към него и на други документи, свързани с трудовото
правоотношение.
Задълженията
на Дирекция Инспекция по труда Пазарджик, регламентирани в Наредбата по чл.
327, ал. 2 от КТ, за извършване на проверка съгласно чл. 4 по седалище и адрес
на дружеството – работодател, са свързани с посочените данни в трудовия
договор. Затова е изискването за прилагането му.
Задълженията
на Дирекцията по чл. 3 за уведомяване на Националния осигурителен институт и
териториалната дирекция на Националната агенция по приходите са свързани отново
с данни, посочени в трудовия договор, като на ТД на НАП с изпращане на копие на
трудовия договор и другите документи.
След
като липсва приложен от К.М. трудов договор от 01.07.1985г., както и други
документи, пряко свързани с доказването му, то няма как административният орган
да изпълни процедурата по изготвяне на констативни протоколи и доклад. Липсва
предметът на тяхната проверка. Това, което е направено в административното
производство, е проверка в регистрите на ИАГИТ, където не е открит трудов
договор с посоченото от М. дружество.
В
резултат на гореизложеното съдът счита, че не са допуснати нарушения в
административнопроизводствените правила по Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., тъй
като не е представен трудов договор към заявлението, като изрично заявителят е
посочил, че не прилага, защото не му е връчван такъв.
Поредицата
от проверки и съставяне на протоколи от такива, както и обобщаването им в
доклад, Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. изисква от административния орган,
когато е представен трудов договор.
Контролните
органи на инспекциите по труда имат точно определени правомощия, описани в
Кодекса на труда и Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., които не могат да бъдат
разширявани по аналогия, и ако излязат извън същите, техните актове ще са
незаконосъобразни, вкл. нищожни. Административните органи притежават само
компетентността, която им е дадена с нормативен акт, и не могат да си
присвояват компетентност по аналогия на закона или на правото. В този смисъл,
не могат да предприемат проверки, без да има минимално изискуемата предпоставка
– трудов договор. За административен орган не съществува правна възможност да
направи извод за съществуване на трудово правоотношение без наличие на писмен
трудов договор. Затова е изискването по КТ и Наредбата за прилагането му към
Заявлението по чл. 2 от Наредбата. Извън случаите по чл. 405 от КТ,
административният орган няма правна възможност да приеме, съществуване на
трудово правоотношение.
С
оглед установената липса на представен трудов договор, съдът счита, че е налице
съответствието на оспореното решение с материалния закон, като изводите следват
и тези направени в предходното изложение, касаещи съобразяването с
административнопроизводствените правила.
Липсват
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване от административен орган
на заявеното от М. искане по чл. 2 от Наредбата. На първо място пред
административния орган и в съдебното производство не се представи сключен между
„Ира 1“ЕООД и К.М. договор от 01.07.1985г. Дори и да няма в административната
преписка нарочно изготвени справки от ТД на НАП за подадено уведомление по реда
на чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране на трудов договор, то няма нарушения в
административното производство, довели до неизясняване на фактите по случая, както
и нарушение на материалния закон, защото те не са доказателство само по себе си
за съществуване и валидност на трудовото правоотношение. Предназначението и
смисъла на уведомяването по чл. 62, ал. 3 от КТ е за възникване на осигурително
отношение (с оглед гарантиране на осигурителните права на работника или
служителя), а не за трудово такова, още повече, че регистрирането на трудов
договор в ТД на НАП може да се извърши без представянето на сключения такъв.
Представено
е копие на трудовата книжка на К.М. по делото, след изискване на оригинала от
ТП на НОИ Пазарджик. Видно от ст. 19
положен печат и оформено прослужено време в „Ира 1“-Амбалажен от 01.07.1985г.
до 18.06.1992г. – шест години, единадесет месеца и 18 дни. Данни за
удостоверяване на трудов и осигурителен стаж на К.М. се съдържат в
Удостоверение с изх. № 2113-12-2274-6 от 01.06.2020г. от ТП на НОИ Пазарджик,
удостоверяващо, че К.Г.М. е работил в „Амбалаж Ира – 1“ ЕООД, съответно
посочените периоди, на които ще се начислява пенсията са посочени в табличен вид
и са от 01.01.1989г. до м. 06.1992г.
Тези
документи обаче са доказателство, че трудовото му правоотношение с „Ира-1“ЕООД
е с крайна дата 18.06.1992г., като по данни от трудовата книжка след
01.07.1985г., той е преназначаван на 01.01.1990г., 01.06.1990г., 01.10.1991г.,
както и на 01.05.1992г. чл. 328, ал. 1 от КТ. Данните от трудовата книжка
сочат, че след 01.07.1985г. К.М. вероятно е бил с преуредени трудово
правоотношения с дружеството, което обичайно става с допълнително сключване на
нов трудов договор или допълнително споразумение към първоначалния. Ситуацията
отново остава недоказана, тъй като липсват както копие на трудовия договор, за
който се търси прекратяване, така и допълнително изменение на трудовото
правоотношение с преназначаване, и оформяне на неговото прекратяване. Реално в
конкретния случай е налице трудовоправен спор за съществуването на трудовото
правоотношение след 18.06.1992г., което
не може да бъде решено чрез производство по Наредбата по чл. 327, ал. 2 от КТ.
Целта на закона е друга. Целта на Наредбата е за прекратяване на трудовото
правоотношение чрез акт на административния орган, когато работник или служител
не могат да упражнят правото си на прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т.
10 от Кодекса на труда при условията на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, тъй
като работодателят не може да бъде намерен.
В
казуса работодателят „Ира-1“ЕООД е заличен от търговския регистър. Но задължителна
предпоставка в производството по Наредбата е представяне на доказателство за
валидност и съществуване на трудовото правоотношение, което е трудовият договор
в писмената форма. Административният орган не може да изземва правомощията на
съда за разрешаване на спор по съществуването на трудово правоотношение.
Изложеното
е основание да се приеме, че административният орган правилно не е уважил
заявлението за прекратяване на трудов договор на К.М.. Жалбата, на посочените
основания е неоснователна и следва да се отхвърли, като в тежест на
жалбоподателя се поставят направените от ответника разноски за юрисконсултска
защита, които съдът определя в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.3 АПК, Административен
съд Пазарджик VІ-ти състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Г.М., против Решение № 21-043-001/21.05.2021г. на изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е
потвърдено Разпореждане № 21041458/13.05.2021г. на директор
Дирекция"Инспекция по труда“Пазарджик.
ОСЪЖДА
К.Г.М. да заплати на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ сумата 100
(сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/П/