№ 30
гр. П., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на дванадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200448 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по
жалба на А. Т. Д., ЕГН-********** с адрес /населено място/, чрез адв.Г.К. от
БАК против Електронен фиш Серия К №8734570 издадено от ОДМВР-Б., за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 800 лева на осн. чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.4, връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП.
В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалвания електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
процесуален представител адв.Г.К.. Поддържа жалбата, иска отмяна на
електронен фиш. Претендира за разноски.
За ответника по жалбата–ОДМВР-Б., редовно призовани, представител не
се явява.
За ТО П. при РП-Б., в качеството й на заинтересована страна,
представител не се явява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А. Т. Д., ЕГН-**********, чрез адв.Г.К. от БАК
спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от
лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е
връчен на 17.06.2024г. по данни от Справка за нарушител/водач относно
1
жалбоподателя-лист 16 гръб, т.18. Жалбата е приета в спедитор Еконт на
25.06.2024г. и постъпила в деловодството в ОД на МВР на 26.06.2024г.. С рег.
№244000-27694 от 10.07.2024г.. комплектованата административна преписка е
изпратена и на 12.07.2024г. е постъпила в РС-П., поради което срокът по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш - на 03.03.2024г. в 12:31 часа, в обл.Б.,
общ.П., М., района на С. с посока на движение от С. към гр.П. при
максимално допустима скорост за населеното място 50 км/ч, сигнализирано с
пътен знак Д-11 и приспа. Нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6671877 от
27.10.2023г. с МПС "ДОДЖ ЧЕЛЕНДЖЕР", вид лек автомобил с рег. № *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство / АТСС/ № TFR1-M 578 при разрешена стойност на
скоростта 50 км/ч, установената стойност е 88 км/ч. Превишаването на
скоростта е с 38 км/ч. на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във
връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 800.00 лева.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
Протокол за използване на с автоматизирано техническо средство / АТСС/ или
система с рег. № 314р- 4243/06.03.2024 г., приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата с дата на използване 03.03.2024г..
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зона при с.М. е отразена като скорост на движение от 88 км/ч.
/след съответно приспадане от измерената скорост от 91 км/ч на допустимата
грешка при измерването, което е намерило отражение и в дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства за време от
дата 11.09.2023г. до дата 03.07.2024г. за техническо средство TFR1-M 578 /.
Скоростта на движение е засечена посредством мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, видно
от приложения по делото протокол №3-2-23 от 22.03.2023г. за проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M установяваща съответствие с
техническите изисквания при преминала последваща техническа проверка на
системата.
За констатираното нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
ОДМВР – Б. е издал електронен фиш Серия К № 8734570, с който на
жалбоподателя за посоченото административно нарушение – движение със
2
скорост над разрешената /50км/ч/, а именно със 88 км/ч, тоест при превишение
на скоростта от 38 км/ч, които последни две стойности са след приспадане на
законовия толеранс, при условията на повторност и в едногодишния срок от
влязъл в сила предходен ЕФ серия К №6671877 от 27.10.2023г. на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 800 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства, които кредитира
изцяло като установяващи обективната истина по безспорен и
непротиворечив начин.
Съгласно изискана справка от ОПУ-Б. относно установяването
местонахождението на пътен знак Д - 11, е даден отговор в писмо изх.№11-00-
254/17.10.2024г., съгласно което на АМ „С.“ след П.В. „М.“ посока ГКПП К.
има поставен знак Д25.1 „За използване на пътя се изисква платена винетка и
ТОЛ такса“, който обозначава наличието на Контролно устройство или
стационарна контролна точка, част от електронната система за събиране на
пътни такси, която прави сравнителен анализ дали превозното средство има
закупена винетка или платена ТОЛ такса и не представлява автоматизирано
техническо средство каквито са камерите на ОД на МВР.
С постъпило писмо от 23.10.2024г. в деловодството при РС П. са
изпратени копие на документите касаещи АТСС № TFR-1M-578 , копие на
протокол №3-2-23 от проверка на мобилната система за видеоконтрол
извършена на 22.03.2023г., която е със заключение че устройството
съответства на одобрения тип. При служебно извършената проверка съдът
установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на
процесното нарушение посредством използването на мобилно
автоматизирано техническо средство, както и копие на дневника за отразяване
резултатите от техническото средство касаещо регистрирани нарушения на
максимално разрешената скорост за времето от 11.09.2023г. до 03.07.2023г. на
служителя Б.И. от който е видно за дата 03.03.2024г. , в 12:31 часа, с.М.
установено в т.5.
Приложен и разпечатка на клип №38212, заснето с АТСС № TFR-1M-
578, от който е видно ясно и категорично, че засеченото МПС е само едно на
дата 03.03.2024г. в 12:31:11 часа. Не е имало друго преминаващо МПС и сочи
на установена и измерена скорост 91 км/ч, при ограничение 50 км/ч, то МПС-
то се движи с превишена скорост от 41 км/ч по данни от устройството-лист 13
и лист 46 от делото, което се установи и от съда при предявяване на
приложеният диск с констатирано нарушение - л.8 от делото.
С постъпило писмо се сочи името на полицая, който е ползвал АТСС
устройството на дата 03.03.2024г., а именно Х. Й. мл. автоконтрольор при РУ
П., който бе допуснат като свидетел по делото и неговите показания изцяло
потвърждават писмените доказателство приети по делото и допълват същите
3
като сочи че техническото устройство е тарирано, пломбирано, настроено и
метрологично координирано и неговото лично участие се свежда до това да
пусне и спре устройството. С оглед единството, еднопосочността на събраните
писмени и гласни доказателства, тяхното взаимно допълване
безпротиворечивостта им съдът кредитира изцяло.
Законодателят е регламентирал в чл.189, ал. 5 - ал.11 специалната
процедура за издаването, обжалване и влизане в сила на електронен фиш.
В нормата на пар. 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създаден чрез административно – информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.“
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за „автоматизирани
технически средства и системи“, според която те са уреди за контрол, съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б)мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществяват само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В конкретния
случай административно наказателната отговорност на жалбоподателя
неправилно е ангажирана посредством издаването на електронен фиш при
заснемане на нарушение с техническо средство, представляващо мобилна
система за видеоконтрол. Използването на мобилна система по начина на
които говорят представените от АНО писмени доказателства доказва
участието на контролен орган, като това се установява от приложените по
делото копия, от които е видно, че липсва стационарно техническо средство,
каквото е задължително за използване при провеждането на подобна
превантивна дейност от органите на пътна полиция при ОД - МВР гр. Б..
Прилагайки тази част от ЗДвП не следва да се игнорират останалите
разпоредби на закона, както и задълженията по ЗАНН. Не следва да се
забравя, че тази вид дейност е уредена и чрез специално приета Наредба №
8121з- 532 от 12.05.2015 г. на МВР. Последната е издадена именно въз основа
на този текст от закона /чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и с нея се уреждат липсващите
до този момент правила относно реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
4
Относно използването на мобилни системи за видеоконтрол в чл. 9 от
Наредбата е разписано, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, след което
служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за
движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със
запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна
конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи
във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10.
Както става ясно от посочения текст, позиционирането на мобилното
устройство, както и насочването на системата радар - камера и въвеждането
на работните параметри е човешка дейност и пряко зависи от оператора на
системата, т.е човешката намеса не е изключена. При това присъствието на
АНО на място на извършено нарушение налага изпълнение незабавно на
правилата по ЗАНН. Във връзка с това, нарушителя следва да бъде спрян
незабавно на мястото където е извършено нарушението и именно там да му
бъде съставен акт.
В тази връзка е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Общото
събрание на колегиите на ВАС, в което изрично са изложени съображения, че в
хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган. ЗДвП в чл. 165 изрично препраща към нея, а
това винаги води до незаконосъобразност на проведената процедура по
установяване на нарушението.
Не на последно място, налице е и друго самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш и това е лаконичното описание на
административното нарушение, както и непълен текст. Нещо повече
изписването е спряно на последната сричка на думата „приспада“, където и
следвало да се посочи какво именно е приспаднато и в полза на кого.
Действително в абзац втори на ЕФ може да се изведе достатъчна ясно
допустимата, измерената скорост и размера на превишаването, но за
нарушителя няма как да му бъде известно направено ли е приспадане и в чия
полза, ако това не е изрично посочено. По този начин същият е в
неблагоприятната позиция да не знае има или не толеранс, извършено ли е
приспадане и в чия полза, като по този начин се достига до ограничаване
правото му да знае обстоятелствата касателно обвинението и да организира
своята защита. Едва в съдебна фаза с представянето на доказателствата от
5
страна на АНО може да се събере цялостна обективна маса от доказателства и
така да се организира защитата, което вече е съществено нарушение на
правата на нарушителя. В ЕФ изрично следва да се посочи причината за
приспадането на този толеранс , поради която в ЕФ е посочена скорост
различна от разпечатката от паметта на видеосистемата. Скоростта на
движение е едно от най-важните обстоятелства , довели до ангажиране
отговорността на водача, поради което и посочването на различни
скорости несъмнено ограничава правото на защита.
От друга страна в дневника изрично е посочено, че относно нарушителя е
издаден АУАН-т.5 от дневника, то в случай че се сочи на издадени актова
установяващи административно нарушение е недопустимо да се пристъпи
към издаване на електронен фиш. Тоест в случая са смесени двете форми -
електронен фиш и наказателно постановление, с които се налагат санкция на
нарушителя. Което само по себе си е недопустимо и представлява
самостоятелно основание за отмяна на така издадения електронен фиш.
В тази връзка се явява преюдициален въпроса касаещ проверката за
законосъобразност на атакувания електронен фиш на проведената процедура
по издаването му. Само при установяване на законосъобразно проведената
процедура по издаване на електронния фиш се пристъпва към разглеждане на
въпросите по същество - за нарушението, нарушителя и неговата вина.
При проверката за законосъобразност на проведената процедура при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш срещу
жалбоподателя, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съставляващи основание за отмяна на последния без
разглеждане на спора по същество. Със създаването на нова ал.4 на чл. 189
ЗДвП и въвеждане на понятието „електронен фиш“ /Д.в бр.10/2011 г./, се
допуска изключение от общите процедурни правила на ЗАНН, като се съставя
акт за установяване на административно нарушение, а завършването му- с
издаването на наказателно постановление. За всички останали случаи на
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП, следва да се
спазва общия ред на ЗАНН, като се съставя акт за установяване на
административно нарушение и се издава наказателно постановление. Дори да
е отбелязано в Протокола, че му е съставен АУАН с № 38212 /л. 14 по делото/,
по никакъв начин не е доказано, че е било съставено Наказателно
постановление.
В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че електронния
фиш е издаден за нарушение за констатирано при липсващи предпоставки на
чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението е установено и заснето с мобилна система
за видеоконтрол, обслужвана и насочвана от контролен орган. Същото не е
установено със стационарно техническо средство, с предварителни
обозначения за съществуването му и работещ на автоматичен режим, при
6
който не се налага непосредствено обслужване от съответен контролен орган,
за да се прилага изключението и се налага санкция с електронен фиш. Ето
защо, електронния фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна само
на това основание.
Посочените по- горе нарушения са от категорията на тези, които не могат
да бъдат преодолени в съдебната фаза по обжалването на електронния фиш.
Констатираните пороци водят до незаконосъобразност на електронния фиш,
тъй като водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя да
организира защитата си в пълен обем, поради което същия подлежи на отмяна
на това основание, без да се разглеждат въпросите по същество.
От друга страна, видно от приложения ел. фиш К № 8734570 от
03.03.2024 г., издаден от ОДМВР- Б., претендираното нарушение е установено
и заснето с мобилна система за видеоконтрол ТFR1-M 578. Разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, в редакцията към датата на нарушението и
представляваща приложим закон към тази дата, регламентира издаването на
ел. фиш при установяване и заснемане на нарушение по чл.21, ал.1 и ал.2 от
същия закон със стационарна система за видеоконтрол, предварително
обозначена съгласно чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП и функционираща
автоматично в отсъствието на контролен орган. Разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП не приравнява ел. фиш на АУАН и НП като изискване за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване, а само като правни последици в
хипотезата на чл.189, ал.11 от същия закон.
Установяването и заснемането на нарушение по чл.21, ал.1 и ал. 2 ЗДвП с
мобилна система за видеоконтрол, монтирана на патрулен автомобил, в
присъствието на контролен орган, изисква процедурата по издаване и
обжалване на АУАН и НП, разписана в ЗАНН, а не съкратеното производство
по издаване и обжалване на ел. фиш, предвидено в ЗДП. Пренебрегването на
това разграничение представлява съществено нарушение на административно
производствените правила и винаги ограничава правото на защита на
жалбоподателя. В този смисъл е и ТР №1/2014 г. на ОСК на ВАС.
Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер
нарушения, при които отговорността на лицето, което ги извършило се
ангажира по специалния ред, уреден в чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 39, ал.4 от
ЗАНН, като изключение от общия.
Само за прецизност съдът намира, че следва да отбележи, че не приема за
основателно възражението на жалбоподателя за неправилна правна
квалификация в атакувания електронен фиш, касателно повторността на
нарушението. По безспорен начин се установява че в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ серия К с №6671877, връчен на нарушителя на
12.10.2023г. същият е извършил нарушение по настоящото дело, а именно на
03.03.2024г., тоест само четири месеца и половина от връчване на предходния
ЕФ, но от същата тази справка за нарушител/водач е отбелязано че същият е
влязъл в сила. Тази справка не е оспорена от страните и съдът няма причина
7
да не дава вяра на същата. Също така съдът не приема и за основателни
твърденията за неяснота за мястото на нарушението. В ЕФ достатъчно ясно и
категорично се установява, че то е установено именно в района на С., с.М.,
общ.П., обл.Б., при посока на движение от С. към гр.П., при знак Д-11. Като от
доказателствата по делото се установи също така че се касае за място с
координати ЕL 23.33330 градуса и NL 41.43047 градуса, именно при тези
координати е установено нарушението на червен лек автомобил, с рег. № ***,
което съдът възприе и от предявения диск, предоставен от АНО и приет и
приобщен по делото.
По изложеното настоящият съд счита че това по никакъв начин не би
довел до ограничено право на защита на жалбоподателя, нито пък да е
поставен в невъзможност да разбере къде е установено нарушението и е ли то
в условията на повторност.
На първо място в електронния фиш изрично е посочен видът на
превозното средство, при чието управление е извършено нарушението, а
именно лек автомобил. Съгласно т. 12, б. "а" от § 6 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които
броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, а
разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП постановява, че категория „В“
включва моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не
надвишава 3500 кг, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8
пътници плюс водача. Леките автомобили се отнасят само към една, а не към
различни категории. Въпросът към коя категория спада определено превозно
средство е на правна преценка, която се прави въз основа на различни
обстоятелства, описани в закона, като допустима максимална маса, брой
седящи места + водача. Това позволява на съда да провери, че нарушението
действително е извършено при управлението на лек автомобил - МПС от
категория „В“, поради което стойността на максимално допустимата скорост
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била 50 км/ч. Правото на защита на
жалбоподателя е ограничено, след като в електронния фиш изрично е
посочено, че стойността на разрешената скорост, срещу която трябва да се
защитава, е 50 км/ч, но изрично не е посочено извършено ли е приспадане в
какъв размер и в чия полза, тъй като нарушението е извършено при
управлението на МПС, което е лек автомобил. Но Законът точно и
изчерпателно в чл. 189, ал. 4 е определил условията, при които се издава
електронен фиш. Тези условия се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на
контролен орган и нарушител. При тази формулировка на разпоредбата се
налага изводът, че следва заснемащото устройство да е стационарно
монтирано, а в случая е използвана система за видеонаблюдение, при която
има човешки фактор. При наличието на използвана система за видеоконтрол ,
която не е стационарна и при наличието на контролни органи на мястото на
извършване на нарушението, не следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя посредством
8
облекчената процедура на издаване на електронен фиш, а следва наказанието
да се наложи по реда и условията на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП. Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата
по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП е обвързано със съответните задължения за
АНО.
Видно от съдържанието на разпоредбата в чл. 165 ЗДвП на правото им да
санкционират нарушителите съответстват определени от закона задължения:
ЗДвП чл.165 ал.2 При изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби:
6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство;
7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) имат право да
извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.
В разпоредбите на чл. 189 от ЗДвП законодателят е предвидил, кога, къде
и как да се използува подобен вид техническо средство и не следва АНО да
разширява приложното му поле необосновано.
Предвид подробно изложеното по-горе, оспореният електронен фиш се
преценява като незаконосъобразен и като такъв подлежащ на отмяна.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски има
жалбоподателя. По делото са представени доказателства за направени от него
разноски, в представения и приет договор за правна помощ, като
процесуалния представител на жалбоподателя претендира сумата по чл.2, ал.9
от представения такъв в последното по делото съдебно заседание.
Претендираният размер на адвокатско възнаграждение трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, но и в
съответствие Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на ЕС. Относно
фактическата и правна сложност на делото, съдът съобрази, че с процесния
ЕФ на жалбоподателят му е вменено административно-наказателно обвинение
за нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и му е наложена
имуществена санкция в размер на 800 лева, което дело не представлява
изключителен случай, отличаващ се от други подобни производства по своята
сложност от фактическа и правна страна. Що се касае до обема на фактически
осъщественото процесуално представителство пред РС П., съдът съобрази, че
процесуалния представител на жалбоподателя (чието възнаграждение се
претендира) макар и да се е явил лично в съдебно заседание, то броят на
9
съдебните заседания, в които са се осъществили фактически процесуално
следствени действия са само две и нищо не налага допълнително заплащане от
250 лева при изпълнение на договореното в чл.2, ал.10 от Договор за правна
защита и съдействие от 24.06.2023г., като в случая съдът приема че се касае за
техническа грешка относно изписване годината на подписването на договора.
Претендираното адвокатско възнаграждение в основната си договорена част в
размер на 700 лева съдът приема за пропорционално определен и отговаря на
принципите на обоснованост и справедливост, обективирани в чл.36 ал.2 от
Закона за адвокатурата. Процесуалният представител е изготвил и депозирал
жалбата, инициирала настоящето производство, както и възражението срещу
АУАН, впоследствие е предприел активни процесуални действия, във връзка, с
хода на производството, касателно събиране на доказателства и участие в
съдебно заседания, които както съдът уточни по-горе са две заседания, в които
са извършвани активни процесуално-следствени действия. Същият е
присъствал на насрочените открити съдебни заседания и е проявила
ангажираност към разпита на призованите свидетели, събиране и обсъждане
на доказателствата по делото. С оглед изложената активност на адвокат К., от
една страна и зачитайки свободата на договарянето между клиент и адвокат,
включително и досежно размера на договореното адвокатско възнаграждение,
настоящият съдебен състав е на мнение, че претендираният размер на
разноските от процесуалния представител на жалбоподателя, може да
обоснове покриване на визираните в чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата
обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение, особено като
се вземе предвид активното участие само в две открити съдебни заседание, в
които са извършени процесуалните действия. С оглед на горното, съобразно
критериите, посочени в мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС и в
съответствие с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на ЕС,
настоящият състав на П.кия районен съд приема, че „справедливият и
обоснован“ хонорар за защита срещу процесния ЕФ, определен въз основа на
наложената имуществена санкция на жалбоподателя, и предвид обема на
действително осъщественото процесуално представителство и интереса от
защитата пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид
действителната степен на правната и фактическа сложност на делото, е и
претендираната в последното по делото заседание сума обективирана в чл.2,
ал.9 от договора за правна защита и съдействие, а именно 700 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 ЗАНН, във вр.
с чл.58д, т.4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия К №8734570 издадено от
ОДМВР-Б., с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, връзка
с ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено на А. Т. Д., ЕГН-********** с адрес /населено
място/ административно наказание “Глоба” в размер 800 лева за нарушение по
10
чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Д., ЕГН-********** с адрес
/населено място/ сума в размер на 700 лева сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11