РЕШЕНИЕ
№268
гр. Велико Търново, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на
седемнадесети октомври две хиляди
двадесет и трта година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от съдия Банев Адм. д. № 533 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „ТТръст асет мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК **********, седалище и адрес на управление ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000422006889-091-001/ 08.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 70/ 28.08.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определените допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, м. 11 и м. 12.2019 г., м. 08 и м. 09.2020 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2021 г., в размер общо на 138 300,07 лв. и начислените лихви за забава в размер общо на 40 486,18 лв. /вкл. лихви в размер на 127,28 лв. за данъчен период м. 09.2019 г., след процедура по приспадане/. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради изготвянето му в нарушение на принципите на обективност и служебно начало в данъчно-осигурителното производство, прогласени в чл. 3, чл. 5 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК, като ревизиращите органи не са доказали основанията за допълнителното начисляване на данък, а са боравили основно със съмнения и предположения без да държат сметка за разума на закона. По същество отпорващото дружество твърди, че е извършило освободени доставки по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, като намира за необосновани изводите на администрацията относно съдържанието на сключените предварителни договори. Развива подробни доводи относно съществените клаузи на същите съобразно спецификата на конкретните сделки и несъстоятелността на изводите, че се касае за данъчна измама или злоупотреба /привидни или прикрити сделки/. Намира, че при мотивиране на допълнителното определяне на данъчни задължения, органите по приходите са се позовали на неотносими решения на СЕС, свързани с прилагане правото на Съюза, като същевременно са игнорирали практиката на националните съдилища. От така развитите в жалбата оплаквания съдът прави извод, че се твърди незаконосъобразност на оспорвания РА поради издаването му при съществено нарушение на процесуалните норми на ДОПК и в противоречие с материалния закон. От съда се иска ревизионният акт в обжалваната му част, да бъде отменен като незаконосъобразен, претендира се присъждане на разноски. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си ***В.Н.от САК, поддържа жалбата с направените искания по съображенията, изложени в нея, и такива, развити в хода на устните състезания, с подчертаване, че спорът е по приложимото право и тълкуването му, а не по фактите. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител ***В. оспорва
същата като неоснователна. Твърди процесуална и материална законосъобразност на
оспорения ревизионен акт, като се позовава на мотивите, изложени в решението по
чл. 155 от ДОПК. Ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
11 801,45 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност срещу размера на претендираните от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На „ТТръст асет мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ е
извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от
01.02.2017 г. до 31.10.2022 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2021 година. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ №Р-04000422006889-020-001/ 24.11.2022 г.,
връчена по електронен път на 03.12.2022 г., издадена от И.К.– началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново. Първоначалната
ЗВР е изменена досежно срока на приключване на производството и състава на
ревизиращия екип със заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ с №
Р-04000422006889-020-002/ 24.01.2023 г., №
Р-04000422006889-020-003/ 08.02.2023 г., № Р-
04000422006889-020-004/ 27.02.2023 г. и №
Р-04000422006889-020-005/ 29.03.2023 г., издадени от същия
орган по приходите. За ръководител на ревизията е определена З.З.– главен
инспектор по приходите.
В хода на ревизията от органите по приходите до
ревизираното дружество са изпратени ИПДПОЗЛ № Р-04000422006889-040-001/ 02.12.2022 г., ИПДПОЗЛ № Р-04000422006889-040-002/ 09.02.2023 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000422006889-040-003/ 27.02.2023 г., с които са му
изискани търговска и счетоводна документация и писмени обяснения относно
направени апортни /непарични/ вноски от „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД в
капитала на „Албатрос 32“ ЕООД /понастоящем с фирма „Константин Елена риъл
естейт“ ЕООД/ през 2019 г., на „Албатрос 35“ ЕООД /сегашно наименование
„Суисинвест“ ООД/ през 2020 г., на „Албатрос бгск 1“ ЕООД през 2021 г. и на
„Албатрос 2021“ ЕООД /сегашно наименование „П.В.“ ЕООД/, и финансовите
резултати от тях във връзка с Договор от 13.12.2019 г. за прехвърляне на
дружествени дялове от капитала на „Албатрос 32“ ЕООД, Договор от 04.11.2020 г.
за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Албатрос 35“ ЕООД, Договор
от 20.04.2021 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Албатрос
бгск 1“ ЕООД и Договор от 22.06.2021 г. за прехвърляне на дружествени дялове от
капитала „Албатрос 2021“ ЕООД. В отговор са представени документи и обяснения.
Извършено е посещение на
мястото за провеждане на ревизията – „Гранд хотел Варна“, документирано с
Протокол № 1683666/ 05.04.2023 г., при което са проверени представените
документи.
Предприети са насрещни
проверки на изброените четири дружества: „Константин Елена риъл естейт“ ЕООД,
„Суисинвест“ ЕООД, на „Албатрос бгск 1“ ЕООД и на „П.В.“ ЕООД, документирани с
ПИНП № П-03000323041443-141-001/ 05.05.2023 г., ПИНП №
П-03000323041558-141-001/ 12.04.2023 г., ПИНП № 11-030003230406-141-001/
17.05.2023 г. и ПИНП № 11-03002723041341-141-001/ 22.03.2023 година. След
уведомяване по реда на чл. 32 от ДОПК никое от дружествата не е представило
изисканата информация, с изключение на „П.В.“ ЕООД, откъдето са дадени писмени
обяснения, че дружеството не развива дейност. Апортираният недвижим имот ап. 1,
намиращ се в жилищна сграда № 4 „Албатрос“, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“,
р-н Приморски, гр. Варна е с инвестиционна цел. През 2021 г. имотът не е бил
отдаван под наем предвид пандемичната обстановка в страната.
Извършени са проверки в
Търговския регистър за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на
дружеството жалбоподател, както и по партидите на новоучредените дружества.
Проверена е наличната информация в информационните системи на НАП за
декларираните данни и дейност от новоучредените дружества.
До Община Варна е отправено искане
за предоставяне на заверени копия на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ от
въпросните четири дружества. Получен е отговор, съгласно който служебно са
отразени прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права
върху недвижими имоти и не са подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ от данъчно
задължените лица.
След анализ на събраните при
ревизията доказателства, органите по приходите са установили, че търговската
дейност на „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД е прекратена и дружеството е обявено в
ликвидация, а като ликвидатор е назначен М.И.Д.. Дружеството е регистрирано по
ЗДДС на 06.03.2006 година. През ревизираните периоди е извършвало довършителни
дейности по изграждане на ж.к. „Албатрос“ в курортен комплекс „Св. Св. Константин
и Елена“ в гр. Варна и продажба на строителни обекти в него. Жилищната сграда
„Албатрос“ е въведена в експлоатация с Удостоверение № 159/ 29.06.2016 г. на
Община Варна.
Установено е, че в рамките на
ревизирания период „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД е издало фактури към четири
субекта, за доставките по които не е начислен ДДС, както следва: 1. към „Голдън
сандс кепитъл“ ЕООД: Фактура № **********/ 13.08.2019 г. на стойност
102 446,38 лв. с предмет „аванс продажба дялове – 1 и 2 вноска по договор
от 25.07.2019 г.“, Фактура № **********/ 01.11.2019 г. на стойност
68 297,58 лв. с предмет „трета вноска договор за продажба на акции“ и
Фактура №**********/ 04.12.2019 г. на стойност 173 247,42 лв. с предмет
„окончателно плащане по договор 25.07.2019 г.“; 2. към А.Н.от Швейцария –
Фактура № **********/ 28.08.2020 г. на стойност 70 957,51 лв. с предмет
„първа вноска по предварителен договор за продажба на дружествени дялове“ и
Фактура № **********/ 28.09.2020 г. на стойност 156 466,40 лв. с предмет
„втора вноска ап. 35 – окончателно плащане“; 3. Към „Алкор трейдинг“ ООД,
Великобритания - Фактура № **********/ 03.02.2021 г. на стойност 9 446,66
лв. с предмет „аванс по договор от 29.01.2021 г. за покупко-продажба на
дружествени дялове“; Фактура № **********/ 15.02.2021 г. на стойност
37 786,64 лв. с предмет „аванс 2-ра вноска по договор от 29.01.2021 г. за
покупко-продажба на дружествени дялове“ и Фактура № **********/ 24.03.2021 г.
на стойност 47 233,30 лв. с предмет „окончателно плащане по договор покупко-продажба
дялове“ и 4. към П.В.Д. - Фактура № **********/ 24.04.2021 г. на стойност
3 898,00 лв. с предмет „продажба на дялове съгласно предварителен
договор“; Фактура № **********/ 10.05.2021 г. на стойност 86 330,00 лв. с
предмет „авансова вноска 1 и 2 по предварителен договор за продажба на дялове“
и Фактура № **********/ 17.06.2021 г. на стойност 90 256,00 лв. с предмет
„последна вноска договор за покупко-продажба на дялове“. Във фактурите,
издадени на „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД и на А.Н.е посочено основание за
неначисляване на ДДС – чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, а в във фактурите, издадени на
„Алкор трейдинг“ ООД и на П.В.Д. е посочено основание за неначисляване на ДДС –
чл. 46, ал. 1 т. 5 от ЗДДС.
В тази връзка са проверени
представените предварителни договори за покупко-продажба на дружествени дялове
между „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД като продавач и купувачите „Голдън сандс
кепитъл“ ЕООД /договор от 25.07.2019 г. на л. 165 от папка 2 от преписката/, А.Н./от
26.08.2020 г. на л. 139 от папка 2/, „Алкор трейдинг“ ООД /от 29.01.2021 г. на
л. 184 от папка 2/ и П.В.Д. /договор от 23.04.2021 г. на л. 177 от папка 2/. По
силата на тези договори продавачът прехвърля на купувачите собствеността на
капитала /100% от дружествените дялове/, на дружествата собственици на
съответните недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда „Албатрос“. По силата
на чл. 1, ал. 7 от предварителните договори „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД
учредява нови дружества /в случая „Албатрос 32“ ЕООД, „Албатрос 35“ ЕООД,
„Албатрос бгск1“ ЕООД и „Албатрос 2021“ ЕООД/, като органите по приходите са
изследвали учредителните актове и вписванията в Търговския регистър на
новоучредените дружества, както и на Договорите от 13.12.2019 г., от 04.11.2020
г., от 20.04.2021 г., от 22.06.2021 г. за прехвърляне от „Ттръст асет
мениджмънт“ ООД като продавач на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ на 100% от
собствеността на дяловете от капитала на тези дружества на купувачите „Голдън сандс
кепитъл“ ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д..
Ревизиращите са стигнали до извод,
че през съответните данъчни периоди „ТТръст асет мениджмънт“ ЕООД е сключило
предварителни договори за продажба на дружествени дялове с четири лица /„Голдън
сандс кепитъл“ ЕООД, А.Н.„Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д./, като предмет на тези
договори са дялове от несъществуващи към съответния момент дружества, а самите
договори не отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не
съдържат уговорки относно съществените условия на окончателните договори.
Направен е извод, че действителната воля на страните е да бъде възмездно
прехвърлена собствеността върху недвижимите имоти, което представлява облагаема
доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1, вр. с чл. 6 от ЗДДС. Посочено е, че е
прехвърлянето на дружествните дялове на новоучредените дружества са привидни
сделки, с които е целено и постигнато прикриване на продажбата на недвижимите
имоти и постигане на забранен от ЗДДС правен резултат. Приходните органи са
счели, че за доставчика – ревизираното лице, възниква задължение за начисляване
на ДДС, включително на основание разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС – за
получените авансови плащания във връзка с доставките.
За
резултатите от производството е съставен Ревизионен доклад №
Р-04000422006889-092-001/ 17.05.2023 г., връчен на „Ттръст асет мениджмънт“
ЕООД по електронен път на 17.05.2023 г., срещу който не е подадено възражение.
Ревизията е приключила с установяване на допълнителни задължения за данък върху
добавената стойност и за корпоративен данък, за което е съставен Ревизионен акт
№ Р-04000422006889-091-001/ 08.06.2023 г. от органа, възложил ревизията, и от
главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата.
Задълженото
лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, само в частта за
определените на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС,
допълнителни задължения за внасяне, за данъчни периоди м. 08, м. 11, м. 12.2019
г., м. 08, м. 09.2020 г., м. 02, м. 0З, м. 04, м. 05, м. 06.2021 г.,
произтичащи от доначислен ДДС общо в размер на 138 300,07 лв. и
определените във връзка с това лихви в размер на 40 486,18 лв. /в т.ч.
лихви в размер на 127,28 лв. за данъчен период м. 09.2019 г. с оглед
процедурата по приспадане/. След обсъждането на наведените доводи, с Решение №
70/ 28.08.2023 г. на директора на Д „ОДОП“– гр. В. Търново, ревизионният акт в
оспорената част е потвърден като законосъобразен. Решаващият орган е възприел
изводите на ревизиращия екип, че сключените предварителни договори за
покупко-продажба на дяловете от несъществуващи дружества, представляват
привидни сделки, целящи да прикрият предварителни договори за покупко-продажба
на недвижими имоти. Посочено е, че привидността на процесните предварителни
договори ясно личи от тяхното съдържание, като е акцентирано върху
неспособността на уговорените клаузи да определят предмета на бъдещия
окончателен договор /уговаря се прехвърляне на дружествени дялове на неупоменати
в договорите дружества, които не съществуват все още в правния мир и на които
„Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД не е собственик на капитала към момента на
сключване на процесиите договори/. Посочено е още, че не подлежи на изпълнение
по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД задължението на продавача да учреди новите
дружества, в които да прехвърли собствеността на недвижимите имоти чрез
апортиране. Направен е извод, че неправомерният резултат, който се цели чрез
тази поредица от сделки, е заобикаляне на закона чрез неначисляване на дължимия
данък, който би се дължал от ревизираното лице, в случай, че бе сключен договор
за продажба на недвижимите имоти, включително и предварителен договор за
продажба на недвижими имоти, въз основа на който са получени договорените
авансови плащания. Прието е, че сделките сами по себе си не противоречат на
правилата, съдържащи се в ЗДДС, но чрез тях е постигнат забранен от ЗДДС правен
резултат – неначисляване на ДДС при доставка на новопостроени апартаменти
/облагаема доставка/, формално извършена чрез поредица от действия/сделки,
неподлежащи на облагане с ДДС. Решаващият орган се е позовал и на практиката на
СЕС, като е цитирал решение Italmoda по съединени дела С-131/13, С- 163/13 и
С-164/13 СЕС, решение Zita Modes Ski по дело С-497/01.
Решението
на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на ревизираното лице по
електронен път на 29.08.2023 г., съгласно приложено удостоверение /папка 1, л.
27/. Жалбата срещу ревизионния акт в потвърдената му част пред АСВТ е подадена
чрез куриерска служба, чрез решаващия орган на 04.09.2021 година. В съдебната
фаза на производството са приети и приложени
документите, съдържащи се в административната преписка, включително такива във
вид на електронни документи, представени на технически носител. Страните не са ангажирали други доказателства.
Съдът
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу
подлежащи на оспорване части от РА, потвърдени след изчерпване фазата на
административния контрол, от лице с активна процесуална легитимация и в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията
на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по
същество.
След
извършена проверка съдът установи, че ревизионният акт е издаден от
оправомощени органи съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК в рамките на тяхната
компетентност, определена със Заповед № 1270/ 15.11.2021 г. на директора на ТД
на НАП – гр. В. Търново, ЗВР № Р-04000422006889-020-001/ 24.11.2022 г., ЗИЗВР №
Р-04000422006889-020-002/ 24.01.2023 г., ЗИЗВР № Р-04000422006889-020-003/
08.02.2023 г., ЗИЗВР № Р-04000422006889-020-004/ 27.02.2023 г. и ЗИЗВР №
Р-04000422006889-020-005/ 29.03.2023 г., всички издадени от началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново. Заповедите за
възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, определени с посочената по-горе заповед на директора на ТД
на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Не се спори, че въпросните електронни документи
са подписани с квалифициран електронен подпис от съответните органи по
приходите на посочените в тях дати. Настоящият състав приема, че изброените
заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени в тях, с
квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не
са налице основания да се считат за нищожни. С ревизионният акт са определени
задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.
Ревизията
е приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2
от ДОПК, Ревизионен доклад № Р-04000422006889-092-001/
17.05.2023 г. е
съставен в срока по чл. 117, ал. 1 и връчен в този по чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04000422006889-091-001/ 08.06.2023 г. също е
издаден при спазване срока по чл. 119, ал. 2
от ДОПК. Съставен е в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му, с извършено
позоваване на изготвения ревизионен доклад, който е неразделна част от него по
силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК и който съдържа
подробно изложение на фактическите
основания за установяване на процесните задължения. Съгласно константната
съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи,
се явяват и такива на приключващия ревизията акт.
Наведените в жалбата възражения за процесуална незаконосъобразност на
оспорения РА поради допуснати нарушения на основните принципи на данъчното
производство, разписани в чл. 3, чл. 5 и чл. 37, ал. 1 от ДОПК относно
обективността, служебното начало и доказването и доказателствените средства,
съдът намира за неоснователни. На задълженото лице е предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършената ревизия, същото е редовно уведомявано
както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи
действия на органите по приходите, а също и за исканите доказателства от
значение за установяване размера на публичните
задължения. В хода на ревизията приходната
администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала
годни и относими доказателства за облагането на задълженото лице, които е
обсъдила поотделно и съвкупно, при формиране
на решаващите си изводи.
Преписката е попълнена
с необходимите според ревизиращите доказателства, на база на които
е извършена проверка на относимите за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Няма основание да се приеме,
че някое от действията на приходната администрация, извършени за изясняване на
всички правнорелевантни факти, не е в
съответствие с реда и средствата,
предвидени в ДОПК. Формираните въз
основа на събраните доказателства фактически
констатации и правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната
законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Несъгласието с изводите на приходния орган не е предпоставка за отмяна на
крайния акт на ревизията. Липсват данни в хода на ревизионното производство
ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите
по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да
бъде отстранен, тъй като не е обективен. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно
възможности данъчният субект в пълнота да упражни правото си на защита чрез
попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез
отправяне до решаващия
орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай
жалбоподателят се е възползвал от тези възможности в преценения от него за
необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения Ревизионен акт № Р-04000422006889-091-001/
08.06.2023 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново,
е съобразена с приложимите за случая принципи на
данъчното производство и процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост.
Съдът намира, че РА
е материално незаконосъобразен.
По делото няма спор
по фактите. В рамките на ревизирания период „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД /в
ликвидация/ е извършвало продажба на собствени недвижими имоти – самостоятелни
обекти /апартаменти/, находящи се в сграда ж.к. „Албатрос“ в курортен комплекс
„Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна. Видно от наличните в преписката
нотариални актове и фактури купувачи са различни физически и юридически лица,
като във връзка с продажбите от жалбоподателя е начисляван и внасян ДДС.
Изключение от тази практика на „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ са
процесните четири обекта, а именно: апартамент № 32, апартамент № 35, ателие №
2 и апартамент № 1 в посочената сграда. По отношение на тях продавачът „Ттръст
асет мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ сключва предварителни договори за
покупко-продажба на дружествени дялове с купувачите „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД
/договор от 25.07.2019 г./, А.Н./договор от 26.08.2020 г./, „Алкор трейдинг“
ООД /договор от 29.01.2021 г./ и П.В.Д. /договор от 23.04.2021 г./, като се
задължава да им прехвърли срещу заплащане собствеността на капитала /100% от
дружествените дялове/ на новоучредени дружества, собственици на избраните
недвижими имоти от жилищна сграда „Албатрос“ /апартамент №3 2, апартамент № 35,
ателие № 2 и апартамент № 1/. Договорената продажна цена е платима от
купувачите на продавача по банков път чрез плащане на вноски. Страните се
задължават да сключат окончателни договори в предвидената от закона форма по
чл. 129, ал. 2 от ТЗ в определен срок. До прехвърлянето на собствеността на
дяловете от капитала е предвидено новоучредените дружества да не осъществяват
друга търговска дейност, да не поемат права и/ или задължения и дяловете от
капитала им да бъдат прехвърлени на купувачите без никакви тежести и дългове. В
изпълнение на тези договорки от „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ са
учредени и вписани в Търговския регистър новите дружества: „Албатрос 32“ ЕООД
/на 29.10.2019 г./, „Албатрос 35“ ЕООД /на 17.09.2020 г./, „Албатрос бгск 1“
ЕООД /на 02.03.2021 г./ и „Албатрос 2021“ ЕООД /на 07.06.2021 година/.
Капиталът на дружествата е формиран посредством внесена от едноличния
собственик „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД апортна вноска на съответните му
недвижими имоти /апартамент № 32, апартамент № 35, ателие № 2 и апартамент № 1/,
намиращи се в жилищна сграда „Албатрос“. Последвало е прехвърляне по реда на
чл. 129, ал. 2 от ТЗ, на 100% от собствеността на дяловете от капитала на
новоучредените дружества от „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД на купувачите „Голдън
сандс кепитъл“ ЕООД /с Договор от 13.12.2019 г./, А.Н./с Договор от 04.11.2020
г./, „Алкор трейдинг“ ООД /с Договор от 20.04.2021 г./ и П.В.Д. /с Договор от
22.06.2021 година/. Доставките са фактурирани и платени съобразно договорения
начин на плащане – аванс, междинни вноски, окончателно плащане. В издадените
фактури от „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД не е начислен ДДС.
Спорът е правен и
се отнася до това дали посочените доставки са освободени такива по смисъла на
чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, на каквото основание жалбоподателят не е начислил ДДС по тях.
Съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго. По силата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС
доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право
върху стока, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като
собственик, а стока по чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и
други подобни, както и стандартният софтуер. По легалното определение на чл.
14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО доставка на стоки означава прехвърлянето на
правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Извършването й е
данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Член 25, ал. 2 от ЗДДС
постановява, че данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността на
стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. По аргумент от чл. 25, ал. 6, т.
1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът за извършената
облагаема доставка става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице
да го начисли. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от същия закон в същия момент
възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените
доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Изключение от общото правило за облагане на доставките към момента на
извършването им е предвидено в чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, съгласно който когато,
преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или
частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на
плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка
с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в
размера на извършеното плащане. В разпоредбите на чл. 46 от ЗДДС са
регламентирани случаи на освободени доставки, които са изключение от общото
правило за облагане на всички доставки с място на изпълнение на територията на
страната. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС такива освободени доставки са
сделките, включително договарянето, свързани с дружествени дялове, акции или
други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното
пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или
услуги извън посочените в този член.
В случая не се
спори нито относно факта на получаване от жалбоподателя на плащанията от
посочените купувачи, нито по отношение на техния размер. Спорно е дали
процесните доставки към тях отговарят на условията по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, за да се третират като освободени такива, вкл. и авансовите плащания по
тях.
Видно от
съдържанието на сключените между „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД, от една страна,
и от друга – „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д.,
договори, е уговорено прехвърлянето на 100% от дружествените дялове на
новоучредени от продавача дружества. В предварителните договори конкретно са
индивидуализирани недвижимите имоти, които ще бъдат апортирани в новоучредените
дружества. Въпреки това и при все, че капиталът на новоучредените дружества е
набран чрез апорт на недвижими имоти, не са налице основания за третиране на
сделките като такива по продажба на вещи, тъй като техен предмет са именно
дялове в дружествата. Според клаузите на договорите процесните имоти стават
собственост на новоучредените дружества – „Албатрос 32“ ЕООД, „Албатрос 35“
ЕООД, „Албатрос бгск1“ ЕООД и „Албатрос 2021“ ЕООД, като липсват уговорки за
последващото им прехвърляне на трети лица, включително „Голдън сандс кепитъл“
ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д.. Дружествата имат самостоятелна
правосубектност, различна от титулярите на техните дялове, съответно и
собственост, която не се припокрива с тази на притежателите на капитала им.
Обстоятелството, че в последствие капиталовата собственост, която физическото
лице придобива, може да се превърне в обикновено право на собственост върху
конкретен материален обект, не може да бъде основание плащането за
придобиването на дружествения дял да се приеме за такова по изпълнение на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Настоящият състав не
споделя мотивите на ответника, че сключените предварителни договори нямат
необходимото съществено съдържание на евентуалния окончателен договор, за да
бъде упражнено преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването им
за окончателни. В предварителния договор са индивидуализирани страните по
евентуалния окончателен договор, както и конкретните недвижими имоти, които
следва да бъдат апортирани в новоучредените дружества. Съгласно чл. 1, ал. 7 на
договорите купувачите изрично възлагат на продавача учредяването на новите
еднолични дружества с ограничена отговорност. Посочена е продажната цена на
дружествените дялове като абсолютно определена цифра и са уговорени конкретни
срокове за изпълнение на задълженията на страните по договора, включително на
плащанията. Изрично е вписана в чл. 1, ал. 6 възможността за обявяване на
договора за окончателен от всяка от страните по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Тоест в случая съществените условия на предварителните договори са:
задължението конкретни недвижими имоти да бъдат апортирани в капитала на
нарочно създадени търговски дружества от „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД и
дружествените дялове на новосъздадените търговски дружества да бъдат
прехвърлени на „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д.,
които са страни по предварителните договори и са заплатили цената за
придобиването им. От предварителните договори за страните по тях възниква
задължение да сключат окончателни такива според своите намерения и именно така
е процедирано в случая. Предварителните договори като правен инструмент се
използват именно за да се създаде правна връзка между две страни в момент, в
който липсва възможност за сключване на окончателен договор.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Предварителните договори се сключват, за да се поеме задължение в бъдеще да се
постигне договорка по окончателен договор. Видно от съдържанието на сделките и
ясно изразената воля на страните, договорите имат характер на предварителни
договори по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД. С тях не се постига забранен от
закона резултат и същият не може да се приеме за нищожен поради невъзможен предмет. Законът не забранява договорите с предмет бъдещи вещи, поради което не е
недействителен предварителен договор за продажба на дружествени дялове на
дружества, които предстои да бъдат учредени на по-късен етап съгласно волята на
страните. От същността и функциите на процесните предварителни договори следва,
че същите не са нищожни поради невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща
вещ да бъде продадена и договорът да е валиден и да обвързва страните
независимо, че към момента на сключването му вещта не е налице, а ще бъде
създадена или обособена по-късно, така е възможно същата обвързаност да бъде
постигната с предварителен договор, като окончателният бъде сключен след
създаването или обособяването на вещта, в случая – след учредяване на дружествата.
От друга страна, приходните органи не са доказали, че
с процесните сделки е прехвърлена собственост върху недвижими имоти, нито че е
налице симулация с цел отклонение от данъчно облагане. Не се установява
собствеността върху имотите впоследствие да е прехвърлена в полза на купувачите
по договорите за прехвърляне на дружествени дялове – „Голдън сандс кепитъл“
ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д.. Освен това, както сочат органите по
приходите, а в последствие и решаващия орган, останалите самостоятелни обекти в
процесната сграда са прехвърлени по обичайния начин чрез покупко-продажба във
формата на нотариален акт и за тези доставки е начислен ДДС. Изключение от тази
практика са единствено въпросните четири имота, като следва да бъде признато
правото на лицата да организират по най-удачния за тях начин търговската си
дейност и да се отчете възможността им да извършват независима икономическа
дейност чрез процесните недвижими имоти, която на общо основание подлежи на
данъчно облагане. След като процесните недвижими имоти са собственост на
дружествата, същите е възможно да се ползват като част от икономическата им
дейност, за което новоучреденото дружество ще следва да начислява ДДС при
последващата им продажба или при осъществяване на облагаеми доставки чрез тях.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в хода на насрещната проверка
на „П.В.“ ЕООД /с предишна фирма „Албатрос 2021“ ЕООД/ са дадени писмени
обяснения, че дружеството не развива дейност, и апортираният недвижим имот
не е бил отдаван под наем през 2021 г. предвид пандемичната обстановка
в страната. Въпреки тези обстоятелства от дружеството собственик е посочено, че
апартаментът има инвестиционна цел. В тази връзка законът
предвижда задължителна регистрация по ЗДДС в чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.
10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, в случаи като настоящия, което е съобразено и от
четирите новорегистрирани дружества, както е констатирано в РД и в
потвърдителното решение.
С решение по дело С-388/11 от 27.09.2012 г. СЕС е
посочил, че данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират
организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи
за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест.
Според §48 на Решение от 03.09.2014 г. по дело C-589/12 СЕС е посочил, че
изборът на даден стопански субект между освободени и облагаеми сделки може да
се основава на съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от
данъчно естество, свързани с действащия режим по ДДС. Когато данъчнозадълженото
лице има избор между различни сделки, то има право да избира организацията на
своята икономическа дейност по такъв начин, че да намали данъчното си
задължение.
Същевременно, според чл. 15, § 2, б. „в“ от Директива
2006/112/ЕО държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:
акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя
им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим
имот или част от него. В националното позитивно право липсва аналогична
разпоредба, с която е въведено посоченото в директивата разрешение относно тези
сделки. Съгласно националното законодателство, без значение колко и какви имоти
има в едно дружество, продажбата на неговите дялове/акции е освободена доставка
на услуга – чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. С оглед на това няма основание да
бъдат третирани като сделки с материални вещи, тоест облагаеми доставки,
процесните такива между „Ттръст асет мениджмънт“ ЕООД и „Голдън сандс кепитъл“
ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д..
С решение С-259/11 СЕС е приел, че чл. 13, Б, буква
г), точка 5 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година
относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците
върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна
данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че това освобождаване от данък
върху добавената стойност обхваща сделки като разглежданите в главното
производство, чиято цел е да се прехвърлят акции в съответните дружества и това
е и резултатът от тях, но които по същество са свързани с притежавани от тези
дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне. Предвиденото в т. 5,
второ тире от решението изключение от това освобождаване не се прилага, когато
държавата членка не е използвала възможността, предвидена в чл. 5, § 3, б. „в“
от тази директива, да счита за материална вещ акциите или дружествените дялове,
които дават на притежателя им юридически или фактически право на собственост
или владение върху недвижим имот. Съгласно § 25 от същото решение Съдът е
приел, че „... от практиката на Съда произтича, че в съответствие с целите на
системата на ДДС, а именно да се обезпечи правната сигурност и да се улеснят необходимите
за прилагането на данъка действия, следва да се взема предвид – освен в
изключителни случаи – обективният характер на съответната сделка /вж. в този
смисъл Решение от 6 април 1995 г. по дело BLP Group, C‑4/94,
Recueil, стр. I‑983, точка 24 и Решение по дело SKF, посочено
по-горе, точка 47/. В този смисъл,
независимо какви евентуално са били първоначалните намерения на Stienstra, окончателно осъществената сделка по своя обективен
характер е сделка с акции и затова трябва да се разглежда като такава, освен по
изключение.“. Предвид изложеното се налага изводът, че правото на стопанските
субекти да сключват договори, престациите по които предвиждат извършването на
освободени доставки, не е забранено от закона, а неговото отричане противоречи
на Директива 2006/112/ЕО. В разглеждания случай страните са могли да се
договарят за извършване на облагаема доставка – продажба на недвижими имоти, но
не такава е тяхната воля. С решение на СЕС по дело С-259/11, в което е
разгледан случай, при който целта е продажба на сгради, като пред продавача са
налице две опции – да продаде сградите или дяловете в дружеството, съдът
постановява, че трябва да се зачита обективният характер на сделките.
От друга страна, недопустимо е, с оглед принципът за
законоустановеност на данъчните задължения, да се тълкуват разширително данъчни
материални разпоредби. В тази връзка с Решение от 22 ноември 2017 година, по
дело C-251/16, Съдът на ЕС е приел, че съгласно тази съдебна практика, когато
разпоредбите на дадена директива се явяват безусловни и достатъчно точни по
съдържанието си, на тях може да се прави пряко позоваване пред националните
юрисдикции срещу държавата, но не могат сами по себе си да пораждат задължения
за частноправен субект и следователно позоваването на самите разпоредби пред
национална юрисдикция не е възможно срещу такъв субект /в този смисъл вж.
по-специално решение от 12 декември 2013 г., C-425/12, EU: C: 2013: 829, т. 18
и 22 и цитираната съдебна практика/. Така задълженията, произтичащи от
директива, трябва да бъдат транспонирани в националното право, за да може да се
направи пряко позоваване на тях срещу частноправен субект.
С оглед изложеното
дотук, съдът намира, че процесните сделки по прехвърляне на дружествените
дялове представляват освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС и за същите данъчнозадължените лица не следва да начисляват ДДС върху
стойността им. Следователно, не се дължи данък и при получаване на авансови
плащания във връзка с такива доставки. С оглед на това правилно и в съответствие
с материалния закон жалбоподателят не е начислил ДДС във фактурите, издадени
към „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД, А.Н., „Алкор трейдинг“ ООД и П.В.Д.. В този
смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд по идентични
казуси – Решение № 3045 от 22.03.2023 г. по адм. д. № 3401/ 2022 г., Решение №
13613 от 03.11.2020 г. по адм. дело № 6454/ 2020 г., Решение № 3882 от
18.03.2019 г. по адм. дело № 11375/ 2019 г., Решение №15161 от 08.12.2020 г. по
адм. дело № 8386/ 2020 година. С Решение № 15067 от 07.12.2020 г. по адм. дело
№ 7752/ 2020 г. на ВАС, отново по аналогичен казус, е постановено обратното, но
то е изолирано с оглед на това, че е единствено към момента.
Извън горното
следва да се подчертае, че са налице противоречиви мотиви за издаването на
процесния РА, тъй като, от една страна, се твърди наличието на симулация, а от
друга – се сочат елементи от фактическия състав на заобикаляне на закона. С Решение № 475 от 14.07.2010 г., постановено по дело № 621/ 2009 г., ВКС е
направил разграничение между сделка, сключена при заобикаляне на закона, и
привидна сделка. Съгласно посоченото решение една от хипотезите по чл. 26, ал.
1 от ЗЗД на нищожност на договорите е сключването им при заобикаляне на закона.
Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел
се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма
да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от
закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало
позволена – недопустима е нейната по-далечна цел. В същото решение е посочено и
следното: съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД нищожни са и привидните
сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между
страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целените от страните по сделката. След направеното
разграничение ВКС е посочил още, че при установяване на относителна симулация
при иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД съдът постановява приложение на правилата
относно дисимулираната сделка. Възможна е и хипотеза, в която е нищожна не само
привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение на закона или с
цел заобикалянето му; случаи, в които недопустимият резултат да се постига чрез
дублиране на правните способи, характерен за симулацията. Несъмнено, не във
всички случаи целта на симулацията е заобикаляне на закона – по общо правило
целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо третите лица по
отношение на действително съществуващите правни отношения, които не
противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка /или
поредица от сделки/ и доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат
непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва се разрешава
от съда съобразно конкретиката на делото.
С оглед изброените
хипотези, а именно – нищожност на сделка поради заобикаляне на закона;
нищожност на привидната сделка и действителност на прикритата сделка; нищожност
на привидната сделка, както и нищожност на прикритата сделка на основание
заобикаляне на закона, съдът намира, че фактическият състав на нито една от тях
не е посочен точно и конкретно в атакувания акт, така че да стане ясно какво в
крайна сметка твърдят органите по приходите – че е налице симулация или
заобикаляне на закона. Налага се изводът, че ревизиращите органи са смесили две
от основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, като са се опитали
да аргументират, че една и съща сделка, респективно поредица от сделки, е
едновременно и симулативна, и заобикаляща закона. Принципно съществува
възможността към една и съща поредица от сделки да се приложат и двете
основания за нищожност, но в оспорения ревизионен акт не са изложени доводи,
които да обосноват съществуването на такова правно положение в случая, а именно
прикритата сделка да е нищожна на основание заобикаляне на закона. Невъзможно е
да се направи категоричен извод кой юридически факт ревизиращите органи сочат
като пораждащ основанието за възникване на процесните данъчни задължения –
симулацията или заобикалянето на закона. Поради това обстоятелство съдът счита,
че мотивите са противоречиви до степен достатъчна, за да бъде нарушено
значително правото на защита на жалбоподателя.
На последно място,
след като купувачите не са придобили правото на собственост върху недвижимите
имоти, те не могат да бъдат третирани и като купувачи по прикрита сделка. При
прехвърляне на дяловете, предмет на прехвърлителната сделка е дружественият
дял, а не имуществото на дружеството, което стои зад него, включващо и правото
на собственост върху недвижим имот. Купувачът на дружествените дялове става
собственик на дяловете, но собственик на имуществото, включващо и правото на
собственост върху недвижимия имот, остава дружеството. Придобиването на част
или на всичките дружествени дялове поражда членствени права в търговското
дружество, но не прехвърля вещни права върху недвижимите и движими вещи, чийто
притежател е самото дружество, в качеството му на самостоятелен правен субект.
От доказателствата по делото не се установява прехвърляне правото на
собственост от ревизираното лице на „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД, А.Н., „Алкор
трейдинг“ ООД и П.В.Д.. За прехвърляне правото на собственост върху недвижим
имот в чл. 18 от ЗЗД е предвидено, че само с нотариален акт /който е форма за
действителност на сделката/ съответният субект може да придобие правото на
собственост върху недвижим имот и да бъде третирано като купувач по прикритата
сделка.
Предвид всичко
изложено по-горе съдът намира, че не е налице основание за допълнително
начисляване на данък от органите по приходите по издадените от „Ттръст асет
мениджмънт“ ЕООД фактури към „Голдън сандс кепитъл“ ЕООД, А.Н., „Алкор
трейдинг“ ООД и П.В.Д., тъй като доставките, които документират, са освободени
от облагане по силата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, съответно –необлагаеми с
ДДС са и получените суми от жалбоподателя по авансовите плащания. Обжалваният
Ревизионен акт № Р-04000422006889-091-001/ 08.06.2023 г. на ТД на НАП – гр. В.
Търново в процесната му част е незаконосъобразен – постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби, и следва да бъде отменен.
При този изход
на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. При
своевременно заявеното искане за това, административният орган следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение. От представените по делото фактура от 03.10.2023 г., платежно нареждане от 04.10.2023 г
и договор за извършване на юридическа услуга от 12.06.2023 г. /л. 49 – л. 51 от делото/, се установява, че оспорващото дружество е заплатило по банков път сумата от 18 000,00 лв. за един адвокат, от
които 15 000,00 лв. адвокатско възнаграждение и 3 000,00 лв. ДДС
върху данъчна основа 15 000,00 лева. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР към ДОПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая делото
не е с голяма фактическа сложност, а обемът на извършената от процесуалния
представител на оспорващото дружество работа,
се свежда до изготвянето на жалба и процесуално
представителство в едно съдебно заседание, като никоя от
страните не е ангажирала доказателства, извън съдържащите се в
административната преписка. В тази връзка съдът намира че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 18 000,00
лв. е прекомерно, с оглед извършената от пълномощника на жалбоподателя работа и на
основание цитираната по-горе разпоредба, следва да бъде компенсирано в
минималния предвиден от закона размер. Материалният интерес по делото е общо за 178 786,25 лева.
Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението, при интерес от 100 000 до 500 000 лв., какъвто е
настоящият случай, е 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100
000 лева. Изчислен в съответствие с цитираната норма, минималният размер на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 11 801,45 лева. Доколкото
оспорващото дружество е ползвало услугите на адвокат, регистриран по ЗДДС /това
обстоятелство не е спорно/, в съответствие с § 2а от ДР към Наредба № 1/ 09.07.2004 г., към посочения минимален размер следва
да се прибави 20 % ДДС в размер на 2 360,29 лв., като в полза на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
14 161,74 лева. Или на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени разноски, в общ размер на
14 211,74 лв., представляващи 14 161,74 лв. адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. заплатена
държавна такса за образуване и
разглеждане на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на „ТТръст
асет мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК **********, седалище и адрес на
управление ***, Ревизионен акт № Р-04000422006889-091-001/ 08.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново,
в частта му, потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 70/ 28.08.2023 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на
НАП,
с която са определени допълнителни задължения по
ЗДДС за данъчни периоди м. 08, м. 11 и м. 12.2019 г., м. 08 и м. 09.2020 г., м.
02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2021 г., в размер общо на 138 300,07 лв. и
начислените лихви за забава в размер общо на 40 486,18 лв. /вкл. лихви в размер
на 127,28 лв. за данъчен период м. 09.2019 г., след процедура по приспадане/.
Осъжда
Национална агенция за приходите – гр. София, да заплати на „ТТръст асет
мениджмънт“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК **********, седалище и адрес на
управление ***, разноски по делото в размер 14 211,74 лв. /четиринадесет
хиляди двеста и единадесет
лева и седемдесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :