Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №99 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
С решение №171/27.12.2018
г. по гр.д. №3015/2018 г. на Върховния касационен съд, І ГО, е отменено
на основание чл.303 ГПК влязло в сила решение №6370 от 27.07.2016 г. по гр.д.
№6950/2015 г. на Софийския градски съд, и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд от етапа на проверка на редовността на
подадената от „Г.“ ЕООД въззивна жалба.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на третото лице помагач „Г.“ ЕООД срещу решение от 05.09.2013
г., поправено с решение от 26.01.2015 г., по гр.д. №1045/2006 г. на Софийския
районен съд, 28 състав, с което: е признато за установено по иска с правно
основание чл.97 ал.1 ГПК отм. на „Д.“ ООД против „И.**“ ЕООД, Държавата, чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството, К. И.В., за признаване
за установено в отношенията между страните, че третият ответник К. И.В. не е
собственик на поземлен имот, целият с площ по графични данни от 1250 кв. м.,
означен с №396 по неодобрения кадастрален план на кв.533 на гр. София, м.
„Центъра – Зона А“, утвърден със заповед №124/03.03.1975, без построените в
него сгради, съставляващ югозападна реална част от имот без номер, а по АДС
№03118/21.08.2001 г. на Областна управа – София-град парцел VІІІ, целият с площ
8250 кв. м., образуващ целия кв.533, м. „ГГЦ – Зона А“ по плана на гр. София,
отреден за „хотел, ресторант на КОТ“, при граници на тази реална част: запад –
бул. „Васил Левски“, север – ПИ №395 и юг – ул. „Врабча“, при граници на целия
имот: бул. „Васил Левски“, бул. „Дондуков“, ул. „Панайот Волов“ и ул. „Врабча“,
като описанието е по нотариален акт №162 от 01.04.2005 г. по описа на нотариус
Елка Иванова, а съгласно скица №СА-09-00-201/29.06.2005 г. на СО – Район
„Оборище“ за УПИ VІІІ, в кв.533, целият имот от който е процесната реална част,
същият е идентичен с УПИ VІІ от кв.532 по графични данни съдържащ 11 022
кв. м., с граници: бул. „Васил Левски“, бул. „Дондуков“, ул. „Панайот Волов“,
ул. „Врабча“ и УПИ І, отредено за музикален театър; е признато за установено по
иска с правно основание чл.97 ал.1 ГПК отм. по иска, предявен от „Д.“ ООД против
„И.**“ ЕООД, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, Ч.К.А., за признаване за установено в отношенията между
страните, че четвъртият ответник Ч.К.А. не е собственик на поземлен имот,
целият с площ по графични данни от 1910 кв. м., означен с №395 по неодобрения
кадастрален план на кв.533 на гр. София, местност „Центъра – Зона А“, утвърден
със заповед №124/03.03.1975 г., без построените в него сгради, съставляващ
северозападна реална част от имот без номер а по АДС №03118/21.08.2001 г. на
Областна управа – София-град парцел VІІІ, целият с площ 8250 кв. м., образуващ
целия кв.533, м. „ГГЦ – Зона А“ по плана на гр. София, отреден за „хотел,
ресторант на КОТ“, при граници на тази реална част: запад – бул. „Васил
Левски“, север – ПИ № 395 и юг – ул. „Врабча“, при граници на целия имот: бул.
„Васил Левски“, бул. „Дондуков“, ул. „Панайот Волов“ и ул. „Врабча“, като
описанието е по нотариален акт №161 от 01.04.2005 г. по описа на нотариус Елка
Иванова, а съгласно скица №СА-09-00-201/29.06.2005 г. на СО – Район „Оборище“
за УПИ VІІІ, в кв.533, целият имот от който е процесната реална част, същият е
идентичен с УПИ VІІ от кв.532 по графични данни съдържащ 11 022 кв. м. с
граници: бул. „Васил Левски“, бул. „Дондуков“, ул. „Панайот Волов“, ул.
„Врабча“ и УПИ І, отредено за музикален театър; е признато за установено по
иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК отм., предявен от „Д.“ ООД срещу „И.**“
ЕООД, държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, К. И.В. и Ч.К.А., е собственик на 1586/10000 ид.ч. от държавната
част на терена, която е 8250/11020 ид.ч. от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ-Зона А“,
по плана на гр. София, утвърден със заповед №124/03.03.1975 г., целият с площ
11 020 кв. м., с граници: север – бул. „Княз Ал. Дондуков“, изток – ул.
„Панайот Волов“, юг – УПИ І, запад – бул. „Васил Левски, въз основа на договор
за замяна на недвижими имоти №134/01.09.2005 г., сключен между ищеца и
държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че влезлият в сила съдебен
акт, с който се прогласява нищожност на договора, сключен между Държавата и
„Интерспортпроект 90“ ООД, не е достатъчно основание да бъде уважен предявения
иск. Поддържа, че за ищеца не е налице материално – правна легитимация по
предявените искове, тъй като договорът за замяна от 01.09.2005 г. не е породил
транслативно действие по отношение на претендираните идеални части от УПИ VІІ,
кв.533, т.е. Държавата не е притежава право на собственост върху тях към
момента на сделката, поради което сключеният между „Д.“ ООД и МРРБ договор не е
произвел вещно – прехвърлително действие. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемите
„Д.“ ООД, „И.**“
ЕООД,
К. И.В. и Ч.К.А. оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендират
разноски.
Въззивното производство е образувано
и по въззивна жалба на ответника Държавата, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, срещу решение от 05.09.2013 г., поправено с
решение от 26.01.2015 г., по гр.д. №1045/2006 г. на Софийския районен съд, 28
състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца против „И.**“ ЕООД, Държавата,
К. И.В. и Ч.К.А. отрицателни установителни иска с правно основание чл.97 ал.1 ГПК отм. Сочи, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно – неправилно
и необосновано, като съдът е допуснал нарушения на материалния и процесуалния
закон. Счита, че е налице несъответствие между установената по делото
фактическа и правна обстановка и постановения по делото диспозитив. Поддържа,
че ищецът няма интерес от иск срещу Държавата, а според твърденията в исковата
молба правото на собственост на държавата не се оспорва и отрича, а се оспорва
и отрича придобитото от първия, третия и четвъртия ответници право на
собственост, предвид нищожността на договорите, сключени от областния управител
на област София – град и първия ответник „И.**“ ООД, а понастоящем
„Интерстропроект 90“ ЕООД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да обезсили обжалваното решение в частта, с която е установено, че Държавата не
е собственик на горепосочените имоти и да прекрати производството по
отрицателните установителни искове по отношение на Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Претендира разноски.
Въззиваемите
„Д.“ ООД, „И.**“
ЕООД,
К. И.В. и Ч.К.А. оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендират
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
СРС, 28 състав, е сезиран с обективно и субективно съединени
установителни искове – отрицателни и положителен, с правно основание чл.97 ал.1 ГПК, приложим на основание пар.2 ал.1 ПЗРГПК. Ищецът „Д.“ ООД твърди, че с
договор №134/01.09.2005 г. за замяна на недвижими имоти, сключен на основание
чл.45 ал.2 ЗДС и в изпълнение на решение №715/12.08.2005 г. на МС и заповед
№РД-02-14-527/15.08.2005 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, между държавата и ищцовото дружество, последното е придобило
правото на собственост върху недвижими имоти, находящи се в гр. София, район
„Оборище“, с административни адреси: бул. „*****и бул. „*****, представляващи
части от сгради, заедно със съответните прилежащи ид.ч. от сградите и терена,
представляващ УПИ VІІІ в кв.533 по плана на гр. София, местност „ГГЦ – Зона А“,
район „Оборище“, при граници: север - бул. „Княз А. ***, юг – УПИ І, запад –
бул. „Васил Левски“, подробно описани в исковата молба. Твърди още, че по
силата на посочения договор за замяна се легитимира като собственик на общо
1586/10000 ид.ч. от терена, който е 8250/11 020 ид.ч. от УПИ VІІ в кв.533 по
плана на гр. София, м. „ГГЦ – Зона А“, при граници: север - бул. „Княз А. ***, юг - УПИ І, запад - бул.
„Васил Левски“. Поддържа, че с договори от 25.09.2003 г. и от 25.11.2003 г.,
сключени между областния управител на област София и „И.**“ ООД, дружеството е
придобило в нарушение на закона реални части от УПИ VІІ в кв.533, м. „ГГЦ –
Зона А“ по плана на гр. София, от които ищецът е придобил идеални части, като посоченото
дружество е сключило на 30.03.2004 г. договор за продажба на двата имота с „Р.К.“
ЕООД, а на 20.08.2004 г. последният е прехвърлил имотите съответно на К.Г.А. и
на Е.Д.И.. С два договора за дарение К.Г.А. е дарил на сина си Ч.К.А. единият
от имотите, а Е.Д.И.е дарила на дъщеря си К. И.В. другия имот с посочените в
исковата молба нотариални актове. Излага съображения, че договорите, сключени
между областния управител на област София и „И.**“ ООД, са сключени в нарушение
на закона – чл.43 и чл.44 ЗДС, а в условията на евентуалност – заобикалят
закона, същите са привидни и с невъзможен предмет. Ищецът претендира да се
признае за установено, че К. И.В. не е собственик на поземлен имот, целият с
площ по графични данни от 1250 кв. м., обозначен с №396 по неодобрения
кадастрален план на кв.533 на гр. София, м. „Центъра – Зона А“, утвърден със
заповед №124/03.03.1975, без построените в него сгради, съставляващ югозападна
реална част от имот без номер, а по АДС № 03118/21.08.2001 г. на Областна
управа – София-град парцел VІІ, целият с площ 8250 кв. м., образуващ целия
кв.533 по действащия план, отреден за „хотел ресторант на КОТ“, при граници на
тази реална част: запад – бул. „Васил Левски“, север – ПИ №395 и юг – ул.
„Врабча“, при граници на целия имот: бул. „Васил Левски“, бул. „Дондуков“, ул.
„Панайот Волов“ и ул. „Врабча“; да се признае за установено, че Ч.К.А. не е
собственик на поземлен имот, целият с площ по графични данни от 1 910 кв.
м., обозначен с №395 по неодобрения кадастрален план в кв.533 на гр. София, м.
„Центъра – зона А“, утвърден със заповед №124/03.03.1975 г., без построените в
него сгради, съставляващ северозападната реална част от имот без номер, а по
АДС №03118/21.08.2001 г. на Областна управа – София град парцел VІІ, целият с
площ 8250 кв. м., образуващ целия кв.533 по действащия план, отреден за „хотел
ресторант на КОТ“, при граници на тази реална част: запад – бул. „Васил
Левски“, север – ПИ №395 и юг – ул. „Врабча“, при граници на целия имот: бул.
„Васил Левски“, бул. „Дондуков“, ул. „Панайот Волов“ и ул. „Врабча“, както и да
се признае за установено, че ищецът е собственик на 1586/10 000 ид.ч. от
държавната част на терена, която е 8250/11 020 ид.ч. от УПИ VІІІ, кв.533 по
плана на гр. София, м. „ГГЦ – Зона А“, район „Оборище“, при граници: север –
бул. „Княз А. ***, юг - УПИ І, запад – бул. „Васил Левски“.
Ответникът Ч.К.А. не взема становище по предявения иск.
Ответникът Държавата, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, оспорва допустимостта и основателността на предявения
иск.
Ответниците К. И.В. и „И.**“ ООД оспорват предявените
искове.
Третото лице–помагач „Г.“ ЕООД не взема становище по
предявения иск.
Видно от представения по делото договор от 25.09.2003 г.,
сключен при условията на чл.65 ЗЗД – даване вместо изпълнение, областният
управител на област София е прехвърлил на „И.**“ ООД следния недвижим имот,
актуван с акт за държавна собственост №03118/21.08.2001 г. на Областния
управител на област София, а именно: УПИ – земя, без построените в него сгради,
находящ се в гр. София, община „Оборище“, бул. „*****, целият с площ 1250
кв.м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имот с пл. №396, попадащ в
парцел І в кв.532 по плана на гр. София, м. „Център – Зона А“, като договорът е
сключен на основание заповед №ДИ-03-052/25.09.2005 г. на областния управител на
област София.
Видно от представените решение №1/09.02.2008 г., постановено
по адм.д. №3361/2008 г. по описа на АССГ, ІІ АО, 37 състав, и решение №5133/12.04.2011
г., постановено по адм.д. №14029/2010 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, е
прогласена нищожността на заповед №ДИ-03-052/25.09.2003 г. на областния
управител на област София, с която е наредено да се прехвърли в собственост на
„И.**“ ООД, при условията на даване вместо изпълнение – чл.65 ал.2 ЗЗД, на
недвижим имот – частна държавна собственост: УПИ – земя, без построените в него
сгради, находящ се в гр. София, община „Оборище“, бул. „*****, целият с площ
1250 кв.м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имот пл. №396, попадащ
в парцел 1 в кв.532 по плана на гр. София, м. „Центъра – ГГЦ – Зона А“.
От представения по делото договор от 25.11.2003 г., сключен на
основание заповед №ДИ-03-082/18.11.2003 г. на областния управител на област
София и при условията на чл.65 ЗЗД – даване вместо изпълнение, се установява,
че последният е прехвърлил на „И.**“ ООД УПИ – земя, без построените в него
сгради, находящ се в гр. София, община „Оборище“, бул. „*****, целият с площ от
1910 кв. м., съставляващ съгласно мотивирано предложение имоти с пл. №УПИ
ІІ-395 и част от УПИ І-396, попадащ в парцел І от кв.532 по плана на гр. София,
м. „Център – ГЦ – Зона А“.
От представените решение от 12.01.2009 г., постановено по
т.д. №11/2007 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, решение № 1404/16.11.2009
г., постановено по гр. д. № 1596/2009 г. по описа на САС, ГК, 3 състав, се
установява, че е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД по исковете
на „Д.“ ООД срещу „И.**“ ООД сключения на 25.11.2003 г. договор между областния
управител на гр.София и „И.**“ ООД. В мотивите на съда е посочено, че с
решение, влязло в сила на 05.08.2008 г. на АССГ от 21.01.2008 г., постановено
по адм.д. №578/2007 г., е прогласена за нищожна заповед №ДИ-03-082/18.11.2003
г. на областния управител на гр. София – обстоятелство, за което липсва спор
между страните по делото. С определение, постановено в о.с.з. от 30.11.2010 г.
по т.д. №324/2010 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, е обезсилено въззивното решение на
САС и е прекратено производството пред ВКС, поради заявен отказ от иска.
По делото са представени решение от 18.12.2008 г.,
постановено по т.д. №01057/2006 г. по описа на СГС, ТД, VІ-2 състав, решение от
27.02.2011 г., постановено по гр.д. №549/2009 г. по описа на САС, ГО, 8 състав,
и определение №695/02.10.2012 г., постановено по т.д. №1159/2012 г. по описа на
ВКС, ІІ ТО, от които се установява, че е прогласена нищожността на основание
чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона, на описания по-горе договор
от 25.09.2003 г., сключен между областния управител на област София като
прехвърлител и „И.**“ ЕООД като приобретател на правото на собственост върху
УПИ – земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. София, община
„Оборище“, бул. „Васил Левски“ № 108.
От представения нот. акт за покупко–продажба на недвижим
имот №57 т.І, н.д. №49/2004 г., се установява, че на 30.03.2004 г. „И.**“ ООД е
продало на „Р.К.“ ЕООД следния недвижим
имот: поземлен имот, целият по графични данни от 1910 кв.м., обозначен с №395
по неодобрения кадастрален план на кв.533, стар 532, м. „Центъра – зона А“, без
построените в него сгради, съставляващ североизточна реална част от имот без №,
а по акт за държавна собственост №03118/21.08.2001 г. на областния управител на
област София - парцел VІІ, целият с плащ 8250 кв. м., образуващ целия кв.533 по
сега действащия план, отреден „за хотел, ресторант за Комитета за отдих и
туризъм“, с посочени граници, както и поземлен имот, целият с площ по графични
данни 1250 кв.м., обозначен с номер 396 по неодобрения кадастрален план на
квартал 533, стар номер 532 на гр. София, м. „Центъра, Зона А“, утвърден със
заповед №124/03.03.1975 г., без построените в него сгради, съставляващ
югозападна реална част от горепосочения недвижим имот.
С нот. акт за продажба на недвижим имот №1, т.ІІІ, н.д.
№342/2004 г. от 20.08.2004 г. „Р.К.“ ЕООД е продал на К.Г.А. горепосочения
недвижим имот.
С нот. акт №2 т.ІІІ, н.д. №343/2004 г. от 20.08.2004 г. „Р.К.“
ЕООД е продал на Е.Д.И.недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Оборище“,
бул. „*****, съставляващ ПИ, целият с площ по графични данни от 1250 кв. м.,
обозначен с №396 по неодобрения кадастрален план на кв.533 на гр. София, м.
„Центъра, зона А“, утвърден със заповед №124/03.03.1975 г., без построените в
него сгради, съставляващ югозападната реална част от имот без номер, а по АДС
№03118/21.08.200 г. на областния управител на София парцел VІІ, целият с площ
8250 кв. м., образуващ целия кв.533 по сега действащия план, отреден за „хотел,
ресторант за комитета за отдих и туризъм“.
С нот. акт за дарение на недвижим имот №162 том І, н.д.
№147/2005 г. от 01.04.2005 г. Е.Д.И.е дарила на дъщеря си К. И.В. придобития от
нея поземлен имот, описан по–горе, целият с площ по графични данни от 1250 кв.
м.
С нот. акт за дарение на недвижим имот №161, т.І, н.д.
№146/2005 г. от 01.04.2005 г. К.Г.А. е прехвърлил на сина си Ч.К.А. придобития
от него недвижим имот, описан по–горе, целият с площ по графични данни 1910 кв.
м.
Видно от представения по делото договор за замяна №134/01.09.2005
г., вписан в Агенцията по вписванията на 02.09.2005 г., между Държавата,
представлявана от министъра на регионално развитие и благоустройството, и „Д.“
ООД е сключен договор, по силата на който Държавата е прехвърлила на ищцовото
дружество правото на собственост върху недвижим имот – частна държавна
собственост, намиращ се в гр. София, район „Оборище“, с административни адреси:
бул. „*****и бул. „*****, представляващ части от сгради, построени в УПИ VІІІ,
кв.533 по плана на гр. София, м. „ГГЦ – Зона А“, район „Оборище“, с граници:
север – бул. „Княз А. ***, юг – УПИ І, запад – бул. „Васил Левски“, както
следва: част от двуетажна административна сграда със сутерен, с административен
адрес: бул. „*****, с граници: от север – бул. „Княз А. Дондуков“ , изток –
вътрешен двор, юг – вътрешен двор, триетажна сграда на бул. „Васил Левски“,
запад – бул. „Васил Левски“, представляваща сутерен със застроена площ 380
кв.м. и втори етаж със застроена площ 380 кв.м., заедно със съответните ид.ч.
от сградата и с 545/10000 ид.ч. от държавната част на терена – 8250/11 020 ид.
ч. от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ - Зона
А“, по плана на гр. София, целият с площ от 11 020 кв.м.; част от триетажна сграда с
административен адрес: бул. „*****, с граници: север – двуетажна сграда на бул.
„Княз Ал. Дондуков“, изток – вътрешен двор, юг – четириетажна сграда на бул.
„Васил Левски“, запад – бул. „Васил Левски“, представляваща втори етаж със
застроена площ от 164 кв.м., трети етаж със застроена площ от 164 кв.м., заедно
със съответните идеални части от сградата и с 470/10 000 ид.ч. от държавната
част от терена – 8250/11 020 ид. ч. от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ – Зона А“ по
плана на гр. София, целият с площ 11 020 кв. м.; част от четириетажна
сграда с административен адрес бул. „*****, с граници: север – триетажна сграда
на бул. „Васил Левски“, изток – вътрешен двор, юг – вътрешен двор към сградата
на бул. „Васил Левски“ №106, запад – бул. „Васил Левски“, представляваща втори
етаж със застроена площ от 133 кв. м., трети етаж със застроена площ от 133 кв.
м., заедно със съответните ид.ч. от сградата и 571/10 000 ид.ч. от държавната
част от терена – 8250/1120 ид. ч. от УПИ VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ – Зона А“ по
плана на гр. София, с площ от 11 020 кв. м., подробно описани в АДС
№02181/10.05.2000 г. и АДС №03118/21.08.2001 г., които АДС също са представени по
делото. В замяна на прехвърления имот ищцовото дружество е прехвърлило на Държавата
правото на собственост на недвижим имот, собственост на ищеца, който е описан в
договора, като разликата в стойността на заменяните имоти е в размер на 135 013,00
лв. Общото събрание на съдружниците на „Д.“ ООД е приело решение, обективирано
в протокол от 29.06.2005 г., че дружеството няма да има претенции за заплащане
на разликата в стойността на заменяните имоти. В договора за замяна е посочено,
че същият се сключва в изпълнение на решение №715 от 12.08.2005 г. на МС и
заповед №РД–02-14-527/15.08.2005 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, което решение на МС
също е представено по делото, и с което е постановено да се извърши замяната на
недвижимите имоти, както и заповедта на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, постановена на основание чл.45 ал.2 ЗДС и в изпълнение
решението на МС.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите,
от които произтича правото му. Правен интерес от предявяване на установителен
иск за собственост е налице дори и когато ищецът разполага с друга възможност
да предяви осъдителен иск за същото право.
С оглед на това, за установяване правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателните установителни искове следва да се разгледа дали
ищецът притежава заявените в исковата молба самостоятелни права върху процесния
недвижим имот, които се оспорват от ответниците, съответно прехвърлители и
приобретатели по оспорените от ищеца сделки. Този въпрос е включен и в предмета
на доказване по положителния установителен иск. За ищеца е налице правен
интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, тъй
като посредством извършените разпоредителни сделки се смущава заявеното от него
право на собственост, както и с постановеното съдебно решение по този иск ще се
формира сила на присъдено нещо относно претендираното от ищеца право на
собственост и неговия обем, като се внесе безспорност и определеност в
отношенията между страните.
От представения и описан по-горе договор за замяна от
01.09.2005 г., сключен между ищцовото дружество и Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, се установи, че ищецът
е придобил правото на собственост върху посочените по–горе части от сгради,
заедно със следните ид. от земята: съответно 545/10 000 ид.ч., 470/10 000 ид.ч.
и 571/10 000 ид.ч. от държавната част от терена – 8250/11 020 ид. ч. от УПИ
VІІІ, кв.533, м. „ГГЦ-Зона А“ по плана на гр. София, целият с площ от
11 020 кв. м., като общият размер на притежаваните от ищеца ид.ч. възлиза
на 1586/10 000 ид. ч. С оглед на това, следва да се приеме, че ищецът е доказал
по делото правния си интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове, както и е доказано, че предявеният положителен установителен иск се
явява изцяло основателен.
Неоснователни доводите на въззивника Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за
недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като съдът се е произнесъл по
непредявени искове. В случая първоинстанционният съд е разгледал исковете,
предмет на делото, така като са предявени от ищеца, уточнени с депозираните
уточнителни молби, като е съобразил извършената в хода на производството замяна
на областната администрация на област София с Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл.117 ал.2 ГПК отм. Същевременно в диспозитива на постановеното решение е допусната
очевидна фактическа грешка относно името на лицата, чието право на собственост
е отречено с уважените отрицателни установителни искове, която очевидна
фактическа грешка е отстранена от първоинстанционния съд с постановеното по
реда на чл.192 ал.2 ГПК отм. влязло в сила съдебно решение. С постановеното
съдебно решение, поправено от постановилия го съд по реда на чл.192 ал.2 ГПК
отм., първоинстанционният съдът се е произнесъл по предявените искове, като не
е излязъл извън предмета на делото, не се е произнесъл свръхпетитум в нарушение
на диспозитивното начало в гражданския процес.
По релевираните оплаквания относно наличието на
несъответствие между действително формираната воля на първоинстанционния съд и
нейното външно обективиране в постановения от него съдебен акт, въззивният съдът
не дължи произнасяне, тъй като поправката на очевидна фактическа грешка се
търси по друг процесуален ред – чл.192 ал.2 ГПК отм., каквото производство се е
развило пред СРС и е приключил с постановеното влязло в сила съдебно решение.
С влязлото в сила и описано по-горе съдебно решение е
прогласена нищожността на сключения при условията на чл.65 ЗЗД договор от
25.09.2003 г., по силата на който областният управител на област София е
прехвърлил на „И.**“ ООД посочения по - горе недвижим имот – частна държавна
собственост, на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – поради противоречие със закона,
като страните са обвързани от формираната сила на присъдено нещо. След като
договорът е нищожен, същият не е породил правно действие, включително не е
породил вещно – правно действие и не може да легитимира „И.**“ ООД като
собственик на имота, предмет на сделката. Ето защо, извършените в последствие
разпоредителни сделки нямат вещно правно действие, доколкото праводателите не
са притежавали правото на собственост върху имота, предмет на разпоредителните
сделки, описани по–горе.
С оглед на това, правилно СРС е приел, че последният
приобретател по тези сделки - К. И.В., не е собственик на имота, за който е
сключен договор за дарение на недвижим имот с описания по-горе нот. акт за
дарение №162, т.І, н.д. №147/2005 г., доколкото последният не е породил вещно
правен ефект.
С влязлото в сила съдебно решение, описано по-горе, с е
прогласена за нищожна заповед №ДИ-03-082/18.11.2003 г. на областния управител
на област София, на основание на която е сключен договора от 25.11.2003 г. За
този договор не е налице влязъл в сила съдебен акт във връзка с релевирания
довод от ищеца за нищожност, поради противоречие със закона и съответно не е формирана
сила на присъдено нещо по този въпрос. По силата на описания вече договор от
25.11.2003 г. областният управител на област София е прехвърлил на
„Интерстройпроект“ ООД правото на собственост върху описания в договора
недвижим имот, който е частна държавна собственост, при условията на даване
вместо изпълнение. Този договор по своя характер съставлява договор за продажба
на недвижим имот, доколкото съдържа съществените елементи на договора за
продажба – задължение за прехвърляне собствеността върху вещ и уговорена цена. Разпоредбата
на чл.44 ЗДС в приложимата към момента на сключване на оспорената сделка
първоначална редакция предвижда, че продажба на недвижим имот – частна държавна
собственост се извършва от областния управител въз основа на издадена от него
заповед по местонахождението на имота, след провеждане на търг при условия и по
ред, определени от МС, т.е. в сложния смесен фактически състав се включва
постановяването на заповед от областния управител след провеждане на търг. В
случая не се установява, а и няма наведени твърдения в тази насока, да е
проведен такъв търг преди постановяване на заповедта от областния управител
№ДИ-03-082/18.11.2003 г., а и посочената заповед е обявена за нищожна с влязло
в сила съдебно решение. При това положение следва да се приеме, че не е
осъществен регламентирания в нормата на чл.44 ЗДЗС в приложимата към момента на
сключване на договора от 25.11.2003 г. първоначална редакция смесен фактически
състав, т.е. налице е соченото от ищеца основание за нищожност на договора –
противоречие на закона, поради неспазване императивните изисквания, въведени в
чл.44 ЗДС в приложимата към момента на сключване на оспорения договор
първоначална редакция. След като разглежданият договор е нищожен, същият не е
породил правно действие, включително няма вещно – правно действие и „И.**“ ООД
не е придобил правото на собственост върху имота, предмет на договора от
25.11.2003 г., а последващите разпоредителни сделки с този имот също не са
породили вещно правно действие.
Ето защо, ответникът Ч.К.А. също не се легитимира като
собственик на имота, за който е сключен описания по-горе договор за дарение,
инкорпориран в нот. акт за дарение на недвижим имот №161, т.І, н.д. №146/2005
г.
Поради изложените съображения настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 05.09.2013 г., поправено
с решение от 26.01.2015 г. по реда на чл.192 ал.2 ГПК отм., постановено по
гр.д. №1045/2006 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Г.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.