Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието
на секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 88 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от М.Т.М., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №
19-0311-00002/08.02.2019 година на Началник на РУ към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което
жалбоподателят е санкциониран, както следва: на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В депозирана въззивна жалба са
изложени доводи касателно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление, претендират се нарушения на материалния закон, с
изложение на аргументи в твърдените насоки, както и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Отправено е искане в условията на алтернативност за приложението
на чл. 28 ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично като поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Представя преписката от проведеното пред нея производство, ведно с доказателства
за компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения
и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят М.Т.М., с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС, категории С, В, М,
АМ и ТКТ. Санкциониран е 4 пъти за нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му.
За периода 02.01.2019 г.- 11.01.2019 г. жалбоподателят бил
хоспитализиран в „МБАЛ- П.-ЕООД“ с диагноза „бактериална пневмония,
неуточнена“, последният бил изписан в 09.20 часа на 11.01.2019 г., като докато
изчаквал да бъдат оформени документите му, касателно болничния престой решил да
си закупи нещо за храна от централната част на град П., като за целта се качил
на личния си автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***. Качвайки се в
автомобила М. почувствал неразположение в главата, което към момента не
осъзнавал. В дежурната част на РУ П. бил подаден сигнал за син автомобил с
индивидуализиращи белези съответстващи на тези на автомобила на М., който се движи рисково- качвал се по
тротоарите. За установяване на автомобила и водача били изпратени свидетелите В.П.
и А. А.-***, зад сградата на Община П. жалбоподателят М. ударил с автомобила си
предпазно стоманобетонно колче, което се счупило. Свидетелите П. и А.
установили водача на автомобила, реализирал ПТП в района на сградата на Община
П., който вече се бил върнал отново в сградата на „МБАЛ- П.-ЕООД“, снели му
обяснения, като им направило впечатление, че действията му не са адекватни,
поради което бил изпробван за употреба на алкохол, пробата била отрицателна. М.
им обяснил, че му е станало лошо, почувствал се неразположени и не можел да се
контролира. Свидетелят П. съставил АУАН и протокол за ПТП с № ***, рег. № * от
11.01.2019г. Свидетелите посъветвали М. да не управлява МПС и да вземе мерки за
здравословното си състояние.
С акт
за установяване на административно нарушение № ***/11.01.2019
г., серия * съставен от свидетеля В.М.П.- *** при ОДМВР В. Т., РУ П. и в
присъствието на свидетеля А.Б.А.- полицейски служител при ОДМВР В. Т., РУ П. е
констатирано, че на 11.01.2019 г. в 12:54
часа в град П., ул. „***“, срещу номер * зад сградата на Община П. в посока
центъра на града жалбоподателят М. управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с ДК № ***, негова собственост, като не съобразява скоростта си на движение със
състоянието на пътя, не успява да спре и се блъска в ограничително
стоманобетонно колче като реализира ПТП с материални щети.
В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП като след съставянето му препис от същия е
връчен на въззивника, които е посочил, че няма възражения, като доказателство
бил иззет контролен талон № ***.
Около
час след инцидента М. отново се почувствал зле и в 13:54 часа посетил д-р А. Г.,
като се оплакал, че е загубил координация. В следобедните часове на същия ден
по спешност М. бил откаран в ЦСМП В. Т., филиал П., с диагноза „***“, били назначени КАТ на глава и мозък,
поставена му била диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или
стеноза на церебрални артерии“.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление 19-0311-000002/08.02.2019 от И. Г. И.- началник на РУ към ОДМВР- В. Т.,
РУ П., с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от
акт, жалбоподателят М. е санкциониран, като на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева /двеста лева/ за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Препис от същото е връчен на
въззивника на 28.03.2019 г. видно от разписката инкорпорирана в наказателното
постановление, посочваща, че именно М.М. е получил препис от НП и съдържаща
подпис, в разрез с твърденията на жалбоподателя, че не лично той е получил
санкционния акт. Жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е
депозирана в деловодството на Районен съд Павликени на 03.04.2019 г.
При
проведените непосредствени разпити на актосъставителя П. и свидетеля А. установените в акта
фактически положения бяха доказани по безспорен начин, като липсата на съхранен
спомен за конкретната дата на осъществената проверка следва да се отдаде на изминалия
период от време от проверката до разпита в съдебно заседание, естеството на
изпълняваните от свидетелите служебни задължения, свързани с ежедневното
констатиране на множество нарушения. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН
не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал.
2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с
чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и
дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това
е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да
се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират
техните разкази, а напротив потвърждават се от обясненията на жалбоподателя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени
от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност- заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, като тук е мястото да бъде посочено, че
твърденията за материална некомпетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган са голословни и доказателствено не обезпечени.
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от извършване на нарушението, респективно – 1 година от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление
е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника М., поради допуснати
неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
му на защита.
Както актосъставителят, така и
наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си да квалифицират
вмененото на въззивника М. нарушение, свързано с неспазване предписанието на
нормативния регламент визиран в нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, без да е посочено
коя от шестте алтернативни се има предвид разписани в изречение първо на
нормата или хипотезата посочена в изречение второ на същата, нещо повече в НП е
цитиран дословно текста на чл. 20, ал.2 ЗДвП в неговата цялост, но за съда остава енигматично
обстоятелството за което точно нарушение е санкциониран М., изводимо и от
липсата на цялостно цифрово изражение на нарушената норма без посочване на
изречението от същата и евентуално алтернативата в случай, че това е изречение
първо на чл. 20, ал.2 ЗДвП. В заключение нито актосъставителят обаче, нито АНО са посочили правилното цифрово
изражение на твърдяното нарушение. Демонстрираният подход е
незаконосъобразен, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността да узнае вмененото му деяние не само от
фактическа, но и от правна страна, с което правото му на защита е ограничено по
недопустим начин, в който смисъл са и изложените от него възражения в жалбата
инициирала настоящото производство.
Основателни
са възраженията, касателно липсата на пълно описание на обстоятелствата, при
които се твърди да е осъществено нарушението, липсва описание на причинените
материални щети от твърдяното ПТП, които следва да се индивидуализирани по вид,
количество, размер, съответно, данни за понеслия имуществени вреди от
нарушението.
Липсата на правилна конкретизация
и привнасяне на нова такава в НП, различна от намерилата отражение в АУАН
отнема възможността на жалбоподателя да узнае в цялост параметрите на
претендираната спрямо него отговорност, и съответно го поставя в невъзможност
да осъществи защитата си, с оглед разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Констатираните противоречия от
категорията на съществени процесуални нарушения обезпредметява обсъждането на
факта дали в конкретния случай е налице твърдяното административно нарушение. В
заключение липсата на ясното относно нарушението, което се претендира,
законовите разпоредби, които са нарушени води до невъзможност жалбоподателят да
разбере кои нормативни регламенти не са били съобразени с поведението му и какво
нарушение се твърди да е допуснал.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание са
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата
на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя М.М., а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на въпроса, касателно
правилността на оспорения санкционен акт.
Ето защо, съдът намира, че така
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание
чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0311-000002/08.02.2019 година, издадено от И. Г. И.- началник РУ към ОДМВР В. Т., РУ П., с
което жалбоподателят М.Т.М., с ЕГН ********** е
санкциониран, като на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева /двеста лева/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Велико Търново, на основанията предвидени в
НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.