№ 631
гр. Сливен, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230101911 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Б. чрез адв. Г. Д. от АК -
Сливен против СУ „Константин Константинов“ - Сливен, с която са предявени искове с пр.
основание чл. 128 т.2 и чл. 22 ал.3 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение от
01.09.2016 г. със СУ „Константин Константинов“ - Сливен, съгласно Трудов договор № РД-
07/32 от 01.09.2016 г. С Допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към трудовия й
договор, длъжността се променя на старши учител начален етап на основното образование, с
код по НКПД: 23415003, с основно трудово възнаграждение в размер на 1759.00 лв., клас
прослужено време 36% - 633.24 лв., по силата на което до 01.07.2023 г. е работила в
ответното училище като старши учител. Със Заповед № РД -07-1325/30.06.2023 г., на
основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, е прекратено трудовото й правоотношение във връзка с
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - ранно пенсиониране. На
основание чл.222 ал.3 от КТ са й изплатени 11 брутни заплати в размер на 26 314.64 лв., а на
основание чл.224 ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск 22 дни - сумата в размер на 2
392.24 лв.
Твърди се, че ищцата е член на Синдиката на българските учители
Сочи се, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., е
предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти в системата на образованието. На това основание, на 10.08.2023 г. бил сключен
Анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование с № Д 01-269/ 06.12.2022 г., с който бил променен чл. 27 и считано
от 01.01.2023 г. били увеличени индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата на образованието не
1
по-малко от 15 %. Съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор
на ищцата - № РД-07-122/21.09.2022 г., в сила от 01.09.2022 г., брутната й трудова заплата от
01.09.2023 г. била в размер на 1759.00 лв. с клас прослужено време в размер на 633.24 лв.,
поради което полагащото й се увеличение от 15 % възлизало на 358,83 лв. на месец.
Въпреки отправеното заявление вх.№ РД- 04-68-2/02.10.2023 г., това увеличение не било
изплатено на ищцата, като с писмо с изх.№ РД-04-86/12.10.2023 г. ответникът бил отказал.
Предвид изложеното и след доказване на твърдените факти и обстоятелства, се моли
съда да постанови решение, по силата на което:
Да осъди СУ „Константин Константинов“ - Сливен, представлявано от Директора
В.П., да заплати на ищцата сумата от 2152.98 лв., представляваща неизплатено дължимо
увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023 г. до
30.06.2023 г. в размер на 358.83 лв. на месец, ведно със сумата от 160.47 лв. по чл.86 ал.1 от
ЗЗД за забава на вземането за периода от 02.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната
лихва от предявяването на иска, до окончателното изплащане на задължението;
Да осъди СУ „Константин Константинов“ - Сливен, представлявано от Директора
В.П., да заплати на ищцата сумата от 3947.13 лв., представляваща неплатено дължимо
увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 358.83 лв. на месец,
ведно със сумата от 294.19 лв. по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава на вземането за периода от
02.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, до
окончателното изплащане на задължението;
Да осъди СУ „Константин Константинов“ - Сливен, представлявано от Директора
В.П., да заплати на ищцата сумата от 358.83 лв., представляваща неплатеното дължимо
увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск с 15 % от
2392.24 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. Д. П. от АК –
Сливен, в който се счита, че исковата молба е процесуално допустима, но по същество
неоснователна.
Не се оспорва, че ищцата В. Г. Б. е била в трудово правоотношение със СУ
„Константин Константинов“ от 01.09.2016 г., до прекратяване на правоотношението й
поради придобиване право па пенсия за осигурителен стаж и възраст, прекратено със
Заповед № РД 07-1325/30.06.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, по желание на
същата при условията на ранно пенсиониране.
Въз основа на тази заповед на ищцата били изплатени всички дължими й се
обезщетения подробно описани в заповедта.
Не се оспорва и факта, че ищцата е била редовен член на СБУ към „КНСБ“ в СУ
„Константин Константинов“ до 31.06.2023 г.
Счита се, че страните по КТД са се договорили осигурените средства да бъдат
2
ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата педагогически специалисти. Към датата на подписването на анекса, ищцата не е
била заето лице в системата на образованието и член на страна по КТД, тъй като същата е
освободена със заповед, считано от 10.07.2023 г.
Счита се, че Анекса към КТД подписан на 10.08.2023 г., се отнася (има действие) само
за заетите педагогически специалисти към датата 10.08.2023 г. и след това. Датата 01.01.2023
г. всъщност не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а е начален
момент, от който се увеличават работните заплати за лицата, които притежават качеството
работници и служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 г., т.е.
основанието за увеличение на заплатата възниква на 10.08.2023 г. с подписване на Анекс
към тази дата, поради което и към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите
лица.
Сочи се, че съгласно новия текст на чл. 27, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КТД за системата
на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е
предвидено увеличение считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски и именно
към тази дата /10.08.2023 г./ се определя кръга на лицата, за които се прилагат
договореностите в Анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството
„работници и служители“ в тази система. Ако трудовият договор на работника или
служителя е прекратен /независимо от причината/, то той не попада в кръга лица,
определени в нормативната уредба както на КТД, така и Анекса към него. В тази връзка
посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на
договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на
лицата, които притежават качеството на „работници и служители“ към момента на
постигането на договореността - 10.08.2023 г. Следователно основанието за увеличение на
заплатата възниква на 10.08.2023 г. с подписването на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД,
поради което към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица.
Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и
училищното образование съгл. чл. 27, ал.1 от Анекса се определя считано от 01.01.2023 г.
единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист.
В случая, видно от чл. 2, буква „б“, от Анекс към КТД, считано от 01.01.2023 г., за
длъжността „старши учител“ минималната основна заплата определена от законодателя, е в
размер на 1763 лв., а в същото време ищцата е получавала основна заплата в размер на 1759
лв., т.е. в размер на само 4 лв. под новия минимален праг от предвидения в §2 от Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № 4. При положение, че ищцата е получавала
основна работна заплата в размер, на практика на минималния такъв предвиден за случая и
към датата на уволнението й работната й заплата е била по-висока от предвидената в
Наредбата, тя не би могла да претендира разликата. Текстът на чл. 27 ал. 2 от Анекса към
КТД от 10.08.2023 г. предвижда „осигурените средства от държавния бюджет на РБългария
3
за 2023 г - в размер на 524 млн. лв. да се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя“. С други думи - осигурените средства следва да бъдат използвани единствено
и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата
специалисти, което означава, че към датата на подписания Анекс, съответния работник или
служител да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си. Ищцата не е
била заето лице в тази система към датата на подписването на Анекса и най - важното - не е
имала подписан индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно
индивидуално трудово възнаграждение, тъй като същото е била прекратено, считано от
10.07.2023 г.
Ето защо се счита, че не съществува правна възможност лица с прекратени трудови
правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати да получат разликата
от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Предвиденото
увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат
действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както е
предвидено в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените от ищеца В. Г. Б. искове, като недоказани както по основание, така и по размер.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцата се представлява от процесуален представител, който моли съда да
уважи исковите претенции, като основателни и доказани.
В с.з. ответното СУ, се представлява от процесуален представител, който моли съда
да отхвърли предявените претенции, като неоснователни и недоказани както по основание,
така и по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С трудов договор № РД-07/32 от 01.09.2016 г. ищцата е била назначена в СУ
„Константин Константинов“ – Сливен като старши учител, начален етап на основното
образование.
С Допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към трудовия й договор, длъжността
се променя на старши учител начален етап на основното образование, с код по НКПД:
23415003, с основно трудово възнаграждение в размер на 1759.00 лв., клас прослужено
време 36% - 633.24 лв., по силата на което до 01.07.2023 г. е работила в ответното училище
като старши учител.
Със Заповед № РД -07-1325/30.06.2023 г., на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ, е
прекратено трудовото й правоотношение във връзка с придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст - ранно пенсиониране.
4
На основание чл.222 ал.3 от КТ са й изплатени 11 брутни заплати в размер на 26
314.64 лв., а на основание чл.224 ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск 22 дни - сумата
в размер на 2 392.24 лв.
Сключен е на 06.12.2022 г. КТД за системата на предучилищното и училищно
образование между МОН, Сдружението на директорите в средното образование на РБ и
Синдиката на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в
България, синдиката „Образование4 към конфедерацията на трудо „Подкрепа“, Независимия
учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България.
На 10.08.2023 г. е сключен Анекс към КТД за системата на предучилищното и
училищно образование , като текстът на чл. 27 от КТД се изменя , както слведва: За
системата на предучилищното и училищно образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като съгл. ал.3, т. 2 , индивидуалните основин
месечни заплати на педогагическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите МРЗ или са по- високи от тях се увеличават с не по-
малко от 15%.
Видно от приетата като доказателство справка , издадена от Председателя на СБУ
към КНСБ, ищцата е била редовен член на СБУ към КНСБ в СУ „Константин Константинов“
до 30.06.2023 г.
Ищцата е подала до директора на ответника заявления за преизчисляване на
работната заплата за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. и преизчисление на
обезщетението от 11-те заплати.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
По безспорен начин в производството се установи, че ищцата е работила в СУ
„Константин Константинов“ като старши учител, начален етап на образование, като
трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 327, ал.1 т.12 от КТ във връзка с
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Не е спорно обстоятелството, че до 30.06.2023 г. ищцата е била член на СБУ към
КНСБ в СУ „Константин Константинов“.
При прекратяване на трудовото правоотношение, на ищцата е било заплатено
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 26314.64 лева, обезщетение по чл. 224, ал.1
от КТ за 22 дни в размер на 2392.24 лева.
Претендира се заплащане суми, представляващи неплатено дължимо увеличено
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, по чл. 224, ал.1 от КТ и увеличено трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и обезщетения за забавено
изпълнение.
5
Спорният по делото въпрос , който следва да се разреши в настоящото производство е
дали Анексът към КТД , с който са определени минималните работни заплати на
служителите от 01.01.2023 г. следва да се приложи и по отношение на служителите, които
към момента на подписване на Анекса на 10.08.2023 г. са били с прекратено трудово
правоотношение, кой е релевантният момент, към който да се определи кръгът от лицата,
имащи право да получат увеличение на трудовите си възнаграждения.
Съгласно чл. 27, ал.3, т.2 от Анекс към КТД от 10.08.2023 г., , индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %. Съгл. чл. 27, ал.1 от анекса към КТД ,
минималните работни заплати са определени, считано от 01.01.2023 г., т. е ефектът на
договореното възнаграждение е с обратно действие.
Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на ответника, че
увеличението на основните трудови възнаграждения следва да бъде, считано от датата на
сключване на анекса- 10.08.2023 г. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен
както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. , така и с Анекса към КТД от 10.08.2023 г.,
считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса. Следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 54, ал.1 от КТ, съгласно която КТД влиза в сила от деня на сключването
му, доколкото в него не е уговорено друго. В Анекса от 10.08.2023 г. е уговорено, че
увеличението за системата на предучилищното и училищно образование на основните
трудови възнаграждения е от 01.01.2023 г., поради което съдът приема, че правилата на
Анекс от 10.08.2023 г. са приложими и към трудови правоотношения, които са били
прекратени преди датата на сключване на анекса, но съществували към момента, считано от
който страните по КТД са договорили началния момент на увеличение на основните трудови
възнаграждения.
Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед от 30.06.2023 г.,
считано от 01.07.2023 г. До тази дата същата е била в трудово правоотношение с ответника
на длъжност „старши учител“ начален етап на основното образование. Няма спор, че е била
и член на СБУ на КНСБ към СУ „Константин Константинов“.
Ищцата е полагала труд в периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., т.е в периода,
обхванат от увеличението на основното трудово възнаграждение, независимо от
прекратяването на трудовото правоотношение, поради което съдът намира, че следва да
бъдат коригирани обезщетенията по чл. 222, ал.3 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, както и да й
бъде заплатена разликата в трудовото възнаграждение за същия период, тъй като тя попада в
кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата. Следва да се вземе и предвид
обстоятелството, че в КТД и анекса от 10.08.2023 г. не е предвидено изключване на лицата,
чиито трудови възнаграждения са прекратени към датата на сключване на анекса.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани
и следва да бъдат уважени.
Ищцата е получила обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 26 314.64 лева и
6
увеличението с 15% възлиза на сумата 3947.20 лева, претендирана е сума в размер на 3
947.13 лева и в този размер ще се уважи предявеният иск, ведно с обезщетение за забава в
размер на 294.19 лева за периода от заявлението до работодателя за изплащане на
увеличение на обезщетението до 17.04.2024 г, изчислено по Калкулатор. бг. и в този размер
претендирано от ищцата.
Искът по чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на увеличението с 15% върху
обезщетението за неползван платен годишен отпуск ще се уважи в цялост, а именно в размер
на сумата 358.83 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният иск с пр. осн. чл. 128 , ал.2 от КТ за заплащане на разликата между
заплатеното трудово възнаграждение и увеличението от 01.03.2023 г. с 15% е основателен за
сумата 2152.98 лева, изчислена върху получаваното от ищцата брутно трудово
възнаграждение , съгласно допълнително споразумение към ТД от 21.09.2022 г.
Обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 02.10.2023 г. до 17.04.2024 г. ,
изчислено по Калкулатор.бг възлиза на сумата 160.47 лева , така, както е претендирана в
исковата молба.
Върху главниците, следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата
разноски в производството в размер на 1100 лева адв. възнаграждение.
Ответникът следва да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
СлРС д.т. върху уважените искове в размер на 394.01 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СУ „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ“ – СЛИВЕН, с БУЛСТАТ **** и
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба“, представлявано от Директора –
В.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Б. с ЕГН ********** от ****, сумата от 2152.98 лв.,
представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за
положения труд в периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 358.83 лв. на месец,
ведно със сумата от 160.47 лв. по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава на вземането за периода от
02.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА СУ „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ“ – СЛИВЕН, с БУЛСТАТ
**** и седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба“, представлявано от
Директора – В.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Б. с ЕГН ********** от ****, сумата от 3947.13
лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ
след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни
7
заплати в размер на 358.83 лв. на месец, ведно със сумата от 294.19 лв. по чл.86 ал.1 от ЗЗД
за забава на вземането за периода от 02.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата , считаноот предявяването на иска, до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА СУ „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ“ – СЛИВЕН, с БУЛСТАТ
**** и седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба“, представлявано от
Директора – В.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Б. с ЕГН ********** от ****, сумата от 358.83
лв., представляваща неплатеното дължимо увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван годишен отпуск с 15 % от 2392.24 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА СУ „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ“ – СЛИВЕН, с БУЛСТАТ
**** и седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба“, представлявано от
Директора – В.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Б. с ЕГН ********** от ****, разноски по
делото в размер на 1100 лева.
ОСЪЖДА СУ „КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ“ – СЛИВЕН, с БУЛСТАТ ****
и седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. „Дружба“, представлявано от Директора –
В.П., ДА ЗАПЛАТИ д.т. в размер на 394.01 лева по сметка на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8