ПРОТОКОЛ
№ 22
гр. Бургас, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600311 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим И. Г. И., се явява лично с
упълномощения защитник адв. М. Р. от АК – Варна.
Не се явяват частните обвинители Н. В. и Д. Г., редовно
призовани. За тях се явява упълномощеният повереник адв. Н. В..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Ч..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки за това.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото. Известени са доверителите ми
за днешното съдебно заседание, не желаят да участват.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът предвид обстоятелството, че явяването на частните
обвинители не е задължително условие за разглеждане на делото, както и
същите са редовно призовани, заявили са пред повереника, че не желаят да
присъстват и са надлежно представлявани от упълномощен адвокат, намира,
че няма пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат искания за отводи на
състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Моля да се
приключи събирането им.
АДВ. В.: Няма да соча нови доказателства. Моля да приключите
съдебното следствие.
АДВ. Р.: Нямаме доказателствени искания.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им, както и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че
обжалваната присъда и мотивите към нея, са в пълно съответствие с
разпоредбата на чл. 305 от НПК.
Съдът е подложил на внимателен, обективен и цялостен анализ
всичките събрани по делото доказателства. Мотивите не са лишени от
конкретика и не са противоречиви по основни моменти от кръга на доказване,
в каквато насока са твърденията на защитата. Липсват доказателства, които да
опровергаят правилността на фактическите констатации, направени от
първоинстанционния съд, както и обосноваността на неговия акт. Правилно
съдът е приел, че не са налице визираните в чл. 304 от НПК предпоставки за
оправдаване на подсъдимия Й.. Напротив. Налице са достатъчно
2
доказателства, а именно свидетелските показания на П., Д., Т. и С.,
обясненията на подсъдимия, както и назначените множество експертизи и
другите налични в кориците на делото доказателства, които убедително
подкрепят извода на съда за виновността на подсъдимия. Вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза е категорично в заключението
си, че разкъсването на протектора на гумата е внезапен процес, получен от
стареене на същата и движение на автомобила с висока скорост. Експертът е
приел, че характерът на увреждането на гумата е критично и е свързано с
разкъсване на протектора при движение със скорост близка до максималния
скоростен индекс, за този вид и марка гума. Автомобилът действително се е
движел с малко по-малка скорост - 196 км/ч, както е приел експертът, от
приетия максимален скоростен индекс от 240 км/ч, но много правилно съдът
е приел заключението на вещото лице и е взел предвид, че в процеса на
амортизация на гумата нейният индекс се понижава. Както става ясно от
заключението на допълнителната експертиза и само това допълнение, което
прави експертът и поддържа изцяло първоначалното си заключение,
вероятно, с голяма степен на вероятност, гумите са били произведени по-рано,
т.е. с по-голям срок спрямо годината на производство. Т.е. не са били със срока
на експлоатация от една година и два месеца, както е било посочено върху тях.
Съдът правилно е приел, че водачът на автомобила не е имал
техническа възможност да предвиди момента на разкъсване на протектора, но
е имал техническа възможност да се движи при максимално разрешената
скорост на движение за магистрала – 140 км/ч и именно при движение с тази
скорост, той е имал възможност да предотврати ПТП. В допълнителната
експертиза експертът приема, че при всички случаи, при движение с тази
максимална за магистрала скорост, ударът и последиците биха били
значително по-малки и незначителни, дори ако прием, че това е максималната
скорост на движение.
Действително в настоящият случай следва да се приеме
заключението на първоинстанционния съд, че при избора на тази скорост от
196 км/ч, водачът сам се е поставил в техническа невъзможност да
предотврати ПТП. Правилно в мотивите първоинстанционният съд е приел
като безспорно доказан изводът на вещото лице, че техническа причина за
настъпилото ПТП е движение на автомобила със скорост над максимално
разрешената и близка до границата на скоростния индекс на гумите, като
технически правилно е било водачът да подбере такава, която е максимално
възможна за магистралата, защото при тази скорост той би имал възможност и
да спре с плавно завъртане на волана, както заключава експертът.
Безспорно по делото е доказано, че допуснатото от подсъдимия
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление на автомобила с
превишена скорост, е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат, а именно настъпилата смърт на неговия приятел Д. Г..
Предвид това, което казах до момента, считам, че не следва да се
3
приема становището на защитата, че съдът е подменил действителното
съдържание на експертните изводи със свои догадки и предположения.
Считам, че съдържанията на експертните заключения, са пълни, ясни,
обосновани и не възниква никакво съмнение в тяхната правилност, поради
което не предполагат и тълкуване, за да се твърди и подменено съдържание на
същите. Точно по тази причина съдът е приел всичките заключения,
представени от вещите лица по назначените експертизи. От съда тези
заключения са обсъдени обективно, в цялост и във връзка с другите събрани
доказателства, като считам, че съдът е посочил и подробно защо кредитира
същите. По делото съдът приема само изцяло единствено факти описани в
обвинителния акт, без да излиза извън очертанията на неговата рамка и на
фактическата обстановка, каквото е твърдението на защитата в жалбата, с
която е сезирана настоящата инстанция.
В обвинителния акт изрично е записано, че: „Разкъсването
протектора на гумата е внезапен процес, породен от стареенето на гумата и
движението на автомобила с висока скорост. В резултат внезапното
разкъсване на протектора се получава въртящ момент…“ и т.н., колегата е
обяснил какво се е случило по-нататък. Това обстоятелство прави
несъстоятелно твърдението на защита, че подсъдимият е осъден по обвинение,
което не му е повдигнато и по което не се е защитавал, и това е довело до
нарушаване правото му на защита.
Съдът е отговорил на доводите и възраженията на страните
мотивирано и ги е приел за неоснователни. Обсъдена е хипотезата на чл. 15 -
случайно деяние, което се е претендирало от подсъдимия и защитата, като
правилно съдът е приел, че при виновно допуснато нарушение на ЗДвП, в
случая чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, от страна на подсъдимия, каквито са безспорни
доказателства в случая, това виновно допуснато нарушение е както казах, в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е невъзможно
приложението на чл. 15 от НК, каквито са претенциите.
От първата инстанция е обсъден и чл. 343а от НК, като съдът
правилно е приел, че в случая тази норма е неприемлива. Ноторно известно е,
че помощта е необходима ако пострадалият се е нуждаел от нея и извършените
от дееца мероприятия обективно са съдействали за спасяването на живота му.
В случая, пострадалият е получил тежки травми, несъвместими с живота.
Смъртта му е била неизбежна и неминуемо е настъпила много бързо, каквото
е заключението на съдебномедицинската експертиза. Всяко действие и
инициатива за спасяване живота на пострадалия при ПТП, се обхваща от
съдържанието на понятието „необходима помощ“, щом като чрез
извършването обективно се помага на пострадалия.
Предвид изложеното, считам, че не е налице и тази хипотеза, както
правилно е приел съдът. Относно размера на наказанието, уважаеми съдии, на
мен лично не ми стана ясно, в жалбата пише, че не са преценени
доказателствата по чл. 54 от НК. В случая е приложен чл. 55 от съда, така че
4
липсва протест, нямам никаква възможност да претендирам увеличаване на
наказанието. Държа да се запише само моето становище, въпреки че не мога
да въздействам на промяна на наказанието. Считам, че значително е занижен
размерът и в никакъв случай не са налице предпоставки за приложението на
чл. 55 от НК. Предвид липсата на протест, мога само да помоля, да не
намалявате размера, а да го потвърдите във вида, в който е произнесен от
първата инстанция, като потвърдите присъдата като правилна, обоснована и
законосъобразна.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъде много кратък.
Ще вървя по отговора на постъпилата въззивна жалба, на колегата Р.. Аз и
моите доверители сме обединени под едно мнение, че постановената присъда
на Сливенски окръжен съд е правилна, законосъобразна, обоснована и
постановена в унисон с материалния и процесуалния закон.
Както започнах пледоарията си пред Окръжен съд – Сливен,
починалият Г. и подсъдимия в днешното съдебно заседание, са били много
близки приятели, изключително близки приятели. Горе-долу са били на една
възраст. Общували са почти всеки ден, за което ми е трудно да пледирам по
отношение на наказанието, което съм изявил, като съм поискал да бъде към
минимума пред Окръжен съд – Сливен. Считам, че СлОС в мотивите си
детайлно е обсъдил и изследвал всички доказателства, които са приобщени и
относими по делото. Считам, че фактическата обстановка е изцяло установена
с разпита на свидетелите, с изготвените експертизи – съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, по отношение на настъпилия вредоносен резултат.
Считам, че е неоснователно защитата на подсъдимия да счита, че
постановената присъда е в противоречие на правните изводи на решаващия
съд. Считам, че решаващият съд много коректно и правилно е обсъдил
искането на защитата по отношение на приложението на чл. 15 от НК и
неговото оневиняване.
Считам, аз и моите доверители, че решаващият съд правилно е
приел, че подсъдимият Й. не следва и не може да черпи дивиденти от своето
противоправно поведение, а именно, че по един безспорен и категоричен
начин в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, на база
изготвената техническа експертиза, че скоростта към момента на инцидента е
била 196 км/ч или около 55 над разрешената. Считам, че на база това
нарушение от ЗДвП – чл. 21, ал. 1, подсъдимият не може да се уповава на
случайно деяние, на основание чл. 15, тъй като той самият е извършил това
нарушение от ЗДвП. Друго би било ако е бил със скорост около разрешената
предвидена в закона, около 140 км/ч или под нея.
На следващо място, считам, че решаващият съд правилно е приел
заключението на двете автотехнически експертизи, като е анализирал и
останалите доказателства по делото, като е приел по безспорен и категоричен
начин, че причината за настъпването на инцидента, е управлението на
5
автомобила от подсъдимия Й. със скорост, която е значително много по-висока
от максимално разрешената.
На следващо място, защитата се уповава, че следва да бъде
приложен привилегирования състав, а именно по чл. 343а от НК. Споделям
становището на прокурора от БАП, че помощта трябва да бъде изцяло ако има
нужда и ако лицето е живо. Видно от съдебномедицинската експертиза на
труп, изводът е следният, че смъртта е настъпила много бързо след разкъсване
на тялото от торса, а именно мантинелата е навлязла в автомобила вътре и
същата е сразяла трупа на две части. Просто няма как да е имал малък процент
живот, да живее пострадалия. Поради което считам, че не следва да бъде
прилагат привилегирования състав на чл. 343а от НК.
За това Ви моля, на база моите изводи в отговора на постъпилата
въззивна жалба, да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд -
Окръжен съд – Сливен, като претендираме и направените разноски.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля да уважите
въззивната ни жалба.
Ще започна изложението си с аргументация в подкрепа на доводи
за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения,
както при анализа на доказателствата, така и при изграждане на неговото
вътрешно убеждение. Считам, че може би най-съществения от тези доводи е
аргументът ни за това, че подзащитният ми е бил осъден по обвинение, по
което не се защитавал. Окръжната прокуратура е основала обвинението си
срещу Й. на следните обвинителни факти, че в резултат на възникнала
техническа неизправност на автомобила по време на движението му по
автомагистралата и предприетите неправилни действия от страна на водача
Й., автомобилът променил траекторията си на движение и поел рязко наляво,
и последвал удар в предпазната мантинела, преобръщане и за жалост и до
фаталния резултат, довел до кончината на Г.. Позоваването ни е на стр. 2 и 3,
които съдът добре познава от обвинителния акт. Това означава, че прокурорът
приема, че кумулативно са осъществени две предпоставки - от една страна
внезапна техническа неизправност, от друга, предприета явно някаква волева
маневра, защото не си е направил труда да опише в какво се изразяват тези
неправилни действия на водача, но щом са действия, те са свързани с
управлението на автомобила, а след като са насочени към управлението на
автомобила, по каноните на ЗДвП и логиката на материалния закон това
означава, че той е предприел някакви действия с приборите за управление на
автомобила и се е стигнало до инцидента. Казано по друг начин, прокурорът
залага в основата на обвинението си, че е настъпило внезапно разлепване на
протектора на задна дясна гума, което за нас означава, че това е повреда в
детайл на автомобила, настъпила не по причина или в резултат на действие
или бездействие на водача, т.е. на събитие извън неговата воля, възможности и
поведение, и която именно защото е внезапна, е била непредотвратима. Това
6
твърди прокурорът в обвинителния акт. След като въобще не са описани
неправилните действия на водача, то явно няма как каквато и да е присъда –
осъдителна или оправдателна, да стъпва на факти, които не са наведени в
процеса. Съдебният състав на Сливенския окръжен съд приема в съдебния
акт, че няма техническа неизправност, а управлението на автомобила с
превишената скорост е причинило внезапното увреждане и разкъсване на
протектора на задна дясна гума, довело съответно до загуба на управление,
като и той не приема, че водачът е извършил някакви неправилни действия, за
това и приема за отправна страна, че е допуснато нарушение на чл. 21 от ЗДвП
и на тази база постановява осъдителния диспозитив.
Считаме, че съдът не е имал право и основание да подмени
обвинителните факти, тези, по които се защитава подзащитният ми. Съдът не
може да основава съдебния си акт на фактически положения, на които не е
основано обвинението и ако описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, са в противоречие с неговия диспозитив, може би
каквото противоречие първоинстанционният съд е констатирал, той не е имал
право и основание, изкуствено, сам, без да притежава каквато и да е
процесуална възможност, без да е изменяно обвинението пред първата
инстанция, да приведе в съответствие и да отстрани това несъответствие. И
това е така, тъй като повдигането и поддържането на обвинението е дейност
от изключителната компетентност на прокурора.
Съдът ако е констатирал такова противоречие, е имал една-
единствена правна възможност и то е било да постанови оправдателен
диспозитив, като от твърдените факти не са доказани или от приетите за
установени факти, не се установяват твърдените от него нарушения.
За това и считаме, че се касае за осъждане на подсъдимия по
обвинение, което не му е повдигнато. В този смисъл, ще си позволя едно от
новите решения на ВКС да цитирам именно в този смисъл, което е дало
основание на касационната инстанция да ревизира въззивно решение на
Варненския апелативен съд и това е Решение № 95 от 12.08.2021 г. на ВКС,
Първо Наказателно отделение, по НД № 180/2021 г. Не е необходимо да
натоварвам изложението си с редица други, които предполагам и съм сигурен,
че съдът добре познава.
На второ място, считаме, че са били нарушени процесуалните
права на защита на клиента ми, предвид това, че съдът е извършил един
необективен и превратен анализ на доказателствата и способите за тяхната
оценка, като в частност аз лично считам, че съдът превратно е тълкувал
фрагменти от заключението на вещото лице У. по допуснатата
автотехническа експертиза, извлечени от общия контекст и тълкувани
изолирано от него и в пълно противоречие.
Тук е мястото да отбележа, че съдът е игнорирал, поне за мен, едно
изключително важно обстоятелство. В основното заключение по
автотехническата експертиза, то е изготвено, позволете за фриволния израз,
7
„при кабинетни условия“ от страна на вещото лице, без оглед на автомобила,
без да има лични възприятия от състоянието на гумите му и от неговата
техническа годност. Положили сме още на етап досъдебно производство
изключително големи усилия, още при предявяването сме направили искане
да бъде извършен такъв оглед от вещото лице, което беше допуснато като
процесуална възможност и в действителност СлОС положи усилия в тази
насока съобразявайки аргументите ни и назначи допълнителна автотехническа
експертиза, която доведе на една коренна промяна в изводите и констатациите
на вещото лице У., който по никакъв начин не поддържаше основните си
изводи и за това и позоваването от СлОС на основното заключение и то на
един фрагмент от него, без да държи сметка за допълнителното заключение и
най-вече за защитата му в съдебно заседание, доведе до напълно
необоснования и неправилен извод, че причината за разлепване на протектора
била свързана с високата скорост, каквито констатации вещото лице У. няма в
допълнителното си заключение и не поддържа. Нещо повече, той педантично
пояснява, че автомобилът е оборудван със съответните за сезона зимни гуми
официално сертифицирани за Европа, с грайфер значително над нормативно
изискуемия, че са високоскоростни, със скоростен индекс до 240 км/ч, с
подсилени страници и допълнителни слоеве и по-стегната конструкция. Няма
да продължавам да изброявам, но това е важно и е дало правилно основание
на вещото лице да заключи, че първо, тези гуми са технически годни и нищо в
техния външния вид не е давало основание да се мисли, че те са с някакви
влошени експлоатационни качества, а от друга страна, че на практика гумите
са напълно изправни, включително и по повод информацията, която е добита
от ДОТа на гумата за годината на производство, които са били произведени
около година и половина преди инцидента, т.е. нови гуми.
Вещото лице подчертава, че до петата години от производството
на една гума, не може да се очаква нейните технически и експлоатационни
качества да бъдат понижени. Напротив, тя си остава в нормалното състояние и
в действителност всеки един водач може да разчита на такава гума, тя да
изпълнява своите предвидени заводски функционални изисквания. За това и
водачът Й. в разрез с приетото от съда и превратното тълкуване на това
заключение, не е могъл, нито е бил длъжен да предполага, че би могла да
настъпи такава внезапна техническа неизправност, довела до внезапното и
пълно разлепване на протектора. В този смисъл цитираме, тъй като бях
провокиран от пледоарията по същество на прокурора, който твърдеше точно
диаметрално противоположни неща и неслучайно обаче не посочва кои са
тези абзаци от заключението на вещото лице У., на които се позовава
представителят на Апелативната прокуратура. Аз ще си позволя да цитирам
стр. 7, абзац 2 от протокол, от съдебно заседание на 24.09.2024 г., когато
експертът еднозначно е заявил, че водачът е нямал възможност да предвиди
момента на разкъсване на протектора на гумата и да предотврати
настъпването на инцидента. В тази насока е и целият протокол от 24.09.2024 г.
Тази именно техническа неизправност е генезисът на инцидента. И не е вярно
8
това, което твърди представителят на прокуратурата, че видите ли, ако водачът
беше се движил с разрешената на автомагистрала скорост, той можел да
предотврати инцидента. Точно обратното заявява вещото лице У..
На две места, първото, от момента на разлепване на протектора,
добре охарактеризиран, отново убягнало от вниманието на първата инстанция,
от свидетелката М.: „Чух гръм на дясната задна гума и колата тръгна, и се
заби вляво. Водачът единственото, което направи, както държеше волана, успя
да го стисне“. Това е педантично илюстрирано от вещото лице У. в неговото
заключение и защитата в съдебно заседание, като заявява, че водачът е
разполагал с 0.80 от секундата до настъпването на удара от разлепването на
протектора, а ако беше карал с разрешената скорост, с 1.22 и именно заради
това според експерта той не е имал нито време, нито възможност да овладее
автомобила и ударът е бил неизбежен, включително според вещото лице и ако
се беше движил със 140 км/ч.
Да илюстрирам празнотата в изводите на първоинстанционния съд
и за това, че той е заместил дължимият доказателствен анализ със собствени
предположения и личното си разбиране и тълкуване на казуса, ще трябва да
направя паралел между казаното от вещото лице У., който заявява еднозначно,
че причините за разлепване на протектора - и ги изрежда подробно какви са,
нито една от тези причини в крайна сметка не включва движение със скорост
по-ниска от максимално разрешената, както е приел съдът. След като самият
експерт не свързва движението със скорост под максималния скоростен
индекс на гумата с настъпилия инцидент, то какво е дало право и основание
на съда, който не притежава експертни знания и счита чрез назначената от
него експертиза, че трябва да бъде назначена съдебнотехническа експертиза,
да не се съгласи с тези изводи и да ги подмени със свои собствени. Да, разбира
се че законът му дава тази възможност, но ако действително той имаше такова
несъгласие с тези експертни изводи, следваше да го изложи по съответния ред,
ако се не лъжа по чл. 154, ал. 2 от НПК, което също не е сторено. В тази
връзка, позовавайки се на констатациите на вещото лице – страници 7 и 8 от
същия този протокол, който вече бях цитирал. В заключение по този пункт,
считам, че съществуването на различни възможности за внезапното
разлепване протектора на гумата, изключва категоричният извод на съда, че
инцидентът е настъпил по причина на движението с превишената скорост.
На трето място, мотивите съдържат няколко противоречия, които
според нас не позволяват да бъде изведена действителната му воля и всяко
едно от тези приемания води до отричане на другото. От една страна, съдът
даже не посочва какво приема - с каква възраст, кога са произведени, а в
същото време сочи като една от причините за инцидента стареенето на гумата,
а от друга, че те били закупени в края на 2021 г. и че кредитира заключението
на автотехническата експертиза, която приема, че гумите са технически
изправни и годни за предвидената им заводска употреба.
Въобще начинът, по който е структуриран съдебния акт, той не
9
само е лишен от конкретика и яснота по тези въпроси, но въобще не може да
бъде направен извод доколко приетото и твърдяно от съда стареене на гумите
той счита, че води до понижаване на експлоатационните качества на гумите, а
от там, че има някаква връзка с инцидента. И действително в заключение по
този пункт още една ремарка.
От една страна съдът приема, че разлепването на протектора на
задната гума е резултат на внезапно възникнала техническа неизправност, от
друга, че е провокирано от движение с висока скорост, от трета, че стареенето
на гумата и движението с превишена скорост е причинила инцидента. Коя от
всичките тези причини в крайна сметка съдът поставя в основата и в генезиса
на инцидента и дава начало на причинната връзка. За това и считаме, че
заместването на дължимия анализ с предположения и наличието на такива
изключително съществени противоречия в мотивите, следва да бъде
приравнено на липса на мотиви, като ни дава основание, на първо място, да
поискаме от Апелативния съд да отмени първоинстанционната присъда и да
върне делото за отстраняване на тези процесуални нарушения, които в крайна
сметка са довели сами по себе си до невъзможност да бъде преценена
правилността на съдебния акт и от правна страна.
Ако не споделите тези наши доводи и приемете, че допуснатите и
цитирани от нас процесуални нарушения могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, като последна инстанция по фактите и не се налага
делото да бъде върнато на първата инстанция, то считаме, че приемането на
окръжния съд, че е допуснато нарушение от страна на водача Й., на
нарушение по чл. 21, е в причинна връзка с резултата, е незаконосъобразен.
Нито едно от доказателствата в процеса не позволяват такъв извод.
И на второ място, считаме, че ако не беше настъпила безспорно
установената внезапна техническа неизправност на задна дясна гума, то извън
всякакво съмнение автомобилът би продължил праволинейното си движение в
изпреварващата лента, така, както се е движил километри преди това, за което
са и свидетелските показания на свидетелката М., макар и с превишена
скорост.
В тази връзка ще си позволя да цитирам проф. Д. в неговото
емблематично определение за причинната връзка и както той по един
перфектен начин заявява - ако мислено бъде премахнато дадено деяние и
резултатът пак би настъпил, то това деяние не е необходимо условие за
резултата, ерго няма причинна връзка. Да, безспорно защитата и днес пред
Вас заявява, че в действителност приема, че фактите дават право и основание
да се приеме, че водачът Й. е управлявал автомобила с превишена скорост, но
това в конкретния случай не дава право и основание за неговото осъждане,
защото допуснатото нарушение не е в причинна връзка с резултата. Ако не
беше разлепването на протектора на задна дясна гума, което той нито е могъл
да предвиди, нито да очаква с оглед състоянието на гумите, които вече
илюстрирах в изложението си, то не би се стигнало до инцидента, което
10
изключва нарушението на цитираната материална норма да може да бъде
свързано с резултата. Действително се касае за настъпил изключително
сериозен резултат, един човек е загубил своя живот, но в същото време ние
сме длъжни да следваме логиката на процесуалния и материалния
Наказателен закон, такива, каквито те са постановени и след като твърдяното
нарушение не е в причинна връзка с резултата, то и в конкретния случай при
липса на други доказани нарушения по ЗДвП, които да са причинили
резултата, единствената закономерна последица, за която и пледираме на
второ място пред Вас, е постановяване на оправдателен диспозитив в
конкретния случай. И не считам, че даже стигайки до такъв извод, за което Ви
молим, по някакъв начин биха били и могли да бъдат накърнени правата на
пострадалия, по простата причина, че при него остава възможността по пътя
на ангажиране на гражданската отговорност на застрахователя, да получи
дължимото обезщетение. Считаме, че е налице случайно деяние и Ви молим
да оправдаете подсъдимия.
Последно изречение. Разбира се, че като втора алтернативност
поддържаме в изложението си и доводите за допълнително смекчаване на
наказателната отговорност на
Й.. Извън всичко прието от първата инстанция, аз лично считам, че
съществено място при решаване на казуса е именно тази внезапна техническа
неизправност, която е настъпила, която дава право и основание да се приеме,
че трябва допълнително да се смекчи наложените и определени от Окръжен
съд – Сливен наказания, но не това са водещите ни аргументи в настоящия
процес.
Реплика на ПРОКУРОРА: Уважаеми колега Р., изрично е
записано в експертизата техническите причини и аз ги цитирах дословно
какви са. В съдебно заседание, което е проведено на 24.09.2024 г., Вие самият
сте задал въпроса на експерта, след огледа допълнително на гуми и т.н., дали
поддържа своето заключение и той Ви отговаря: „Единственото нещо, което
би могло да се допълни към първоначалната ми експертиза, това е, че гумите
не са били със срок на експлоатация…“ еди колко си, това е. Така че моля да
не тълкувате превратно заключението.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия И. Г. Й. да
упражни правото си на лична защита.
ПОДСЪДИМИЯ И. Г. Й.: Присъединявам се към казаното от
моя защитник. Нямам какво да допълня.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
11
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ И. Г. Й.: Мога
да кажа, че съжалявам за смъртта на моя приятел и моля съдът да уважи
жалбата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12