Решение по дело №465/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Р. от [населено място], бул.“С. К. №*, Република Сърбия, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000255/11.10.2024г. на Младши оперативен дежурен към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че е неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание, оспорващият не се явява.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата и излага доводи, че оспорения административен акт е законосъобразен.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000255/11.10.2024г. на Младши оперативен дежурен към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца. Мотивите се свеждат до това, че на 11.10.2024г., около 06,56 часа в Община Берковица на втори клас №81, като водач на МПС – АКЕРМАН ТGА01 с рег.№*, Държава Косово, на път II-81 км 72+705 спрян и преминал прохода „Петрохан“ в 05,24 часа и заснет от камера на АПИ на км 53+650 с посока на движение от гр.София към гр.Монтана, управлява състав на ППС с влекач „МАН“ с рег. табели от Република Косово № рег.№* с прикачено полу ремарке „Семит Трелър с български рег. табели №[рег. номер], като водача не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге и гр.Своге и на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан, в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед №РД-11-89/21.06.2023г. на АПИ. Административният орган е приел, че описаното е нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, което го е мотивирало да издаде оспорената ПАМ.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

От приетия на л.5 по делото АУАН серия GA №1000553/11.10.2024г. се установява, че на 11.10.2024г., около 06,56 часа в Община Берковица на втори клас №81, като водач на МПС – АКЕРМАН ТGА01 с рег.№*, Държава Косово, на път II-81 км 72+705 спрян и преминал прохода „Петрохан“ в 05,24 часа и заснет от камера на АПИ на км 53+650 с посока на движение от гр.София към гр.Монтана, управлява състав на ППС с влекач „МАН“ с рег. табели от Република Косово № рег.№01639QD с прикачено полу ремарке „Семит Трелър с български рег. табели №[рег. номер], като водача не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге и гр.Своге и на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан, в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед №РД-11-89/21.06.2023г. на АПИ.

Въз основа на така установеното, Младши оперативен дежурен към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица е издал оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000255/11.10.2024г., с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 11.10.2024г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.УРИ 243-000-6148/11.10.2024г., с която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Младши оперативен дежурен към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, който е овластен с правомощия със Заповед №301з-4401/09.10.2014г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.7 по делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (л.25,26 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 11.10.2024г., около 06,56 часа в Община Берковица на втори клас №81, като водач на МПС – АКЕРМАН ТGА01 с рег.№*, Държава Косово, на път II-81 км 72+705 спрян и преминал прохода „Петрохан“ в 05,24 часа и заснет от камера на АПИ на км 53+650 с посока на движение от гр.София към гр.Монтана, управлява състав на ППС с влекач „МАН“ с рег. табели от Република Косово № рег.№* с прикачено полу ремарке „Семит Трелър с български рег. табели №[рег. номер], като водача не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге и гр.Своге и на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан, в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед №РД-11-89/21.06.2023г. на АПИ (л.9-11 по делото). Следва да се посочи, че по аргумента на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а в случая по делото се установява, че оспорващият е управлявал състав на ППС с влекач „МАН“ с рег. табели от Република Косово № рег.№01639QD с прикачено полу ремарке „Семит Трелър с български рег. табели №[рег. номер], като водача не съобразява поведението си с пътен знак В17 (забранено е влизането на ППС или състав на ППС с дължина включително и товар по-голям от означения) с показания П3-12М В18 (забранено е влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената) с показания на ПЗ 12 тона, като навлиза със състава след пътните знаци поставени на път II-81 при разклона при гр.Своге и гр.Своге и на път II-81 км 50+870 в проход Петрохан, в зоната им на действие при въведена временна забрана за движение със Заповед №РД-11-89/21.06.2023г. на АПИ (л.9-11 по делото).

При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато е управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която временно на основание чл.171, т.1, б.“ж“ от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС за срок от един месец. Пълнотата изисква да се отбележи, че административния орган е наложил ПАМ за срок от един месец, тоест в размер на предвидения в приложимата материалноправна разпоредба.

Настоящият съдебен състав, счита за необходимо да отбележи, че във всички случай управление на моторно превозно средство и навлизането след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места застрашава безопасността на движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната разпоредба.

По разбиране на настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС, тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000255/11.10.2024г. на Младши оперативен дежурен към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.1, б.”ж” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от един месеца е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

 

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Р. от [населено място], бул.“С. К. №*, Република Сърбия, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000255/11.10.2024г. на Младши оперативен дежурен към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица.

Решението не подлежи на обжалване.