Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5810 по описа за 2018
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.К. против наказателно
постановление № НП-14 /14.12.2017г.
издадено от заместник-министър на културата, с което на жалбоподателя В.С.К. са
били наложени общо три административни наказания: „глоба“ в общ размер на 12500 лева за допуснати
нарушения на чл. 161, ал.1, изр. 1, чл.
160, ал.2 и чл. 83, ал.1, т.3 Закона за културното наследство /ЗКН/.
С решение №
2452/17.12.2018г. състав на ВАдмС е върнал делото за
ново разглеждане в частта, касаеща нарушенията по
пункт 1 и 2 на обжалваното НП, като е потвърдил като правилно и законосъобразно
същото в частта по пункт 3, който и към настоящият момент е влязъл в законна
сила, поради което и не следва да бъде обсъждан от настоящия съдебен състав.
В жалбата се излагат
доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на процесния акт и е
формулирано искане за отмяната му.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането до съда,
като посочва, че претенцията на Министерството на културата е останала
недоказана в производството предвид наличието на противоречиви свидетелски
показания – не било възможно при веднъж извършени строителни мероприятия
свидетелят да е установил наличието на структури в банкета на пътя. Посочват,
че на обекта е имало две повреди, свързани с теч, който е предхождал процесната повреда, като фактът, че ВиК
не са взели съответни мерки означавало, че и те са решили да не се занимават с
процедурата по разрешаване на строителни работи във връзка със ЗКН.
Представителят на административно наказващия
орган оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на оспорваното наказателно постановление в частта, предмет на
разглеждане в производството.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за
разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2017 г.
свидетелката Е.М., гл.специалист строителен контрол в община Долни Чифлик, заедно със свои
колеги, извършила проверка в с.Шкорпиловци м.Табята,
при която констатирала прокопаване в
поземлен имот № 241, собственост на В.К., което продължавало в ПИ № 316,
представляващ четвъртокласен път,
собственост на Община Д.Чифлик.
Във връзка с тази
констатация и с оглед на това че прокопаването
попадало в І-ва охранителна зона на археологически комплекс „Късноантична крепост, раннохристиянска
базилика, раннохристиянска гробница и част от
старобългарски вал“ на 15.06.2017 г. кмета
на община Долни Чифлик изпратил сигнал в Министерство на културата.
На 10.07.2017г.
свидетелят К.А. - археолог и регионален
инспектор в ГД „ИОКН“ при Министерство на културата заедно със свой колега и
свидетелката Е.М. ***, извършили проверка, за извършено прокопаване в обхвата
на І-ва охранителна зона на недвижима археологическа
културна ценност, разположена в землището на
с.Шкорпиловци обл.Варна.
На място свидетелите
установили, че в равнинен поземлен имот,
попадащ в м.“Табята“, землището на
с.Шкорпиловци, маркиран по границите с
бетонни маркери, са извършени изкопни и насипни дейности в посока от юг на север с дължина на изкопа над 2 м., широчина 0.60
м. и дълбочина от 0.60 до 0.70 м.
Изкопаната пръст
била насипана в дясно от изкопа, а в нея както и в самия изкоп се виждали
фрагменти от керамика, която свидетелят А., датирал от периода на късната античност.
Този изкоп
продължавал в посока изток-запад, където дължината му била 13.15 м., ширина 60 см. и дълбочина 0.40-0.70 м. В този изкоп, както
и в пръстта, изхвърлена от него имало голямо количество
тухли с хоросан по тях и керамика.
В изкопите
свидетелите установили две структури, по които личали редове от тухли слепени с
хоросан.
Въз основа на
представените им документи свидетелите
установили, че собственик на процесния имот,
представляващ дял VІ от ПИ № 002241, от 05.12.2016 г. е жалбоподателят В.К.; а
ПИ № 000316, който е граница на ПИ
№002241 е път ІV клас, собственост на
община Долни Чифлик.
Като взели предвид издадените заповеди и съставени
протоколи от комисия на Министерство на Културата, съобразно които поземленият
имот, собственост на жалбоподателя К., попада в обхвата на І-ва
охранителна зона на Групова
археологическа недвижима културна ценност „Късноантична
крепост, ранно християнска базилика, ранно-християнска гробница и част от
старобългарски вал“, на която е определен статут- „национално значение“, а
гл.архитект на община Д.Чифлик е издал
разрешение на жалбоподателя К. за поставяне на „два павилиона с квадратура 40
кв.м.“, проверяващите приели , че при извършваните от жалбоподателя изкопни работи в поземления му
имот и в този, част от уличната регулация не са проведени предварителни
археологически проучвания-спасителни
разкопки; не са предприети действия за
обезопасяване на разкритите при
изкопните дейности археологически структури чрез спиране на дейността, както и
че не е спазена процедурата за
одобряване на инвестиционни проекти за намеси в защитени територии.
Поради това на 04.10.2017г. свид. А.
съставил на К. АУАН № 14 , в който нарушенията били квалифицирани по чл.161
ал.1, чл.160 ал.2 и чл.83 ал.1 т.3 от ЗКИ.
При предявяване на
акта било направено възражение, а в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано
и писмено такова.
Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното пред
настоящата инстанция НП № НП-14/14.12.2017 г., в което
административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в
него и правната квалификация на нарушенията.
За тях на В.К. били наложени общо три адм. наказания – „глоба“, както следва: на основание
чл.221а, ал.1 от ЗКН в размер на 1500 лева, на основание чл.221 от ЗКН в размер
на 4000 лева и на основание чл.200, ал.1 от ЗКН в размер на 7000 лева –
понастоящем влязло в законна сила.
От нотариален акт №
176 т.V рег. №12145 дело 626/2016 г. се установява, че В.С.К. е собственик на 361 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот № 83404.2.241, находящ се в с.Шкорпиловци м. Табята.
От Разрешение за
поставяне № 9/11.04.2017 г., издадено от
гл.архитект на община Д.Чифлик се
установява, че на В.К. се разрешава да
извърши поставяне/монтаж/ на два павилиона с обща квадратура 40 кв.м. в ПИ
83404.2.241 по кадарстралната карта на с.Шкорпиловци
общ. Долни чифлик.
Видно от Заповед № РД-9Р-51/15.12.2015 г. на Министъра
на културата (обн. в ДВ бр. 10/06.02.2016 г.) е променен статута на обект „Археологически
комплекс „късноантична крепост (квадрибург), ранно
християнска базилика, ранно християнска гробница и част от старобългарски вал“, разположени в землището
на с.Шкорпиловци общ. Долни Чифлик, обл.Варна, с
класификация на групова археологическа недвижима културна ценност (ГАНКЦ) от античността и средновековието и с
категория „местно значение“ в категория
„национално значение“.
Съгласно възприето с
тази Заповед предложение на НИНКН, обективирано в
протокол от 11.05.2015 г., относно
режима за опазване на територията на І-ва
охранителна зона (вкл. имоти 83404, 002241 и 002243) на тази ГАНКЦ, се допуска поставянето на преместваеми обекти по схема, предложена от главния архитект на
община Долни Чифлик и без да се изпълняват изкопни работи.
От отговорите на Кмета на община Д.Чифлик,
управителя на „ВиК-Варна“ ЕООД и „Енергопро-мрежи“ АД, обективирани в
писма до Министерство на културата се установява, че общината и дружествата не са възлагали или
извършвали ремонтни ВиК и електропроводни дейности,
свързани с изкопни работи в имота собственост на В.К..*** ЕООД се сочи, че във
връзка със започнало изграждане на шахта за отпадни води в имота на К. на
04.05.2017 г. е нарушена целостта на съществуващ етернитов водопровод – спукана
тръба, преминаващ през имота, което е наложило аварийна група на дружеството да
я възстановява в периода от 08.30 часа до 12.30 часа (видно от представения по
делото протокол 50 по авария № 25472). С това дружество няма съгласувана скица
на имота, на която да е нанесен съществуващ водопровод и определения сервитут.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Показанията на свидетелите К.А., Евг. М.
и А.К. са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
с останалия доказателствен материал и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи, поради което и съдът прецени, че следва да ги кредитира.
Действително св. к. заяви, че не е подавал сигнал до МК, което обаче
обстоятелство не внася противоречие във възприетите от съда фактически
положения, доколкото видно от наличните по делото писмени доказателства такъв е
подаден от лицето Красимира Анастасова – кмет на Община Долни чифлик към процесната дата.
Въз основа на така възприетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление № НП-14/14.12.2017г. е издадено от компетентен орган-
заместник-министъра на културата на
основание Заповед на Министъра на културата
№ РД- 09-267/19.05.2017г. и чл.229 ал.2 от Закона за културното
наследство. АУАН също е съставен от
компетентно лице по силата на чл.192 ал.3 от ЗКН.
АУАН и процесното НП са
издадени при спазване на сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН, като са съобразени с нормите на чл. 57 и чл.42 от ЗАНН.
При съставяне на
АУАН и НП не са били допуснати нарушения на процесуалните правила.
Наведените в жалбата
доводи за нарушение на чл.34 от АПК са неотносими в настоящото адм.наказателно
производство, доколкото началото на развилото се адм.
наказателно производство се поставя от съставяне на акт за установяване на адм.
нарушение, какъвто безспорно в случая е наличен, а не с констативен протокол.
Препис от АУАН е бил
надлежно връчен на нарушителя, като му е била дадена възможност да организира
адекватно защитата си, което и същият е сторил.
Нарушенията са
описани с необходимата конкретика като са посочени и
законовите норми, които се считат за нарушени.
След запознаване с
възраженията на жалбоподателя и извършване на проверка на спорните
обстоятелства, АНО е издал процесното НП, тъй като е
счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице.
Основателността или неоснователността на тази
преценката на АНО по възраженията срещу издадения АУАН не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и безспорно не съставлява предпоставка
за редовността му от външна страна.
Що се отнася до
материалноправната законосъобразност на издаденото постановление по пункт 1 и
2, съдът намери следното:
Съгласно чл.161 ал.1
изр.първо от ЗКН осъществяването на инвестиционни проекти на физически и
юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически
обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с
които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени.
Действително по
делото се установи, че поземленият имот, собственост на жалбоподателя К. попада
в І-ва охранителна зона на ГАНКЦ „късноантична
крепост (квадрибург),
ранно християнска базилика, ранно християнска гробница и част от старобългарски вал“.
Разрешението,
което му е издадено от Община-
гр.Д.Чифлик за поставяне/монтаж/ на два павилиона, има своето правно основание в чл.56 и 57 от ЗУТ,
регламентиращи реда за поставяне на преместваеми
обекти.
Последните по см.
на §5 т.80 от ДР на ЗУТ съствляват „обект, предназначен за увеселителна, търговска
или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя“.
Липсата на легална
дефиниция на понятието
„инвестиционен проект“ в ЗКН, на свой ред настоящият съдебен състав
счита, че следва да попълни чрез тази, дадена в
т.1 на §3 от ДР на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти (изд. на осн.
чл.139 ал.5 от ЗУТ), а именно, че това е
„проект, който е предназначен за строителство на обект“.
По делото категорично
се устави, че жалбоподателят К. не е имал издавано разрешение за извършване на
каквито и да е инвестиционни намерения, които съгласно цитиранта
разпоредба във всички случаи касаят извършването на строителни дейности.
Безспорно установено
е още фактическото извършване на такива чрез наличието на изкоп, като обаче
съдът не намира, че фактическите дейности по строителство (и в частност
изкопните работи) съставляват инвестиционен проект по смисъла вложен в
действащото ни законодателство.
Ето защо при така
установената разлика в понятията за „преместваем обект“, за какъвто е издаденото разрешение за
поставяне № 9/11.04.2017 г. и „инвестиционнен проект“, съдът прие, че от обективна страна не е осъществяван
инвестиционен проект, поради което жалбоподателят не би могъл да наруши визираните в чл. 161 ал.1 изр.първо от ЗКН
правила доколкото самото прокопаване не следва да бъде приравнено на понятието
инвестиционен проект.
Следователно липсва
основание за ангажиране на адм. наказателнтата
отговорност на В.К. по реда на чл.221а, ал.1 ЗКН, а обжалваното наказателно постановление в частта по т.1
следва да бъде отменено.
По отношение на
пункт 2:
Съгласно
разпоредбата на чл. 160 ал.2 от ЗКН - когато при извършване на строителни и
благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив
на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху
земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият
структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се
спира незабавно и се прилага чл. 72,съгласно която разпоредба собственикът или
ползвателят на имота, в който има
недвижими археологически културни ценности е длъжен да уведоми кмета на
общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване
на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и
да предприеме незабавни действия по обезопасяването й.
В настоящия случай
безспорно се доказа, че към 13.06.2017
г. и към 10.07.2017 г. в собствения на жалбоподателя имот в посока към съседния
( общински път), са установени прокопавания с различна дължина и дълбочина
около 0.60 м., като в изкопите личали
частично разрушени археологически структури и находки- редове от тухли слепени с
хоросан, а в насипаната до тях пръст, имало голямо количество тухли с хоросан
по тях и фрагменти от керамика.
При все това по
делото не се събраха доказателства, че
собственикът на имота е спрял
дейността и/или че е уведомил компетентните съгл. чл.72 от ЗКН органи. Противно
на твърдяното от жалбоподателя по делото не се установи с нужната категоричност
прокопаванията да са били извършвани от
дружествата, доставчици на вода и ел. енергия, а не се доказа и учредяване на сервитут
за ползване на техни мрежи, в зоната на който да са извършвани тези
прокопавания.
Поради изложеното жалбоподателят
В.К. не е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.160 ал.2 от ЗКН, поради
което е налице основание за ангажиране
на адм. наказателната му отговорност по реда на чл.
221 от ЗКН. Придведената от законодателя санкция в тези случаи е глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а К. е
санкциониран с глоба над минималния размер.
Макар в НП да са
изложени мотиви, сочещи на превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
съобразявайки степента на обществена опасност на нарушението и обстоятелството,
че е извършено за първи път прие, че за постигане законоустановените
цели на административните наказания е достатъчен минималния предвиден в чл.221
от ЗКН, размер - 3000 лева. В този смисъл наказателно постановление по т.2
следва да бъде изменено с намаляване на
санкцията на 3000 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта за
размера на наложената санкция по т.2 и отменено в останалите части, поради
което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ НП-14 /14.12.2017г. издадено от
заместник-министър на културата в частта,
с която на В.С.К. ***, за нарушение
на чл.160 ал.2 от ЗКН е наложена “глоба” в размер на 4000 лева на основание
чл.221 от ЗКН, като НАМАЛЯВА размера
й на 3000 лева.
ОТМЕНЯ НП №
НП-14 /14.12.2017г. издадено от заместник-министър на културата в частта,
с които на В.С.К. гр.Варн
за нарушения на чл.161,ал.1, изр.1 от ЗКН, е наложена „глоба” в размер на 1 500
лева на основание чл.221а ал.1 от ЗКН.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: