РЕШЕНИЕ
№ 1476
гр. Пловдив , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330204284 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4663413, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. М. М., ЕГН ********** е наложена на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира
направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно представеният от жалбоподателя екземпляр, обжалваният
1
електронен фиш е връчен на 20.05.2021г. Същата дата е посочена и в
справката нарушител-водач, приложена към административно-наказателната
преписка. При липсата на представена от административно-наказващия орган
разписка за връчване и при изричните указания на съда такава да бъде
представена, за гарантиране правата на жалбоподателя, съдът намира, че
именно 20.05.2021г. се явява датата, на която процесният електронен фиш е
бил връчен. Жалбата е подадена по пощата с клеймо от 27.05.2021г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Същата освен това е
подадена от легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 17.03.2021 г. в 14,35 ч. в гр.
Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“,
северно платно в посока гр. Пловдив, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч
в полза на водача, лек автомобил с рег. № ..., се движел с установена
наказуема скорост- 71 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 21 км/ч.
като собственик е бил СВ. М. М..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 74 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 71 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
2
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая контролът е бил осъществен с годно техническо средство -
3
Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол,
което е от одобрен тип, видно от приложената по делото справка от
Българския институт по метрология АУ-000029 № 33913/09.07.2018г. и което
се потвърждава от служебно извършената справка в публичния сайт на
Българския институт по метрология - https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3. Техническото средство е вписано в
регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от
приложеното по делото писмо, като същото е преминало през надлежна
метрологична проверка, което се установява от приложения по делото
Протокол № 4-С-ИСИС/ 12.02.2021г.. По делото е наличен и надлежно
съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по
чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на
измервателния уред.
В случая обаче е налице съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в описанието на санкционната норма и в описанието на
съставомерните елементи на деянието.
С електронния фиш е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4
от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182
от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства:
1. доколкото чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи
съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай
на превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от
21 до 30 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП);
2. описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
4
3. описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт,
който определя тази квалификация, включително с датата му на влизане
в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от
горепосочените обстоятелства.
На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на
нарушената норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на
изложената фактическа обстановка каква е наложената санкция, което е
недопустимо в административно-наказателния процес. Нещо повече, липсата
на правилното посочване на санкционната разпоредба препятства съда да
наложи санкция чрез изменение на електронния фиш в случай, че не бъде
доказан квалифициращият признак – повторност на нарушението, доколкото
обвинението не е надлежно повдигнато и въобще липсва посочване на
нарушената разпоредба.
На следващо място, липсва описание, че деянието е извършено при
условията на повторност. За такова може да се съди единствено от
посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е извършено
повторно, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го
изследва в съдебното производство. Нещо повече, съдът не може да извърши
преценка дали наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по
квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба,
или за нарушение, извършено за първи път, каквото е словесното описание на
нарушението.
Не на последно място, липсва посочване на предхождащия санкционен
акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност.
Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на този акт в
електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект. Липсата
предпоставя процесуален порок при описанието на административното
нарушение от фактическа страна, доколкото няма описание на съставомерен
белег на административното нарушение. Същата води до невъзможност както
5
за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва. При
посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или
електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл
в сила, или че ако е влязъл в сила е изминала 1 година от влизането му в сила,
което да бъде проверено от съда. При непосочването на този акт,
жалбоподателят е поставен в невъзможност да се брани, тъй като не знае кой
е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира възраженията си.
Без значение е причината, поради която се е стигнало до неправилно
посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа
грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на
санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на
какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттам
неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен
обем защитата си. Административнонаказателното производство е строго
формално, като тази формалност а гаранция за законосъобразното развитие на
процеса. Съблюдаването на установените правила е необходимо, тъй като при
налагането на административно наказание държавата упражнява
репресивната си функция. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната
практика разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не
разполага с правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало
да положи необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо
извършеното административно нарушение санкционна норма. Вместо това е
допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, и наложената санкция. Недопустимо е обаче извличането по
тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания
да се изисква сам да направи това предвиждане.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
6
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 450 лв. В случая е
направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна, което според настоящия състав се
явява основателно. На първо място, делото е с предмет наложена глоба в
размер на 200 лв., което не обосновава уговарянето на адвокатски хонорар в
размер, повече от двойно надвишаващ размерът на глобата. На следващо
място, делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност,
по същото не са били разпитвани свидетели и изготвяни експертизи, като
освен това същото е решено в едно съдебно заседание. Всичко гореизложено
обуславя изводът, че възражението за прекомерност е основателно и
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение на
жалбоподателя в редуциран размер, като според съда с оглед гореизложените
факти размерът следва да е минимално предвиденият в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 300 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4663413, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. М. М., ЕГН ********** е наложена на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на С. М. М., ЕГН **********
сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7