O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 661
гр.М*** , 20.12.2018 год.,
Административен съд - М*** касационен съдебен състав в
закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав,
Председател: О*** Е***
Членове: С*** К***
Мария Н***
като разгледа докладваното от съдия К*** частно
касационно административно дело №642/2018г. по описа на Административен съд - М***
, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по частната жалба от Л.С.А. *** срещу
Определение № 3006/02.11.2018г. по гр. дело № 2016/2018г. по описа на Районен
съд гр.Л*** , с което жалбата против мълчаливия отказ на Общинска служба
„Земеделие” гр.Л*** , обл.Монтана, да се произнесе по молба
вх.№821/21.08.2017год. по преписка №220ЛМ/10.09.1991год. е оставена без
разглеждане и производството е прекратено. Твърди се в жалбата, че
определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като същото е
издадено при съществено нарушение на административно производствените правила и
в противоречие с материално правните разпоредби. Излага доводи, че се обжалва
изричен отказ, тъй като се отказва да се изпълни влязлото в законна сила
решение по гр.дело №298/2016год. по описа на Районен съд гр.Л*** , което
създава препятствия да получи полагащото се решение за обезщетение със земя,
както е поискано с молбата до ОСЗ гр.Л*** .
Ответникът – Общинската служба „Земеделие” гр. Л*** ,
в писмен отговор по частната касационна жалба, оспорва същата, като моли за
потвърждаване на определението на съда, като правилно и законосъобразно.
Частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 230 от АПК и е против съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие
на производството, т.е. подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал.
1, т. 1 от АПК.
Образуваното пред районния съд гр.Л*** гр. дело №
2016/2018 г. е по повод постъпила жалба от Л.С.А. ***,
срещу отказ на Общинска служба „Земеделие” – гр. Л*** , обл. Монтана да се
произнесе по молба, вх. № 821/21.08.2017 год., по преписка № 220ЛМ/10.09.1991
год. В жалбата излага доводи приети и от районния съд предвид
представените по делото доказателства, че с Решение №
198/04.07.2017 год., по гр.д. № 298/2016 год. по описа на Районен съд - Л*** е
прогласена нищожността на Решение № 220АЛ/25.01.2000 год., както и на Решение №
01Б/01.04.2000 год. и двете на ПК гр.Л*** , сега ОСЗ – Л*** , тъй като са
постановени въз основа на обявеното с Решение от 03.04.2008 год. по К*** №
119/2008 год. по описа на Административен съд гр.М*** за нищожно Решение №
1778Л/10.11.1994 год. на ОСЗГ Л*** . Жалбоподателят,
с молба, вх. № 821/21.08.2017 год. на ОСЗ - Л*** , като наследник на А*** К*** Н***
, поискал от ОС „Земеделие” гр.Л*** да бъдат обезщетени с равностойна по
количество и качество земя за невъзстановената им такава.
До депозиране на
настоящата жалба, липсва произнасяне на административния орган ОС ”Земеделие”
гр.Л*** , като с писмо, изх. № 410/06.09.2018 год. на началника на ОС
”Земеделие” гр.Л*** , жалбоподателя е уведомен, че комисията, разгледала заявлението
му не се е произнесла, като същия е поканен да представи доказателства, че
лицето, извършило сделката с ПКБ не е сред
наследниците на А*** К*** Н*** .
За да остави без
разглеждане жалбата, районният съд се е позовал на специалното
производство по чл.19, ал.4 от ЗСПЗЗ, което не предвижда възможност за
обжалване на мълчалив отказ на ОСЗ, тъй като ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не предвиждат
срок, в който следва да приключи реално процедурата за произнасяне по
заявлението. Приел е, че процедура е обвързана от установяване на свободните
земи и преценка дали са налице достатъчно такива преди произнасянето с решение
по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, изготвяне на предложение, чрез кмета на общината до
съответните общински съвети, ако са установени земи по чл. 19 ЗСПЗЗ или на мотивирано
предложение пред министъра на земеделието, храните и горите чрез областната
дирекция "Земеделие" за определяне на свободните земи от държавния
поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците.
Така постановеното
определение е правилно.
По същество липсва
постановен отказ на ОС ”Земеделие” гр.Л*** да възстанови правото на собственост
или да обезщети собствениците в случая жалбоподателя с друга земя или по друг
начин за да е налице една от положителните процесуални предпоставки за
обжалване. Именно след провеждане на предвидените процедури по сложния
фактически състав за обезщетяване свързан с решаване на въпросите за начина на
възстановяване предвиден в чл.10б от ЗСПЗЗ, респективно обезщетяване и
определяне стойността на обезщетението, евентуално наличието на отказ подлежащ
на оспорване по чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ, обективиран в съответен акт биха
възникнали съответните права за жалбоподателя, предвидени от законодателя чрез
обжалване на решението за определяне на правото на обезщетение на
собствениците. Именно поради липса на акт подлежащ на оспорване и правен
интерес от оспорване единствено на отказите на ОС ”Земеделие” гр.Л*** е налице
и правното основание за липса на правен интерес към настоящия момент, явяващ се
и една от процесуалните предпоставки за прекратяване на производството и
оставяне на жалбата без разглеждане към настоящия момент.
За прецизност, с
оглед наведените в касационната жалба, доводи, че не се касае за мълчалив
отказ, а за изричен такъв, настоящия съдебен състав счита за нужно да отбележи,
че в правната доктрина по своята същност мълчаливият отказ представлява
бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе
по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй
като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ
да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице
формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че
административния орган, след като е имал задължение да се произнесе по
направено пред него искане, не го е направил в нормативно установения срок.
Както се посочи по-горе специалния закон по ЗСПЗЗ и ППЗСП, сочещ на провеждане
на процедури по фактическия състав за обезщетяване свързан с решаване на
въпросите за начина на възстановяване, не е обвързан от законодателя със срок,
а видно от изпратеното писмо до жалбоподателя са изискани и допълнителни
доказателства, преди произнасяне на органа със съответно решение съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, което на свой ред след съобщаване на
заинтересованите страни би подлежало на оспорване по реда на ГПК.
От друга страна,
съгласно чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен
срок от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се
произнесе, такъв срок не е даден и в Решението по гр. Д*** №298/2016год. по
описа на ЛРС, където е следвало в изпълнение на разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК административната преписка да се изпрати на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, както и да се определи срок за
това на основание чл.174 от АПК.
Водим от
гореизложеното касационния състав на Административният съд - М***
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 3006 от
02.11.2018 г. по гр. дело № 2016/2018г. по описа на Районен съд гр.Л*** , с
което жалбата на Л.С.А. *** е оставена без разглеждане и производството по
делото е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: