Определение по дело №245/2020 на Окръжен съд - Ямбол

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                15.05.2020г.                                       гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  въззивен граждански състав

На  15  май  2020  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №245 по описа на ЯОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

Производството е по чл.274 и сл. вр. с чл.242 и чл.244 и чл.407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр.Ямбол, чрез пълномощник адв.И.Г.Д. ***, срещу Решение №34/20.01.2020г., постановено по гр. д. № 3549/19г. по описа на ЯРС, в частта му с която е допуснато предварително изпълнение на Решението относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ. Счита решението в тази му част, имащо характер на определение, за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че постановеното решение не е влязло в сила, тъй като срещу    него е    депозирана    въззивна жалба. Възразява се, че неправилно е допуснато предварително изпълнение и по отношение на зак. лихва. Според жалбоподателя, предварителното изпълнение на решението не е било искано от страните и съдът се бил произнесъл плюс петитум. Твърди също, че разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК е неприложима за обезщетенията по чл.225, ал.1 КТ. Претендира се отмяна на акта в обжалваната му част.

Депозирана е и частна жалба от „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр.Ямбол, чрез пълномощник адв.И.Г.Д. ***, срещу Разпореждане №788/20.02.2020г, постановено по гр. д. № 3549/19г. по описа на PC Ямбол, въз основа на което е издаден изпълнителен лист за горепосочените обезщетение и трудово възнаграждение. В същата се твърди на 20.02.2020г е депозирана частна жалба срещу постановеното предварително изпълнение по чл.242 от ГПК. и въпреки, че не е изтекъл срока за обжалване, е било постановено разпореждане въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Претендира се отмяна на разпореждането.

Постъпили са отговори на частните жалби от Д.Д.Д., чрез пълномощник адв. П.С. - ЯАК. В същите са изложени съображения за неоснователност на частните жалби и се претендира тяхното отхвърляне и присъждане на разноски пред въззивнатата инстанция.

Частните жалби са процесуално допустими - подадени са в срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, от лице с правен интерес от обжалването.  Разгледани по същество, жалбите се преценят, като неоснователни, по следните съжображения:

С постановеното решение в атакуваната му част, съдът, предвид характера на присъденото с решението обезщетение по чл.344 ал.1 т.З КТ и трудово възнаграждение по чл.128 т.2 КТ, на основание чл.242 ал.1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението, в посочените му части. При съобразяване характера на претенциите, които са разгледани и уважени от първоинстанционния съд, то безспорно се касае за обезщетение по чл.344 ал.1 т.З КТ и трудово възнаграждение по чл.128 т.2 КТ, за които е налице императивна норма, която задължава съда да постанови предварително изпълнение на решението винаги. С първоинстанционното решение безспорно е, че са били присъдени вземания предвидени в чл.242, ал.1 от ГПК, с оглед на това  възраженията на жалбоподателя за липса на хипотезата на чл.242 от ГПК и на предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на решението в тази му част, се явяват неоснователни. Основателността на допуснатото предварително изпълнение на главното вземане води до основателност и на допуснатото предварително изпълнение на акцесорното вземане за лихви за забава считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането по главницата. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията, предвидени в чл.242, ал.1 от ГПК, представлява правна последица, която настъпва по силата на закона. Съдът няма възможност за преценка дали да допусне или не предварителното изпълнение, а следва да го стори служебно и без искане от ищеца.

По изложените съображения  въззивният състав намира, че атакуваното Решение №34/20.01.2020г., постановено по гр. д. № 3549/19г. по описа на ЯРС, в частта му с която е допуснато предварително изпълнение на Решението относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С атакуваното с втората ЧЖ разпореждане, ЯРС е постановил да се издаде изпълнителен лист за посочените вземания за обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ. Тъй като предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК и съгласно чл. 245 ал. 1 от ГПК, длъжникът -ответник няма право да спре изпълнението. Допуснатото по закон предварително изпълнение може да бъде спряно единствено когато решението, по което е допуснато бъде отменено съгласно чл. 245 ал. 2 от ГПК. Ето защо обстоятелството, че срещу постановеното предварително изпълнение по чл.242 от ГПК е била депозирана жалба и въпреки, че не е изтекъл срока за обжалване на акта, не е пречка за издаване на разпореждане за издаване на ИЛ и не води до незаконосъобразност на това разпореждане. Ето защо и обжалваното разпореждане №788/20.02.2020г, постановено по гр. д. №3549/19г. по описа на PC Ямбол, е правилно и следва да се потвърди.

Настоящото определение за законосъобразност на акт на първата инстанция досежно произнесен диспозитив по чл.242, ал.1 ГПК за предварително изпълнение на осъдително решение, няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, в рамките на което е постановено, с него не се дава и разрешение на материaлно-правен спор, свързан с предмета на делото, а само се осигурява изпълняването на признатото със съдебно решение вземане, поради което не подлежи на касационно обжалване /в този смисъл Определение № 78 от 14. 02. 2011 г. по ч. гр. д. № 58/2011 г.на ВКС- IV отд.;  Определение № 427 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6076/2014 г., II г. о., ГК, Определение № 172 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1429/2015 г., III г. о., ГК/.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 1000лв. за адвокатско възнаграждение /с оглед представените с отговорите на ЧЖ по делото 2 бр. Договори за ПЗС от 16.03.2020г. /.

По изложените съображения, ЯОС

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №34/20.01.2020г., постановено по гр. д. № 3549/19г. по описа на ЯРС, в частта му с която е постановено на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.З КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ.

ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане №788/20.02.2020г, постановено по гр.д. №3549/19г. по описа на ЯPC.

ОСЪЖДА, „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД гр.Ямбол, с ЕИК *********, да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 1000лв.- разноски пред настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

                            

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                                                       2.