РЕШЕНИЕ
гр.София,09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10527 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 12.05.2019 г. по гр.д. №6585/19
г., СРС, ГО, 41 с-в ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Земеделски стопанин И.Б.А., ЕГН:**********, с адрес
***, пл. „******, против „Р.-М.“ ЕООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление ***, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с
чл.415 и чл.422 ТПК вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ, че „Р.-М.“ ЕООД дължи на
Земеделски стопанин И.Б.А. сумата от 15
827,70 лева, представляваща незаплатено задължение по фактури № №
**********/15.08.2018 г., **********/31.08.2018 г. и **********/15.09.2018 г.
за извършена доставка и продажба на стоки - сурово краве мляко във връзка с
договор № 12 за покупко - продажба на сурово мляко от 01.04.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (18.10.2018
г.), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 01.11.2018 г. по ч.гр.д. № 67989/2018 г. по описа на CPC, I ГО, 41 -ви състав.
ОСЪЖДА „Р.-М.“ ЕООД,
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Земеделски
стопанин И.Б.А., ЕГН:**********, с адрес ***, пл. „******, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 2 016,65 лева, представляващи разноски по делото пред първа
инстанция.
ОСЪЖДА „Р.-М.“ ЕООД,
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Земеделски
стопанин И.Б.А., ЕГН:**********, с адрес ***, пл. „******, сумата от 1 816,56
лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответник. Във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено
в нарушение на материалния закон и необоснован.Фактурата като частен документ
не би могла да удостовери факта на извършената транспортна услуга,както и
нейното качество,тя не е доказателство за изпълнение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови
друго, с което да се
отмени първоинстанционото решение и да се отхвърли иска.
По въззивната жалба не е постъпил
отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага за пълнота следните
мотиви:
Безспорно е в производството, че страните
са били обвързани от валидно облигационно правоотношение през исковия период,
възникнало от сключен помежду им Договор № 12 за покупко - продажба на сурово
мляко от 01.04.2018 г.
От доказателствата по
делото безпротиворечиво се установява, че ищецът е доставил стоки - сурово краве мляко на
ответника, чието количество и качество съответства на уговореното помежду им.
При предаване на стоките са съставяни приемо - предавателни протоколи и са
съставяни фактури, носещи неоспорен подпис от страна на купувача - ответник.
Фактурите са надлежно осчетоводени и ответникът е ползвал за тях данъчен
кредит. Не се установява да са извършвани рекламации.
По отношение на доказателствената сила на
фактурите е установена съдебна практика със задължителен характер,съобразно
указанията по т.2 от ТР на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.
Само по себе си, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
-представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., което е постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК,решение №42 от 19.04.2010 г.по
т.д.№593/09г.,ТК,ІІ ТО и др. По аргумент от противното, такъв извод не може да
се направи категорично, когато съответните
фактури не са осчетоводени.
След като за сделката е издадена фактура, тя е
свидетелстващ документ, който удостоверява материализирано изявление в нея.
Сама по себе си фактурата не е основание за плащане цената на една стока.
Цената по сделката, сключена между страните се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършено получаването на описаната в нея стока, защото тя
е доставена на купувача. Затова той дължи плащане на цената при предадена
стока. Със съставянето и подписването на фактурата, в която са описани всички
артикули се доказва получаването на стоката. Това може да се установи от
подписите върху нея, положени от представител на ответника, срещу реквизита
"получател".В случая фактурите са подписани от ответника.Също така и
осчетоводени,включени в дневниците за покупко-продажби по ДДС,налице са и
приемо-предавателни протоколи.
На тази основа съдът
приема, че е налице договорно отношение между страните и че е извършена от
ищеца продажба на стоки, т.е. че е ищецът е изправна страна по съглашението.
Ответникът, комуто е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за извършено плащане.
Не се доказаха твърдяните пороци на
обжалваното решение ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.05.2019 г. по гр.д. №6585/19
г., СРС, ГО, 41 с-в .
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.