Р Е Ш Е Н И Е
№ 260026
гр. Пловдив - 28.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на 12.01.,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветан Цветков
ЧЛЕНОВЕ: Петко Минев
Веселина Семкова
при
секретаря Пенка Стоянова, като
разгледа ВНЧХД № 2084/2020г., за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 15 от 21.07.20г., постановена по НЧХД № 127/19г.,
Районен съд – Карлово е признал подсъдимия А.П.П. за
невинен в това на *** г. в с.С., обл. П., да е нанесъл на М.В. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото бедро с кръвонасядания
и охлузвания в същата област, с което да са му причинени болка и страдание, без
разстройство на здравето, при което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл. 130,
ал. 2 от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А.П. за
невинен и в това на *** г. в с.С., обл. П., да е нанесъл на В.В. ***, лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето, кръвонасядания по главата
и двата долни крайника, охлузвания по главата, гръдния кош, двата долни и горни
крайника, с което да му е причинил болка и страдание, без разстройство на
здравето, при което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК.
С присъдата си съдът е отхвърлил
като неоснователни и недоказани предявените от М.В. и В.В. граждански искове
срещу подсъдимия, целящи обезвреда за претърпени от тях неимуществени вреди.
Съдът е постановил с присъдата си направените от частния тъжител М.В.
разноски по делото от 656 лева и тези, направени от частния тъжител В.В. в
размер от 356 лева, да останат за тяхна сметка, осъждайки ги да заплатят
солидарно на подсъдимия А.П. сумата от 500
лева, като направени от последния разноски за упълномощаване на защитник.
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали двамата частни
тъжители, считайки го за неправилен, необоснован и незаконосъобразен. С жалбата
си молят за отмяната му, като подсъдимият
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият А.П. счита присъдата на районния съд за правилна и моли за
потвърждаването й.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда във
връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с
изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна
първоинстанционният съд е приел, че на *** г., около 20 часа, подс. П. и св. С. Х.,
приятелката му - св. Н. Г., св. И. К. и св. Т. А. се събрали в дома на
последния в с. С., за да гледат футболен мач по телевизията. С изключение на
св. Г., присъстващите в компанията употребявали алкохол. Известно време след
като се събрали при тях дошъл и тъжителя М.В.. След като постоял за кратко
време си тръгнал. Малко след това се върнал, придружен от брат си - тъжителят В.В..
Двамата тъжители, както и останалите от компанията, също употребявали алкохол.
Известно време след пристигането си, тъжителят В.В. казал на подс. П. да излезе
отвън, за да се разберат. П., В.В. и брат му М.В. излезли в двора пред
помещението, в което се намирала компанията. Св. К., който знаел, че подс. П. и
М.В. имали предишни кавги, заради момиче, излязъл след тях, тъй като се
опасявал, че може да се сбият. След К. тръгнал да излиза св. Х.. Малко след
това излязла и св. Г.. Последен излязъл св. А..
Излизайки св. К. видял, че В.В. и подс. П. започнали да си
говорят, като не чул за какво. Докато П. и В.В. си говорили, М.В. се пресегнал
и ударил П. с юмрук в лицето. Виждайки това св. К. се намесил и хванал М.В.,
отмествайки го около 4-
След като били разтървани, П. влязъл в помещението, а В. и М.
В. си тръгнали с автомобил. Като приключил побоя, свидетелите К., Х., Г. и А.възприели,
че на подс. П. в резултат от удара, нанесен от тъжителя М.В. били изкъртени и
липсвали предните долни два зъба. Това наложило П. да бъде закаран до болница в
гр. П., придружен от св. Х. и св. Г..
Впоследствие подс. П. *** и било образувано досъдебно
производство № 129/2019 г. по описа на РУ на МВР- Карлово за престъпление по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, което приключило с изготвяне на обвинителен акт
срещу М.В. за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и внасянето му в
КрлРС. Частният тъжител М.В. пък подал жалба срещу А.П. за отправена закана с
убийство, за което е била образувана преписка, изпратена на 30.09.2019 г. на
РП- Карлово по компетентност.
Съдът е приел по делото и заключенията по назначените
СМЕ, касаещи травмите причинени на тъжителите и според които на М.В. била причинена
контузия на лявото бедро, с кръвонасядания и охлузвания в същата област, като
същите поотделно и в съвкупност му причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето. Като механизъм на причиняване вещото лице е посочило,
че посочените увреждания вероятно са получени посредством удар или притискане
със или върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие, като било
възможно да се получат, така както се съобщава в тъжбата. В резултат от
травматичните увреждания М.В. изпитал умерени до незначителни болки и
страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване
на оздравителния процес, който траел около 10-15 дни при благоприятен
оздравителен процес без усложнения, за което липсват данни по делото. А на В.В.
било причинено контузия на лицето, кръвонасядания по главата и двата долни
крайника, охлузвания по глава, гръдния кош, двата долни и горни крайника, които
поотделно и в съвкупност му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. Тези уврежданията било възможно да се получат при стискане с ръце,
блъскане в предмети, удари с ръце и крака по главата, гръдния кош и крайниците.
В резултат от травматични увреждания В.В. изпитал умерени до незначителни болки
и страдания, които постепенно затихвали
до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, който траел
около 13-18 дни при благоприятен оздравителен процес без усложнения, за което
липсват данни по делото.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена след внимателен и
обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановената присъда се явява обоснована. Направена е вярната преценка за
разграничаване конкретно върху кои
доказателствени средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Съобразявайки
се с правната възможност подсъдимият да изгражда свои защитни позиции, каквито
намери за добре, както и с често срещаната позиция на пострадалото от
престъплението лице да поднася такава обстановка, каквато ще е в подкрепа на
собствените му интереси, съдът много точно в случая коментира най-вече
показанията на свидетелите очевидци на случилото се, както и на тези с
непосредствени възприятия след инцидента.
Така
поднесената пред районния съд фактическа обстановка с тъжбата се оказва коренно
различна от тази, пресъздадена от свидетеля И.К. по делото. А неговите
показания се подкрепят изцяло като достоверно изнесени от показанията на другите
очевидци на случая. Самите тъжители, с прикриване на факти от случилото се с
тъжбата и с изопачаване на други в свой интерес, подлагат цялостно на съмнение
верността на изнесеното с частната тъжба. Тук следва да се посочи и провокирането
от страна на тъжителите на инцидента, с подканата от В.В. към подс.П. да
излязат извън заведението, за „да се разберат”, но непосочвайки причината за
тази подкана. Така също и че самите те са били повлияни от алкохол при
пристигане в заведението. Св.К.е категоричен за началото на инцидента,
започнало с удар с юмрук в лицето на подсъдимия, нанесен от тъжителя М.В.. А особено
важен за правилното решаване на казуса се
явява началния момент на физическия сблъсък между подсъдимия и тъжителите,
който е и изследван задълбочено от районния съд. Правилно съдът се е доверил
изцяло на свидетеля К., като очевидец на
този момент, а и на останалите свидетели от компанията в питейното заведение,
излезли в предверието непосредствено след К., кредитирайки показанията им като
поднесени от непредубедени и
незаинтересовани от изхода на делото лица. И тук по възраженията на повереника
на частните тъжители, в опита му да дискредитира показанията на свидетеля
очевидец, като такъв, то следва да се посочи, че въобще липсват, а и не се загатва
дори за представяне на други доказателства, които да оборят пресъздаденото от К.,
а след това и от св.Х.. Част от сочените от тъжителите свидетели, като техни
близки, са станали свидетели в един по-късен момент - на
физическия сблъсък между В.В. и А.П.. А други посочват единствено здравословното
им състояние. При липсата на доказателства, които безсъмнено да сочат, че подс. А.П. е нанесъл на тъжителя М.В.
инкриминираните телесни увреди, визирани и в заключението на съдебно-
медицинската експертиза по делото, то правилно е последвало признаването на П.
за невинен и оправдаването му от страна на съда. Така и по отношение до нанесените телесни повреди на
частния тъжител В.В., съдът правилно е преценил, че подс. П. е действал при
условията на неизбежна отбрана. От доказателствата по делото и най-вече от
показанията на св.С. Х. се установява, че нападението от
страна на тъжителя М.В. е било започнало, а от момента в който е бил възпрян от
св.И. К., е продължено от другия тъжител В.В. и не е било завършено към
момента, когато св.Х. е предприел действията по разтърваването им. Този
свидетел посочва: „В. и М. посягаха на А. да го бият”, т.е. отбранявайки се П.
причинява на В.В. травматичните увреди, като действията му са били насочени именно за
пресичане продължаващото противозаконно нападение от страна на тъжителя.
По разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
необходимост от отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт и за връщане
на делото за ново разглеждане. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения при събиране,
проверка и оценка на доказателствата като е изпълнил задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Следва
да се посочи за прецизност необходимостта от страна на съда да визира в
диспозитива на присъдата си чл.12 НК като основанието за оправдаване на
подсъдимия, но това, заложено като основанието в мотивната част не води до
извод да се приеме наличие на допуснато съществено процесуално нарушение.
Ето
защо, предвид на горното и на основание чл. 334 т.6 вр.чл.338 от НПК присъдата на
Районен съд – Пловдив като правилна следва да бъде потвърдена, при което и
Окръжен съд – Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/21.07.20г.,
постановена по НЧХД № 127/19г., по описа на Районен съд – Карлово.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/