Р Е Ш Е
Н И Е № 260669
гр.Пловдив,
18.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 745/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерството на правосъдието, чрез
ст.юрисконсулт Т.Ч. срещу решение № 39/14.01.2021г. по гр.д. № 10705/2020г., на Районен съд – Пловдив
VІІІ гр.с., с което е осъдена ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерството на
правосъдието, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ген. Н.Столетов
№21 да заплати на Х.В.Х., ЕГН ********** *** сумата от 729,48 лева,
представляващо допълнително възнаграждение за 62 часа извънреден труд, положен
през периода от 01.01.2018г. до 30.06.2019г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на
следващия месец до 24.08.2020г. в размер на общо 127,18 лева, заедно със
законната лихва върху главницата начиная от 25.08.2020г. до окончателното й
изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, необосновано и постановено на база неправилни правни изводи. Счита се,
че през исковия период е действала ППЗИНЗС досежно работното време и отчитането
му. Счита се, че по делото не се установят нарушения на почивките за хранене, а
по време на ползваните почивки не се изпълняват служебни задължения, свързани
със спецификата на заемания пост. **** почиват на ротационен принцип, а
регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън
работното място. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих,
като за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални
принадлежности, маси, столове, климатик и санитарни възли. Времето за отдих се
отчита за работно време. Счита се по изложени съображения, че постановеното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се иска отмяна на
решението и постановяване на друго такова, с което се отхвърлят предявените
искове.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х.Х., с който жалбата се намира
за неноснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Безспорно е между страните, че
ищецът Х.Х. е служител на ГД «Изпълнение на
наказанията» към МП, като в исковия период е заемал длъжността *** при Затвора
Пловдив, ІІ категория. В периода 01.01.2018г. до 30.06.2019г., същият е полагал труд на длъжността си в 8,12 и 24 часови
дежурства. Видно от разпитания свидетел Й. Г. всяко предаване и приемане на
поста за дежурство отнема по-дълго време от определеното време за самото
дежурство. За 24 часовото дежурство, това удължение е 40 минути на смяна. За 12
часовото дежурство това удължаване на работното време е един час. Видно от
заключението на ССЕ Х.Х. в периода 01.01.2018г. до 30.06.2019г. е положил 138 дежурства,
като при това е положил 62 часа извънреден труд над нормативно определеното
време, за приемане и предаване на постовете, при 40 минути и 1 час удължаване
на работното време, който извънреден труд не е платен. Стойността на тези 62
часа извънреден труд е 729,48 лева, а лихвата за забава е 127,18 лева.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
необосновано и постановено на база неправилни правни изводи. Неоснователно е
възражението, че по делото не се установят нарушения на почивките за хранене, а
по време на ползваните почивки не се изпълняват служебни задължения, свързани
със спецификата на заемания пост. Надзирателите почиват на ротационен принцип,
а регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждат извън
работното място. За служителите по време на наряд е предвидено време за отдих,
като за тази цел ползват специално обзаведени помещения с легла, спални
принадлежности, маси, столове, климатик и санитарни възли. Сочи се че времето
за отдих се отчита за работно време. По силата на чл.16е т.5 и т.6 от ППЗИНЗС
отработеното време на държавните служители в ГД «Изпълнение на наказанията» към МП включва в себе си и
времето за отдих и хранене. Ето защо възражението на жалбоподателя, че е
отчитал това време няма никаква връзка с факта, че не е отчитал времето за
приемане и сдаване на постовете, което е предмет на настоящия правен спор.
По силата чл.16д от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд /дежурство/,
се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. По силата чл.16е т.3 от ППЗИНЗС отработеното време
включва в себе си и времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство.
Видно от представените от ГД
«Изпълнение на наказанията» към МП справки за продължителност на труда на външни
охраняеми постове /ВОП/ полагани във външни болници и протоколи за отчитане на
положен извънреден труд на държавни служители работещи в наряд от ІІІ отделение,
време за предаване и приемане на постовете не е отчитано изобщо. Видно от
разпитания по делото свидетел обаче такова време е било нужно в размер на от 40
минути до 1 час в зависмост от вида на поста. Его
защо правилно РС Пловдив е приел, че положения, но неплатен извънреден труд
следва да се плати по силата на чл.262 ал.1 от КТ във връзка с чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР във вр. с чл.18 от ППЗИНЗС. Ето защо исковата претенция е доказана по основание и по
размер, видно от приетата ССЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Разноски по делото следва
да се платят в полза на въззиваемия Х. на основание чл.78 ал.1 от КТ, а именно
сумата от 500 лева за адвокатски хонорар, реално платен /л.28/. Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/14.01.2021г. по
гр.д. № 10705/2020г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с.
ОСЪЖДА ГД «Изпълнение на наказанията»
към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Ген. Н.Столетов №21 да заплати на Х.В.Х., ЕГН ********** ***
сумата от 500 лева за разноски по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.