№ 3724
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110206247 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК **** чрез адв. С. С. и адв. Л.
С.а срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш. Поддържа се, че 29.07.2021 г. в 10:13 часа
дружеството е заплатило маршрутна карта за заснетия влекач, като поради
объркване същата е заплатена 10 минути след като тежкотоварният автомобил
се е включил в пътния участък, за който е заплатена маршрутната карта.
Претендира се нарушение на принципа на пропорционалност, част от общите
принципи на правото на ЕС, както и на регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204
на Комисията от 28.11.2019 г. Застъпва се тезата за недопустимост
нарушението на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционира с електронен фиш.
Според жалбоподателя давностните срокове за издаване на електронен фиш са
нарушени. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
1
представлява от адв. С., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на
електронния фиш като акцентира върху непропорционалността на наложената
имуществена санкция и допуснатото нарушение на процесуалните правила
поради това, че нарушението е санкционирано с електронен фиш, а не чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП. Отново застъпва тезата за неспазване на
срока по чл. 34 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призована се представлява от юрк. ***, който счита, че тъй като ЗАНН не
определя срок за издаване на електронен фиш, то приложими са само
давностните срокове по НК, като към момента абсолютната давност за
административнонаказателно преследване не е изтекла. Намира нарушението
за несъмнено доказано от генерирания доказателствен запис, като счита, че
при издаване на електронния фиш не са допуснати нарушения на
процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, като прави възражение за прекомерност по отношение на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 29.07.2021 г. в 10:03 часа влекач марка ***** с регистрационен номер
***, собственост на „***“ ООД, ЕИК **** с технически допустима
максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в
състав с ремарке с общ брой оси 5 с технически допустима маса на състава се
движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, п.в. *** с
посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената
пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10181,
разположена на път А-6, км. 50+427 между пътен възел „***“ и Околовръстен
път заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата - за превозното
средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол декларация за
преминаването. За установеното бил генериран доказателствен запис №
C8546C9C4F4A3037E053021F160A35FA. На същата дата в 10:15 часа била
закупена маршрутна карта за посоченото ППС с № 21072906567155,
маршрутът по която преминавал и през стационарна контролна точка 10181.
С оглед горното бил издаден процесният електронен фиш, препис от
който бил връчен на жалбоподателя на 07.02.2024 г., а на 21.02.2024 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
2
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
29.07.2021 г. в 10:03 часа процесното ППС се е движило по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не
отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито
подадена тол декларация за преминаването.
От представения системен бон от „***“ ЕАД се установи, че на
29.07.2021 г. в 10:15 часа е била заплатена маршрутна карта за заснетото МПС
с № 21072906567155. От справката от АПИ, съдържащ маршрута по
посочената маршрутна карта се установи, че същият преминава през
стационарната контролна точка 10181.
Собствеността на процесното МПС се установяват от справката от АПИ
и същата не се оспорва от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на 07.02.2024
г., а жалбата е подадена на 21.02.2024 г./ и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на
пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в
размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена
3
процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при
нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е
обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на
нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата
разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите „чл.
179, ал. 3“ се поставя тире и се добавя „3б“ тоест след посочената дата е
допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил
издаден преди посочената дата /същият е бил връчен на 07.02.2024 г./,
следователно към момента на издаването му не е било възможно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179,
ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то
втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение към момента на издаване на
електронния фиш не е била предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо
да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
4
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за
санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав,
решение № 8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ,
XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д №
3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.
На следващо място съдът намира за нужно да посочи, че формулираното
в електронния фиш административнонаказателно обвинение е неясно, тъй
като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 т.2
от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Както вече беше
посочено отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че като
собственик на посоченото МПС е допуснал движението му път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна
карта или тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 т. 2 от ЗП посочва, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разС.ие
(тол-такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона – бел. съд/, даваща право на едно ППС да
измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разС.ие се изчислява въз основа на сбора на отделните тол-
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти
такси, като таксата за изминато разС.ие се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разС.ие, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т. 2 от ЗП и
се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно
данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол-такса. Освен
това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е било
конкретно изминатото разС.ие, тол-сегменти, в които процесното ППС е
навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти
такси. Действително съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или
5
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разС.ие по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна
маршрутна карта или тол декларация за преминаването тоест размерът на
таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 10б, ал.4 ЗП начин. В
същото време съгласно ал. 5 когато не е възможно да се установи
действително изминатото разС.ие поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна
инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разС.ие, съответстващо на
най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена
по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който
случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена
в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса за преминаването е
определяема и то по начина, посочен в цитираната разпоредба и нейният
размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш, вкл. с посочване
начина на формирането й. Вярно е, че в електронния фиш е вписано, че
отделно от имуществената такса жалбоподателят държи и такса по чл. 10, ал.5
от ЗП в размер на 133 лева, но не може да се приеме, че това представлява
ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса, която се твърди да
не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е формирана тази
стойност, колко километра е прието, че е изминало МПС, между кои две точки
от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало и дали в
случая е признато за конкретното ППС правото на по-ниска такса за това, че
МПС е категория ЕВРО V. Липсата на конкретно посочване на размера на
дължимата тол такса за конкретното ППС с ясно описание на начина на
формирането й на свой ред ограничава правото на жалбоподателя да разбере в
пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение, като узнае какъв
размер на такса не е заплатил и защо се приема, че дължи такса именно в този
размер. Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с неясно описание не вмененото на жалбоподателя
нарушение и неспазване на процедурата по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, които представляват
основание за отмяна на обжалвания електронен фиш без да е необходимо
спорът да се разглежда по същество.
Отделно от това доколкото е била заплатена маршрутна карта за
преминаването през посочения сегмент само 12 минути след преминаването
на ППС, то съдът намира, че извършеното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този
вид и следва да се приеме за маловажно по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на
ЗАНН. Доколкото обаче са налице основания за отмяна на обжалвания
6
електронен фиш поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, то разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да се прилага.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че уговореното и заплатено от страна на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение е в размер на 1 250 лева, като договорът служи за
разписка. В съдебните прения процесуалният представител на въззиваемата
страна обективира възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Макар съдът да не е
обвързан от размерите на минималните адвокатски възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /с оглед Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22/, то прие същите за ориентир относно справедливото заплащане
на адвокатския труд и в процесния случай същото би било в размер на 460
лева. Съдът отчете, че по делото е проведено едно съдебно заседание, не са
разпитани свидетели и не е допуснато събиране на доказателства по искане на
страните, а само служебно, по почин на съда. Делото не се отличава със
значителна фактическа или правна сложност, поради което и с оглед обема на
извършената от процесуалния представител на жалбоподателя дейност
намира, че претендираното възнаграждение в размер на 1250 лева е
прекомерно и в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя „***“ ООД, ЕИК **** е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на „***“ ООД, ЕИК **** сумата от 600
/шестстотин/ лева, предстваляваща сторени от дружеството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7