и за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение №36 от 15.07.2004г., постановено по гр.д.N 57/2003 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Недрет Мюмюн Ариф от с.Звезделина, общ.Кърджали да заплати на Бехчет Мехмед Арих от гр.Кърджали сумата в размер на 4 200 евро, произтичаща от неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-09.01.2003г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение Недрет Мюмюн Ариф е осъдена да заплати на Бехчет Мехмед Ариф деловодни разноски в размер на 783лв. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Недрет Ариф, която го атакува чрез пълномощника си като необосновано и незаконосъобразно. Моли на осн.чл.209, ал.1 от ГПК съда да обезсили атакуваното решение и да прекрати делото, или на осн.чл.208, ал.1 от ГПК да го отмени и да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира деловодни разноски. В жалбата си излага подробни съображения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Ответникът по жалбата Бехчет Мехмед Ариф чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна,поради което следва да се остави в сила решението на районен съд-Кърджали. Съображенията на съда за това са следните: Производството пред районен съд- Кърджали е с правно основание чл.59 от ЗЗД. Въззиваемият е претендирал, че с ответницата по иска са бивши съпрузи, а бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение от 02.01.2003г. По време на брака си открили банкова сметка, в която внасяли спестените си пари. В резултат на влошените си отношения се разделили през м.август 2002г. и по-късно се развели. По време на фактическата им раздяла въззивницата изтеглила всички спестявания и отказала да му даде половината от тях, като по този начин се облагодетелствала за негова сметка с 4 200 евро. От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са бивши съпрузи-бракът им е бил прекратен с решение №153 от 02.12.2002г., постановено по гр.д.№190/2002г. по описа на Районен съд-Момчилград. Видно от писмо изх.№ 517-0870 от 25.04.2003г. на Българска пощенска банка АД, клон Кърджали, справки за въведени документи по операции, и заключенията на вещото лице, на 22.12.2001г. в Пощенска банка-клон Кърджали е открита влогова сметка № 987558417010 на името на Недрет Мюмюн Ариф, с ЕГН **********; в сметката са били внесени 7 489,52 германски марки, деноминирани в 3 604,36 евро. По сметката са постъпвали преводи от чужбина, и същата е била олихвявана. На 07.08.2002г. от сметката е изтеглена цялата ликвидна наличност в размер на 8 400 евро и сметката е закрита. На същата дата е открит срочен депозит в размер на 8 400 евро; на 10.09.2002г. от наличността по сметката е изтеглена сума в размер на 410 евро; на 26.09.2002г. – 5 000 евро; и на 27.09.2002г. е изтеглена цялата налична сума в размер на 3 005 евро. В съдебно заседание от 16.04.2003г. ответницата по иска отговаря на поставени й по чл.114 от ГПК въпроси и твърди, че били заедно с ищеца в Холандия, работили заедно там, но тя спечелила и спестила парите, и ги изпращала по банкова сметка. Отново по реда на чл.114 от ГПК в с.з. от 15.10.2003г. ответницата по иска е потвърдила, че е изтеглила парите и ги е изхарчила сама. От свидетелските показания на свидетелите Калбие Халил и Снежа Асенова се установява, че познават въззивницата, с която работели заедно в Холандия; последната работела по 10-11 часа на ден и получавала по около 1 300 евро на месец; твърдят също, че въззиваемият работел работа, наричана “екстра”, за 1-2 дни седмично; сочат, че ищецът Бехчет вземал около 40-50 евро; въпреки че му намирали работа, той отказвал, тъй като заявявал, че не работел всякаква работа. От показанията на св.Дормушали се установява, че работел в Холандия от 2001г. до края на 2002г. От там познавал ище÷ът Бехчет Ариф, който работел редовна работа в оранжериите по 40 часа седмично; заплатата на Ариф била по 11-12 гулдена на час; до завръщането му в България работел редовно, през цялото лято. Събрани са и други доказателства – служебна бележка на чужд език и превод на същата; писма от Българска пощенска банка-клон Кърджали и ОББ-клон Кърджали, които съдът намира за ирелевантни за спора и не ги обсъжда. Пред тази инстанция не са представени нови доказателства. При така събраните доказателства, настоящата инстанция споделя изводите на районния съд и намира, че безспорно по делото е, че страните са бивши съпрузи. По време на брака си те открили банков влог на името на въззивницата, сумата по който последната е изтеглила сама по време на фактическата им раздяла, и според признанията й, сама е използувала. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК, статут на съпружеска имуществена общност имат вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос и същите принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. От доказателствата по делото не може да се направи безспорен извод, че процесната сума е придобита изключително и само от въззивницата; налице са доказателства, видно от които и въззиваемият е работел и получавал заплата в Холандия през времето, през което са постъпвали суми по сметката. Прекратяването на брака води до прекратяване на имуществената общност при равни дялове. Ето защо, като е изтеглила цялата сума за себе си и сумата от 8 400 евро е влезнала реално в патримониума на въззивницата, последната се е обогатила неоснователно за сметка на въззиваемия с половината от тази сума, а именно – 4 200 евро. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан, а атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото деловодни разноски за тази инстанция се следват в полза на въззиваемия, поради което следва Недрет Мюмюн Алиф да бъде осъдена да заплати на Бехчет Мехмед Ариф сумата в размер на 350лв. Ето защо , Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/15.07.2004г., постановено по гр.д.N 57/2003г. по описа на Кърджалийския районен съд . ОСЪЖДА Недрет Мюмюн Ариф от с.Звезделина, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на Бехчет Мехмед Ариф, с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 350лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|