Р Е Ш Е Н И Е
№ 260180
гр.
Русе, 24.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2558 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД и в условията на
евентуалност иск с правно основание 55, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Стик-Кредит” АД срещу Е.К.Г., в която се твърди, че на 19.02.2018г.
между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответницата в качеството на
кредитополучател, съответно и потребител, е сключен договор от разстояние, като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чрез
използване на организирана от кредитора система през интернет за предоставяне
на потребителски парични кредити. Твърди се, че комуникацията между страните се
е осъществила по инициатива на потребителя, който е кандидатствал за отпускане
на кредит. В резултат на постигнатите между страните уговорки, под формата не
електронен документ е сключен договор за
кредит с № ***от 19.02.2018г., който е
съобразен изцяло с изискванията на ЗЕДЕУУ,
ЗПК и други нормативни актове. На основание сключения договор, чрез „Изи
Пей“ АД ищцовото дружество превело на ответницата сумата от 500 лв.
Твърди се, че
ответницата не е изпълнила задължението си по договора за връщане на отпусната
в заем сума, както и за заплащане на дължимите от нея договорна лихва,
допълнителни такси и разноски по договора, в резултат на което същата имала
задължение към дружеството в размер на 468,80лв. незаплатена главница; 95,74лв.
възнаградителна лихва; 478,20лв. договорна неустойка; 300,00лв. разноски за
извънсъдебно събиране на вземането; 40,00лв. дължима такса за СМС-известяване и
94,75лв. законна лихва за забава върху дължимата главница.
По депозирано от ищцовото
дружество заявление, било образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за посочени
по-горе суми. С оглед дадени от съда в заповедното производство указания за
предявяване на иск за установяване на вземането на кредитора, се моли да бъде
поставено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 629,66 лева, от
които: 468,80 лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит;
95,74 лв. възнаградителна лихва, начислена върху ползваната главница за периода
от 19.05.2018г. до 19.02.2019г.; 65,12 лв. законна лихва за забава върху
дължимата главница за периода 25.03.2018г. - 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявеният установителен иск, се
иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата
да заплати сумата 468,80лв., с която неоснователно се е обогатила за сметка на
ищцовото дружество.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК, особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, изразява становище за
недопустимост на предявеният иск тъй като не е налице идентичност на
претендираното вземане в заповедното производство с това в настоящото исково
производство. В условията на евентуалност се счита, че предявеният иск е
неоснователен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането по
процесния договор, тъй като ответницата не е уведомена за такава, както и за
недоказаност на иска поради непредставяне на доказателства от кредитора за
извършените плащания по договора от ответницата.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 19.02.2018г. между „Стик-Кредит” АД в качеството му на кредитор и
ответника Е.К.Г. в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит с №***, под формата на електронен документ, при
съобразяване изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Въз основа на сключения договор, чрез „Изипей“ АД е
предадена на ответницата отпуснатата в заем сума от 500лв., за което е
съставена Разписка от 19.02.2018г. в 15,38 часа. Според уговореното в договора,
ответницата е следвало да върне получената сума на 12 месечни вноски, всяка от
които съдържаща част от главницата и договорна лихва. Падежът на последната
погасителна вноска е посочен на 19.02.2019г., а общия размер на договорната
лихва за целия период на ползване на кредита е в размер на 125,31лв.
По депозирано
заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС
– Русе, по което срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №***/08.11.2019г. за дължими суми, произтичащи от
процесния договор: 1382,74лв. главница, 94,75лв. обезщетение лихва за забава за
периода от 19.05.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от
04.11.2019г. до изплащане на вземането, както и 29,55лв. държавна такса и
300лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Неоснователно е
възражението на ответната страна за недопустимост на предявеният иск поради
липса на съвпадение на исковата претенция с тази по заповедното производство. В
случая предмет на предявения установителен иск е само част от заявеното вземане
по ч.гр.д.№***/2019г., а не нещо различно, несъдържащо се в заявлението по чл.
410 ГПК. В т.9в от последното, кредиторът достатъчно пълно и ясно е
индивидуализирал вземането си по процесния договор, като е посочил, че
претендира 468,80лв. главница, 95,74лв. възнаградителна лихва върху ползваната
главница за периода 19.05.2018г. до 19.02.2019г., обезщетение за забава в
размер на 94,75лв. за периода 19.05.2018г. до 30.09.2019г., 478,20лв. договорна
неустойка за непредставено обезпечение, 300лв. разноски за извънсъдебно
събиране на вземането и 40лв. такса за СМС известяване. Въпреки че в издадената
заповед за изпълнение неточно заповедният съд е индивидуализирал претенцията на
заявителя, като е обединил като главница
претендирани вземания, които нямат такъв характер, то заявлението е изцяло
уважено. За идентичността на претендираните в настоящото производство вземания
следва да бъде съобразена индивидуализацията в заявлението по чл. 410 ГПК, а не
в направеното описание в издадената заповед, което в случая не е точно.
Установителният иск е предявен за част от вземането по заявлението, за което
няма пречка и поради това се явява допустим. За тази част от претенцията по
заявлението, за която не е предявен в срока по чл. 415 ГПК установителен иск
(за договорната неустойка, разноски за извънсъдебно събиране и за СМС
известяване), заповедта подлежи на обезсилване, но от съдът който я е издал. В
тази част тя не е влязла в сила и не подлежи на изпълнение.
По основателността
на исковата претенция съдът намира следното: същата е основана на представения
по делото договор и доказателства за предоставяне на ответницата на отпуснатата
в заем сума. Тези доказателства са неоспорени от ответната страна и доказват
основателността на иска. Въпреки, че по делото няма възражение за неравноправни
клаузи в процесния договор, съобразно константната съдебна практиката на Съда
на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, при служебна проверка, съдът не намира, че исковата
претенция в цялост или в някоя част произтича от неравноправна клауза на
процесния договор за потребителски кредит (не са предмет на обсъждане в този
смисъл части от претенцията в заповедното производство, които не са
предявени с установителния иск). Също
така неоснователно е възражението на ответната страна за неоснователност на
предявения иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост, доколкото исковата
претенция не е основана на такова обстоятелство. Към датата на която е
депозирано заявлението по чл. 410 ГПК е падежирала и последната вноска по
процесния договор и няма данни кредиторът да обявявал предсрочна изискуемост,
което да налага и съобщаването й на ответницата.
Неоснователно е и
възражението за недоказаност на иска. С представените доказателства ищецът е
доказал сключването на процесния договор, условията на същия и обстоятелството,
че е предал отпуснатата в заем сума на ответницата като кредитополучател. В
тежест на последната е да установи връщането на същата или части от нея или
настъпването на други правопогасяващи кредиторовата претенция обстоятелства.
Ищецът няма тежестта да докаже какви са извършените плащания от ответницата и
след като претенцията му за връщане на сума (главница) в размер по-нисък от
предадената в заем сума, то тя се явява изцяло основателна. Доказана по
основание се явява и претенцията на дружество в частта за договорна лихва и
обезщетение за забава, които не са оспорени по размер и не надвишават
уговореното в процесния договор.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен. В този
случай предявеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване
не следва да бъде разглеждан.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответницата следва да се
възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
300лв. адвокатско възнаграждение, 125 лв. държавна такса и 200лв.
възнаграждение за особен представител или общо 625лв.
За заповедното
производство по ч.гр.д. №***/2019г. разноските в полза на ищеца следва да се
присъдят частично от уважените със заповедта, пропорционално на тази част от
претенцията, за която е предявен установителен иск или сумата от 140,44лв.
Така
мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.Г.
ЕГН********** *** дължи на „Стик Кредит” АД с ЕИК202557159, със седалище и
адрес на управление гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ №16, вх.2, ет.4, ап.8,
представлявано от изп. директор Христина Миткова сумите : 468,80 лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит от 19.02.2018г.; 95,74 лв. възнаградителна
лихва, начислена върху ползваната главница за периода от 19.05.2018г. до
19.02.2019г.; 65,12 лв. законна
лихва за забава върху дължимата главница за периода 25.03.2018г. - 30.09.2019г.,
законна лихва върху главницата считано
от 04.11.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
№***/08.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Е.К.Г. ЕГН**********
*** да заплати на Стик
Кредит” АД с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление гр.
„Нови пазар“, ул. „Васил Левски“ №16, вх.2, ет.4, ап.8, представлявано от изп.
директор Христина Миткова, сумата от 625лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 140,44лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2019г.
по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: