РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Ямбол, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330102657 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. С. К. от
гр.Я.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата
гр.С.,ул.»***, чрез адв. А. М.-САК, против ЗЕАД «Булстрад Виена Иншурънс груп» АД , с
която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000, 00 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически
и психически болки и страдания, от настъпило на *** год. ПТП, причинено от водач
управляващ МПС , застраховано по задължителна застраховка «ГО» при отвеника , ведно
със законната лихва, считано от датата, след което е изтекъл тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по претенцията от 13.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на *** год., около 10. 15 ч. настъпило ПТП с
участието на МПС застраховано по ЗЗ ГО при ответника и Н. С. К.,като пешеходец. За
инцидента бил съставен КП за ПТП с пострадали лица. По случая било образувано и ДП №
*** г. по описа на РУ- Я., което приключило с постановление за прекратяване от 01.08.2022
г., като било установено, че на ищцата била причинена лека телесна повреда. Описват се
подробно неимуществените вреди на ищцата. Била подадена молба до застрахователя за
изплащане на обезщетение, за неимуществени вреди, като с две писма ответника поискало
да му бъдат представени допълнителни документи от ДП, като същите били представени на
18.08.2022 г. По телефона на ищцата било отправено предложение от ответното дружество
за заплащане на обезщетение, с чийто размер тя не била съгласна, което пораждало правния
1
интерес на ищеца от завеждане на настоящата претенция, която претендира да бъде уважена
в пълен размер, включително се претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът оспорва настъпването на застрахователното
събитие на *** г., като в тази насока не били представени никакви доказателства. Оспорва
се представения протокол за ПТП с пострадали лица, като същия бил изготвен от лице за
което нямало данни да е извършвал протокол за оглед на местопроизшествие, като същия
бил неотносим към настоящия спор. Не можело да се установи къде било настъпило ПТП,
при какви обстоятелства било станало, както и механизмът му, с оглед на което не можело
да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. Оспорва се механизма на
ПТП, оспорва се наличието за виновно поведение на водача И. Т. С., като настъпването на
ПТП, можело и да са действията на ищцата. Оспорват се вида и характера на уврежданията
във връзка с настъпилото ПТП, както и причинно-следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди. Оспорват се твърденията на ищцата, че на него ден е
изпълнявала трудовите си задължения, като извършвала работа на пътя, като липсвали
доказателства в тази насока. Дори и да се приемело, че ищцата била на работа, се счита, че
същата не била обезопасила мястото, на което полагала труд, като по този начин допринесла
съществено за настъпване на процесното ПТП, ако не е била на пътното платно, като се
оспорва и твърдението, че същата е била със светлоотразителна жилетка. Налице било
съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна и независимо съизвършителство и
съвина между водача на автомобила и пешеходката. Прави се възражение за прекомерност
на предвиденото обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, като се
оспорва и искането за присъждане на законна лихва, досежно датата и на начисляване на
същата.
Иска се отхвърлянето на претенциите, както и присъждане на разноски.
В о.с.з. по същество ищеца и пълномощника й не се явяват, но с молба преди
съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им
изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и заявената претенция за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
В о.с.з. по същество ответникът ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, не
изпраща законен или процесуален предсавител, но с молба преди съдебното заседание
поддържат заявеното в писмения отговор становище по иска и молят за отхвърлянето му
изцяло по изложени в отговора съображения. Заявена е и претенция за присъждане на
направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК, като правят възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *** г., съставен
от мл.инспектор- дежурен ПТП при ОД на МВР- Я. е установено, че процесното ПТП е
настъпило на *** г., около 10.20 ч. на ул. „*** в гр. Я. с участници № 1- л.а. марка „БМВ“,
модел 524 ТД с рег. № ***, собственост и управлявано от И. Т. С. от гр. Я. и за което е
имало сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с ответника и пострадал Н. С. К., на 42
год. от гр. Я.. В графата обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че се води разследване
относно обстоятелствата свързани с ПТП2,като в протокола за ПТП е посочено, че водача
2
на МПС не е употребил алкохол (в графа алкохол е посочено – 0,00 ).
За настъпилото ПТП било образувано ДП № *** г. по описа на РУ- Я., което на
основание чл.212, ал.3 НПК било образувано с първото действие по разследването, а именно
извършен протокол за оглед на местопроизшествие от *** г. от разследващ полицай в сектор
„Разследване“ при ОД на МВР- Я.. Посоченото досъдебно производство е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 и чл.199, ал.1 НПК с влязлото в сила
постановление от 01.08.2022 г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП, с оглед на това, че на
пострадалата К. в следствие на възникналото ПТП била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Представена е епикриза от 04.03.2022 год. ,от която се установява,че ищеца Н. С. К.
е постъпила на лечение в МБАЛ“***“ АД гр.Я. на *** г. и изписана на 04.03.2022 г.
По повод настъпилото ПТП ищецът е отправил към ответника претенция от
12.04.2022 год. за заплащане на претърпените от ПТП неимуществени вреди в размер на
15 000 лв. Предвид постъпилата претенция от страна на ответното застрахователно
дружество до ищеца е отправено искане за предоставяне на допълнителни документи,а
именно- автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и протокол за оглед на
местопроизшествие, като ъщите са представени от ищеца на ответника с молба от 18.08.2022
г.
Във връзка с установяване на обстоятелствата, довели до претърпените от ищцата
травми, бе разпитана като свидетел З. С. М., която също е била на пътното платно при
настъпването на процесното ПТП. Свидетелката заявява, че с ищцата работили във фирма
„***“, като на *** г. метели на ул. „***“ в гр. Я.. Ищцата преди нея метяла и правила
купчини, а тя след нея била с торба и ги събирала. През това време колата идвала и когато
свидетелката се навела да вземе купчината видяла как колата я ударила. Шофьора на колата
спрял и слязъл от нея, като заедно я качили в неговата кола и отишли до бърза помощ.
Твърди се, че колата се движела към изхода на града, като не разбирала на марки. Мисли, че
била синя, но не била сигурна, лека кола. Не можела да прецени с каква скорост се движил
шофьора, като била шокирана. Удара бил в крака и челото, като от последното течало кръв,
като не може да каже с коя част я ударила колата. Не могла да види дали Н. от удара се
качила на предния капак или колата само я бутнала настрани. Шофьора като слязъл от
колата, казал, че не можал да я види, като Н. била в съзнание, но била замаяна. Тя я
успокоявала като се качили в колата и закарали в болницата, където останала 4-5 дни. Имала
болки в крака който не бил счупен, но бил надут и не можела да ходи и на челото. След като
се прибрала в къщи Н. не можела да стъпва на крака си в продължение на два месеца и не
можела да върви. Когато ходила по слънцето и ставало замаяно.
В настоящото производство бе назначена, изслушена и неоспорена авто- техническа
експертиза, по която вещото лице- експерт въз основа и запознаване с материалите по
делото, включително и с писмените доказателства по образуваното и прекратено Д.П., дава
заключение, че произшествието било настъпило при оптимални атмосферни и пътни
условия- дневна светлина, суха и запазена пътна настилка. Липсвало информация, дали
преди или след процесния автомобил БМВ са се движили други превозни средства.
Широчината на пътното платно било 7, 60 м., разделено от съседното с разделителен остров
и метална еластична ограда. Всяко платно било организирано с две ленти за движение в
една посока. Липсвало информация за налична знакова уредба в близост до мястото на ПТП,
като липсвали пешеходни пътеки. Установява се, че произшествието е настъпило на *** г.,
около 10.15 ч., при оптимални атмосферни и пътни условия, в гр. Я., на ул. „***“, в посока
центъра на града, където се движил л.а. „БМВ 524“ с рег. номер ***, управляван от И. С..
Мястото на произшествието бил плавен ляв завой по посока на движение на автомобила.
Преди ПТП, лекия автомобил се е движил със скорост около 31 км./ч. Пострадалата
3
пешеходка е изпълнявала служебните си задължения за почистване на платното за движение
срещу дом № ***, на ул. „***“. Към момента на удара същата се е намирала в
непосредствена близост до разделителната ивица на платната за движение, с лице към
посоката на движение на автомобилния поток. С левия си крак е била стъпила върху
платното за движение, а с десния си крак върху прилежащия му бордюр на разделителната
ивица. Лекия автомобил приближил позицията на пострадалата, разположен в лявата пътна
лента в посока центъра на града, в близост до левия край на платното за движение, т.е.
близко до разделителната ивица, на около 0,40 м. вдясно от бордюра. В момента на
преминаване на автомобила покрай пешеходката е настъпил удар между нея и лявото
странично огледало на същия. След сблъсъка, тялото на пострадалата се е завъртяло около
вертикалната си ос, контактувало е с равнината на предна и задна леви врати, задна лява
страница на автомобила. За пешеходката ударът е бил челно-страничен в лявата част на
тялото, обособен в областта на таза. При падане на същата върху терена са причинени
увреждания в областта на главата. След удара тялото на пешеходката е било отхвърлено по
посоката на движение на автомобила, с едновременно завъртане на същото около
вертикалната си ос по посока, обратна на часовниковата стрелка. Същото е паднало на
около 5 м. преди мерната линия, като по-голяма част от тялото лежало върху разделителната
ивица, а долните й крайници под коленете- върху платното за движение. След удара, лекия
автомобил е продължил движението си напред, без да променя първоначалната си
траектория и е спрял окончателно на около 10,8 м. след мерната линия. Последиците от
произшествието са телесни увреждания на пешеходката Н. С. К.. Според в.лице, водачът на
процесното МПС е имал обективна възможност да позиционира автомобила, спрямо
широчината на платното за движение, съобразявайки се с наличието на работници по пътя,
т.е. да се движи в дясната пътна лента, осигурявайки достатъчно странично отстояние от
работниците, осъществявайки дейности по почистването на пътя. С оглед на това водача на
лекия автомобил не е следил и оценял адекватно пътната обстановка, наличие на работници,
позиционирани на пътното платно и в близост до него. Пострадалата пешеходка извършвала
дейности, ангажирани с трудовата и заетост и те е имала практическа възможност да
предотврати ПТП.Преди сблъсъка, К. е била позиционирана в близост до левия край на
платното за движение. Водачът на л.а. БМВ е имал обективна възможност да ползва дясната
лента, при което сблъсъка би бил предотвратен.
Заключението на САТЕ не беше оспорено от страните по делото и се приема от съда,
като обективно и компетентно изготвено.
Видно от назначената СМЕ, след настъпилото ПТП, ищцата е била приета по
спешност в хирургическото отделение на МБАЛ“ ***“ АД- Я. в средно тежко общо
състояние с разкъсно-контузна рана на челото, обработена и защита в СО. Също така е
имала оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и болки в левия крак. Били
извършени различни изследвания- кръвни, ЕКГ,рентгенови на крак, КАТ на главата. От
консултация с ортопед, било установено контузия на лявото коляно и охлузна рана на ляво
бедро, като й била предписана обезболяваща терапия и покой. Била изписана от болницата
на 04.03.2022 г. с окончателна диагноза мозъчно сътресение и указания за щадящ физически
и нервно-психичен режим и съответна обезболяваща терапия, като конците на раната били
свалени след седмица.
Според заключението черепно-мозъчната травма с наличие на разкъсно- контузна
рана н челната област на главата и клинични данни за сътресение на мозъка, без фактура на
черепни кости и мозъчно увреди, по повод на което пострадалата е била хоспитализирана в
ХО на МБАЛ“***“ АД- Я. за наблюдение и лечение и контузията на левия крак в областта
на колянната му става, без клинични и от образните изследвания данни за фактури на
костни структури, участващи в изграждането й и наличие на охлузна рана в област на
бедрото са причинени в резултат на настъпилото на *** г., около 10.15 ч. ПТП на ул. „***“,
пред дом № *** в гр.Я., където ищцата получила автомобилна травма (блъскане на
4
пешеходец от автомобил).
Разкъсно-контузната рана на челото била лекувана хирургично, чрез налагане на
хирургичен шеф и превръзки, като охлузната рана на бедрото на левия крак била лекувана
чрез извършена първична обработка и превръзки. Нараняванията в областта на челото и
бедрото на левия крак заздравявали в рамките на 15-20 дни при нормален ход на
оздравителните процеси, като контузията в областта на лявата колянна става на левия крак е
довела до затруднения в движенията на крака за срок от около 15-20 дн. при нормален ход
на оздравителните процеси. Сътресението на мозъка е било лекувано консервативно, чрез
медикаменти и спазване на хигиенно-диетичен режим. След дехоспитализирането на
ищцата лечението й е продължило в домашна обстановка с прием на медикаменти.
Последиците от лекостепенното сътресение на мозъка отзвучавали в рамките на 3-4
седмици при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните
терапевтичен и хигиенно- диетичен режими. В.лице анализирайки данните от материалите
по делото и медицинските документи, приложени по него и тяхната хронология, можело да
се направи заключение, че описаните телесни увреждания се намирали в пряка и
непосредствена причинно-следствена вразка с настъпилото на *** г. ПТП.
Заключението на СМЕ не беше оспорено от страните по делото и се приема от съда,
като обективно и компетентно изготвено.
По настоящото дело като писмено доказателства е прието и приложено и Д.П.
дознание № *** г. по описа на РУ-Я..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата,като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила и застрахователя.Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди-следва да се установи следните
факти :настъпило ПТП и неговия механизъм,противоправно поведение на виновния
водач,претърпените неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да получи
застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е платил в срока по
чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение,пострадалия може да предяви претенцията си
пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства, ищецът е
предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник,като липсват
твърдения, респ. доказателства последният да е платил обезщетение в предвидените
срокове,ето защо ЯРС приема иска за допустим.
Единственото безспорно между страните обстоятелство е наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента
на настъпването на ПТП.Спорът се свежда, както до това налице ли са кумулативно
5
изискуемите представки на чл. 45 от ЗЗД, така и налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице.
Действително в процесния случай няма постановена влязла в сила присъда,с която
виновния за процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия
съд е обвързан относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността
на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани
в настоящото гражданско производство.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен от
автотехническата експертиза, ценена в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства.Според съда по делото се доказа, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност. Следва да се има предвид, че по делото са събрани
преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищецът. При
съпоставката на писмените и гласните доказателства с приетите експертни заключения, се
стига до еднозначния извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на
ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Според съда поведението на водача на автомобила е противоправно, тъй като е
нарушил императивните правила на ЗДвП, като е следвало да се движи възможно най-дясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента; водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В тази връзка водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която
да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него
конкретна опасност. Във всеки конкретен случай подлежи на изследване въпросът дали
водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно
конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от
обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има
виновно нарушение на конкретни правила за движение. В случая е безспорно установено от
САТЕ, че при настъпване на процесното ПТП л.а. "БМВ" при движението си водачът не е
следил и оценил адекватно пътната обстановка- наличие на работници, позиционирани на
пътното платно в близост до него, въпреки, че ги е възприел на разстояние преди около 50 м.
преди удара. Също така водача на автомобила е имал обективната възможност да ползва
дясната пътна лента, при което блъсъкът би бил предотвратен или да осигури достатъчно
странично разстояние между работещите на върху платното за движение служители от
почистващата фирма и автомобила, за преминаване безопасно покрай тях. С оглед на
посочените по-горе обстоятелства се установява противоправно поведение и вината на И. Т.
С., водач на лек автомобил с рег. № *** за причиняването на посочените по-горе увреди на
здравето на ищцата.
Уврежданията получени от ищцата, съдът приема за установени от заключението на
СМЕ, което дава категорично заключение за настъпилите увреждания от ПТП-то : разкъсно-
контузна рана в челната област на главата и клинични данни за сътресение на мозъка, без
фактура на черепни кости и мозъчно увреди; контузията на левия крак в областта на
колянната му става, без клинични и от образните изследвания данни за фактури на костни
структури, участващи в изграждането й и наличие на охлузна рана в област на бедрото, като
всички увреждания се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, или три леки телесни повреди ( разстройства на здравето извън случаите на бл.128 и
чл.129 НК ).
По изложените съображения настоящия съдебен състав счита иска за обезвреда на
щетите, причинени на ищцата в резултат на настъпилото ПТП, за доказан в своето
6
основание.
По отношение на размера на обезщетението , дължимо от ответника по иска за
неимуществени вреди : При определянето му следва да се вземат предвид критериите,
приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално решение на ВКС ( например
Решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 46/2011 г., т.к., II т.о.), справедливостта като критерий
за определяне на размера на обезщетението при деликт съгласно чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства- обема, характера и тежестта на уврежданията; интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания; физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, на приноса им спрямо
увреждането. Според ВКС, обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпъстват същите.
Също така според ВКС понятието „ неимуществени вреди“ обхваща всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Съдът като взе предвид момента на настъпване на процесното събитие; социално-
икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща обществения критерий
за справедливост на този етап от нейното развитие ; възрастта на пострадалата към
посочения период ; броя, вида и характера на получените травматични увреждания,
подробно описани в приетата СМЕ; начина, времетраенето и степента на тяхното
възстановяване ; вида и интензитета на преживените болки и страдания ( съгласно
показанията на свидетелката З. С. М. ), в съответствие и с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип
на справедливост съдът приема, че следва да определи обезщетение за причинените на Н. С.
К. неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., което би било в състояние да репарира
понесените от пострадалата болки и страдания от физическо и морално естество по повод на
претърпените от нея увреждания.
След определяне на базисния размер на обезщетенията, следва да се пристъпи към
разглеждане възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, направени в писмения отговор.
Съпричиняването, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила
и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да
отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за
последиците от поведението на увредения. С отчитане на съпричиняването се цели да се
определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В
ППВС № 17/ 1963 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самия пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина. В решение на ВКС по т.д. № 490/2012 г., на II т.о. и по
т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди,
определено според указаното в ППВС № 4/ 68 г. след обсъждане на обстоятелствата на
конкретния случай, се намалява съответно от приноса на пострадалия, с отчитане на размера
на съпричиняването. Съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела
7
в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, тя цели намаляване
отговорността си към увреденото лице. В конкретиката на процесния случай, следва да се
отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат имат релевантно значение от гледна
точка на чл.51, ал2 ЗЗД при приноса на пострадалия.
В настоящия случай в делото бе установено, че към момента на ПТП пострадалата е
била в непосредствена близост до разделителната ивица на платната за движение с лице към
посоката на движение на автомобилния поток. С левия си крак била стъпила върху платното
за движение, а с десния си крак върху прилежащия бордюр на разделителната ивица.
Анализът на всички приобщени по делото писмени доказателства, а също и заключенията
на в. лица, изготвили автотехническа и съдебномедицинската експертизи, налагат извода, че
не са извършени от страна на пострадалия действия, които биха могли да се квалифицират
като нарушение на правилата за движение по пътищата и да се в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, съответно предпоставки за намаляване на
определеното обезщетение. В тази насока съдът не възприема твърденията на ответното
дружество, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно и е можела да предоврати
настъпването на процесното ПТП ако не е била на платното за движение, както и
посоченото обстоятелство, че не е била със светлоотразителна жилетка. В случая е
безспорно установено от САТЕ, че при настъпване на процесното ПТП л.а. "БМВ" при
движението си водачът не е следил и оценил адекватно пътната обстановка- наличие на
работници, позиционирани на пътното платно в близост до него, въпреки, че ги е възприел
на разстояние преди около 50 м. преди удара. Също така водача на автомобила е имал
обективната възможност да ползва дясната пътна лента, при което блъсъкът би бил
предотвратен или да осигури достатъчно странично разстояние между работещите на върху
платното за движение служители от почистващата фирма и автомобила, за преминаване
безопасно покрай тях.
Ищецът има право и на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
като същата следва да се присъди така като е поискана.В чл.497 КЗ свързва задължението
на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича 15-дневния срок от
представяне на всички необходими доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която дата настъпи по-рано). По делото
страните не спорят, че първоначалното искане е подадено на дата 12.04.2022 год.и
тримесечния срок за произнасяне е изтекъл на 12.07.2022 год., като от 13.07.2022 г. тече
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
По разноските:
В процесния случай ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и
разноски. Процесуалният представител на ищеца - адв.М. моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, с твърдение, че е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице (чл.38,
ал.1, т.2 ЗА). По отношение предпоставките на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА, при
които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение
и при липса на договор за правна помощ, съществува задължителната практика на ВКС-
8
определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл.78 ГПК.
Според ЯРС, в процесния случай тези предпоставки са налице. Отново според
практиката на ВКС, обективирана в Определение №136/13.06.2016 год. по ч.гр.д.№
2266/2016 год. – дори липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно
предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като
принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Когато случая попада в приложното поле на чл.7, ал.2 Наредба № 1/09.07.2004 г.,
възнаграждението се определя на база защитавания материален интерес, а не на уважения
такъв. При всички случаи чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата не изключва и не замества
правилата за разпределяне тежестта за разноски между страните в производството по делото,
уредени в чл.78 ГПК. Определеното по чл.7, ал.2 Наредба № 1/09.07.2004 г., съобразно
защитавания материален интерес, адвокатското възнаграждение, съдът присъжда изцяло,
само когато защитавания интерес е уважен/отхвърлен изцяло. При частично уважаване на
претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно чл.78 ГПК по
съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява възнаграждението, което
насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката осъществил помощ в хипотезата
на чл.38, ал.1 ЗА. Материалния интерес за ищцата в производството е в размер на 15 000 лв.,
поради което на основание чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/09.07.2004 г. ( редакция Д.В.
бр.68/31.07.2020 г. действаща към момента на предявяване на иска) следващото се
възнаграждение, е не по-малко от 980 лв. Доколкото обаче предявения иск е уважен само
частично, на основание чл.78, ал.1 ГПК, дължимото възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска е в размер на 326, 67 лв. Неоснователно се явява възражението на
ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на това, че
същото е определено спрямо миниума на Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата – 500, 00 лв., като при
определяне на разноските, съдът включва както направените такива от ответника за депозит
за вещо лице, така и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. възнаграждение
за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ЯРС сумата от 200,00 лв. държавна такса върху уважения размер на иска и 700 лв.
разноски, или общо сумата от 900 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп" със седалище и адрес на
управление гр. София, ул."Позитано"№5, ЕИК ***, да заплати на Н. С. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. С., ул. „***, чрез адв. М.- САК , на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
5000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП
9
настъпило на *** г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 13.07.2022
г. до окончателното й изплащане, като иска в разликата над 5000 лв. до пълния предявен
размер от 15 000 лв., като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗЕАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп" , с посочени данни, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА да заплати на адвокат А. М. от АК – С., с адрес гр. С., ул. „***,
сумата от 326, 67 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН **********, да заплати на ЗЕАД"Булстрад Виена
Иншурънс Груп" , с посочени данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за настоящата
инстанция в размер на 500, 00 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп" , с посочени данни да заплати
в полза на ЯРС, по бюджета на съдебната власт, ДТ и разноски в общ размер на 900,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10