№ 12602
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110110957 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на --- срещу ---, с която при условията на обективно
съединение са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266
ЗЗД за сумата от 3 417,62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат в лицето на г-н П. Б. за
длъжността „Административен асистент“, въз основа на сключена между страните Оферта
№ .../03.03.2021 г. и Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на
персонал от 13.04.2017г. по фактура с номер **********/15.06.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и с правно
основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 833,90 лева, представляваща неустойка за забавено
плащане на цената по фактурата, дължима на основание т. III.5. от цитирания Договор,
изчислена на база 0,1 % от главницата за период от 244 дни забава, считано от 30.06.2021 г.
до 28.02.2022 г. включително.
Ищецът твърди, че по силата на договор за предоставяне на посреднически услуги по
подбор на персонал от 13.04.2017г. и търговска оферта от 03.03.2021г. между ... от една
страна като посредник и --- от друга страна като клиент е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което първото дружество се задължило срещу
възнаграждение да предостави на второто услуги по селекция на кадри (търсене, подбор и
представяне) за позицията „административен асистент“. Твърди, че страните уговорили
възнаграждение в размер на 1,3 пъти одобреното от клиента и съгласувано с кандидата
стартово месечно брутно възнаграждение, но не по-малко от 2 100 лв. Ищецът изпълнило
точно възложената му работа, като селектирал кандидата П. Б., който бил одобрен от
ответника, след което издал фактура с номер **********/15.06.2021г. за сумата от 3 417,62
лв. с ДДС със срок за плащане до 29.06.2021г. Въпреки това от --- не му заплатили
дължимото се възнаграждение. Твърди, че на основание т. III.5 от договора ответникът му
дължи неустойка за забавено плащане на вземането по така издадената фактура в размер на
0,1 % от неизплатеното обезщетение за всеки ден забава, или общо 833,90 лв. за периода от
30.06.2021г. до 28.02.2022г. При така изложените фактически твърдения отправя искане към
1
съда да осъди ответника да му заплати дължимото се възнаграждение за посреднически
услуги и договорна неустойка. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът в срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава, че между страните е било налице твърдяното
договорно правоотношение, но поддържа, че възнаграждението за посредничество не е
дължимо, защото избраният кандидат не сключил договор за работа с него. Поддържа, че в
тази хипотеза на посредника се следвала само такса ангажимент в размер на 790 лв. без
ДДС, но доколкото искът бил предявен на друго основание по договора, подлежал на
отхвърляне. При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на уговорката
в договора, която предвижда плащане на възнаграждение в пълен размер за селектиран от
възложителя кандидат, поради противоречието й със закона и добрите нрави. При
недължимост на главното вземане поддържа, че вземането за неустойка също не е
възникало. Петендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение между него и ответника с
източник твърдения договор за посреднически услуги при подбор на персонал, точното
изпълнение на поетите с договора задължения, приемането на работата и настъпването на
изискуемостта на вземането за възнаграждение и размера на същото.
Не е спорно между страните, че същите са сключили договора за предоставяне на
посреднически услуги по наемане на работа на кандидати за позициите „главен
счетоводител“ и „административен асистент“, че за втората от позициите ищецът е
селектирал кандидат, отговарящ на заложените критерии, както и че последният е одобрен
от ответника, но впоследствие отказал да сключи трудов договор с него.
Спорът е концентриран върху това дали сключването на трудов договор с предложен
кандидат е предпоставка за възникване на правото на посредника да получи
възнаграждението си по договора за посредничество.
Установява се от приетия като доказателство по делото препис от процесния договор,
че съгласно чл. 1 от същия предметът му включва задължението на „...“ ООД в качеството
му на посредник да предостави на --- като клиент посреднически услуги по наемане на
работа въз основа на заявка оферта срещу договорено възнаграждение. В раздел I, чл.3 трети
от договора е дефинирано, че посредническите услуги включват търсене, подбор и
представяне на кандидати за работа от страна на посредника за назначаването им на работа
от страна на клиента. Съгласно раздел I, чл.5 посредникът осигурява гаранция, съгласно
която се задължава да предложи еднократно алтернативен кандидат под условието
плащанията по съответната фактура да са извършени. В раздел III, чл. 3 от договора е
предвидено, че посредникът има право на възнаграждение и в случай, че клиентът откаже да
приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи споразумение със същия в
период от 12 месеца, считано от датата, на която кандидатът първоначално е бил представен
на клиента, както и в случай, че трето лице, ползващо се с референции от клиента, сключи
подобно споразумение с кандидата в същия срок.
По делото е представена търговската оферта, представляваща неразделна част от
договора. В офертата в табличен вид са посочени подробно етапите, включени в
методологията по подбор на персонал. В същата таблица е предвиден срок от пет работни
дни от получаването на списъка със селектираните кандидати, в който клиентът предоставя
на посредника обратна връзка за тях. Като финален етап е посочено фактуриране и пълно
плащане за всеки одобрен кандидат според условията на офертата. Съгласно офертата
възнаграждението за посредничеството за наемане на работа на селектиран кандидат за
2
длъжността „административен асистент“ е 1.3 от месечното брутно възнаграждение, но не
по-малко от 2 100 лв., като е определен и срок за плащане не по-късно от 7 календарни дни
от датата на издаване на фактурата.
Представена е издадената от ищеца фактура №**********/15.06.2021г. за сумата от
3417,62 лв. за такса подбор по оферта №.../03.03.2021г. за лицето П. Б..
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което след дължимата
се преценка по чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и обосновано, процесната
фактура е намерила отражение в счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на
ответника.
Безспорно е между страните и от представената електронна кореспонденция се
установява, че ответникът не е възразил срещу селектирания от ищеца кандидат П. Б.. С
имейл от 22.06.2021г. / на л. 46 от делото/ е уведомил ищеца, че няма да плати
възнаграждението по договора за посредничество, защото след като е прекарал ден и
половина в офиса му П. Б. споделил, че не чувствал мотивиран и не желаеда работи за
компанията.
При така установените обстоятелства и съобразявайки съдържанието на
постигнатите между страните договорки съдът намира, че е налице изпълнение на
задълженията по договора от страна на ищцовото дружество и че работата е приета от
ответника, което обуславя извод за дължимост на възнаграждението за нея.
Действително, по делото се установи, че селектираният кандидат не е сключил трудов
договор с ответното дружество, но съгласно постигнатите между страните договорки това
не е условие за дължимост на уговореното възнаграждение. Отказът на селектирания
кандидат е мотивиран от причини извън точното изпълнение на възложената посредническа
дейност. Не се доказва ищцовото дружество да е поемало отговорност за действията на
третото за договора за посредничество лице по смисъла на чл. 23 ЗЗД. С одобряването на
селектирания кандидат от клиента работата се счита за приета и възниква задължението за
плащане на възнаграждението за нея. Предвид неблагоприятното стечение на
обстоятелсвата по независещи от страните по договора за посредничество причини
ответното дружество е имало правото да се възползва от уговрената между страните
„гаранция“ и да поиска излъчването ан алтернативен кандидат, но не и да откаже да плати
възнаграждението. В тази връзка и с оглед наведените доводи от ответника съдът намира за
необходимо да подчертае, че от клаузата на раздел III т. 3 от договора, не следва извод, че
възнаграждението се дължи при сключен трудов договор с кандидата. Цитираната
разпоредба предвижда, че посредникът има право на възнаграждение и в случай, че
клиентът откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи
споразумение за работа с него в период от 12 месеца, считано от датата, на която кандидатът
първоначално е бил представен. След тълкуването й, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД,
съдът намира, че смисълът на този текст е да гарантира правото на посредника на
възнаграждение дори в случай, че кандидатът не е бил одобрен при първоначалното му
представяне. Т.е. плащането на възнаграждението е обвързано с одобрението на кандидата
при първоначалното му представяне и само при липсата на такова одобрение – при
последващо започване на работа в предвидения срок, доколкото се презюмира, че то също е
резултат от престираното от изпълнителя по договора за посредничество.
Не може да споделено възражението на ответника за нищожност на клаузата,
уговаряща дължимост на възнаграждението за селектиран кандидат по договора за
посредничество. Не е налице противоречие между същата и предписанията на Наредбата за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. С оглед
предвидената по договор „гаранция“, която предвижда възможност за възникване на
задължение за селектиране на алтернативен кандидат съдът намира, че не е налице и
нееквивалентност на престациите по договора, която да обоснове извод за погазване на
добрите нрави.
Ето защо предявеният иск за заплащане на дължимото се възнаграждение по договора
3
за предоставяне на посреднически услуги е основателен, като съобразно представената
оферта и кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на
дължимото се възнаграждение е 3 417,62 лв. Предявеният иск за тази сума следва да се
уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена и законната
лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното
облигационно правоотношение, че ответникът виновно не е изпълнил поето с договора
задължение, наличието на валидна неустоечна клауза и настъпването на обстоятелствата,
при които се дължи претендираното обезщетение за вреди.
В мотивите си по-горе съдът прие, че ищецът е изпълнил задълженията си по
сключения Договор за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа от
13.04.2017 г., поради което за ответника е възникнало насрещното задължение да заплати
уговорената за това цена, за което е издадена фактура ********** сумата 3417,62 лева с
ДДС. Съгласно раздел III т. 5 от договора за посредничество в случай на забава от страна на
Клиента при заплащане на дължимото по договора възнаграждение, последният дължи
неустойка в размер на 0, 1 % от неизплатеното задължение за всеки ден забава. Вещото лице
е посочило, че неустойката за периода от 30.06.2021г. до 28.02.2022г. включително е в
размер на 833,90 лева. Ето защо и с оглед кредитираното заключение на вещото лице
предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в размер на сумата от
1343,11 лв., формирани от сбора на заплатената от ищеца държавната такса, депозит за вещо
лице, адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 113 от
делото/.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на „...“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 79, ал. 1 вр. с
чл. 266 ЗЗД сумата от 3 417,62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат в лицето на
г-н П. Б. за длъжността „Административен асистент“, въз основа на сключена между
страните Оферта № .../03.03.2021 г. и Договор за предоставяне на посреднически услуги по
подбор на персонал от 13.04.2017г. по фактура с номер **********/15.06.2021г., ведно със
законната лихва 01.03.2022г. до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД за сумата
от 833,90 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на цената по фактурата за
периода от 30.06.2021 г. до 28.02.2022 г. включително и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1343,11 лева за разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5