№ 1298
гр. Сливен, 13.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско
дело № 20232230102865 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Е. С. К., редовно призован се явява лично и с адв. С. с пълномощно
представено към исковата молба.
ОУ Панайот Хитов, редовно призовани, явява се директора М.М. и адв.
Д. П., с пълномощно представено към отговора.
адв. С.: Да се даде ход на делото.
адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК приема, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото и ВРЪЧВА на адвокат пълномощника на
ответника препис от молба и представени към нея документи и му предоставя
възможност да се запознае с тях.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на адвокат пълномощника на ищеца
с депозираното становище от ответника.
Адв.С.: Възразявам за допускането до разпит на двама свидетели, тъй
като не се сочи за какви обстоятелства ще свидетелстват. Сочи се единствено
за вината на ищеца, което обстоятелство считам, че трябва прецени съда, не е
предмет на доказване със свидетелски показания.
Адв.П.: Нямам възражения да бъдат допуснати тези доказателства,
1
единствено имам възражения, относно представеното удостоверение от
Медицински център, тъй като считам, че същото няма никакво отношение
към делото. По отношение на изслушването на свидетелите, сме заявили за
какво обстоятелство желаем да бъдат разпитани. Оттегляме искането си за
разпит на свидетели.
Съдът като взе предвид представените от ищеца удостоверение,
допълнително споразумение и жалба приема, че са относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора, поради което и на основание
чл. 146, ал. 4 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
удостоверение, допълнително споразумение и жалба.
Съдът ДОКЛАДВА писмена молба на ищеца, с която във връзка с
твърденията в отговора е заявено, че се е явил пред комисията на 6.07.2023 г.,
тъй като тази комисия заседава само в четвъртък. Посочено е, че не се
оспорва факта, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, но се твърди, че той го е обжалвал пред Регионалния
инспекторат по образованието - гр. Сливен, от където са му отговорили, че
компетентен да се произнесе е РС - Сливен. Посочено е, че досежно размера
на претендираното от него обезщетение се твърди, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1656.72 лв. за месеца преди
уволнението.
Адв.П.: Не оспорваме факта, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца е в размер на 1656.72 лв.
Адв.С.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък за
разноски.
Адв.П.: Нямаме други доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
Съдът на основание чл. 315, ал. 1 от ГПК, като съобрази, че страните
нямат други доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено и дава ход на
2
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я :
Адв.С.: Г-жо районен съдия, моля да приемете, че предявените искове
са основателни и доказани по следните съображения: Считам, че
фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и безспорна.
Заповедта е издадена на основание отсъствие от работа в два последователни
дни. Двата последователни дни, които са посочени в заповедта са 5 и 6 юли.
Безспорно установено е по делото, че ищецът е имал болнични, до 2-ри и е
следвало да се яви на работа на 2-ри или да представи нов болничен.
Причината да не се яви и за продължаване на болничните на 2.07. е факта, че
здравните органи са го уведомили, че има право на още един не месец
болничен, и че има право да се яви на комисия по ЛКК по кардиология на 6-
ти, когато заседава комисията. Представили сме удостоверения, с които
доказваме, че тази комисия заседава само в четвъртък, в случая това е датата
6.07. По тази причина ищеца се явил пред комисията на 6.07. и му бил
издаден болничен за един месец, както е бил предварително уверен в това.
Същия ден - на 6.07. се е явил на работа, като е представил болничен.
Временно изпълняващия длъжността директор му е върнал болничния, като
му е обяснил, че няма право на толкова дни болнични. Ищеца веднага се е
върнал пред Комисията пред ЛКК и му е издаден нов болничен за два дни,
т.е. дните 3 и 4. След като е занесъл новия болничен, веднага същия ден,
същия час са му поискани обяснения. И му е наложено дисциплинарно
уволнение. Това е фактическата обстановка, която е безспорна. Малко ще се
спра на предисторията, макар че няма връзка, но искам с две изречения да
маркирам, тъй като тя донякъде има отношение към вината и и тъй като
ответната страна спори, че ищеца не е искал да работи, а е бил в добро
здравословно състояние, и че основно, това е причината за налагане на това
дисциплинарно наказание. Истинската причина е, че ищеца е подал
документи за участие в конкурс за директори и временно изпълняващ
длъжността директор и оттогава отношенията между него и временно
изпълняващия длъжността директор са били влошени, последвало е
наказанието „забележка“, което също е било тенденциозно, но ищецът е взел
решение да не го обжалва пред съда. И сега се спирам до моите правни
аргументи. Считам, че не са налице два последователни дни за отсъствие от
работа, тъй като става въпрос за датите 5-ти, когато не се е явил на работа, а
на следващия последователен ден 6-ти се е явил и същия ден са му поискали
3
обяснения. Вторият аргумент, дори да приемете, че е имало отсъствие два
последователни дни и от обективна страна е осъществен състава на това
нарушение считам, че това нарушение не е извършено виновно, тъй като от
всичките събрани по делото доказателства е видно, че ищецът е имал
уверение, че ще му бъде продължен болничния и той действително е
продължен, тъй като от представения по делото болничен за един месец е
видно, че на него му е издаден. Мисля, че по отношение на този факт, той
няма вина и не е длъжен да знае обстоятелството, че няма право на повече
болничен, тъй като по отношение на това обстоятелство има компетентни
здравни органи, които следва да преценят на колко дни болнични има право,
т.е той не се е явил на работа на датата 5-ти с мисълта, че болничните ще му
бъдат продължени. В този смисъл считам, че липсва вина за осъществяване на
това нарушение, а вината е съществен момент в състава на този текст. И
последния ми аргумент е по отношение на тежестта на извършеното
нарушение, което следва да прецени органа, налагащ най-тежкото наказание
дисциплинарно уволнение. Считам, че дори и да приемете, че е осъществено
това нарушение, степента на това нарушение не следва да се преценява като
тежка. Следва да имате предвид, че отсъствието му от работа на тези дати 5 и
6 евентуално, е в период, когато е приключил учебния процес, т.е. няма
учебни занимания, учителите посещават училище само за да дават
дежурства, т.е. с нищо не се нарушава учебния процес и другото
обстоятелство, което също не е без значение е, че ищецът разполага с много
дни платен годишен отпуск, които е могъл да използва, ако в случая, не е
знаел, че няма да му бъде признат този болничен от един месец. Това са ми
аргументите основно, поради което моля да уважите главния иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, като приемете, че е основателен и доказан, както и
акцесорните по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Моля да ни бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Адв. П.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
предявените искове, като неоснователни и недоказани, както по основание
така и по размер, като оставите в сила заповедта на директора на училището
за налагане на наказанието уволнение на ищеца. Аргументите, поради които
е издадена заповедта за уволнение са съвсем ясни. Ищеца два дни поред не се
е явил на работа, като във втория ден само е дошъл в 14.30 часа, за да си
донесе болничния лист. Получил е искането за писмени обяснения и си е
4
тръгнал. Аз считам, че липсва основание и аргумента, че ищеца не е знаел,
колко време може да ползва болнични, е неоснователен, тъй като всеки един
знае, че може да ползва максимум шест месеца болничен последователно,
след което е длъжен да мине не пред ЛКК, а пред ТЕЛК. Ние сме направили
консултация какво е твърдяното заболяване и ищеца е длъжен да мине ТЕЛК,
защото се сочи тежко заболяване, за което трябва да му бъде определен
процент на нетрудоспособност. Виждаме , че три месеца след издаването на
последния болничен лист, ищецът продължава да не минава през ТЕЛК,
което е още едно основание за това, че както сме вписали в заповедта, той е
във видимо добро здравословно състояние и не следва да се преценява, че той
не знае, че не може да ползва повече от шест месеца последователни
болнични. Всички останали съображения, подробно сме изложили в самата
заповед, поради което няма да ги преповтарям. Това са ни съображенията,
поради които е издадена тази заповед, като подробно сме изложили и защо
считаме, че неявяването в два последователни дни е извършено виновно.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, съобразно представения
списък.
Съдът счете делото за изяснено, поради което и на основание чл. 315,
ал. 2 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и ОБЯВИ на страните, че
ще произнесе решението си на 26.10.2023 г., от която дата тече двуседмичния
срок за обжалване на решението с въззивна жалба пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09:24 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5