Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 302
22.12.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 932
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от К.Й.Т., ЕГН : **********, със адрес: ***, чрез
пълномощника му адв.М.Т., срещу Решение № 260124 от 02.08.2021 г., постановено
по АНД № 105/2021 г. по описа на PC - Димитровград.
Касационният
жалбоподател счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на процесуалните правила. Посочва, че по отношение на протокола по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, пледирал да не бъде приеман
като доказателство по делото. При разпита си свидетелят Ангелов – лицето,
изготвило въпросния протокол, заявил: „Протоколът е типова бланка, която ние
попълваме и само се конкретизира мястото". В решението си районният съд не
констатирал допуснати процесуални нарушения, която му констатация била
неправилна. Очевидно било, че част от приложения оригинал на Протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР бил копие от предишен
и че имало зачеркване с бял коректор в горната лява част. Тоест налице били
зачертавания и заличаване на данни, като не било известно от кого, защо и кога били
направени, както и кое лице е записало данните с черната мастилена паста. В
тази връзка жалбоподателят поддържа твърдението си, че въпросният протокол
следвало да бъде изключен от приетите доказателства по делото или в режим на
евентуалност при неговото обсъждане да бъдат констатирани всички негови пороци,
като и в двата случая се касаело за самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
На второ
място изтъква, че при разпита си свидетелят А. заявил, че нямат точно определено място за
позициониране на полицейския автомобил и че не си спомня къде точно бил
полицейският автомобил на посочения ден. Видно било от снимковия материал, че МПС-то
на снимката с измерената скорост било преди двата знака, тоест преди
въвеждането на ограничението от 70 км/ч. или 50 км/ч., тоест измерването на
скоростта на МПС-то било преди въвеждането на посочената максимална допустима
скорост, посочена в ЕФ. Отбелязва, че нямало място за точно позициониране на
камерата, така че да снима само след въвеждане на допълнителното ограничение на
скоростта. Тоест абсолютно неправилно било заключението на съда, че не били
налице основателни съмнения относно това дали засичането на скоростта на
автомобила на жалбоподателя била в рамките на ограничението или извън него.
Твърди още,
че в решението си Районен съд - Димитровград изобщо не коментирал твърдението,
че срокът за валидност на техническото средство за измерване изтекъл към датата
на твърдяното нарушение. Видно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, срокът за валидност на мобилната система за видеоконтрол
изтекъл на 24.02.2020 г., а снимковият материал бил от 27.07.2020 г.
Предвид
гореизложеното, моли да бъде отменено Решение № 260124/02.08.2021 г. по АНД
105/2020 г. по описа на PC - Димитровград и Електронен фиш серия К, № 3847599
на ОДМВР - Хасково от 27.07.2020, както и да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и предлага
решението на РС – Димитровград като правилно и законосъобразно да бъде оставено
в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното съдебно
решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №
3847599, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на К.Й.Т. за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лева като
законосъобразен.
Районният съд е приел
за установено от фактическа страна, че на 27.07.2020 г. било установено
техническо устройство TFR1-M № 596 - за измерване скоростта и заснемане на
автомобили, движещи се по ПП-1-5, км.282+267м. до разклон за с.К., в посока от гр.Д.
към гр.Х.. В 13:22 ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в
описаната посока лек автомобил „БМВ 525Д” с рег.№ ********. Въпреки въведеното
ограничение на скоростта в тази посока от 50 км/ч. с пътен знак В-26, измерената
скорост на този автомобил била 91 км/ч. При последвалата справка за собственост
било установено, че автомобилът е собственост на К.Й.Т. ***, ЕГН : **********. Не
била представена декларация в насока, че на горепосочената дата и час описаният
автомобил бил управляван от друго лице.
Съдът е намерил
наведените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на електронния
фиш, издаден във връзка с горепосоченото нарушение, за неоснователни. Приел е,
че описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, включително и относно мястото
на нарушението, като същото било достатъчно подробно, включващо и координати,
даващи достатъчна информация и възможност за локализирането му. Заявено е, че издаденият
електронен фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, както и че не са
налице допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на
нарушителя.
Посочено е, че видно
от представеното по делото като доказателство Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип е одобрен тип средство
за измерване и че конкретното АТС е преминало технически преглед и е годно
такова. Обсъден е представеният протокол за използване на техническо средство,
като в тази връзка съдът не е констатирал допуснати процесуални нарушения. Посочено
е още, че не били налице основателни съмнения и относно това дали засичането на
скоростта на автомобила на жалбоподателя е била в рамките на ограничението или
извън него. Видно било от изисканата писмена справка от Областно Пътно
Управление - Хасково, че е налице идентичност на описанието на мястото на
засичане на скоростта - ПП-1-5 км.282+267м и Е-85 км.282+267м. Справката указвала
също, че на посоченото шосе в посока към гр.Х., преди пътното кръстовище за с.К., имало поставени знаци В26 -
„Ограничение на скоростта“ за поетапно намаляване на скоростта на 70 и на 50
км/ч. Съпоставена тази информация с
описаното в протокола за използване на техническо средство за разстояние на
техническото устройство до знака за ограничение от 50 км/ч – 150 м., показвала,
че скоростта на автомобила на жалбоподателя била след знака за ограничение.
Обсъдена е и процедурата
по издаване на електронния фиш, както и наличието на предпоставките за
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В обобщение съдът е приел, че изложените от
жалбоподателя възражения не са съществени такива, които да налагат отмяна на електронния
фиш.
Като е стигнал до
този правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които
да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган.
Настоящата инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд
поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са
изложени точни и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения
електронен фиш. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност
на електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания
доказателствен материал.
Настоящият касационен
състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи за наличие
на пороци в протокола, съставен по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че се касае за официален
свидетелстващ документ, оспорването на който касае съществото на спора, поради
което същият следва да се разглежда във взаимовръзка със съвкупността на всички
останали събрани по делото доказателства. В случая действително част от
данните, вписани в протокола, представляват ксерокопие на друг протокол, но
липсват налични корекции и поправки върху оригиналния екземпляр. Съдебната
практика приема, че документът представлява конкретно изявление с правно
значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа
на направилия изявлението. За характеризирането на изявлението като документ нямат
значение ползваните за неговото материализиране начин и средства. Затова, материализираното
посредством компютърна техника, размножаване чрез същата или друга техника (в случая ксерокопирна машина)
изявление, е документ толкова,
колкото е изготвеният ръчно или чрез използването на каквото и да било
техническо средство текст. В този смисъл възраженията по отношение на протокола
са неоснователни, а доказателствената сила на протокола не е разколебана или
опровергана. Преценката за същественост на отсъстващи или поправени реквизити
от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени
реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката. В
конкретния случай по отношение протокола не се установиха отсъстващи реквизити,
поправки или пороци, налагащи изключването му от доказателствения материал или
представляващи самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.
Касационната
инстанция намира за напълно неоснователно и другото твърдение, развито в
касационната жалба и поддържано в съдебно заседание, а именно - че на мястото,
на което е бил заснет управлявания от касатора лек автомобил и е била засечена
скоростта му на движение, не е действало ограничението на скоростта до 50
км/час, въведено с пътен знак В26. В тази връзка следва да се посочи, че от
протокола за използване на АТСС е видно, че точното местонахождение на
използваното АТСС е било на път Е-85, км. 282+267. В същия протокол изрично е
посочено, че за контролирания участък от пътя е налице пътен знак за
ограничение на скоростта от 50 км/час, както и че разстоянието от пътния знак с
въведеното ограничение на скоростта до АТСС, е 150 метра, а освен това е
посочено, че АТСС работи в стационарен режим на измерване и с посока на
задействане - "приближаващ". При всички тези данни се налага изводът,
че АТСС е контролирало, респективно засичало скоростта на движение на
приближаващите се към него МПС, като контролираният участък е бил от 150 метра,
колкото е било разстоянието от пътния знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 50 км/час до съответното АТСС. Част от реквизитите на протокола е
да се посочи разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Следователно в случая посоченото разстояние от пътния знак, определящ скоростта
на движение, предоставя възможността да се прецени, че процесното АТСС е било разположено
така, че да извършва замерване след знака, ограничаващ скоростта. Предвид това
няма как лекият автомобил, управляван от касатора, да е бил сниман преди пътния
знак за ограничение на скоростта, респективно скоростта му на движение на посочената
дата и в посоченото време да е била засечена преди контролирания пътен участък.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че твърдението относно това, че от
снимковия материал било видно, че МПС-то на снимката с измерената скорост е
преди двата знака за въвеждане на ограничение на скоростта, е напълно
неоснователно, доколкото пътните знаци за това ограничение са разположени в
дясната част на пътното платно, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП,
и не са видими на приложения снимков материал. От това следва, че скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от касатора, е засечена от съответното
техническо средство в участък с въведено ограничение на скоростта на движение
до 50 км/час с пътния знак В26, а не преди него. Предвид това, и този довод,
развит в касационната жалба, се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на
възражението във връзка с използваното техническо средство и неговата годност следва
да бъде отбелязано следното:
Законът за
измерванията (ЗИ) предвижда две самостоятелни процедури в тази връзка. Първата
е по чл. 29 - 37, при която се одобрява тип средство на измерване (а не
конкретен уред), преди въвеждането му в експлоатация. При тази проверка на
контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото средство, като чрез
изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се цели да се установи
дали е налице съответствие на типа средство за измерване с изискванията към
него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората процедура (чл. 38 -
46) е по проверка на конкретното средство за измерване и цели да установи
съответствието му с действащите технически изисквания.
По преписката в тази
връзка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 и Протокол от проверка № 3-52-20/03.04.2020 г. Удостоверението за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 съдържа знак за одобрен тип
относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-М и е със срок на валидност - 24.02.2020 г. Данни за извършена
последваща метрологична проверка се съдържат в Протокол от проверка № 3-52-20,
приложен в преписката, който касае мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М. Последващата проверка е от
дата – 03.04.2020 г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш,
е извършено на 27.07.2020 г.
Съгласно чл. 30, ал.
1 и ал. 5 от ЗЕ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за
измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която
се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от
Заповедта е една година. В случая, видно от представения протокол за периодична
проверка на TFR-1M № 3-52-20, на уреда е извършена последваща проверка на 03.04.2020
г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 03.04.2021
г. Следователно мобилната система е била годно и надлежно средство за измерване
скоростта на пътното превозно средство към датата на нарушението и е отговаряла
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В заключение
касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане
на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени
нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно,
като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо
решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260124/02.08.2021 г., постановено по АНД № 105 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2021 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.