Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/ .07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13620 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по искова молба от М.А. Чолакова, ЕГН **********,
срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде установено по
отношение на ответника съществуването на вземане за сумата от 328,29 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 14.12.2018г., застраховано
съгл. застрахователна полица №BG020118000000147 за
л.а. марка Пежо, модел 308, рег. №В 8223 ВР, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№19338/2019 по описа на СРС, ведно със законната
лихва считано от датата на заявлението – 03.04.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско”, по
застрахователна полица №BG020118000000147., за л.а.
марка Пежо, модел 308, рег. №В 8223 ВР със срок на валидност до 31.07.2018г. Твърди се, че на 14.12.2018г.
била паркирала на паркинг до ПФОЕ МОЛ – гр.Варна, когато
на тръгване установила щети по автомобила. След уведомление до застрахователя е
образувана щета № 0201-001206/2018-01 и е направен опис на увредените детайли.
По образуваната шета застрахователят е отказал да заплати обезщетение, като е
мотивирал отказа си с обстоятелството, че поради неплащане на вноска втора от
застрахователната премия, застрахователното правоотношение е прекратено,
считано от 16.11.2018г. Отказът се
намира за необоснован, тъй като вноската е заплатена на посредник на
застрахователя на 08.11.2018г.
Позовава се, че стойността на разходите за ремонт възлизат на
328,29 лева.
Настоява се за уважаване
на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, с който се оспорва искът като неоснователен. Оспорва към датата
застрахователното събитие да е съществувало валидно застрахователно
правоотношение. В случая заплащането на застрахователната премия е било
разсрочено на четири вноски от по 116,83 лева, като последната е с падеж
31.10.2018г. Тази последна четвърта вноска ищецът не е заплатил до 31.10.2018г.
С изтичане на 15 дневен срок от падежа договорът се счита прекратен. Действията
на брокерът „Софконсулт“ ООД по приемане
на четвърта вноска по застрахователната премия са извършени без представителна
власт. Твърди се, че застрахователното дружество се е противопоставило на тези
действия веднага слез узнаването им. Навежда се, че през януари 2018г.
Комисията по финансов надзор е отнела лиценза на застрахователния посредник,
поради което ответникът е прекратил търговските си отношения с брокера. С
уведомление вх. рег. № 114 от 11.01.2019г. представител на „Софконсулт“ ООД е
уведомило ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, че е събрал
застрахователните премии на група лица, вкл. процесната четвърта вноска от
дължимата от ищеца застрахователна премия. Същевременно в полза на ответника е
преведена само част от въпросната премия или 85,90 лева.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. В
писмени становища, чрез процесуалните си представители поддържат доводите си по
спора. Претендират разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено
застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Основателността на предявения иск предполага доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и
размера на тези щети, наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна
страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
I.Първият спорен по делото въпрос е относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане към 14.12.2018г. – датата
на твърдяното застрахователно събитие. От доказателствата се установява
следното:
Между ищцата
Миглена К. и ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“ е сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ за л.а. марка
Пежо, модел 308, рег. №В 8223 ВР съгл. застрахователна полица №BG020118000000147 от 31.01.2018г. Уговорена е
застрахователната премия в общ размер на 467, 32 лева да се изплаща на четири
вноски, последната от която с падеж 31.10.2018г. В договора страните са
предвидили изрично, че застрахователното правоотношение се счита прекратено в
случай, че застрахованият не погаси в 15 дневен срок от падежа някоя от разсрочените
вноски по премията. Договорът е сключен с посредничеството на „Софтконсулт“ ООД
като застрахователен посредник по смисъла на чл. 294 от КЗ.
Не е спорно, а и видно от справка в Публичния регистър на
Комисията по финансов надзор дружеството „Софтконсулт“ е заличено от регистъра
на застрахователните брокери, воден към КФН, считано от 11.01.2018г.
Не е било спорно, че застрахованият е заплатил първите
три от общо четирите разсрочени вноски от застрахователната премия. Спори се
относно погасяването на четвъртата вноска. За установяване на това
обстоятелство по делото е допусна съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. Изводите на вещото лице могат да се обобщят по следния начин: брокерът
е отчел плащането по четвъртата вноска, за което е издал отчет от 9.11.2018г.,
но не е превел сумата на застрахователя. Отделното от горното по делото е
приложена сметка 11564006/31.10.2018г., издадена от „Софтконстулт“ ООД за
заплатена четвърта вноска по застрахователна полица №BG020118000000147/ л. 88/.
С отговора на исковата молба се признава, че ответникът е
получил частично четвърта вноска.
За да
породи сключеният застрахователен договор правно действие, е необходимо
застрахованият да е заплатил цялата дължима премия или първата вноска от нея
при разсрочено плащане, освен ако в закон или в договора не е предвидено друго /чл. 36 КЗ/. При неплащане на разсрочена
вноска от застрахователната премия застрахователят може да развали договора не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е
получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление
се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, ако изрично в застрахователната полица е
посочено, като е в процесния случай, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на
определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска( чл. 368, ал. 3 вр. ал.2, т. 3 от КЗ).
Съдът намира, че от съвкупната
преценка на доказателства се установа, че четвъртата поредна вноска от застрахователната
премия се явява заплатена на застрахователя чрез застрахователния посредник.
Това е видно както от приобщената сметка 11564006/31.10.2018г.,
издадена от „Софтконстулт“ ООД, така и от заключението на ССчЕ. Частично
плащане се признава и от ответника.
Ответното дружество е релевирало правоизключващо отговорността му
възражение. Твърди се, че приемайки плащането, застрахователният посредник е действал от
името на застрахователя без представителна власт, като мнимо представляваният
се е противопоставил на действията му веднага след узнаването. Възражението се
явява недоказано. В случая самият застрахователен договор е сключен именно,
чрез въпросният посредник „Софтконсулт“ ООД на 31.01.2018г., тоест след като е
заличена регистрацията на брокера, считано от 11.01.2018г. Първите три вноски
(подобно на четвъртата) са заплатени от застрахованото лице отново чрез
брокера, като последният е превел премиите на застрахователя. При тези обстоятелства обосновано следва да се
приеме, че ищецът е изпълнил добросъвестно задълженията, като е заплатил на
лице, явяващо се овластено да получи плащането (чл. 75,ал. 2 от ЗЗД).
Изявлението на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, с което се уведомява ищеца за прекратяване на правоотношението между
брокера и застрахователя не може да се противопостави на застрахования, тъй
като същото му е съобщено след датата на извършеното плащане- 30.10.2018г. Към
посочената датата застрахованият добросъвестно изпълнил дълга си, съответно по
арг. от чл. 75, ал. 1 от ЗЗД е настъпил погасяващия ефект на плащането. Всички
доводи, касаещи вътрешните отношения между застраховател и брокер по повод
трансфера на премиите и тяхното осчетоводяване са неотносими към спора, тъй
като няма връзка с отношенията застрахован- застраховател.
С оглед на горните съображения съдът достига до извод за наличие на валидно
имуществено застраховане по договор за застраховка “Автокаско“ към датата на
застрахователното събитие 14.12.2018г.
II Относно застрахователното събитие и причинените на застрахования вреди:
От събраните доказателства се установява, че ищецът е
декларирал пред застрахователя, че щетата
е възникнала докато автомобилът е паркиран, без да е изложила конкретен
механизъм на увреждането. Съдът намира, че такова позоваване не е необходимо.
Застрахованият собственик не носи доказателствена тежест за установяване на
конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на автомобила в
паркирано състояние. При отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР
на КЗ за застрахователен риск, следва да се приеме, че законодателят е поставил
акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на имущественото благо,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застрахованото лице. Съответно и ограниченията на рисковете следва да се търсят
в насока целенасочено поведение на застрахования. (така Решение № 858 от
16.11.2015 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1163/2015 г.), а застрахователят би
отговарял и в случай на непредпазливно причиняване на вредите от самия водач. Следователно
позоваването на изключените рискове, представлява възражение, което следва да
се основе на конкретно твърдение съответно за вина, заблуда на застрахователя
или инсценировка. Такива възражения не са въведени от ответника.
С оглед на това разбиране за интереса на застрахователя
изискването за застрахователното събитие да се доказва с протокол от ПТП
противоречи на императивната разпоредба на чл. 408,ал. 1 КЗ.
Относно конкретени вреди, следва да се посочи, че същите
са констатирани от представител на застрахователя при извършване на описа.
Касае се за увреждане на задна броня. В съответствие с тази констатация вещото
лице по допуснатата САТЕ, кредитана като обективно и компетентно изготвена, е
оценило разходите за възстановяване на задна броня на автомобила, които са в
размер на 328, 29 лева. Тази сума според вещото лице е по-малка от средната
пазарна стойност за извършване на ремонт, тъй като е съобразенa с цените в доверен сервиз. Този размер на обезщетението съответства на
изискването на чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение по договор за имуществено застраховане се
съизмерява със средните пазарни средства, необходими за отстраняване на
увреждането (материали и труд), изчислени към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В заключение исковата претенция се явява основателна в
цялост.
По
разноските:
С оглед изхода от
спора и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените разноски
съобразно представените доказателства за сторени разходи в исковото
производство за експертизи, възнаграждение за процесуално представителство и
държавна такса в общ размер на 675 лева.
На ищеца се следват и
разноски за заповедното производство в размер на 375 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че в полза на М.А. Чолакова, ЕГН ********** съществува вземане срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** за сумата от 328,29 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 14.12.2018г., застраховано
съгл. застрахователна полица №BG020118000000147 за
л.а. марка Пежо, модел 308, рег. №В 8223 ВР, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№19338/2019 по описа на СРС, ведно със законната
лихва считано от датата на заявлението – 03.04.2019г,
до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.А. Чолакова, ЕГН ********** сумата от 675 лева, представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 375 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: