№ 1784
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100514218 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15576/27.09.2023 г. по гр.д. № 65019/2021 г. на СРС, 47 състав,
съдът е осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на „ЗАД Алианц
България” АД сумата от 1006,91 лева, представляващи регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, полица № 0305/211/0000026, за вреди,
причинени на лек автомобил „Волво В70”, рег. № *******, в резултат на настъпило на
15.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2021
г. до окончателното изплащане, както и да плати сумата от 105,01 лева,
представляващи лихва за забава върху претендираната главница, начислена за периода
01.12.2020 г. – 14.11.2021 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД да заплати на ищеца „ЗАД Алианц България” АД сумата от 613,69 лева,
представляващи разноски в първоинстанционното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че СРС не е разгледал всички събрани
по делото доказателства. Сочи се, че от представеното по делото писмо от АПИ е
видно, че на процесното кръстовище не е имало пътни знаци към датата на ПТП, а при
липса на пътни знаци предимството се определя по правилото на дясностоящия.
Твърди се, че от САТЕ и свидетелските показания се установява, че дясностоящ е бил
товарен автомобил „Мерцедес”, застрахован от жалбоподателя, поради което другият
автомобил е следвало да изчака. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното
1
решение и отхвърляне на предявените искове. При условията на евентуалност се моли
да се съобрази наличието на принос на застрахования от насрещната страна водач.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ищецът „ЗАД Алианц България“ АД, оспорва жалбата.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди, че всички елементи
от фактическия състав на исковете са доказани. Поддържа, че въззивникът не е доказал
пълно и главно, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес” не е причинил виновно
процесното ПТП. Сочи, че противоправното поведение на застрахования от
въззивника водач се изразява в това, че не е пропуснал движещия се по главен път с
предимство лек автомобил „Волво”. Поддържа, че застрахованият от въззивника
товарен автомобил „Мерцедес“ е идвал от черен път, който не е бил част от пътната
мрежа, поради което е следвало да пропусне движещото се по главния път МПС.
Предвид изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Първоинстанционното решение е валидно.
След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват
положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск на „ЗАД Алианц България” АД, което от своя страна да обуслови
недопустимост на първоинстанционното решение.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените пред него обективно
кумулативно съединени осъдителни искове в съответствие с петитума на исковата
молба, с който е поискано ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1006,91
лева, представляващи регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сумата от 105,01 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.12.2020
г. – 15.11.2021 г.
Предвид горното обжалваното решение е допустимо и не подлежи на
обезсилване.
По доводите за неправилност съдът приема следното:
За уважаване на иска по чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът застраховател
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на
валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС,
произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2/ наличието на валидно
2
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача,
причинил процесното ПТП; 3/ настъпване през периода на застрахователното покритие
по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования
при ответната страна водач; 4/ вид и размер на вредите, причинени на застрахованото
от ищеца МПС; 5/ пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и
процесното ПТП; 6/ размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на
задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възражението си,
че с конкретно свое поведение водачът, застрахован от ищеца, е причинил/допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1/ съществуване на главно задължение; 2/
изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на
главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на
дължимото се обезщетение за забава.
Безспорни по делото са следните обстоятелства:
1/ по време на настъпване на процесното ПТП „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД е сключило договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
за водача на товарен автомобил „Мерцедес”, модел „Спринтер”, рег. № *******;
2/ към датата на настъпване на процесното ПТП ЗАД „Алианц България” АД е
било страна по договор за имуществена застраховка „Каско” по отношение на лек
автомобил „Волво”, модел „В70”, рег. № *******;
3/ „ЗАД Алианц България” АД е определило за вредите, причинените на лек
автомобил „Волво“, водел „В70“, рег. № *******, обезщетение в размер на 1006,91
лева.
Спорно между страните по делото е кой водач е причинил настъпването на
процесното ПТП.
По делото е представен двустранен констативен протокол за настъпило на
15.10.2020 г. ПТП на ул. „Бистришко шосе” № 26. Според протокола в ПТП са
участвали товарен автомобил „Мерцедес”, модел „Спринтер”, рег. № *******,
управляван от Т.Ш., и лек автомобил „Волво”, модел „В70”, рег. № *******,
управляван от С.П.. Съгласно протокола за ПТП вреди по товарен автомобил
„Мерцедес”, модел „Спринтер” не са настъпили, докато вредите по лек автомобил
„Волво”, модел „В70”, са били в областта на бронята, лайстната, левия фар и левия
калник.
По делото е представено уведомление от 19.10.2020 г. от С.П. до „ЗАД Алианц
България” АД за настъпило ПТП на 15.10.2020 г. с участието на застрахования лек
автомобил „Волво”, модел „В70”, рег. № *******. В уведомлението е посочено, че
автомобилът се движел по ул. „Бистришко шосе”, която е с предимство, а другият
автомобил, излизайки от частен имот, отнел предимството му и настъпило ПТП.
От „ЗАД Алианц България“ АД е представен опис на щета 0305/20/777/500406,
от който е видно, че застрахователят е констатирал вреди по лек автомобил „Волво“,
модел „В70“, рег. № *******, в областта на предната броня, преден ляв фар, преден
ляв калник, предна лява част на декоративна лайстна в облицовката на бронята.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан водачът Т.Ш.. Същият
3
е заявил, че си спомня, че е участвал в ПТП през м. октомври 2020 г. на „Самоковско
шосе”, пътя за Самоков. Твърди, че е излизал от обект, който се намира вдясно по
посока Самоков. Спомня си, че другият автомобил идвал от София за Самоков.
Твърди, че когато излизал, за да завие към София, другият автомобил се ударил в
задния калник на буса, който свидетелят управлявал. Спомня си, че ударът бил лек.
Твърди, че е излизал от улица, чието име не знае, като не знае дали е имало знаци на
мястото на удара. Спомня си, че другият автомобил се движел доста бързо. Свидетелят
твърди, че е имал видимост в посока София поне 15-20 м. и затова е излязъл. Спомня
си, че с другия водач са изготвили протокол, който е подписал и след това си е
тръгнал. Съдът е предявил на свидетеля приложения по делото двустранен
констативен протокол, като свидетелят е потвърдил, че това е същият протокол, който
е изготвен след ПТП, в което е участвал. Свидетелят посочва, че се е подписал под
участник „А”. Твърди, че МПС, обозначено с буква „Б”, не е точно нанесено, тъй като
ударът по управлявания от свидетеля бус е бил в задната му част. Посочва, че на буса
не са били нанесени вреди.
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява
следният механизъм на процесното ПТП: около 15.30 часа на 15.10.2020 г., в светлата
част на денонощието, в гр. София, по ул. „Бистришко шосе” се движел лек автомобил
„Волво”, рег. № *******. В същото време по ул. „197“ се движел товарен автомобил
„Мерцедес”, рег. № *******. В района на кръстовището на ул. „197“ и ул. „Бистришко
шосе” водачът на товарен автомобил „Мерцедес” предприел маневра ляв завой с цел
включване в движението по ул. „Бистришко шосе”. Поради пресичане на траекториите
на двете МПС настъпил удар между тях. Ударът бил нанесен в предна лява част на лек
автомобил „Волво” и в лявата странична част на товарен автомобил „Мерцедес”.
Вещото лице е посочило, че констатираните вреди по лек автомобил „Волво” от
техническа точка могат да настъпят и са в причинно-следствена връзка от ПТП.
Вещото лице е посочило, че скоростта на движение на товарен автомобил „Мерцедес”
е била в диапазон между 7 и 15 км/час, докато в момента на удара лек автомобил
„Волво” се е движел със скорост около 30 км/час, предвид че не е увреден предният
капак на автомобила и не са се задействали системите за защита /еърбег/.
Експертът е определил, че по средни пазарни цени стойността на причинените
вреди по лек автомобил „Волво” към датата на ПТП възлизат на 1314,50 лева.
В съдебното заседание вещото лице е посочило, че лек автомобил „Волво” не се
е движел със скорост от 50 км/ч, защото при удар с тази скорост биха се отворили
еърбеците. Експертът счита, че видимостта всъщност е била по-голяма от 15 м., а
водачът на лек автомобил „Волво” е възприел другото МПС и е задействал спирачната
система, поради което скоростта е била значително по-ниска към момента на удара.
По делото е представено писмо от АПИ, в което е посочено, че на кръстовището
на ул. „Бистришко шосе” и ул. „197“ хоризонталната маркировка е износена поради
интензивен трафик на тежки пътностроителни машини. Посочено е също така, че ул.
„Бистришко шосе” съвпада с третокласен път III-181 ок.п. София – Бистрица –
Железница – Ковачевци – Поповяне, който е част от републиканската пътна мрежа. В
писмото е уточнено също, че към 15.10.2020 г. на процесното кръстовище не е имало
поставени пътни знаци, а огледало, което да осигурява поглед към път III-181 за
идващите от черен път с наименование ул. „197“.
При така събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 15.10.2020 г., около 15.30 часа, товарен автомобил „Мерцедес”, модел
„Спринтер“, рег. № *******, управляван от Т.Ш., се движел по ул. „197“,
представляваща черен път. В това време лек автомобил „Волво”, модел „В70“, рег. №
4
*******, управляван от С.П., се движел по ул. „Бистришко шосе”, съвпадаща с
третокласен път III-181. На кръстовището на ул. „197“ и ул. „Бистришко шосе”, където
нямало поставени пътни знаци към 15.10.2020 г., водачът на товарен автомобил
„Мерцедес” предприел маневра ляв завой, за да се включи в движението по ул.
„Бистришко шосе”, при което настъпил удар между двете МПС. Лек автомобил
„Волво” се движел със скорост около 30 км/ч към момента на удара, след като водачът
му задействал спирачната система. В причинно-следствена връзка с удара по лек
автомобил „Волво” настъпили вреди в предната част в областта на бронята, лайстната,
левия фар и левия калник, докато по товарен автомобил „Мерцедес” не настъпили
никакви вреди, въпреки че бил ударен в задната част.
Въззивният съд намира, че гореизложеният механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава както от свидетелските показания на водача Т.Ш., участвал в ПТП, така и
от приобщените по делото САТЕ, неоспорена от страните и писмени доказателства.
Следва да се посочи, че макар свид. Ш. да говори за това, че ПТП е било на ул.
„Самоковско шосе“, то очевидно е, че се касае за ул. „Бистришко шосе“, както е
вписано в двустранния протокол за ПТП, който свидетелят признава, че саморъчно е
подписал. Тоест в случая разминаването в наименованието на улицата, на която е
настъпило ПТП, се дължи на изминалия времеви период между датата на разпита
(01.11.2022 г.) и датата на ПТП (15.10.2020 г.).
При така установеното от фактическа страна СГС приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна. Това правило е неприложимо в настоящия
случай, доколкото пътищата в процесното кръстовище не са равнозначни. От
материалите по делото се установява, че ул. „Бистришко шосе” е част от
републиканската пътна мрежа съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП, като съвпада с третокласен път
III-181. От друга страна, ул. „197“ по данни от АПИ представлява черен път. В хода на
производството не са ангажирани доказателства, които да опровергават информацията,
предоставена от АПИ.
Предвид горното в случая е приложима нормата на чл. 49 ЗДвП, според която
всеки водач, който излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне
движещите се превозни средства и пешеходци по пътя с настилка. В случая е
несъмнено установено от материалите по делото, че водачът на товарен автомобил
„Мерцедес” – Т.Ш., извършвайки маневра завой наляво, е нарушил разпоредбата на чл.
49 ЗДвП, като не е спрял и не е пропуснал лек автомобил „Волво”, движещ се по път с
настилка – ул. „Бистришко шосе”, съвпадаща с третокласен път III-181, който път с
настилка има предимство в случая. Следователно поведението на водача, застрахован
от въззивника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, е противоправно и се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия удар и вредите от него по лек
автомобил „Волво“, застрахован от „ЗАД Алианц България” АД. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, изключващи вината на водача на товарен
автомобил „Мерцедес“.
По-нататък трябва да се посочи с оглед релевираното възражение за
съпричиняване, че в т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленум на ВС е
прието, че „Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и на вина“. Сходно е и Решение № 50142/28.12.2023 г. по
т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС, според което „съпричиняване, по смисъла на чл.
5
51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието
на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили,
респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на
пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен,
ако е само предполагаем /вероятен/“.
Тоест при преценка за наличие на съпричиняване следва да се анализира
обективното поведение на пострадалото лице – действията и/или бездействията, с
които същото е създало предпоставки за или е улеснило настъпването на вредоносния
резултат, независимо от вината.
По делото не се установява противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Волво”, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Не е
доказано в хода на производството водачът на лек автомобил „Волво” да е извършил
нарушение на ЗДвП. Не може да се очаква от водач на автомобил да спира и да
пропуска автомобили, движещи се по пътища без предимство. Въпреки това от
приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че водачът на лек автомобил
„Волво” е предприел действия по извършване на аварийно спиране. По делото няма
никакви събрани доказателства, от които да се установява, че водачът на лек
автомобил „Волво” е могъл от по-ранен момент да възприеме опасността, която
представлява товарен автомобил „Мерцедес”, но независимо от това и в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да не е предприел своевременни действия по намаляване на
скоростта си, за да избегне удара с другото превозно средство.
Предвид горното може да се заключи, че именно поведението на водача на
товарен автомобил „Мерцедес“ е единствена причина за настъпването на процесното
ПТП, поради което възражението на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за
съпричиняване е неоснователно.
Размерът на определеното от „ЗАД Алианц България“ АД застрахователно
обезщетение за увредения лек автомобил „Волво“, модел „В70“, е по-малко от
средната пазарна стойност на вредите, определена от вещото лице по делото.
С оглед горното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
реализиране на основание чл. 411 КЗ на регресната отговорност на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД за претендираната сума от 1006,91 лева, до какъвто краен извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
Основателността на главния иск за регресното вземане обосновава
основателността и на акцесорното вземане за обезщетение за забава. На основание чл.
497 КЗ застрахователят изпада в забава, ако не се произнесе и не изплати обезщетение
в нормативно установения срок за това. Разпоредбата е императивна и съдът следи
служебно за прилагането й.
В случая не се установява от материалите по делото кога е отправена покана до
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за изплащане на регресната претенция. Видно е
обаче, че на 18.12.2020 г. е постановен отказ от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
да изплати обезщетение по регресната претенция. Поради това може да се приеме, че
едва от 18.12.2020 г. застрахователят по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите е изпаднал в забава и дължи лихви. За периода 18.12.2020 г. –
14.11.2021 г. обезщетението за забава върху сумата от 1006,91 лева възлиза на 92,87
лева. В този смисъл първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
6
неправилно в частта, в която е присъдена лихва за забава за горницата над 92,87 лева
до пълния претендиран размер от 105,01 лева, както и за периода 01.12.2020 г. –
17.12.2020 г.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските, с която „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД разноски за
първоинстанционното производство за горницата над 606,98 лева до присъдените
613,69 лева.
За първоинстанционното производство „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
има право да получи разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Дружеството е претендирало съгласно списък по чл. 80 ГПК сумата от 150 лева за
разноски за изготвяне на САТЕ, сумата от 30 лева за депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК на 100 лева с оглед правната и фактическата сложност на спора и
положените от процесуалния представител усилия. Тоест с оглед на отхвърлената част
от исковете следва да се присъдят на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски в
размер на 3,05 лева за производството пред СРС.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е претендирал сумата от 25
лева за заплатена държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на въззивното дело,
положените от процесуалния представител усилия и проведеното едно заседание, в
което не са събирани доказателства, следва да се определи на 50 лева. Тоест в
съответствие с отхвърлената част от претенциите на въззивника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД следва да се присъдят разноски за въззивното производство в
размер на 0,82 лева.
Въззиваемият „ЗАД Алианц България” АД е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение. Представил е доказателства за изплатен по банков път
адвокатски хонорар в размер на 480 лева с вкл. ДДС съгласно приложена към отговора
на въззивната жалба Фактура № 6476/30.11.2023 г. Последната е издадена за
осъществяване на процесуално представителство по въззивна жалба срещу решението
по гр.д. № 65019/2021 г. на СРС, 47 състав.
Въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е направил възражение за
прекомерност при условие, че претендираният адвокатски хонорар надвишава
минималните размери по НМРАВ. Видно е, че възнаграждението от 480 лева с вкл.
ДДС за осъществяване на защита във връзка с два кумулативно съединени иска не
надвишава размерите на възнагражденията по НМРАВ. Предвид това и с оглед на
уважената част от исковете на въззиваемия „ЗАД Алианц България“ АД следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 474,75 лева за
въззивното производство.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15576/27.09.2023 г. по гр.д. № 65019/2021 г. на СРС, 47
7
състав, В ЧАСТТА, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати
на „ЗАД Алианц България“ АД лихва за забава за горницата над сумата от 92,87 лева
до пълния претендиран размер от 105,01 лева и за периода 01.12.2020 г. – 17.12.2020 г.,
както и В ЧАСТТА, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да
заплати на „ЗАД Алианц България“ АД разноски за първоинстанционното
производство за горницата над 606,98 лева до присъдените 613,69 лева, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16,
срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №
1, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД лихва за забава за горницата
над сумата от 92,87 лева до пълния претендиран размер от 105,01 лева и за периода
01.12.2020 г. – 17.12.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15576/27.09.2023 г. по гр.д. № 65019/2021 г. на
СРС, 47 състав, В ЧАСТТА, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено
да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД сумата от 1006,91 лева, представляващи
регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско” на МПС, полица
№ 0305/211/0000026, за вреди, причинени на лек автомобил „Волво В70”, рег. №
*******, в резултат на настъпило на 15.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и да
плати сумата от 92,87 лева, представляващи лихва за забава върху претендираната
главница, начислена за периода 18.12.2020 г. – 14.11.2021 г. на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, да заплати на
основание чл. 78 ГПК на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1, сумата от 3,05 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 0,82 лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗАД Алианц
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, сумата от 474,75 лева, представляващи разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8