ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20225200100129 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба вх.№3906/22.02.2022г. на Л. А.Б. с адрес: гр. П., ул.
„С. Б.“ № , ет. , ап. , чрез адв. В.К. със съдебен адрес: гр. П., ул. „. К. № , срещу „Банка ДСК“ ЕАД
гр.София и предявявени три субективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.439
от ГПК от които първият за сумата 1785,75лв. съдебни разноски , сумата 34 248,27лв. от общо
присъдена главница ,както и сумата 4 351,73лв. от законната лихва върху главницата присъдени
по търг.дело №171/2013г. на Окръжен съд гр.Пазарджик . С две допълнителни молби са
индивидуализирали недължимите вземания ,като е формулиран петитум-Да се приеме за
установено,че по изпълнително дело №20178840400011 по описа на ЧСИ М. А. рег.№884 ОС –
Пазарджик довелителя Л. А.Б. не дължи на взискателя „Банка ДСК“ЕАД суматна в р-р на 36
034,02лв. представляваща част от главницата присъдена с решение по търг.дело№171/2013г. на
ОС Пазарджик и изпълнителен лист №104/30.12.2016г. ,както и сумата 4 349лв. представляваща
част от начислената по същото изпълнително дело законна лихва.
С исковата молба ищеца е направил искане за приемане на писмени доказателства описани в
раздел доказателства от и.м. и ;
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ЕАД ,чрез юрк.Д.Д. изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Претендира направени по
делото разноски в р-р на 300лв. Не сочи доказателства.
По допустимостта на претенциите: Предявените три субективно кумулативно съединени
иска от които първият за сумата 1785,75лв. съдебни разноски , сумата 34 248,27лв. от общо
присъдена главница ,както и сумата 4 351,73лв. от законната лихва върху главницата присъдени
по търг.дело №171/2013г. на Окръжен съд гр.Пазарджик
условията на бряване на процесния технически проект и издадено разрешение за строеж-
15.08.2018г. ,както и разноските по съдебното производство са процесуално допустими.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 7 от ГПК.
По доказателствата:
1
Основателно е искането на ищеца за приемане на представените от него с исковата молба
писмени доказателства .
Следва да се даде възможност на страните да упражнят процесуалните си права .
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис
от настоящото определение, а на ищеца и отговора на ИМ от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Л. А.Б. с адрес: гр.П., ул. „С. Б.“ № , ет. ,
ап. , чрез адв. В.К. със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 2, срещу „Банка ДСК“ ЕАД гр.София
три субективно кумулативно съединени иска от които първият за сумата 1785,75лв. съдебни
разноски , сумата 34 248,27лв. от общо присъдена главница ,както и сумата 4 351,73лв. от
законната лихва върху главницата присъдени по търг.дело №171/2013г. на Окръжен съд
гр.Пазарджик.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявените от Л. А.Б. с адрес: гр. П., ул. „С.Б.“ № , ет. , ап. , чрез адв. В.К. със съдебен
адрес: гр. П., ул. „. К.“ № 2, срещу „Банка ДСК“ ЕАД гр.София три субективно кумулативно
съединени иска са с правно основание чл.439 от ГПК.
Предявените искове се основават на изложените в исковата молба фактически твърдения:
Ищецът ,чрез пълномощника си адв.В.К. твърди,че доверителят му Л. А. Б. дължи на Банка
ДСК ЕАД сумата 84 789.42лв. главница по договор за кредит за довършителни работи от
18.07.2005г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 10.06.2015г. до окончателното
изплащане, както и сумата 18 357.34 лв. договорна лихва за периода 22.10.2011г. до 24.10.201 Зг.,
457.48 лв. заемни такси и сумата 1 785,75 лв. разноски за които е издаден изпълнителен лист
№104/30.12.2016г. по търг. дело № 171/201 Зг. на Окръжен съд- гр. Пазарджик.
На основание посоченият изпълнителен лист Банка ДСК ЕАД е иницирала изп. дело
№20178840400011 по описа на ЧСИ М. А. per. № 884 ОС-гр. Пазарджик със страни взискател-
Банка ДСК ЕАД , длъжник - Л. А. Б. и трето лице(ипотекарен длъжник) Ц. Л. Б.а.
След влизане в сила на решението и образуването на изпълнителното дело, в полза на
доверителя (длъжник) са възникнали насрещни ликвидни и изискуеми вземания срещу Банка ДСК
ЕАД, както следва:
Сумата 1200.00 лв. съдебни разноски за която е издаден изпълнителен лист №
179/30.11.2018г. по гьрг.дело №55/2016г. на ОС-Пазарджик, сумата 14 960.00 лв. за която е издаден
изпълнителен лист № 34/29.05.2019г. по търг. дело № 277/2018г. на ОС- Пазарджик, Сумите
1771.83лв., 3 294.17лв. и 4 358.02лв. за които е издаден изпълнителен лист №260107/28.10.2021г.
по търг. дело № 214/2019г. на ОС- Пазарджик и Сумите 6 000.00 лв. и 4450.00 лв. за които се
издава изпълнителен лист по гр. дело №612/2020г. на ОС- гр.Пазарджик или общо 36 034.02 лв.
ликвидни и изискуеми задължения за разноски.
С уведомление входирано в Банка ДСК ЕАД с № 01-10-02297/02.02.2022г. доверителя е
2
извършил компенсаторно изявление за прихващане на вземанията му от вземанията на банката
предмет на изпълнителното дело. Тъй като вземането на ответника по изпълнителното дело
включва главница, договорна лихва, разноски и законна лихва върху главницата, а вземанията на
доверителя само за разноски и предвид правилото на чл.104 ал.2 ЗЗД за обратно действие на
прихващането, последиците от изявлението за прихващане следва да са настъпили както следва:
Със сумата 1200.00 лв. по гьрг.дело №55/2016г. на ОС-Пазарджик към датата 30.11.2018г. е
погасена част от сумата 1 785.75 лв. съдебни разноски по изпълнителния лист на ответника като е
останала дължима разликата от 585.75 лв. Със следващата сума от 14 960.00 лв. (по аналогия от
чл.76 ал.1 ЗЗД) към дата 29.05.2019г. е погасен остатъка от 585.75 лв. от разноските, както и 14
374.25 лв. от главницата по изпълнителния лист на ответника като е останала дължима главница в
размер на 70415.17 лв. Със следващата сума ( 1771.83 + 3 294.17 + 4 358.02 ) общо 9 424.02 лв. към
28.10.2021г. е намалена главницата със 9 424.02. лв. и е останала дължима главница 60 991.15 лв.
тази главница съответно се счита за намалена към 04.02.2022 г. със сумата от 10 450 лв. ( 6000 + 4
450 ) или по изпълнителното дело е останала дължима главница в размер на 50 541.15лв.
Доверителя не дължи и пълния размер на законната лихва върху главницата по изпълнителния
лист от 84 789.42 лв., защото обратното действие на прихващането важи и за последиците от
неизпълнението. От съответните дати от които има действие прихващането (като при плащане)
лихвоносния ефект на главницата се прекратява , т.е. прихванатите части от главницата са
погасени и законна лихва върху тях не тече.
В настоящия момент въпреки извършеното прихващане банката търси осребряване, респ.
съдебният изпълнител събира сумите по издадения изпълнителен лист, като видно от запорното
съобщение към 10.01.2022г. ЧСИ търси от доверителя главница 84 789.42 лв., законна лихва в
размер на 55 856.70 лв. и др., като е обявена публична продан на недвижим имот от 10.02. до
10.03.2022г. В действителност следствие извършеното на прихващане, доверителя не дължи на
взискателя сумата 1 785.75 лв. съдебни разноски, част от главницата в размер на 34 248.56 лв.,
както и сумата 4 351.73 лв. от законната лихва по т.д. № 171/ 201 Зг. на ОС- гр. Пазарджик.
Гореизложеното поражда правния интерес на доверителя да предяви настоящия иск за
оспорване на вземането на взискателя по изпълнението. Правният интерес от отрицателния
установителен иск се обуславя от една страна от висящностга на изпълнителното дело (след
приключването му ще е недопустим). От друга страна, съдебният изпълнител не е оиравомощен да
зачита извършеното прихващане, а единствено съда като правораздавателният орган е
компетентен да се произнесе по (не)съществуването на вземанията на взискателя на основание
факти настъпили съгл. чл. 439 ал.2 ГПК след възникване на изпълнителното основание и издаване
на изпълнителният лист на взискателя по изпълнението и в т.н. е формирана трайна практика на
ВС (ВКС).
С две допълнителни молби ищецът е отстратил нередовностите по предявената искова молба
,като по индивидуализация на недължимите вземания:За да не повтаря написаното в ИМ и
уточнителната молба в които сме описали вземанията на ответника, както и насрещните вземания
на доверителя конкретизираме как са формирани сумите посочени в ИМ.Очевидно
компенсационното изявление на доверителя с уведомителното писмо вх. № 01-10-
02297/02.02.2022г. следва да е произвело материалноправно действие, защото предвидените в чл. ?
? ? ЗЗД предпоставки - изискуемост и ликвидност на активното вземане са налице. Доколкото
вземанията на доверителя са по- малки по размер, след прихващането те са се погасили изцяло.
Счита,че по сложно стои въпроса до какъв размер са се погасили вземанията на ответника, защото
те включват разноски, заемни такси, изтекла (мораторна) лихва, главница и законна лихва върху
главницата до окончателното и изплащане, докато активното (на прихващащия) вземане е само за
съдебни разноски. При положение, че прихващащият не е посочил изрично от кои насрещни
задължения прихваща, то крайния резултат от прихващането се определя от правилата на закона.
Би следвало от една страна да се приложи правилото на чл. 104 ал.2 ЗЗД за обратно действие на
прихващането, а от друга страна и правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.З ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД
във връзка с разяснението им дадено в Тълкувателно решение №3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК
на ВКС. Последните следва да се прилагат по аналогия, защото подобно на плащането и
прихващането е способ за погасяване на задължения. Даденото там разрешение е, че когато сумата
3
е недостатъчна да погаси различни по вид вземания, то погасява се изцяло най-обременителното
задължение (чл.76,ал.133Д), а след него следващото по обременителност задължение в реда по
чл.76, ал.2 ЗЗД.С оглед на горното, указанията на съда за конкретизиране на сумите ни подсещат,
че изчисленията направени на стр.втора, абзац трети от исковата молба не са съвсем точни. Цялото
вземане на доверителя за разноски по всички изпълнителни листове общо в размер на 36 034.02лв.
следва да се отнесе за погасяване на дължимата се главница по изпълнителното дело. Това е така,
защото задължението за главница е лихвоносно и е най-обременително по смисъла на чл.76 ал.1
ЗЗД. След прихващането от обшо дължимата се главница в размер на 84 789.42лв. е погасена
сумата 36 034.02 лв..като е останала да се дължи главница в размер на разликата от 48 755.43лева.
Според фикцията установена в чл.104, ал.2 ЗЗД, прихващането на главницата макар да е направено
на 02.02.2022г., се счита за направено в деня в който е могло да се извърши. При това положение,
погасяването на главницата по изпълнителното дело се счита за извършено на датите на които
съответното съдебно решение за присъдени разноски в полза на доверителя е влязло в сила. За
улесняване на доказването използваме датите на които на доверителя е издаден съответния
изпълнителен лист и спрямо тези дати погасяването на главницата се счита за извършено на части,
както следва: на 30.11.2018г. със сума 1200.00лв., на 29.05.2019г. със сума 14 960.00лв, на
28.10.2021г. със сума 9 424.02лв. и на 04.02.2022г. със сумата от 10 450лв.Твърди, че направеното
прихващане е погасило и част от начислената по изпълнителното дело законна лихва върху
главницата. По изпълнителния лист на ответника законната лихва се дължи върху сумата 84
789.42лв., считано от 10.06.2015г. до окончателното изплащане. Видно от запорното съобщение
начислената законна лихва е 55 856.70лв. Задължението за законна лихва обаче е функция от
неизпълнение на главното задължение. Според нас обратното действие на прихващането
преурежда последиците от неизпълнението. Както посочихме по -горе, след прихващането
погасяването на главницата се счита за извършено на части, т.е. след 30.11.2018г. върху сумата
1200.00лв. законна лихва не тече, съответно след 29.05.2019г. върху сумата 14 960.00лв., след
28.10.2021г. върху сумата 9 424.02лв. и след 04.02.2022г. не тече върху сумата от 10 450.00лв. Към
датата на исковата молба - 21.02.2022г. от общо начислената в размер на 55 856.70лв. законна
лихва по изпълнителното дело е погасена и не се дължи една част в размер на 4 349.00 лв.. а е
дължима разликата от 51 507.70лв.2. Предвид гореизложеното, поддържа следния петитум на
иска: Да се приеме за установено, че по изпълнително дело № 20178840400011 по описа на ЧСИ
М. А. per. № 884 ОС-Пазарджик доверителя Л. А. Б. не дължи на взискателя Банка ДСК ЕАД:
Сумата 36 034.02лв. представляваща част от главницата присъдена с решение по търг. дело №
171/2013 г. на Окръжен съд- гр. Пазарджик и изпълнителен лист № 104/30.12.2016г., както и
сумата 4 349.00лв. представляваща част от начислената по същото изпълнително дело законна
лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ЕАД ,чрез юрк.Д.Д. изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.Заявява в случай, че
исковото производство е допустимо, да се отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана по отношение недължимостта на ищеца към „Банка ДСК“ АД за следните суми:1200
лева - съдебни разноски по издаден изпълнителен лист № 179/30.11.2018г. по търг. д. № 55/2016г.
на ОС - Пазарджик;14960 лева - по издаден изпълнителен лист № 260107/28.10.2021г. по зърг. д. №
277/2018г. на ОС - Пазарджик;Счита,че същите били доброволно заплатени от „Банка ДСК“ АД и
съответно не били налице условията за извършване на прихващане по отношение тези суми в общ
размер на 16 190 лева. Моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана по
отношение недължимостта на ищеца към „Банка ДСК“ АД за сумата от 4 349 лева като част от
начислената законна лихва.Претендира направени по делото разноски в р-р на 300лв Не сочи
доказателства и не прави доказателствени искания.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения
за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 439 от ГПК върху ответника лежи
доказателствената тежест да установи дължимост на посчените в исковата молба суми от страна на
4
ищеца
Ищецът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба такива.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да осъществят процесуалните си права във връзка с
доказване на твърденията си.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 10.10.2022 г. от 10.40 ч.,
за която дата и час се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5