РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№260489/21.01.2021 г., подадена от В. Ц. Д., чрез адв. М. П., срещу Решение
№260121/14.12.2020 г. по гр.д.№884/2019 г. на СОС, ГО, 7-ми състав, с което
жалбоподателката е осъдена да заплати на Й. Г. К., на основание чл.59, ал.1 във вр.
чл.73 от ЗЗД сумата от 14 107,57 евро, представлвяваща заплатена от ищеца Й. Г. К.
продажна цена за придобитите от жалбоподателката ½ /една втора/ идеални части от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 05815.304.762.5.58 по КККР на гр. Ботевград, с адрес на
имота: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.*, ап.**, който обект се намира в Сграда №5,
разположена в ПИ с идентификатор № 05815.304.762, с предназначение: жилище,
апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 64,40 кв.м.,
заедно с прилежащото му мазе №4, с площ от 5,7 кв.м., както и с 3,24% от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при подробно посочени
съседи, ведно със законната лихва върху главницата от 14 107,57 евро, за периода от
датата на предявяване на иска – 04.12.2019 г., до окончателното изплащане, като е
отхвърлено направеното от жалбоподателката възражение за прихващане за разликата
над сумата от 2816,10 лева до пълния предявен размер от 6910 лв., и е осъдена
жалбоподателката да заплати на ищеца разноски по делото. Релевирани са оплаквания
за неправилност, и материална незаконосъобразност на решението, и постановяването
му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил
и съобразил всички приети писмени доказателства. С отговора на исковата молба е
направено възражение за прихващане освен за направите от жалбоподателката в имота
1
подобрения, и за направените от ответницата разходи във връзка с ползването на имота
/плащания за електроенергия, газ, телефони на ищеца, в т.ч. закупен от ответницата
телефон, ползван от ищеца, вода и интернет/, заплатени за периода 2018 – 02.2020 г.,
възлизащи общо на стойност 2 966,63 лева, от която сума ½ част в размер на 1483,315
лева, е била включена в предмета на релевираното възражение за прихващане, но съдът
по никакъв начин не е обсъдил събраните във връзка с тази претенция
разходооправдателни документи. Не е обсъдено направеното от ищеца изявление, че
признава обстоятелството, че всички разходи по прехвърлянето на имота, в т.ч.
нотариални такси 707,42 лева, и дължими местни данъци в размер на 1237 лева,
заплатени по сметка на съответната община, както и 62 лева такса за вписване на
нотариалния акт, са били изплатени от ответницата Д. изцяло с нейни средства, и
дължимата сума не е намалена с тези разноски. Не е съобразено направеното
възражение, че реално заплатената стойност на имота е била в размер на 25 505 евро, с
левова равностойност 49 883,44 лева, като събраните доказателства във връзка с това
обстоятелство не са обсъдени. Въпреки че са обсъдени показанията на свидетелите С. и
М., не е взето предвид установеното с тях обстоятелство за предоставен заем от св. М.
на ищеца в размер на 500 евро за закупуването на газово котле от Гърция, който е бил
върнат от ответницата Д. с нейни лични средства. Неправилно първостепенния съд е
приложил разпоредбата на чл.162 от ГПК, на основание на която е намалил сумата,
заплатена от Д. за кухненско обзавеждане, от 3600 лв. на 3000 лв. В решението се
съдържат противоречиви изводи, което води до неговата необоснованост. От една
страна е прието от съда, че предявения иск е доказан за сумата от 15 544,35 евро, както
и е приел за доказани извършени подобрения от ответницата, за които ищецът дължи
на ответницата сумата от 2816,10 лева, равняващи се на 1439,85 евро. При извършване
на прихващане на сумата за извършените подобрения, би следвало да се получи сума
от 14 104,50 евро. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответницата, като
същевременно не е допуснал направените своевременно от нея доказателствени
искания – за задължаване на ищеца по реда на чл.176 от ГПК да се яви лично и да
отговори на конкретно поставените от ответницата въпроси, както и за изискване на
извлечение от банковите сметки на ищеца, което би установило, че теглените от
ответницата суми от нейна лична банкова сметка са постъпили в личната сметка на
ищеца, като по този начин е генерирана сумата от 25 505 евро, заплатена като
действителна продажна цена за имота. Съдът не е допуснал поставената задача към
експертизата, формулирана в т.3 от направеното доказателствено искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, с което делото е останало неизяснено от фактическа
страна във връзка с подлежащите на приспадане от основния дълг суми. Не са
изложени мотиви по възражението на ответницата за изпълнение на нравствен дълг на
ищеца към ответницата, въпреки че в свидетелските показания на св. С. се съдържат
достатъчно данни за уговорката между страните за прехвърляне от ответницата на
ищеца на л.а. „Лан Ровер“ с ДК №********. Настоява се за отмяна на обжалваното
решение, и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да
бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност се настоява за извършване на прихващане на сумата, за която иска се
приеме за основателен, с всички извършени и доказани разноски, заплатени от
ответницата, за подобрения на имота, за консумативните разноски във връзка с
неговото ползване /ток, вода, интернет, газ, и др./, с направените разноски, свързани с
покупката на жилището, както и с платените наеми в общ размер от 1080 лв. Заявени са
доказателствени искания, които са оставени без уважение, поради липса на
предпоставките на чл.266 от ГПК за допускането им.
2
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител с пълномощно на л.18 от въззивното дело. В срок са отстранени
нередовностите на въззивната жалба. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№262174/16.03.2021 г., подаден от Й. Г. К.,
чрез адв. СТ. Ц., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. От изложените оплаквания не става ясно какви са пороците на обжалваното
решение. Поддържа се, че същото е правилно и законосъобразно. Въз основа на
изявленията на двете страни, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че част от продажната цена, съставляваща разликата между
25 505 евро до пълния размер на продажната цена от 31 600 евро, е заплатена от
банковата сметка на ищеца към продавача на жилището, с изключение на сумата от
500 лева, представляваща лични средства на ищеца. Ето защо, релевираните
оплаквания в жалбата по този въпрос, следва да се оставят без обсъждане. Неотносими
към предмета на спора са обстоятелствата за дадени от ответницата на ищеца средства
в заем, и връщането им. Тези твърдения се оспорват от ищеца, но същите се отнасят до
други правоотношения между страните, и не следва да се обсъждат. Неотносими са и
изложените обстоятелства за нравствен дълг на ищеца, и за уговорка за прехвърляне на
лек автомобил.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че цялата продажна цена в размер на 31 600
евро е заплатена изцяло и само с негови средства, като ответницата неоснователно се е
обогатила с ½ от така заплатената продажна цена, като е придобила ½ част от
собствеността върху недвижимия имот, без да заплати дължимата от нея ½ част от
продажната цена. Иска осъждане на ответницата да му заплати сумата от 15 800 евро, с
левова равностойност 30 901,64 лв., с която неоснователно се е обогатила за негова
сметка, на осн. чл.59 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е релевирала следните възражения:
1. Като е заплатил стойността на жилището, ищецът е изпълнил свой нравствен
дълг към ответницата, с която живеели като семейство;
2. Част от сумата 25 505 евро, представляваща остатък от продажната цена, платен в
деня на сключване на окончателния договор от банковата сметка на ищеца, е
формирана от лични средства на ответницата, както следва:
На 27.02.2017 г. ответницата изтеглила от своята банкова сметка сумата от
2500 евро и сумата от 500 евро, които суми предала в брой на ищеца за
закупуване на жилището;
3
На 21.03.2017 г. закупила валута – 2005 евро на стойност 3929,80 лв., която
сума е предадена в брой на ищеца за допълване на наличността по
банковата му сметка с необходимата сума за доплащане на продажната цена
за имота;
Заплащала е част от дължимият месечен наем в размер на 500 лв. по сметка
на продавача – на 13.03.2017 г. и на 08.06.2017 г. - за два месеца, на обща
стойност 1000 лева, и един наем на гараж в размер на сумата от 80 лв.;
3. Прави евентуално възражение за прихващане /в случай, че искът бъде преценен
като основателен/, със свои насрещни вземания срещу ищеца, произтичащи от
неоснователно обогатяване на ищеца за нейна сметка:
Със сумата 2006,42 лв., заплатена на 21.03.2017 г. за данъци и такси за
сключване на договора за покупко-продажба, в това число: 1237 лв. за
местен данък в полза на Община Ботевград за придобиване на недвижимия
имот, 707,42 лв. за нотариални такси и 62 лв. за такса за вписване;
Със сумата 6910,20 лв. – направени разноски за подобрения на имота:
За Доставка и монтаж на кухненско обзавеждане на 18.05.2017 г. –
сумата 3 600 лв.
За доставка и поставяне на ламинат на 12.04.2017 г. – сумата 1545 лв.
за доставка на моноблок, смесител душ, смесител мивка, кранчета на
28.03.2017 г. - сумата 281 лв.
за доставка и монтаж на инсталация за газифициране на жилището на
12.04.2017 г. – сумата 405,20 лв.;
за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 11.04.2017 г.
– сумата 401 лв.
за мебели – сумата 127 лв.
за изработка и монтаж на хоризонтални щори и комарници – сумата от
551 лв.
Със сумата 15 000 лв., представляваща пазарната стойност на автомобил
„Ланд Роувър Фрилендър“ с ДК №********, който ответницата
прехвърлила на ищеца срещу символична продажна цена от 700 лв., която
фактически не ѝ била платена.
Със сумата 439 лв., представляваща стойността на закупен от ответницата
телефонен апарат Самсунг J7 353645098489854, който се ползва само от
ищеца.
Извън срока по чл.131 от ГПК, в дадения от съда срок за уточняване на
релевираните с отговора на исковата молба възражения за прихващане, ответницата е
релевирала и допълнителни възражения за прихващане:
1.
Със сумата от 2966,63 лв., представляваща заплатени текущи разходи по
жилището за ток, вода, газ, интернет, за периода 2018 г. - 2020 г.
Така релевираното възражение за прихващане е несвоевременно, и на основание
чл.133 от ГПК приемането му за разглеждане в производството е преклудирано. Ето
защо, като не го е разгледал и не се е произнесъл по него, първостепенният съд не е
допуснал процесуално нарушение. Поради настъпилата процесуална преклузия,
същото не следва да бъде разглеждано и от въззивната инстанция. Ето защо, събраните
по делото доказателства във връзка с това възражение, не следва да се обсъждат.
4
С въззивната жалба ответницата за пръв път прави възражение за прихващане за
сумата 1080 лв., заплатена от нея на 08.06.2017 г. за наем на апартамент за два месеца,
на обща стойност 1000 лева, и един наем на гараж в размер на сумата от 80 лв., които
суми са заплатени по сключен от ищеца Договор за наем от 25.03.2016 г. и Анекс към
него. Релевираното в срока по чл.131 от ГПК възражение във връзка с посочените суми
не е за прихващането им с дължимата от ответницата на ищеца сума, а за заплащане с
тези суми на част от продажната цена на апартамента.
Във връзка с релевираните от ответницата възражения, ищецът е направил
реплика при условията на евентуалност:
- в случай, че съдът приеме за установено, че ответницата е закупила вещи и
направила подобрения с лични средства, то същите не са трайно прикрепени, и ищецът
не възразява същите да бъдат предоставени на ответника във фактическо владение.
- заплатените от ответницата консумативни разходи, свързани с ползването на
имота, в претендирания размер от 2966,63 лв., са били заплащани от ответницата със
средства на ищеца, които той е предоставял – предвид приетото от съда, че
възражението за прихващане на сумата от 2966 лв. е направено извън срока по чл.131
от ГПК, и не следва да се обсъжда, то и релевираната от ищеца реплика срещу това
възражение не следва да се обсъжда;
- при условията на евентуалност – ако се приемат за доказани направените от
ответницата разноски, се релевира реплика за погасяване на претенциите по давност.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, между страните не е
спорно, че:
- ищецът и ответницата от есента на 2014 г. до предявяване на иска на 04.12.2019
г. са живеели във фактическо съпружеско съжителство;
- на 25.03.2016 г. ищецът, като купувач, сключил с продавача „КРЕЕР С“ЕООД,
с ЕИК *********, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 05815.304.762.5.58 по
КККР на гр. Ботевград, с адрес на имота: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.*, ап.**, който
обект се намира в Сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор № 05815.304.762, с
предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в
документа площ: 64,40 кв.м., заедно с прилежащото му мазе №4, с площ от 5,7 кв.м.,
както и с 3,24% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Уговорен бил срок за сключване на окончателен договор 1 година от подписване на
предварителния договор, и продажна цена 31 300 евро. В предварителният договор
страните постигнали съгласие, че купувачът ще сключи и договор за наем на друг имот
на същия продавач, находящ се в същата сграда, с изрична уговорка, че заплатеният
наем ще се приспадне от продажната цена при изповядване на окончателния договор
/съгласно т.3.7.5. от договора за наем на другия обект/.
- на 23.03.20017 г. в изпълнение на предварителния договор, се сключил
окончателен договор за покупко-продажба на същия недвижимия имот, обективиран в
нотариален акт №57, том I, рег.№558, дело №47 от 23.03.2017 г. на Нотариус рег.№***
на НК, по който като купувачи фигурирали ищеца и ответницата при равни права, а
окончателната продажна цена била уговорена в размер на 31 600 евро.
5
- не се спори, че остатъкът от продажната цена в размер на сумата от 25 505 евро
/след приспадане на платения задатък по предварителния договор, както и на
заплатените суми за наем на другия апартамент, които съгласно чл.3.7.5 от договора за
наем се приспадат от цената/, е заплатена по банков път от лична банкова сметка на
ищеца.
- обявено е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че разликата над 25 505 евро до 31 600 евро, представляваща част от
продажната цена, е била заплатена от банковата сметка на ищеца към продавача, по
силата на сключения предварителен договор, с изключение на сумата от 500 лв.,
платена от ответницата на продавача на 10.03.2017 г. с нейни лични средства, като в
платежните документи е посочено основание за плащането „наем“. Също така, не се
спори, че ответницата е заплатила изцяло разноските за придобиването на имота –
нотариална такса, такса за вписване към АВп, и местен данък за придобиването на
имота по сметка на Община Ботевград, общо в размер на сумата от 2006,42 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П. С.,
от които се установява, че ищецът и ответницата, които живеели в Гърция на семейни
начала, през 2016 г. се върнали в България. Към този момент свидетелката узнала, че
ищецът е предложил брак на ответницата, тъй като двамата се интересували какви
документи са необходими за сключването на граждански брак. През 2015 г.
ответницата купила на нейно име джип по настояване на ищеца. Част от цената на
джипа в размер на сумата от 3600 евро, била заплатена от ответницата с пари, които
свидетелката била дала на заем лично на нея, за закупуване на апартамента.
Впоследствие ответницата върнала заема. Уговорката между страните била ищецът
да купи жилище с парите, които той има. На свидетелката били известни тези
уговорки, тъй като участвала в разговорите между тях като преводач. Тъй като парите
на ищеца не достигали за закупуване на апартамент, ответницата изтеглила кредит в
размер на 7 000 лв., като нейният брат станал поръчител по кредита. На свидетелката
било известно, че ищцата била взела заем в размер на 10 000 лв. от свой братовчед на
име Ф. Ц., за да доплатят апартамента. Ответницата взела от дъщеря си и зет си заем в
размер на 500 евро, която сума използвала за закупуване на парно котле за
апартамента. На свидетелката било известно, че консумативните разноски за
ползването на апартамента се плащали от дъщерята на ответницата, след което
ответницата ѝ връщала парите.
От показанията на св. С. М. /дъщеря на ответницата/ се установява, че когато
ищецът и ответницата закупили апартамента, в който понастоящем живеят, той бил на
голи стени и замазка. В момента апартаментът е изцяло обзаведен – стените са с
латекс, поставени са подови настилки. Страните заедно извършили довършителните
дейности и заедно купували мебелите. През този период ищецът и ответницата заедно
поискали от свидетелката и нейния партньор да им дадат заем в размер на 500 евро.
Свидетелката и партньорът се съгласили, и свидетелката предала на ищеца сумата от
500 евро, за закупуването на газово котле. Впоследствие заетата сума от 500 евро била
върната на свидетелката от ответницата. Междувременно, свидетелката многократно
плащала режийните разноски за ползването на апартамента – суми от порядъка на 150
– 200 лв., а след това нейната майка /ответницата/, след което ответницата
възстановявала сумите.
От показанията на св. С. К. се установява, че ищецът и ответницата заедно
6
закупили от фирмата, която се представлява от свидетеля, апартамент, който им бил
предаден на шпакловка и замазка, а банята – с поставен теракот и фаяс, имало
поставени интериорни врати. Били изградени всички инсталации, необходими за
ползването на апартамента, включително и газовата инсталация, с изводи за газово
котле в банята, и за радиатори. След закупуването на имота всеки от собствениците
купува 3 бр. проекти за газова инсталация, за да може да узакони пускането на
системата. Преди да започнат довършителните работи ищецът взел под наем един
гараж в комплекса, в който складирал вещи, донесени от Гърция – хладилник,
готварска печка, пералня, газовото котле също било там. На свидетеля е известно, че
ищецът и ответницата правили кухненски шкафове по поръчка, тъй като свидетелят им
препоръчал майстор. Впоследствие влизал в апартамента по повод на това, че имало
разминаване между поставената на майстора задача и изпълнението на шкафовете.
От Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.03.2016 г. /на л.9/ се установява, че на 25.03.2016 г. между ищеца в качеството на
купувач, и „КРЕЕР С“ЕООД, представлявано от С. К., в качеството на продавач, е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се
на адрес: гр. ***, кв.“***“, ул.***“ №***, ет.*, ап.*, със срок за сключване на
окончателен договор до 31.03.2017 г., за цена 31 300 евро с включен ДДС, платима на
вноски – първа вноска в размер на 10%, която служи за задатък - в срок от три работни
дни от подписването на предварителния договор, а останалата част от цената в размер
на 28 170 евро се заплаща от Купувача по посочена от Продавача банкова сметка в
деня на сключване на окончателния договор.
От Договор за наем от 25.03.2016 г. /стр.1 на л.37, стр.2-6 – на л.25-30/ се
установява, че на датата на сключване на предварителния договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот /Апартамент С4 на ет.2/, е сключен и договор
за наем на друг апартамент в същата сграда /Апартамент С21, на ет.6/, ведно с Гараж
С3, между същите страни – ищецът като Наемател, и „КРЕЕР С“ЕООД,
представлявано от С. К., като Наемодател, за срок от 1 година, с уговорена месечна
наемна цена в размер на 300 лв. за апартамента и 80 лв. за гаража /общо 380 лв./, с
който страните са договорили в чл.2.2., че в случай, че преди изтичане на срока
Наемателят не закупи имотите, наема остава в полза на Наемодателя. В чл. 3.7.5 от
договора е уговорено, че в случай, че Наемателят реши да закупи имота – предмет на
договора за наем, или по-голям, то сумата от едногодишния наем ще му бъде
приспадната от цената на имотите.
От Анекс към Договор за наем от 04.10.2015 г. се установява, че на 01.05.2016 г.
между ищеца, като наемател, и „КРЕЕР С“ЕООД, представлявано от С. К., като
Наемодател, е подписано споразумение към вече сключен между тях договор за наем, с
който се променя обекта на договора за наем, като на наемателя са предоставя друг
обект – обзаведен Апартамент №5 във Вход Б, находящ се на трети етаж на сграда,
състояща се от три секции – Секция „А“, Секция „В“ и Секция „С“, с адрес: ул.“***“
№***, за който имот наемателят ще заплаща месечна наемна цена от 500 лв., като
останалите условия на първоначалния договор се запазват.
От представените писмени доказателства, неоспорени от страните, се
установява, че Й.К. е заплатил от банковата си сметка в „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД по банкова сметка на „КРЕЕР С“ЕООД в същата банка сумите от 28
635 евро и 6560 лева /с еврова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 3 354,07
7
евро/, както следва:
- С Нареждане за валутен превод от 25.03.2016 г. /на л.34/ - 3130 евро с основание
„предплата за закупуване на жилище“;
- с Платежно нареждане от 25.03.2016 г. /на л.18/ - сумата 760 лв. с основание „Наем“;
- с Платежно нареждане от 09.05.2016 г. /на л.20/ - сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 30.05.2016 г. /на л.19/ - сумата от 580 лв. с основание: „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 04.07.2016 г. /на л.17/ - сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане на л.21 /датата не се чете/ - сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 03.08.2016 г. /на л.24/ – сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 07.09.2016 г. /на л.23/ - сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 03.10.2016 г. /на л.33/ - сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 04.11.2016 г. /на л.32/ - сумата от 580 лв. с основание „500
лв. - наем жилище 80 лв. – наем гараж“;
- с Платежно нареждане от 05.01.2017 г. /на л.22/ - сумата от 1160 лв. с основание „500
лв. - наем жилище м.01.,02.,2017 г., 80 лв. – наем гараж 01.,02.,2017 г.“;
- с Платежно нареждане от 21.03.2017 г. /на л.35/ - сумата от 25 505 евро с основание
„закупуване на жилище“, с посочен произход на сумата „от пенсии“.
От представеното извлечение от банкова сметка в „Експресбанк“ в лева, с
титуляр В. Ц. Д., с IBAN: ********** за периода 28.02.2017 г. – 30.04.2017 г. /на л.142-
143/ се установява, че:
На 28.02.2017 г. ищцата е усвоила кредит в размер на 7000 лв.
На 10.03.2017 г. от получените заемни средства е заплатила сумата от 500 лв. в
полза на КРЕЕР ЕООД, по банкова сметка в „Райфайзенбанк“ с основание „Наем
жилище“;
На 21.03.2017 г. от получените заемни средства е заплатила сумата от 1237 лв. в
полза на Община Ботевград, с основание „2% данък придобиване на недвижим
имот“, сумата 707,42 лв. по банкова сметка с титуляр Т. Д. Р., с основание
„нотариална такса“, и сумата от 62,00 лв. по бюджетна сметка, в полза на
Агенция по вписванията, с основание „такса вписване“.
На 21.03.2017 г. от получените заемни средства закупена валута – сумата 3929,80
евро.
На 24.03.2017 г. се установява, че по сметката на ответницата е постъпила сумата
8
от 10 000 лева, с наредител Ф. Ц. Н., с вписано основание „превод“
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено между страните от фактическа страна, че по силата на договор за
покупко-продажба на недвижими имот от 23.03.20017 г., обективиран в нотариален акт
№57, том I, рег.№558, дело №47 от 23.03.2017 г. на Нотариус рег.№*** на НК, ищецът
и ответницата, в качеството на Купувачи, са придобили от продавача „КРЕЕР
С“ЕООД, с ЕИК *********, при равни права, недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 05815.304.762.5.58 по КККР на гр.
Ботевград, с адрес на имота: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.*, ап.**, който обект се намира
в Сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор № 05815.304.762, с предназначение:
жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 64,40
кв.м., заедно с прилежащото му мазе №4, с площ от 5,7 кв.м., както и с 3,24% от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за продажна цена в
размер на сумата от 31 600 евро. Продажната цена е била заплатена, както следва:
На 25.03.2016 г. ищецът заплатил като задатък 3130 евро по банков път от своя
банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)ЕАД с IBAN: **********;
За периода 25.03.2016 г. – 05.01.2017 г. ищецът заплатил по банков път от своя
банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)ЕАД с IBAN: ********** общо 11
месечни наемни вноски /първата в размер на 300 лв. - съгласно Договор за наем
от 25.03.2016 г., а следващите 10 - в размер по 500 лв. – съгласно Анекс към
Договор за наем от 04.10.2015 г./ в общ размер на 5300 лв./с еврова равностойност
по фиксинга на БНБ в размер на 2709,85 евро/, които са били зачетени за
плащане на част от продажната цена, съгласно разпоредбата на чл. 3.7.5 от
Договора за наем от 25.03.2016 г.
На 10.03.2017 г. ответницата В. Ц. Д. е заплатила сумата от 500 лв. /петстотин
лева, с еврова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 255,65 евро/, с
нейни средства, по банков път – от нейна банкова сметка, които са били зачетени
за плащане на част от продажната цена, съгласно разпоредбата на чл. 3.7.5 от
Договора за наем от 25.03.2016 г.
На 21.03.2017 г. ищецът е привел на продавача по банков път, от своя банкова
сметка в „Райфайзенбанк (България)ЕАД с IBAN: **********, сумата от 25 505
евро, представляваща остатък от продажната цена
Установява се от извлечение от еврова банкова сметка на ответницата в ЦКБ АД /на
л.141/, че на 27.02.2017 г. ответницата е изтеглила касово сумата от 2500 евро, а на
28.02.2017 г. е изтеглила касово сумата от 500 евро. От представеното по делото
извлечение от банковата сметка на ищеца в „Райфайзенбанк (България)ЕАД с IBAN:
**********, за периода 31.01.2017 г. – 28.02.2017 г. /на л.325/ не се установява по
сметката на ищеца да е постъпвала на 27-28.02.2017 г. сума в размер на 3000 евро,
внесена от ищеца в брой по банковата му сметка /съгласно твърденията на
ответницата/. За м. март, 2017 г. ищецът не е представил извлечение от движението по
банковата си сметка в „Райфайзенбанк (България)“ЕАД с IBAN: **********.
От представеното извлечение за м. февруари, 2017 г. се установява обаче, че към
края на м.февруари, 2017 г. /на л.325/ ищецът е имал като наличност по своята банкова
сметка в „Райфайзенбанк (България)ЕАД с IBAN: **********, сумата от 10 347,36
евро, като сумата на годишния кредитен оборот /постъпилите средства за 2017 г./ по
сметката му към края на м. февруари е „0“. От извлечението за периода от 31.03.2017 г.
9
– 28.04.2017 г. /на л.326/ се установява, че годишният дебитен оборот по сметката му
/постъпилите суми за 2017 г./ е в размер на 15 163,06 евро, като в началото на периода
– на 31.03.2017 г. ищецът е имал наличност по банковата си сметка /начално салдо/ в
размер на 2,42 евро. Следователно, през м. март, 2017 г. по банковата сметка на ищеца
са постъпили 15 163,06 евро, които са се добавили към наличността по сметката 10
347,36 евро, и от получената сума в размер на 25 510,42 евро е бил изплатен на
21.03.2017 г. остатъкът от продажната цена в размер на 25 505 евро, като след
извършване на плащането по сметката е останала сумата от 5,42 евро, с част от които е
заплатена и банковата такса за извършване на превода. Не се установява по несъмнен
начин какъв е произхода на допълнително постъпилите през месец март, 2017 г. по
сметката на ищеца суми в размер общо на 15 163,06 евро, и дали в тях са включени
изтеглените в брой от ответницата от банковата сметка в евро в ЦКБ АД на
27.02.2017 г. и на 28.02.2017 г. суми в общ размер на 3000 евро, и закупената от нея
валута на 21.03.2017 г. в размер на 2005 евро с получения кредит от Експресбанк АД.
По делото липсват доказателства за предаване на тези суми от ответницата на ищеца, и
влагането им в закупуването на апартамента, като част от продажната цена.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за не се установява по
несъмнен начин, че изтеглените от ответницата средства от нейната банкова сметка –
2500 евро на 27.02.2017 г., 500 евро на 28.02.2017 г., и 2005 евро на 21.03.2017 г. –
общо 5005 евро, в периода от 01.03.2017 г. до 21.03.2017 г. са били включени в
средствата, набрани по сметката на ищеца, за изплащане на остатъка от продажната
цена на процесния апартамент. При лежаща върху ответницата доказателствена тежест
да установи по несъмнен начин възражението си за заплащане от нея на част от
продажната цена с посочените суми, възражението следва да се приеме за
неоснователно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че част от
продажната цена на апартамента е била заплатена със сумата от 1000 лв., заплатена от
ищцата на 08.06.2017 г. за наем за два месеца, и със сумата от 80 лв., за наем на гараж,
заплатена на 08.06.2017 г., тъй като посоченото плащане е извършено след датата на
сключването на окончателния договор за покупко-продажба, и след като продажната
цена за апартамента е била изцяло платена. Посочените наемни вноски са извън
договорения период от една година в чл.3.7.5 от Договора за наем от 25.03.2016 г., за
който платеният наем се приспада от продажната цена.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че продажната цена на апартамента в размер на 31 600 евро, е била
частично заплатена със средства на ищцата до размер на 255,65 евро, като остатъкът от
продажната цена – до размера от 31 600 евро, е била заплатена от ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че ищецът е
заплатил продажната цена на апартамента, изпълнявайки нравствен дълг към
ответницата. С ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. се приема, че
съзнателно изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което
даденото не подлежи на връщане, но в т.3 се разяснява, че нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД
може да се отнесе само към уредените в първата алинея случаи, но не и към чл. 59, ал.
1 ЗЗД. Освен това, логически е невъзможно да е налице изпълнение на нравствен дълг
в случаите на отпаднало или неосъществено основание. Съзнателно изпълнение на
нравствен дълг само по себе си е основанието на престацията, а при втората и третата
10
хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е друго, но даденото може да се иска
обратно, защото то или е отпаднало, или не е могло да бъде осъществено. Затова
следва да се приеме, че въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да
се разглежда само в случаите на дадено при начална липса на основание – т.е. в
първата хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД, но не и при втората и третата хипотеза на чл.55,
ал.1 от ЗЗД и в случаите на чл.59 от ЗЗД. В конкретния случай, предявеният иск е с
правно основание чл.59 от ЗЗД, и към него е неприложимо възражението по чл.55, ал.2
от ЗЗД. Ето защо, съдът намира релевираното от ответницата възражение за изпълнен
от ищеца нравствен дълг чрез заплащане на продажната цена на апартамента, за
неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, и по изложените правни
съображения, предявеният иск се явява основателен до размера от 15 544,35 евро.
При извода на съда за основателност на предявения иск до размера от 15 544,35
евро, следва да бъдат разгледани релевираните от ответницата възражения за
погасяване на вземането на ищеца чрез извършване на съдебно прихващане с
насрещните вземания на ответницата за заплатени такси и разноски по прехвърлянето
на апартамента, за извършени подобрения, както и за стойността на прехвърлено на
ищеца МПС и стойността на закупен мобилен телефонен апарат.
Между страните е прието за безспорно, че на 21.03.2017 г. ответницата е заплатила
със свои средства от отпуснат банков кредит, от банковата си сметка в Експресбанк
АД, всички дължими такси и разноски за сключването на окончателния договор в
размер на сумата от 1237 лв. в полза на Община Ботевград, с основание „2% данък
придобиване на недвижим имот“, сумата 707,42 лв. по банкова сметка с титуляр Т. Д.
Р., с основание „нотариална такса“, и сумата от 62,00 лв. по бюджетна сметка, в полза
на Агенция по вписванията, с основание „такса вписване“, или общо 2006,42 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗЗД, разноските по прехвърлянето на
собствеността върху недвижим имот се понасят от страните по договора /продавач и
купувач/ по равно. Следва да се отбележи, че разноски за прехвърляне на собствеността
са нотариалните такси и таксите за вписване, като данъкът за придобиване на
недвижимия имот е публично задължение на купувача към общинския бюджет, и не е
част от разноските по прехвърлянето на собствеността. Заплащайки задължението на
ищеца за данък за придобиването на собствеността върху ½ идеална част от процесния
недвижим имот, ответницата е изпълнила чуждо задължение /на ищеца/, без да има
правен интерес от това, като ищецът се е обогатил /чрез намаляване на пасива на
неговия патримониум/ за сметка на ответницата, поради което на основание чл.59 от
ЗЗД е задължен да върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването –
т.е. сумата от 618,50 лв. Заплатените от ответницата суми за нотариална такса и такса
за вписване съставляват разноски за придобиване на недвижимия имот, и на основание
чл.30, ал.3 от ЗС, следва да се заплатят от съсобствениците, съобразно правата им в
съсобствеността. Като собственик на ½ от придобития недвижим имот, ищецът К.
следва да участва в разноските за придобиване на имота, съобразно дела си. Като е
заплатила всички разноски, в полза на ответницата на осн. чл.30, ал.2 от ЗС е
възникнало вземане от ищеца за ½ от заплатената от нея сума за разноски – т.е. за
384,71 лв. Или релевираното от ответницата възражение за прихващане на сумата от
2006,42 лв. е основателно до размер на сумата от 1003,21 лв., с еврова равностойност
по фиксинга на БНБ в размер на 512,93 евро.
11
Във връзка с релевираното възражение от ответницата за прихващане за сумата
6910,20 лв., представляваща стойността на извършени подобрения, по делото са
представени писмени доказателства:
2.
За Доставка и монтаж на кухненско обзавеждане на 18.05.2017 г. –
сумата 3 600 лв.
Договор №44/2017 г. от 07.04.2017 г. между В.Д. като Възложител и „Адоре
мебел“ЕООД като Производител за изработка на кухненско обзавеждане и
гардероб /на л.115-118/, ведно с Приложение №2 към него – Спецификация на
техническите договорености /л.119/ и Приложение №3 – Ценова оферта за сумата
3600 лв. /л.120/ и Приемо-предавателен протокол от 18.05.2017 г. /л.121/
3.
За доставка и поставяне на ламинат на 12.04.2017 г. – сумата 1545 лв.
Поръчка №0744/12.04.2017 г. /на л.123/ с отбелязване за извършено плащане в
брой с реквизити на разписка за получаване на сумата от 1545 лв.
4.
за доставка на моноблок, смесител душ, смесител мивка, кранчета 2
бр. на 28.03.2017 г. - сумата 281 лв.
Поръчка №0733/28.03.2017 г. /на л.122/ с отбелязване за извършено плащане в
брой на сумата 281 лв. с реквизити на разписка.
5.
за доставка и монтаж на инсталация за газифициране на жилището на
12.04.2017 г. – сумата 405,20 лв.
- Договор от 25.04.2017 г., сключен между ответницата, като Възложител, и
„Контрол газ“ЕООД, като Изпълнител /на л.52/ за първоначален технически преглед и
въвеждане в експлоатация на газови инсталации – за цена 130 лв.
- Договор №239 от 12.04.2017 г., сключен между ответницата, като Възложител, и
„Термо-Лукс 1“ООД, като изпълнител, за доставка и монтаж на сградна газова
инсталация /медни тръби и фитинги/ и доставка и монтаж на газов котел VICTRIX
EXA 28
- Изпълнителска документация за обект: гр. ***, ж.к.“***“, ул.“***“**, ап.**, с
възложител В.Д. и изпълнител „Термо-Лукс1“ ООД /на л.57-67/
- Количествено стойностна сметка, ведно с квитанция към приходен касов ордер
№5594/11.04.2017 г. за газификация за сумата 405,20 лв.,
- Акт за първоначален технически преглед на газов уред „Котел Витрикс ЕХА 28“ от
25.04.2017 г. /на л.54/, сключен между ответницата и „Термо-Лукс1“ООД
6.
за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 11.04.2017 г.
– сумата 402 лв.
по фактура №**********/06.04.2017 г. – сумата от 396 лв. - цена за
12
присъединяване към ГРМ Ботевград
по фактура №**********/06.04.2017 г. – сумата от 6.00 лв. – такса съгласуване
проект вътрешна газификация – битов абонат;
7.
за мебели – сумата 127 лв.
представени са 3 бр. касови бонове за покупка на мебели от магазин Айко – от
20.08.2018 г. за 339,00 лв., за 140,00 лв. от 21.08.2018 г. и за 149,00 лв. от
20.08.2018 г.
8.
за изработка и монтаж на хоризонтални щори и комарници – сумата от
551 лв.
Договор №*********/25.04.2017 г. с ценова информация /л.127-128/ с Клиент
В.Д. и изпълнител „Ролпласт“
С т. II на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9/1974 г. на Пленума на ВС
относно подобренията в чужд имот се разяснява на съдилищата, че подобрение на един
имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване
на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му. Движимостите, които могат да бъдат
отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не
представляват подобрение.
От изготвената по делото Съдебно-техническа и оценителна експертиза вх.
№260272/31.08.2020 г. /на л.348-354/ и Допълнение към съдебно-техническа и
оценителна експертиза вх.№261310/12.10.22020 г. /на л.355-359/ се установява, че при
извършения за нуждите на експертизата оглед на място е констатирано налично в
апартамента кухненско обзавеждане и един брой гардероб. Подовете на антрето,
дневната и спалнята се покрити с ламиниран паркет. В банята са налични на място и са
в много добро състояние моноблок, смесител на душа, смесител на мивката, 2 бр.
кранчета. В апартамента е налице изградена газова инсталация. На всички прозорци в
жилището има монтирани хоризонтални щори, а на част от отваряемите крила и на
балконската врата в дневната има поставени комарници. Апартамента е обзаведен с
необходимите мебели за обитаването му. От експертизата се установява, че в резултат
на извършените довършителни СМР по газифициране на апартамента, монтиране на
кухненски мебели, поставянето на ламиниран паркет, оборудване на банята, поставяне
на щори и комарници, пазарната стойност на апартамента се е повишила със 7470 лв.
Следователно, посочените СМР имат характер на подобрения.
Непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че когато съсобственик
извършва подобрения на общата вещ, той действа в качеството си на владелец по
отношение на своята част, и в качеството на държател на частите на останалите
съсобственици. В този случай, ако подобрението е извършено със съгласието на
останалите съсобственици, ликвидацията на отношенията между тях ще се осъществи
при условията на 30, ал.3 от ЗС. Ако подобрението е извършено без съгласието на
останалите съсобственици, ще бъдат приложими правилата на гестията – по чл.60 и сл.
13
от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставяли, то тогава
ликвидацията на отношенията между подобрителя и останалите съсобственици ще се
осъществи по правилата на чл.59 от ЗЗД /ТР №85/68 г. на ОСГК, ППВС №6/1974 г.,
Решение №612/25.10.1995 г. по гр.д.№375/1995 г. на 1-во г.отд., Решение №912/09 от
02.02.2010 г. по гр.д.№4713/2008 г. на ВКС – 4-то гр.отд. и др./. В конкретния случай
няма спор между страните, че по времето, през което се твърди да се извършвани
подобренията, страните са живеели във фактическо съпружеско съжителство, и заедно
са извършвали довършителните дейности. Следователно, извършените от ответницата
разходи за довършването на апартамента са осъществени със знанието и без
противопоставянето на ищеца, като съсобственик на апартамента, поради което
същият следва на осн. чл.30, ал.3 от ЗС да участва съобразно с дела си в
съсобствеността в разноските за подобряването на вещта. Следователно, ответницата,
на основание чл.30, ал.3 от ЗС, има вземане към ищеца за половината от направените
от нея разходи за подобрения на съсобствения имот. На основание ППВС №6/74 г.,
движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не
подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. Като такива
движимости, които не представляват подобрения, съдът преценява закупените от
ответницата гардероб, хоризонтални щори и комарници. Останалите движими вещи –
кухненски шкафове /горни и долни/, оборудване за баня, ламиниран паркет, елементи
на монтираната в имота газова инстанация, могат да бъдат отделени от имота, но
отделянето им би довело до същественото му увреждане, дотолкова, че функцията на
имота би била съществено засегната. Съдът намира за справедлива извършената от
първостепенния съд преценка на осн. чл.162 от ГПК, с която е определена цена на
кухненското оборудване в размер на 3000 лв., доколкото по делото има данни, че то,
заедно с гардероба, е било на обща стойност 3600 лв.
По изложените съображения, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна, че ответницата има изискуемо вземане на осн. чл.30, ал.3 от ЗС по
отношение на ищеца, в размер общо на сумата от 2816,60 лв., а именно:
За ½ от сумата 3000 лв. за доставка и монтаж на кухненско обзавеждане и
гардероб по поръчка, т.е. сумата от 1500 лв.;
За ½ от сумата 1545 лв. за доставка и монтаж на ламинат – т.е. сумата от 772,50
лв.;
За ½ от сумата 281 лв. за доставка на моноблок, смесител душ, смесител мивка,
кранчета 2 бр.- т.е. сумата от 140,50 лв.;
За ½ от сумата 405,20 лв. за доставка и монтаж на инсталация за газифициране на
жилището – т.е. сумата 202,60 лв.;
За ½ от сумата 402 лв. за присъединяване към газоразпределителната мрежа – т.е.
сумата от 201 лв.;
Тъй като съдът приема за съществуващо и изискуемо вземането на ответницата за
извършени подобрения в съсобствения имот, както и за връщане на сумата 1003,21 лв.
14
– платени от ищцата задължения на ответника за нотариална такса, такса вписване и
местен данък, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата,
следва да се разгледа репликата на ответника за погасяване на вземанията на
ответницата по давност. Тъй като вземането за сумата от 1003,21 лв. е възникнало в
деня на заплащането на сумата от ответницата на 21.03.2017 г., а всички разноски за
подобрения са направени след тази дата, до предявяване на възражението за
прихващане на 03.02.2020 г. с отговора на исковата молба, не е изтекъл 5-годишният
срок по чл.110 от ЗЗД за погасяване на вземанията по давност. Наред с това, на осн.
чл.103, ал.2 от ЗЗД, прихващането се допуска и с погасено по давност вземане, ако е
могло да се извърши преди изтичане на давността. Ето защо, релевираната реплика за
погасяване по давност на насрещните вземания на ответницата, е неоснователна.
Ответницата е релевирала възражение за прихващане на сумата от 127 лв.,
представляваща направени от нея разходи за закупуване на мебели. За разлика от
вещите-принадлежности, които след извършване на подобрението стават част от
вещта, към която са присъединени /оборудване на баня, ламиниран паркет, газова
инсталация, щори и комарници, кухненски шкафове и гардероб по поръчка/,
закупените мебели са самостоятелни движими вещи, и върху тях с предаването им
възниква индивидуална собственост в полза на купувача, платил цената. Ето защо, в
полза на ответницата не е възникнало вземане срещу ищеца, както съсобственик на
недвижимия имот, за стойността на тези вещи, поради което и релевираното
възражение за прихващане на стойността им е неоснователно.
Неоснователно е релевираното възражение за прихващане на сумата 439 лв.,
представляваща стойността на закупен от ответницата телефонен апарат Самсунг J7
сериен номер 353645098489854. С доброволното предоставяне от ответницата на
ищеца ползване върху тази движима вещ не възниква вземане за стойността . Такова
вземане би възникнало в случай на унищожаване или изгубване на вещта, каквито
твърдения не се релевират.
Неоснователно е релевираното възражение за прихващане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща пазарната стойност на автомобил „Ланд Роувър Фрилендър“ с ДК
№********, който ответницата прехвърлила на ищеца. Твърдението, че продажната
цена от 700 лв. фактически не е платена, може да обоснове вземане на основание
чл.79 от ЗЗД за изпълнение на задължението за заплащане на уговорената продажна
цена, но не вземане за пазарната стойност на вещта. Наред с това, от представения по
делото Договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2016 г. се установява, че
ответницата е заявила изрично, че е получила изцяло и в брой договорената продажна
цена в размер на 700 лв. Така направеното от ответницата изявление, инкорпорирано в
договора за покупко-продажба има характера на разписка за получаване на уговорената
продажна цена. Фактът, че ищцата е закупила автомобила девет месеца по-рано на
цена 16590 лева, не е пречка с оглед свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, при
сключване на последващ договор за покупко-продажба, страните да договорят по-
ниска цена, с оглед състоянието на автомобила към този момент, или с оглед близките
отношения помежду им, или с оглед уреждане на други отношения между страните.
Доколкото по делото не се твърди симулативност на уговорената цена за покупко-
продажба в посока действително договорена по-висока цена, съдът намира, че
възражението за прихващане за сумата от 15 000 лева, представляваща действителната
пазарна цена на автомобил „Ланд Роувър Фрилендър“ с ДК №********, е
неоснователно.
15
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира за основателно
релевираното възражение на ответницата за погасяване на задължението към ищеца
за връщане на сумата от 15 544,35 евро, чрез извършване на прихващане с нейни
вземания срещу ищеца за извършени подобрения в имота за сумата от 2816,60 лв., с
еврова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 1 440,10 евро, както и за
заплатени от нея задължения на ищеца за разноски по придобиването на имота и
местен данък, общо за сумата от 1003,21 лв., с еврова равностойност по фиксинга на
БНБ в размер на 512,93 евро. Или общо възражението за прихващане, релевирано от
ответницата, се явява основателно, и следва да бъде уважено до размера от 1953,03
евро.
След извършване на прихващането, предявеният иск се явява основателен до
размера от 13 591,32 евро. Над тази сума, до пълният предявен размер на претенцията
от 15 800 евро, искът следва да се отхвърли – като погасен чрез прихващане за
горницата над 13 591,32 евро до размера от 15 544,35 евро, и като неоснователен – за
размера над сумата от 15 544,35 евро, до пълния предявен размер от 15 800 евро.
Като е достигнал до частично различни изводи, първостепенният съд е постановил
частично неправилно решение в осъдителната му част, с която е осъдена ответницата
да заплати на ищеца сума над размера от 13 591,32 евро, до размера от 14 107,57 евро.
В останалата обжалвана осъдителна част решението се явява правилно.
При този изход от спора следва частично да се отмени решението и в частта му за
разноските, които ответницата е била осъдена да заплати на ищеца. Съобразно
решението на въззивния съд, предявеният иск в размер на 16 800 евро е уважен до
размера от 13 591,32 евро, поради което на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
да му бъдат присъдени 13 591,32/16 800 части от направените от него разноски за
първоинстанционното производство. С Определение №260287/07.04.2021 г.,
постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№884/2019 г. на СОС – ГО,
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са редуцирани на
осн. чл.78, ал.4 от ГПК до размера от 2000 лв., както и е признат реално направен
разход за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 500
лв., и разноски за държавни такси 1276,10 лв. Или от общо признатите на ищеца
разноски в размер на 3776,10 лв. следва да се присъдят в полза на ищеца 3054,89 лв.
Над този размер, до размера от 3371,67 лв., който ответницата е била осъдена да
заплати на ищеца за разноски за първоинстанционното производство, решението ще
следва да се отмени.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на страните следва да се
присъдят разноски по съразмерност, съобразно уваженият и отхвърленият обжалваем
интерес. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят
516,25/14107,57 части от направените от него разноски за въззивната инстанция.
Въззивникът ответник със списък по чл.80 от ГПК е претендирал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., от които следва да му се
присъдят 516,25/14107,57 части, или сумата от 8,55 лв. Съобразно резултата от
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответницата следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производстдво, в размер на 3 208,68 /
16 800 части от направените от нея разноски 1800 лв. – т.е. сумата от 343,79 лв. С
първоинстанционното решение са присъдени в полза на ответницата разноски в размер
на 192,78 лв., поради което с въззивното решение следва да се присъдят
16
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 151,01 лв.
Въззиваемата страна е претендирала със списък по чл.80 от ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, от които на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят 13 591,32/14107,57 части, или сумата от
1445,11 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260121/14.12.2020 г. по гр.д.№884/2019 г. на СОС, ГО, 7-ми
състав, В ЧАСТТА МУ, с която В. Ц. Д., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на
Й. Г. К., с ЛНЧ **********, на основание чл.59, ал.1 във вр. чл.73 от ЗЗД, сумата над
размера от 13 591,32 евро /тринадесет хиляди петстотин деветдесет и едно евро и
тридевест и два евроцента/, до размера от 14 107,57 евро /четиринадесет хиляди сто и
седем евро и петдесет и седем евроцента/, представлвяваща заплатена от ищеца Й. Г. К.
продажна цена за придобитите от В. Ц. Д. ½ /една втора/ идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 05815.304.762.5.58 по КККР на гр. Ботевград, с адрес на имота: гр. ***,
ул.“***“ №***, ет.*, ап.**, който обект се намира в Сграда №5, разположена в ПИ с
идентификатор № 05815.304.762, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива
на обекта: едно, с посочена в документа площ: 64,40 кв.м., заедно с прилежащото му
мазе №4, с площ от 5,7 кв.м., както и с 3,24% от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, при подробно посочени съседи, ведно със законната лихва
върху главницата над размера от 13 591,32 евро до размера от 14 107,57 евро, за
периода от 04.12.2019 г., до окончателното изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която
В. Ц. Д., с ЕГН **********, е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
Й. Г. К., с ЛНЧ **********, сумата над размера от 3054,89 лв. /три хиляди и петдесет и
четири лева и осемдесет и девет стотинки/, до размера от 3371,67 лв. /три хиляди
триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ за разноски, И ВМЕСТО
ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Г. К., с ЛНЧ **********, гражданин на
Република Гърция, с адрес: гр. ***, ул.“***“№***, ет.*, ап.**, срещу В. Ц. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ЖК“***“**, вх.*, ет.*, ап.**, иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.73 от ЗЗД, за сумата над размера от 13 591,32 евро
/тринадесет хиляди петстотин деветдесет и едно евро и тридевест и два евроцента/, до
размера от 14 107,57 евро /четиринадесет хиляди сто и седем евро и петдесет и седем
евроцента/, представлвяваща заплатена от ищеца Й. Г. К. продажна цена за
придобитите от В. Ц. Д. ½ /една втора/ идеални части от правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
05815.304.762.5.58 по КККР на гр. Ботевград, с адрес на имота: гр. ***, ул.“***“ №***,
ет.*, ап.**, който обект се намира в Сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор №
05815.304.762, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, с
посочена в документа площ: 64,40 кв.м., заедно с прилежащото му мазе №4, с площ от
5,7 кв.м., както и с 3,24% от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при подробно посочени съседи, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на В. Ц. Д. за сумата от 1003,21 лв., с еврова равностойност по
17
фиксинга на БНБ в размер на 512,93 евро., представляваща заплатени от нея
задължения на ищеца за разноски по придобиването на имота и местен данък.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260121/14.12.2020 г. по гр.д.№884/2019 г. на СОС,
ГО, 7-ми състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която В. Ц. Д., с ЕГН
**********, е осъдена да заплати на Й. Г. К., с ЛНЧ **********, на основание чл.59,
ал.1 във вр. чл.73 от ЗЗД, сумата до размера от 13 591,32 евро /тринадесет хиляди
петстотин деветдесет и едно евро и тридевест и два евроцента/, представлвяваща
заплатена от ищеца Й. Г. К. продажна цена за придобитите от В. Ц. Д. ½ /една втора/
идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 05815.304.762.5.58 по КККР на гр.
Ботевград, с адрес на имота: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.*, ап.**, който обект се намира
в Сграда №5, разположена в ПИ с идентификатор № 05815.304.762, с предназначение:
жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 64,40
кв.м., заедно с прилежащото му мазе №4, с площ от 5,7 кв.м., както и с 3,24% от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при подробно
посочени съседи, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.12.2019
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЖК“***“**, вх.*, ет.*,
ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Й. Г. К., с ЛНЧ **********,
гражданин на Република Гърция, с адрес: гр. ***, ул.“***“№***, ет.*, ап.**, сумата от
1445,11 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и пет лева и единадесет стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Й. Г. К., с ЛНЧ **********, гражданин на Република Гърция, с адрес: гр.
***, ул.“***“№***, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на В. Ц. Д.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ЖК“***“**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 8,55 лв.
/осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за въззивното
производство, КАКТО и сумата 151,01 лв. /сто петдесет и един лева и една стотинки/,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18