Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2564
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано
е по искова молба, депозирана от Т.Б.С.
против
„Консулт строй холдинг“ ЕООД.
В исковата молба се сочи, че
ищцата, в качеството си на адвокат, била упълномощена с пълномощно от
06.04.2017 г. да представлява ответното дружество в производството по гр.д. №
4984/2015 г по описа на СГС 1-21 с-в, вкл. и във връзка с обжалването на
решението по него. Пълномощното било депозирано по делото от „Консулт строй
холдинг“ ЕООД с молба от 06.05.2017 г. Посоченото представителство било възложено
на ищеца от предишния управител и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество, от който имала нотариално заверено пълномощно още от 11.09.2013 г. В
изпълнение на задълженията си във връзка с възложения й мандат, изготвила
въззивна жалба, по която било образувано гр.д. № 3165/2017 г. по описа на САС,
ГО, 12 с-в. Ответното дружество било въззивник в това производство по иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск). Междувременно дяловете в капитала
на ответника били прехвърлени на З. Г., която депозирала
горепосоченото пълномощно по делото в качеството си на управител на
дружеството. Въз основа на упълномощаването изпълнила поетите в качеството си
на адвокат задължения, като пред САС били проведени 2 съдебни заседания: на
12.10.2017 г. и на 25.01.2018 г., в които участвала като процесуален
представител. На второто заседание делото било обявено за решаване, а в защита
интересите на дружеството представила писмена защита.
Тъй като, въпреки изготвеното
пълномощно, договор за правна защита и съдействие не бил подписан и не било
договорено изрично възнаграждение на основание чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с протокол №
30 от 02.10.2018 г. Софийски адвокатски съвет определил на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 9875,78 лева с оглед установения размер на
материален интерес по възложеното й дело от 417288,90 лева.
Заради това изпратила на
ответника покана за доброволно изпълнение, но до този момент дружеството не
изпълнило паричното си задължение.
Поради изложеното поддържа искане за присъждане на сумата в размер на 9875,78
лева (девет хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем
стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото
до датата на изплащане на главницата, както и направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Сочи, че Зорница Грозданова
е управител на търговско дружество „Консулт строй холдинг“ ЕООД от 06.04.2017
г., което обстоятелство било вписано в ТР при АВ в 10:55 часа. Тя, в качеството
си на управител, твърди, че към 06.04.2017 г. не е виждала нито познавала
ищцата, заради което било невъзможно да я е упълномощила на дата 06.04.2017 г.
Твърди, че не е водила разговори с нея за подписване на договор за защита, вкл.
и по телефона като евентуално депозираната въззивна жалба била изготвена на
23.03.2017 г. – 14 дни преди същата да стане управител на дружеството. Сочи, че
представената обратна разписка за получен по пощата плик не касае спорните
отношения, а в него имало копие от решение по гражданско дело № 71637/14 на
СРС, по което ищцата била ангажирана от нея, но загубила.
Досежно твърдението, че
пълномощното било депозирано по делото от „Консулт строй холдинг“ ЕООД с молба
от 06.05.2017 г. сочи с молбата е приложен документ за платена държавна такса,
а отдолу имало дописан текст за прилагане на пълномощни на адвокат Б.М. и Т.С..
Твърди, че по дело № 4984/2015 дружеството е имало двама легитимно упълномощени
адвокати – Б.М. и С.П. като възнагражденията им били изплатени съгласно
уговореното.
С молба
Вх.№9533/19.04.2019г. ищцата оспорва наведените в отговора възражения като
излага подробни съображения в тази насока.
В хода на съдебното дирене депозираната искова
молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното на л. 6 от делото заверено
копие на нотариално пълномощно от 11.09.2013 г. е видна учредената за ищцата
представителна власт от ответното дружество по общо пълномощие за
представителство пред всички държавни институции, вкл. и пред съда.
Видно от Пълномощно от 06.04.2017 г. на
ищцата е възложено изрично представителство във въззивното и касационното
производство, вкл. в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове
по гр. дело № 4984/2015 г. от описа на СГС (л. 5 от делото), от ответното
дружество, чрез управителя си Зорница Грозданова.
От представеното на л. 55 от делото
заверено копие на Съобщение от 25.04.2017 г. на СГС по гр.д. 4984/2015 г. до
ответното дружество, е видно, че на последното е указано да представи по делото
доказателства за учредена в полза на адв. С. представителна власт.
От приложената на л. 4 от делото молба от
06.05.2017 г. е видно, че ответното дружество е депозирало молба с приложено
пълномощно за учредена в полза на ищцата представителна власт за нуждите на
администрирането на подадената по гр. дело 4984/2015 г. по описа на СГС въззивна
жалба.
Представено е заверено копие на въззивна жалба (без
отбелязан входящ номер на същата) с въззивник ответното дружество, действащо
чрез пълномощника си адв. Т.С. срещу Решение № 8741 от 02.12.2016 г. по гр.д. №
4984/2015 г. по описа на СГС I-21 с-в.
Представени са 2 бр. заверени копия на
протоколи (без положени подписи в същите) съответно от 12.10.2017 г. и
25.01.2017 г., за проведени съдебни заседания по гр. дело № 3165/2017 г. от
описа на САС с пълномощник по делото на ответното дружество и адв. С..
Видно от представеното на л. 20-22 от делото
заверено копие на писмена защита е, че такава е била депозирана от ищцата като
процесуален представител на ответното дружество под № 2196/06.02.2018 г. по
гр.д. № 3165/2017 г. по описа на САС.
Представено е заверено копие на Протокол № 30/2018
г. на Софийски адвокатски съвет за определяне възнаграждение за осъщественото
от ищцата процесуално представителство на ответното дружество по горепосоченото
гражданско дело в размер на 9875,78 лева.
На лист 25 от делото е приложена Покана за
изпълнение от 31.10.2018 г. отправена от ищцата до ответното дружество.
Приложено е и копие на обратна разписка с
получени от ответното дружество чрез управителя си З. Г.
на 09.11.2018 г. книжа, без описание на естеството на последните.
От представено на л. 54 от делото заверено
копие на молба вх. № 4093/06.03.2018 г. по гр. дело № 3165/2017 г. по описа на
САС е видно, че З. Г., като управител на
ответното дружество е оттеглила пълномощията на адвокатите Б.М., В. К.
и Т.С. по
горепосоченото дело.
От заверено копие на молба вх. №
5018106/05.02.2018 г. (л. 57 от делото) е видно, че ищцата като процесуален
представител на ответното дружество по гр.д. 71637/2014 г. по описа на СРС е
поискала препис от решението по цитираното дело да бъде изпратен на новия адрес
на „Консулт строй холдинг“ ООД. А от заверено копие на Съобщение от 07.02.2018
г. на СРС по гр. д. 71637/2014 г. и разписка към него, е видно, че препис от
решението по цитираното дело е изпратено и получено от представителя на
дружеството З. Г.на 14.02.2018 г.
От приложените на л. 62 и 63 от делото справки
е видно, че към 06.04.2007, респ. и 16.11.2018 г. управител на ответното
дружество е З. Г., а към 04.04.2017 г. –
К. П..
Представено е заверено копие на цялото
производство по гр. д. № 3165/2017 г на САС.
Приети са и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите адв. П. и адв. М., които сочат, че ищцата е
изпълнявала действия по процесуално представителство на ответното дружество във
връзка с обжалването на решението по гр.д. 4984/2015 г. на СГС, като е
участвала в открити съдебни заседания пред САС, наред с други ангажирани
процесуални представители.
Останалите доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което не е необходимо подробното им обсъждане.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Основните характеристики на
договора за процесуално представителство по дела го определят като договор за
поръчка. Задължителната съдебна практика приема, че договорът за поръчка по
правило е неформален, като за неговото сключване и действителност няма
изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни
действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия,
поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички
доказателствени средства. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за
страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства.
Упълномощаването е отделна правна сделка, която може да се прибави към договора
за поръчка, но е задължително при сключен договор за правна помощ и процесуално
представителство пред съд. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да
се докаже с всички доказателствени средства. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Когато страните по договора не са определили
размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането
настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното
от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално
представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни
инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на
последното съдопроизводствено действие по делото (в този см. Решение № 224 от
11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., ГК.).
В настоящия случай е депозирана въззивна
жалба (с отбелязан входящ номер на същата 40163/17.03.2017 г. – спр. л. 95) с
въззивник ответното дружество, действащо чрез пълномощника си адв. Т.С. срещу
Решение № 8741 от 02.12.2016 г. по гр.д. № 4984/2015 г. по описа на СГС I-21
с-в. Представителната власт на адв. С. е била учредена с Пълномощно от
06.04.2017 г., като предмет на поръчката е било именно представителство във
въззивното и касационното производство, вкл. в производството по отмяна на
влезли в сила съдебни актове по гр. дело № 4984/2015 г. от описа на СГС (л. 5
от делото). То не е било оспорено в срока по чл. 131 от ГПК. При депозирането
на въззивната жалба е липсвало приложено пълномощно, заради което са били
изпратени указания, видно от приложеното на л. 55 от делото заверено копие на
Съобщение от 25.04.2017 г. на СГС по гр.д. 4984/2015 г. С изрична молба, на л.
4 от делото, е приложено пълномощно за учредена в полза на ищцата
представителна власт за нуждите на администрирането на подадената по гр. дело
4984/2015 г. по описа на СГС въззивна жалба.
При тези данни е
безспорно, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора. Съгласно чл. 36, ал. 1
и ал. 2 Закона
за адвокатурата (ЗА) тя има право на възнаграждение, но видът и
обемът на мандата, както и възнаграждението за тях не са били оформени в
договор. Поради това и при условията на чл. 36, ал. 3 ЗА съответният адвокатски съвет е определил
възнаграждението, съгласно приложимата за случая Наредба.
По спорния
въпрос дали надлежно е учредена представителната власт, обуславяща дължимостта
на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се вземе предвид
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 25, ал. 1
от ЗА, адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно, а по силата на чл. 32, т. 1
и чл. 33 от ГПК
се легитимира пред съда въз основа на пълномощно, подписано от страната. При
тези условия с пълномощното от 06.04.2017 г. (л. 5 от делото) ищцата е обявила
пред съда учредената й представителна власт. Това, че то е било оттеглено
по-късно, не обосновава твърденията за неоснователност на иска, т.к. според
нормата на чл. 288 от ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава
довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното
възнаграждение. Според разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗА при неоснователно
оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер,
а при основателно - само за положения труд. Оттеглянето на пълномощията в
случая не е било (или поне не се твърди) продиктувано от преценка на доверителя
за несвършена работа, а след като ответникът по иска не е въвел твърдения в
т.см., за да е приложима хипотезата на чл.26,ал.2, предл.второ от посочената
норма, се
дължи пълният размер на адвокатското възнаграждение. В изпълнение на своите задължения ищцата е изготвила въззивната жалба и
се е явила в насрочените съдебни заседание пред САС. Следователно, довереникът
е изправна страна по материалното правоотношение, която има ликвидно и
изискуемо вземане, което не е погасено чрез плащане и е предмет на настоящия
спор.
Нещо повече, дори и да
се приеме, че не последващия управител е натоварил ищцата със задълженията по
поръчката, респ. не я упълномощил за извършването процесното представителство,
липсата на изрично
противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия при
условие на т.нар. excessus mandati - превишаване пределите на представителната
власт, сочи на извод, че до оттеглянето на пълномощното с молба с вх. №
4093/06.03.2018 г., мандатът е учреден надлежно, а извършените действия по
процесуално представителство, следва да бъдат възмездени.
Няма данни за уговорен
хонорар, заради което решението на Адвокатски съвет, издадено по реда на чл. 36, ал. 3
от ЗА, замества липсващия между страните договор. Определеното по
този ред адвокатско възнаграждение създава облигационно задължение, каквото
възниква и от договора за правна помощ между клиента и адвоката. При
определянето му е съобразена извършената от адвоката работа, както и нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. (В
горния смисъл Решение № 495/2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. ІІІ г.о, Решение №233/2011 г. по гр.д №1588/2010 г. ІVг.о, Решение №140/2010 г.
по т.д №90/2010 г. І т.о, Решение №236/2017 г.по гр. дело №
576/2017 г. на ІV г.о ВКС, Решение № 127/2016 г. по гр. д.
5964/2015 г., ІV г.о на ВКС и др.).
Наведените доводи едва
в хода на устните състезания за евентуална злоупотреба с права, респ. загатната
неавтеничност на пълномощното, не следва да бъдат обсъждани, но по същество са
и лишени от основание.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Доказателства за сторени такива са ангажирани на л. 31 - вносна
бележка за заплатена държавна такса в размер на 395.03 лв. и в този размер ще
бъдат присъдени.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Консулт
строй холдинг“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, кв. „Запад“, бл. 82, ет.2, ап.8, представлявано от
управителя З. Г., ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Б.С., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 9875,78 лева (девет хиляди осемстотин
седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение (за изготвяне на въззивна жалба, по която било образувано гр.д.
№ 3165/2017 г. по описа на САС, ГО, 12 с-в. и процесуално представителство по
това дело), ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото
до датата на изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Консулт строй холдинг“ ЕООД, вписано
в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
кв. „Запад“, бл. 82, ет.2, ап.8, представлявано от управителя З. Г., ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Б.С., ЕГН **********, с адрес
***, сумата в размер на 395.03 лв (триста деветдесет
и пет лева и три стотинки), представляващи разноски за заплатена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от настоящия съдебен акт да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: