№ 565
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501048 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна
жалба от Г. АЛ. Н. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв. Калин Янев от БАК
съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Иван Шишман № 20А, ет.1 против решение №
260552/01.04.2021г. по гр.д.№ 9488/2019г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска
на въззивника за осъждане на М. АЛ. Б. с ЕГН-********** да му заплати сумата от
5867,49лева, представляваща левовата равностойност на сумата от 3000евро-неустойка по
сключено между страните споразумение от 28.06.2016г. с нотариална заверка на подписите,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.11.2019г., като на
въззивника са възложени и сторените от насрещната страна разноски.
Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Счита за неправилен извода на съда, че неизпълнението на задължението на въззиваемата
ответница по т.2.1 от споразумението се дължи на обективни обстоятелства, за които
ответницата няма вина, тъй като имотът бил изнесен на публична продан и възложен на
въззивника ищец, както и че в самото споразумение няма срок. Навежда че ответницата не е
изпълнила свое задължение по т.1.2 от споразумението, като твърди, че за това че тя е взела
от жилището общи вещи е установено от констативен протокол и от събрани доказателства
в хода на полицейска проверка по повод жалба на ищеца. Твърди и че по делото са събрани
доказателства, че ищецът е отправил покана до ответницата, в която е определен срок, в
която тя да му продаде идеални части от процесния имот, като нейният отказ е удостоверен
от съставения от нотариуса протокол. Твърди, че по вина на ответницата, която е
бездействала, не е изпълнена и процедура в община Бургас по одобрение на внесения в
изпълнение на т.2.4 от сключеното между страните споразумение, проект за изменение на
плана за обособяване на нови имоти.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по
същество, с което да бъде изцяло уважена предявената от него исковата претенция. Не сочи
доказателства. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски в двете
1
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от
въззиваемата М. АЛ. Б., заявен чрез упълномощения процесуален представител адв. Цена
Вичева, с който се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в
първоинстанционното производство доказателства в подкрепа на изводите на съда по
същество на спора, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.92 ЗЗД, тъй
като не се установява неизпълнение нито вина за ответницата. Навежда, че претендираната
неустойка не се дължи и защото договорът е развален, развалянето има обратно действие, а
отговорност за вреди би могла да се търси единствено ако подобен вид неустойка е била
уговорена за такава хипотеза, какъвто не е настоящият случай. Твърди, че насрещната
страна е също неизправна, като излага съображения в отговора за това. Сторено е
евентуално и възражение за прекомерност на претендираната неустойка на основание чл.92,
ал.2 ЗЗД. Твърди, че при действието на споразумението насрещната страна е набавила за
себе си само ползи, но не и вреди. При евентуалност в случай на разглеждане на делото по
същество се поддържа и сторено пред първата инстанция възражение за прихващане по
вземане на въззиваемата в размер на 11 424,50лв.. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока
по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че страните са брат и сестра, които са сключили на
28.06.2016г. споразумение с нот.заверка на подписите за извънсъдебно уреждане
отношенията си по повод наследени от родителите им два недвижими имота, предмет на
съдебна делба по гр.д. № 8281/14г. по описа на БРС, а именно по т.1 СОС с идентификатор
№ 07079.601.21.1.161 по КККР на гр.Бургас, представляващо апартамент/десен/ в
ж.к.Зорница, бл.21, вх.*, ет.* гр.Бургас на площ от 60,89кв.м. при квоти 1/3ид.ч. за ищеца и
2/3ид.ч. за ответницата, за който е уговорено да бъде продаден по пазарна цена, която да
бъде разделена поравно между страните, мебелите в този апартамент да останат за ищеца, а
останалите вещи да бъдат поделени по-равно между двамата. Тук следва да се отбележи, че
в споразумението липсва каквато и да било конкретика относно находящите се в
апартамента движими вещи.
По т.2 от споразумението досежно съсобственият при равни квоти ПИ с
идентификатор 07079.832.127 с адрес в.з.Росенец, на площ от 919кв.м., ведно с изградената
в имота сграда с идентификатор 07079.832.127.1 със засторена площ от 10кв.м. на един етаж,
с предназначение-друг вид сграда за обитаване, страните са постигнали договорка:
ответницата се е съгласила за ищеца да се обособи самостоятелен ПИ, за което да прехвърли
на ищеца такава част от собствените си ид.ч. от недвижимия имот, за да бъде обособен в
източната му част, в която попада и съществуващата сграда с идентификатор
07079.832.127.1, самостоятелен поземлен имот, който да отговаря на изискванията за лице
от 14,40м. и площ съгласно изискванията на ЗУТ, срещу заплащане от страна на ищеца
на ц. от 5,20 лева за 1 кв.м., а оставащата в собственост на ответницата маломерна ид.ч. в
западната част да бъде придадена към съседния поземлен имот, нейна и на съпруга й
собственост, а именно поземлен имот с идентификатор 07079.832.133. За тази цел страните
са се задължили да подпишат и внесат в Община Бургас необходимите за това заявление и
проекти за обособяването на два отделни имота, по описания по-горе начин в едномесечен
срок от подписването на споразумението, като е записано, че разходите за обособяването на
двата самостоятелни имота ще са за сметка на ищеца. В т.3 от споразумението страните са
предвидили и неустойка в размер на 3000 Евро в случай, че някой от тях се откаже и/или
виновно не изпълни споразумението.
2
Ищецът счита, че ответницата е неизправна страна по споразумението от 28.06.2016
г., тъй като не е изпълнила задълженията си по т.2.1, а именно твърди се, че тя е взела два
сервиза-един за вино и един за ракия, собственост на ищеца и по т.1.2 -не прехвърлила на
ищеца договорените ид.ч. от недвижимия имот във в.з.“Росенец“ в гр.Бургас. В подкрепа на
твърденията си е представил и са прието по делото нотариална покана от 22.02.2018 г.,
връчена на ответницата на 26.02.2018 г. и констативен протокол от 15.03.2018 г. на нотариус
с рег.№405 на НК, район на действие РС-Бургас, от съдържанието на които става ясно, че
ответницата е била поканена от ищеца за явяване на 15.03.2018 г. в кантората на нотариуса
за прехвърляне на 48,5 кв.м. ид.ч. от притежавания от нея недвижим имот, съгласно
постигнатото помежду им на 28.06.2016 г. споразумение, на която същата не се отзовала.
Приложена е втора покана от 27.04.2018 г., връчена на 02.05.2018 г., с която на ответницата
е даден нов срок – 10.05.2018 г., за изпълнение на договореното от 28.06.2016 г. С изрично
посочване, че ако в срок до 10.05.2018г. не бъдат изпълнени задълженията по т.1.2 и т.2.1 от
споразумението, то ищецът ще счита споразумението за развалено на осн.чл.87, ал.1 от ЗЗД.
На 10.05.2018г., ответницата чрез пълномощник се явила в кантората на нотариуса,
представила е писмен отговор на получаната втора нот.покана и видно от съставен съставен
констативен протокол от 10.05.2018г. на нотариус с рег. № 450 на НК с район на действие
РС-Бургас, претенцията на ищеца по чл.1.2 от споразумението е била удовлетворена, като е
вписано изявление на ищеца, че счита споразумението от 28.06.2016г. за развалено.
Безспорно е, а и се установява от представените по делото доказателства/вж.нот.акт
на л.63/, че апартамента описан по т.1 от споразумението е продаден, като получената
продажна цена е поделена по равно между страните. В изпълнение на т.2 от
споразумението видно от писмо, рег.№29166/4/10.10.2016г. на Община Бургас, страните са
подали на 05.10.2016г. в Община Бургас и искане за частично изменение на действащия
ПУП за УПИ II-133 и УПИ III-127 в кв.13 по плана на в.з.“Росенец“, гр.Бургас. Видно от
съдържанието на цитираното писмо Общ Бургас е уведомила заявителите, че съгласно
разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове
могат да се изменят при съгласие на всички собственици на имотите, както и носителите на
ограничени вещни права. По тези съображения в писмото е посочено, че Община Бургас в
качеството си на съсобственик на УПИ II-133 в кв.13 по плана на в.з.Росенец счита, че първо
е необходимо да се прекрати съсобствеността и предлага да бъдат изкупени от ищеца и
ответницата188/588кв.м./ид.ч. по реда на чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС и след това да се пристъпи
към исканото от тях изменение на действащия ПУП.
Видно от Решение №322/12.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 3899/2018 г. по описа
на БРС, поземленият имот с идентификатор 07079.832.127 с адрес в.з.Росенец, на площ от
919кв.м., ведно с изградената в него сграда с идентификатор 07079.832.127.1, поради
неподеляемост са били изнесени на публична продан, при която с постановление по изп.д.
№214/19г. на ЧСИ рег.№ 800 на КЧСИ, район на действие ОС-Бургас, имотът е бил
възложен на ищеца срещу сумата от 53 388лв..
С обжалваното решение № 260552/01.04.2021г. по гр.д. № 9488/19г. на БРС е прието,
че неизпълнението на сключеното между страните споразумение по т.2.1. е по обективни
причини, които не могат да бъдат вменени във вина на ответната страна-имотът е бил
изнесен на публична продан, още повече, че със самото споразумение страните не са
уговорили срок за изпълнение, поради което и не може да се приеме забава за ответницата,
още повече, че по делото не са събрани доказателства тя да е отказвала изпълнение на
задълженията си.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по
наведеното с жалбата и правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
3
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да
се доказват. Тя може да бъде уговорена за различни проявни форми на неизпълнението -
като компенсаторна (при пълно неизпълнение), мораторна (при забавено изпълнение), както
и неустойка за лошо изпълнение. Нейната основна цел е да стимулира страните по
правоотношението към точно изпълнение на поетите с договора задължения като същата
изпълнява няколко основни функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна или
санкционна функция.
С оглед твърденията в исковата молба, че ответницата е неизправна страна по
споразумението, тъй като въпреки договореното в т.2.1 задължение, не се отзовала на
отправената й нотарилна покана за прехвърляне на собствените й ид.ч. от правото на
собственост върху имота във в.з.Росенец и в нарушение на т.1.2 придобила два броя сервизи
за вино и ракия, които е следвало да бъдат получени от ищеца и съдържанието на т.3 от
споразумението съгласно което ако някоя от страните откаже или виновно не изпълни някое
от задълженията си по споразумението дължи неустойка от 3000евро на изправната страна,
настоящият състав намира че клаузата е уговорена като компенсаторна неустойка.
Доколкото в самото споразумение по т.1.2. изначално липсват каквито и да било
данни за индивидуализация на мебелите в апартамента и доколкото не са споменати
никакви други движими вещи, различни от мебели, още по малко за посуда, настоящият
състав намира претенцията за неизпълнение на задълженията на ответницата по тази точка
за недоказано по своето основание.
Недоказана по своето основание е и претенцията за неустойка поради
неизпълнение на задължението по т.2.1 от споразумението, тъй като именно със самото
споразумение страните са поели ангажимент да внесат необходимите документи в
компетентния административен орган и това е безспорно сторено-страните заедно са подали
заявление за изменение на ПУП с оглед обособяване на два поземлени имота, но съгласно
уговореното. В самото споразумение е изрично посочено, че разходите за прехвърлянето и
обособяването на самостоятелните поземлени имоти ще са за сметка на ищеца. При тези
данни няма основание на ответницата да бъде вменявана вина за забавата на
административната процедура. Още повече, че както бе посочено имотът като неподеляем е
бил изнесен на публична продан и при проведената такава е изкупен от ищеца.
Независимо от изложеното установи се, че с втората нот.покана, връчена на
ответницата е даден срок до 10.05.2018г., след която дата ищецът е посочил, че ще счита
споразумението за развалено и като волята му е потвърдена съгласно отразяването в
констативен протокол от 10.05.2018г. на нотариус с рег. № 450 на НК с район на действие
РС-Бургас, като е вписано изявление на ищеца, че счита споразумението от 28.06.2016г. за
развалено, считано от 10.05.2018г..
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение - чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД, какъвто не е настоящия.
Когато договорът не е за продължително или за периодично изпълнение с упражняване на
потестативното право на кредитора по чл.87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента
на сключване на договора, всички породени от него права и задължения. Обратното
действие на развалянето освобождава страните от облигационната обвързаност, възникнала
в резултат на сключване на договора, и създава за всяка от тях вторично задължение за
връщане на разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им.
Развалянето на договора с обратно действие засяга и съдържащите се в него
уговорки относно последиците от неизпълнението и обезщетяването на претърпените от
изправната страна вреди, какъвто характер има уговорката за заплащане на неустойка като
форма за обезщетяване на вредите от договорното неизпълнение. Поради това, както е
прието и в решението по т. д. № 414/2009 г. на ВКС, І т. о., развалящият не може да иска да
бъде обезщетен за вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор
неустойка. Основанието да се претендира неустойка е договорът и по тази причина
претенцията за заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за
4
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, но не и с развалянето на договора. Обвързването на
неизправната страна със задължение за плащане на неустойка по развален двустранен
договор е възможно само в хипотезата, когато неустойката е уговорена за случай на
разваляне на договора с цел да обезщети изправната страна за вредите от развалянето, които
не са тъждествени с вредите от договорното неизпълнение, а такава в процесното
споразумение не е уговаряна.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдена като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода по делото въззиваемата страна има право на разноски. Такива са
поискани и са представени доказателства за заплатено адв.възнаграждение в размер на
600лв. за въззивната инстанция, поради което следва присъждането им в тежест на
въззивника.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260552/01.04.2021г. по гр.д.№ 9488/2019г. по описа
на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Г. АЛ. Н. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв. Калин
Янев от БАК съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Иван Шишман № 20А, ет.1 да заплати на М. АЛ.
Б. с ЕГН-********** с адрес за призоваване в гр.Бургас, ж.к.Лазур, бл.1, вх.1, ет.8, чрез адв.
Цена Вичева от БАК, сторените съдебни разноски в настоящото производство в размер на
600лв./шестстотин/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5