Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
12.10.2020 |
Град |
Кърджали |
|
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийският
районен |
съд |
трети |
състав |
|
|||||||||||||||||
|
На |
Десети
септември |
Година |
2020 |
|
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина Байданова |
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна
Суркова |
|
|
||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|
||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията |
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
271 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
|||||||||||||||
|
и за да се произнесе, взе
предвид следното : |
|
||||||||||||||||||||
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.3 във
вр. с чл.225,ал.1 от КТ и иск по чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.319 от КТ.
Ищецът
твърди, че трудовото му правоотношение е за изпълнение на длъжността
„строителен работник“, но реално полагал труд като охрана, предимно нощна смяна
при 66 % намалена работоспособност, като същото е прекратено със заповед № 88
от 19.02.2020 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради подадена молба за
прекратяване на трудовото правоотношение, каквато твърди,че не бил подписвал и
подавал. Видно от съдържанието на прекратителната заповед, същата му била
връчена срещу подпис на 20.02.2020г., което не отговаряло на истината, тъй като
отишъл на работа на 20-ти февруари и не бил допускан до работа от работодателя,
който му се обадил на 19-ти февруари и му заявил повече да не ходи на работа.
Твърди, че на 20-ти февруари подал сигнал до Инспекцията по труда в Кърджали и
копието на заповедта му било връчено след 10 дни, на 02.03.2020 г. - след
посочената в нея дата, поради което не могъл да се регистрира като безработен в
7-дневния срок в Бюро по труда. Сочи, че ответникът никога не му позволил да
ползва отпуск, нито му заплащал нощния труд. Счита, че като инвалид има право
на годишен платен отпуск в размер на 26 дни и сочи, че след прекратяването на
трудовото правоотношение и изплащането от работодателя след извършената
проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, му се дължи за 2018 г. обезщетение за
20 дни, за 2019 г. - обезщетение за 20 дни и за 2020 г. обезщетение за 4 дни
неползван годишен отпуск, възлизащи на 1126,93лв., получени като разлика от
първоначално претендираната сума от 1452,92лв. и изплатените на 30.03.2020г.
обезщетения за 6 дни за 2018г. и 6 дни за 2019г. в размер на 329,99лв. Искането
е за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа, от 3660,00лв.,
считано от 20.02.2020 г., ведно със законната лихва и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.- 20 дни, за 2019 г.- 20 дни и за
2020 г.-обезщетение за 4 дни, общо възлизащо в размер на 1126,93лв., ведно със
законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и направените
по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат
поддържа исковете и претендира разноски.
Ответникът „Ел Системс“ АД гр. Кърджали
оспорва исковете и моли за отхвърлянето им, без да оспорва съществувалото с
ищеца трудово правоотношение по сключен трудов договор от 13.03.2017г. и
прекратяването му при възражение, че трудовото правоотношение е прекратено по
молба на ищеца от 19.02.2020г., която била входирана във входящия дневник на
дружеството под № 283 от 19.02.2020 г. и била удовлетворена от работодателя.
Екземпляр от нея бил връчен на ищеца П. от Изпълнителния директор на
дружеството, на 20.02.2020 г., който подписал собственоръчно без забележки и
заедно със заповедта му била предоставена и оформена трудова книжка, за което
той се подписал. Твърди, че при връчването ищецът предизвикал скандал, което
наложило намеса на друг работник и сигнализиране на телефон 112. Оспорва
твърдението, че ищецът изпълнявал нощен труд и труд като охрана, каквито
функции не му били възлагани, тъй като в обекта имало видеонаблюдение и нямало
назначени лица „Охрана“. Сочи, че ищецът заемал длъжността „Работник строителство“,
изпълнявал спомагателни функции по оборудване на групите за работа на
строителни обекти, изразяващи се в товарене и разтоварване на строителни
материали, оборудване и техника в началото и в края на работния ден в рамките
на територията на предприятието в гр.Кърджали и предвид предоставено решение от
ТЕЛК за намалена трудоспособност не бил включен в екипа по осъществяване на
същинска строителна дейност по обекти, обслужвани от съответното дружество, а
изпълнявал помощни спомагателни дейности. Оспорва иска по чл.225, ал.1 от КТ,
като неоснователен, а също иска по чл.224 от КТ. Сочи, че през 2017г. ищецът
ползвал 24 дни платен основен годишен отпуск, за 2018 г. ползвал 20 дни и му
било изплатено обезщетение за още 6 дни, за 2019 г.- 20 дни и му било изплатено
обезщетение за още 6 дни, а за 2020 г. му било изплатено обезщетение за 3 дни.
Позовава се на изпълнение на предписание, дадено в протокол за извършена
проверка с изх.№ от 11.03.2020 г. с инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“
– Кърджали и за заплащане на ищеца дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по банков път на 30-ти март, а именно за 2018 г. - 6 дни, 2019
г. - 6 дни, възлизащо на 329, 99 лева, поради което моли претенцията да се
отхвърли. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва исковете
и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски. Представя съображения в
писмени бележки.
По делото е признато за безспорно, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор
№ 44 от 13.03.2017г. по силата, на който ищецът изпълнявал длъжност „Работник
строителство“ при ответното дружество с месечно трудово възнаграждение в размер
на 460 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 0, 6 % за всяка година трудов стаж. Безспорно е,
че трудовият договор между страните е прекратен със заповед № 88 от
19.02.2020г. с посочено юридическо основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и
фактическо такова - по взаимно съгласие,
изразено в писмена форма и със същата е разпоредено изплащането на обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни. Безспорно
е и увеличаването на срока на инвалидизиране на ищеца след 01.04.2017г.
След допуснато изменение размерът на
предявения иск по чл.225, ал.1 от КТ е
увеличен от 3 660,00лв. на
4033,32лв., а размерът на предявения иск по чл. 224 от КТ за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018г. е намален от 639,04лв. на 458,40лв.,
за 2019г. е намален от 701,69лв. на 611,20лв. и за 2020г. е увеличен от
116,19лв. на 122,22лв., или, общият размер на иска по чл.224,ал.1 от КТ във вр.
с чл.319 от КТ е 1191,82лв.
В настоящото производство надлежно е
оспорена истинността на Заповед № 88 от 19.02.2020г. досежно автентичността на положения за работник
(служител) подпис, както и молба от 06.12.2018 г., молба от 28.06.2019г. и
молба от 19.02.2020 г. също досежно автентичността на положения подпис.
Установява се по делото,че при
възникване на ТПО с ищеца на 13.03.2017г. е сключен трудов договор със срок за
изпитване в полза на работодателя 6 месеца, или, до 13.09.2017г., като на осн.
чл.319 от КТ на същия е установен платен годишен отпуск от 26 работни дни, поради
представеното решение на ТЕЛК от 14.04.2015г. със срок на определената трайно
намалена работоспособност - 01.04.2017г. Въпреки това ищецът е декларирал, че
няма намалена трудоспособност съгласно решение на ТЕЛК и че при явяване пред
ТЕЛК ще уведоми работодателя си.
От трудовото досие на ищеца се
установява, че на същия е разрешено ползването на 24 работни дни за 2017г., 20
работни дни за 2018г. и 20 работни дни за 2019г.
На 20.02.2020г. е изготвена докладна
записка до изпълнителния директор на дружеството – ответник от Ш.Х.- чистач
в дружеството по повод възникнал между
нея и ищеца конфликт при напускането му от работа, при който ищецът заявил, че
напуска заради нея.
На 24.02.2020г. при извършена в
дружеството – ответник планова проверка по спазване на трудовото
законодателство, продължила по документи на 05.03.2020г., са констатирани
нарушения и са дадени предписания, сред които да се изплати обезщетение на
ищеца за неползван платен годишен отпуск пропорционално на отработеното време и
за неизползвания отпуск, правото на който не е погасено по давност на 6 работни
дни за 2018г. и 6 работни дни за 2019г. Към образуваната по жалба на ищеца
административна преписка е представено експертно решение № 1475/02.04.2018г.,
съгласно което трайната нетрудоспособност на ищеца е продължена до 01.04.2020г.
На 13.03.2020г. управляващият ответното
дружество е предал на инспектор ОДМВР оригинал на процесната заповед №
88/19.02.2020г. и молбата за напускане на ищеца от 19.02.2020г.
На 30.03.2020г. ответникът по банков път
е изплатил на ищеца сумата от 329,99лв. за допълнително обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. - 6 работни дни и за 2019г. – 6
работни дни съгласно предписание на ИТ-Кърджали.
При извършената справка по оригинал на
трудова книжка на ищеца се установява, че
за периода от 20.02.2020г. до 20.08.2020г. същият не е полагал труд по
трудов договор.
От изслушаните в съдебно заседание
гласни доказателства - показанията на св
.Н.П. – съпруга на ищеца, се установява, че на 19.02.2020г. изпълнителният
директор на ответното дружество му се обадил по телефона и му казал, че от утре
– 20.02.2020г. вече няма да е на работа, без да каже точна причина и на
следващия ден – 20.02.2020г. сутринта отишли в предприятието двамата, за да
разяснят случая. Директорът ги посрещнал и казал, че от утре Р. не е на работа
и да си пусне молбата за освобождаване,без да обясни причината. Ищецът заявил, че
няма да подава никаква молба, тъй като не напуска работа по собствено
желание,след което директорът ги изгонил. Р. в този момент нищо не е подписвал
и не си взел трудовата книжа. Получил я при връчване на заповедта на
02.03.2020г. На 20.02.2020г. веднага отишли в Инспекцията по труда,от където им
казали, че ще назначат проверка, но,че ищецът няма право да напуска работното
си място, след като няма заповед,поради което вечерта на 20.02.2020г. Р. отишъл
на работа, но на неговото работно място бил назначен друг негов колега, с който
ищецът останал да кара нощна смяна, а на следващия ден излязъл в отпуск по болнични.
В понеделник – на 24.02.2020г. - представил болничен лист за 10 дни. Имал
заболяване „червен вятър“ - възпаление на краката. На 02.03.2020г. на ищеца бил
връчен документ, пресниман на ксерокс и подписан с подпис на ищеца, въпреки ,че
той не бил подписвал такъв документ до този момент.
От заключението по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, в т.ч. и разпита на вещото лице в съдебно
заседание, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от настоящия
състав, се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в
размер на 672,22лв., обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 20.02.2020г.
до 20.08.2020г. вкл. възлиза на 4033,32лв., основният платен годишен отпуск
съгласно трудовия договор е 26 дни годишно, за периода от 01.01.2018г. до
20.02.2020г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск през 2017г. – 24 дни, през
2018г. – 20 дни, през 2019г. – 20 дни и през 2020г. не е ползвал платен годишен
отпуск, като се полагат 4 дни платен годишен отпуск. Обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 6 дни за 2018г., 6 работни дни за 2019г. и 3
дни за 2020г. е начислено във фиш за трудово възнаграждение за месец февруари
2020г., като на 30.03.2020г. е изплатено по банков път по сметка на ищеца
сумата от 329,99лв., за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни
дни за 2018г. и 6 - за 2019г., а
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни за 2020г. в
размер на 82,50лв. е изплатено с РКО от 21.02.2020г.Изчислено е, че обезщетение
в размер на 30,56лв. за неизползван 1 ден платен годишен отпуск да 2020г. не е
начислено и изплатено. По разплащателната ведомост на ответника за м.февруари
2020г. е начислено брутно трудово възнаграждение за 13 отработени дни в размер
на 436,94лв., която след отчисляване на дължимите задължителни данъци и
осигурителни вноски възлиза на 339,06лв. и също е изплатена на ищеца с РКО на
21.02.2020г., като сумите са надлежно отразени и осчетоводени по съответните
сметки, както и декларирани в НАП.
По делото е назначена, изслушана, приета
без възражения от страните, поради което и се възприема изцяло от съда
заключение по съдебно-почеркова експертиза, от която се установява,че подписите
в молби от 06.12.2018г., 28.06.2019г. срещу „работник /служител/“, подписите в
молба от 19.02.2020г. и в Заповед № 88/19.02.2020г. срещу „работник/служител“
са положени от ищеца Р.Т.П..
С оглед изложеното, съдът намира следното:
По делото е установено съществуването на
валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника, установено със срок на
изпитване в полза на работодателя при договорен годишен отпуск по чл.319 от КТ
-26 работни дни. Не се установява след изтичане срока на изпитване страните да
са сключили допълнително споразумение, с което да изменят първоначалните
договорки. Установява се, че на работодателя е известна трайно намалената
работоспособност на ищеца, датираща от 10.09.2012г., чийто срок е продължен
след 01.04.2017г. На следващо място, бе установено,че съществуващото ТПО е
прекратено след молба от работника от 19.02.2020г. след насрещно съгласие на
работодателя на осн. чл.325, ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено. Оспорване автентичността на молбата за напускане и
съдържащият се в прекратителната заповед подпис на ищеца не бе надлежно
проведено, поради което и съдът приема за недоказано. При това положение,
следва да се направи извод, че прекратяването на съществуващото трудово
правоотношение не е незаконосъобразно, поради което предявеният иск по чл.344, ал.1
т.1 от КТ следва да се отхвърли. Във връзка с това и пряката обусловеност на
предявения иск по чл.344,ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ с
признаване на уволнението за незаконно, следва да се приеме,че искът за
обезщетение за времето, през което ищецът в качеството му на работник е останал
без работа поради уволнението за периода от 20.02.2020г.- до 20.08.2020г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска, е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По иска с пр.осн. чл.224, ал.1 във вр. с
чл.319 от КТ бе установено по делото, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск
през 2017г. – 24 дни, през 2018г. – 20 дни, през 2019г. – 20 дни и през 2020г.
не е ползвал платен годишен отпуск, като на 21.02.2020г. с РКО му е изплатено
обезщетение в размер на 82,50лв. за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни
за 2020г., а на 30.03.2020г. по банков път му е изплатено и обезщетение в
размер на 329,99лв. за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2018г. и 6
работни дни за 2019г. Съобразно неоспореното заключение по ССчЕ обезщетение в
размер на 30,56лв. за неизползван 1 ден платен годишен отпуск за 2020г. не е
начислено и изплатено, до който размер съдът намира иска за основателен и
доказан, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
05.03.2020г. до окончателното изплащане, а за разликата над посочената сума до
пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли. В тази връзка, не бе
надлежно опровергано в производството възражението на ответника за ползван от
ищеца платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г., разрешен след писмена молба от
работника, доколкото бе еднопосочно установено, че молбите за отпуск от
06.12.2018г. и 28.06.2019г. съдържат именно подписа на ищеца Р.П., което от
своя страна води до извод и за недоказаност на оспорването на автентичността на
посочените две молби.
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право от направените по делото
разноски – 650,00лв., на разноски съразмерно с уважената част от иска, или, 5,56лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На осн. чл.78,ал.3 от ГПК ответникът
има право от направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение 650,00лв.
и 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице, общо 850,00лв., на разноски съобразно
отхвърлената част от иска, или, в размер на 617,09лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на Заповед № 88 от 19.02.2020г.
досежно автентичността на положения за
работник (служител) подпис и на молба от 06.12.2018 г., молба от 28.06.2019г. и
молба от 19.02.2020 г. досежно автентичността на положения подпис.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.Т.П., с ЕГН **********,*** против „Ел Системс“ АД, с ЕИК
*********, гр.Кърджали, ул.“Язовирска“ № 33, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на Заповед № 88 от
19.02.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 4033,32лв. за принудителна безработица за период от шест месеца,
считано от 20.02.2020г. до 20.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020
г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ел Системс“ АД, с ЕИК *********, гр.Кърджали,
ул.“Язовирска“ № 33 да заплати на Р.Т.П., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 30,56лв., представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ във вр. с
чл.319 от КТ за неизползван 1 ден платен годишен отпуск за 2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
05.03.2020г. - до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 30,56лв. до пълния
предявен размер от 1191,82лв.
ОСЪЖДА „Ел Системс“ АД, с ЕИК *********, гр.Кърджали,
ул.“Язовирска“ № 33 да заплати на Р.Т.П., с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски в размер на 5,56лв.
ОСЪЖДА Р.Т.П., с ЕГН **********,*** да заплати на „Ел
Системс“ АД, с ЕИК *********, гр.Кърджали, ул.“Язовирска“ № 33 направените по
делото разноски в размер на 617,09лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: