№ 11378
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110113076 по описа за 2023 година
Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.
Производството е образувано по предявени от А. Х. Я. против „К.Б.“ ЕООД обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед №103 от 09.02.2023 г. на управителя на „К.Б.“ ЕООД; иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност
„Анализатор САП“; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – за заплащане на сумата
16090,11 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане след допуснато с
протоколно определение на съда от 16.06.2023 г. изменение на иска на основание чл. 214
ГПК чрез намаляване на неговия размер.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответника трудов договор от 27.09.2021 г.
за неопределено време е заемал длъжността „Анализатор САП“ при основано месечно
възнаграждение в размер 6323,34 лева, което считано от 01.08.2022 г. е увеличено на
6630,34 лева заедно с 0,6% допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит за всяка година трудов стаж. Посочва, че със Заповед №103 от
09.02.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 ,
т. 1 КТ въз основа на заявление с вх. №28 от 09.02.2023 г. Поддържа, че е съвестно е
изпълнявал трудовите си задължения, за което през м.07.2022 г. е получил и бонус от
работодателя. Посочва, че с имейл от 08.02.2023 г. неочаквано е поканен на среща с
човешки ресурси в централата на дружеството на 09.02.2023. На срещата в зала на
работодателя на 09.02.2023 г. го очаквали В. В. – мениджър „Човешки ресурси“, Н. Ч. –
старши бизнес партньор „Човешки ресурси“, М. Т. - Юрист и К.Р. – управител, които
започнали да го обвиняват и заплашват, че ще бъде дисципЛ.рно уволнен, поради
непристойно поведение на две фирмени партита с две от колежките. Отделно от това чрез
фирмения чат поканил друга колега на кафе, с което е нарушил вътрешните политики на
дружеството. По време на срещата нямал възможност да се защити срещу отправените му
нападки, бил в шок и не знаел как да реагира. Предложено му било да приеме прекратяване
на трудовия му договор по взаимно съгласие или да бъде дисципЛ.рно уволнен.
Представени му били документи за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие
1
– заповед и заявление, които били предварително изготвени и с изходящи номера. Твърди,
че не могъл да ги прочете поради объркване и шок, но под стрес и заплахи подписал и двата
документа. Взел два екземпляра от тях и напуснал срещата. С изненада установил, че е
подписал заявление от негово име за прекратяване на трудовото правоотношение, а не
отправено от страна на работодателя предложение. Посочва, че предварително изготвената
заповед е била подписана от новия управител на ответното дружество – К.Р.. Счита, че така
извършеното уволнение е незаконно поради наличие на порок на волята при отправяне на
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна. Твърди, че е
бил заплашван да приеме предложението на работодателя въведен е в заблуждение, че това
е бил единственият вариант да запази кариерата си. Поддържа, че по отношение на
волеизявлението му по арг. на чл. 44 ЗЗД се прилагат основанията за недействителност на
договорите. Счита, че то е унищожаемо и не е породило действие поради упражнено спрямо
него заплашване и въвеждането му в заблуждение от страна на работодателя. Твърди, че
същото е било заведено в системата на работодателя още преди да бъде подписано, както и
че е изготвено и на английски език. Допълнително счита, че са налице предпоставките на чл.
26 ЗЗД, както и че е налице липса на съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение по този ред. Посочва, че работодателят не се е произнесъл по подаденото
заявление – липсва нарочна резолюция върху него. Моли да бъде отменена процесната
заповед на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, както и да му
бъде заплатено обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в общ
размер 42885,06 лева за периода 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г. , изчислен съобразно
полученото от него брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец –
м. 12.2022 г. в размер на 7147,51 лева. Претендира присъждането и на законна лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски. Ищецът твърди, че след депозиране на исковата молба в съда е сключил нов
трудов договор за неопределено време с „ФИРМА“ ЕИК ЕИК, с начало на изпълнение на
трудовите задължения 10.04.2023 г. при основано месечно трудово възнаграждение в размер
на 6350,99 лева и допълнително месечно трудово възнаграждение с постоянен характер в
размер на 0.6 %, което към момента на сключване на договора възлиза на 228,64 лева. При
това положение претендира обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 10.02.2023 г. до 10.04.2023 г. и такова по чл. 225, ал. 2 КТ,
представляващо разликата в заплатите за периода до 10.08.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са се намирали в
трудовоправна връзка въз основа на трудов договор 27.09.2021 г. за неопределено време. Не
оспорва размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение, както и на това за
месец 12.2022 г., за който посочва че действително е последният пълен отработен месец на
ищеца. Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
работодателят не е длъжен да излага мотиви в заповедта. Не оспорва, че между посочените 4
лица и ищеца е проведена среща , на която са обсъждани подадените сигнали от служители
на дружеството за нарушения на етичните правила от страна на ищеца, но никой не е
заплашвал или заблуждавал ищеца. Сочи, че поведението на ищеца е било силно укоримо
предвид множеството оплаквания от служителите за предложение за лични сексуални
срещи. На срещата работодателят е уведомил ищеца, че предвид поведението му ще бъде
проведено дисципЛ.рно производство, в хода на което той е можел да се защити и да даде
обяснения. Не отрича, че заявлението е било изготвено от служител на ответника на бланка
на работодателя, но на ищеца е била дадена възможност да се запознае със същото преди да
го подпише. Твърденията, че не е прочел какво пише в документа не представлява измамно
поведение на работодателя. Поддържа, че издадената в срока за това заповед представлява
приемане на предложението за прекратяване от страна на работодателя, тъй като това е
момента на съвпадение на двете волеизявления по правоотношението. Счита твърденията на
ищеца във връзка с евентуална унищожаемост на изявлението му, включително и за
субективно отношения от страна на работодателя за несонователни.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на
сключен трудов договор от 27.09.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността
„Анализатор САП“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 6630,34 лева, считано
от 01.08.2022 г. съгласно заповед за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение
на работодателя от 30.07.2022 г. Страните не спорят, че полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец при ответника – м. 12.2022 г. в
размер на 7147,51 лева.
От представената заповед №103 от 09.02.2023 г. се установява, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ, считано от 10.02.2023 г.
По делото е прието заявление, изходящо и подписано от А. Х. Я. с вх. №28/09.02.2023 г.
отправено към работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 10.02.2023 г.
Видно от приобщения трудово договор от 21.03.2023 г., сключен между ищеца и
„ФИРМА“ ЕИК ЕИК, А. Х. Я. е назначен на длъжност „Бизнес анализатор“ с основно
брутно месечно възнаграждение в размер на 6350,99 лева с начало на изпълнение на
трудовите задължения, считано от 10.04.2023 г.
В съдебно заседание на 16.06.2023 г. е извършена констатация с оригинала на
трудовата книжка на ищеца серия „З“ с бл. №358648, в която след вписване на
прекратяването на трудовия договор с „К.Б.“ ЕООД е обелязано сключването на нов трудов
договор с „ФИРМА“.
За установяване релевантни за делото факти по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно – счетоводна експертиза и корекция към него, според което
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. и ал. 2 КТ е в размер на 16090,11 лева.
В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК управителят на ответното дружество –
К.П.Р. заявява, че няколко дни преди провеждането на срещата на 09.02.2023 г. е била
уведомена за множество сигнали с идентичен характер за нарушаване на етичните норми и
правила на компанията от страна на А. Я., поради което е присъствала на срещата. На
срещата присъствали още В. В., Н. Ч., адв. Михайлова и А. Я.. На срещата било обяснено на
ищеца за подадените срещу него сигнали и че това са силно укорими действия,
противоречащи с корпоративната политика на дружеството. Било изслушано становището
на ищеца, който избрал да се разделят по взаимно съгласие. Подписал предварително
подготвеното заявление, а двамата подписали заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Заявява, че на служителя са били предложение два варианта как да се
продължи по-нататък – да се разделят по взаимно съгласие или да бъде започнато
дисципЛ.рно производство по КТ. Посочва, че заявлението се изготвя предварително със
запазен номер от служител в „Човешки ресурси“ и след като е официално подписано се
входира в системата на дружеството. Заповедта за прекратяване е бил изготвена
предварително с номер и печат и след като бъде подписана и от двамата се входира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Р. В. и Н.
А. Ч..
Свидетелят В., заемаща длъжността „Ръководител човешки ресурси“ при ответника
разказва, че за срещата г-н Я. е бил уведомен посредством имейл. Срещата продължила
около час и тя го запознала с постъпилите срещу него сигнали от общо 12 колежки във
връзка със сексуален тормоз в различни ситуации, някой служебно в офиса, а някой на
организирани от фирмата мероприятия. Посочва, че колегите не се познавали по между си, а
някой до преди това не познавали и А.. Касаело се за изключително арогантни, цинични и
брутални сексуални изказвания и отношения към колежките, които макара да завили, че
нямат желание, той продължил. Следвало е да бъдат взети мерки, за да бъдат предпазени
3
служителите от подобни посегателства. По време на срещата изслушали неговото
становище като му било обяснено, че това представлява тежко нарушение на етичните
стандарти на компанията и е основание за стартиране на дисципЛ.рно производство. Казано
му било, че на фона на нещата, които е сътворил, ако пожелае да напусне по собствено
желание от дружеството, няма да са против, без да е коментирано дисципЛ.рно уволнение.
Тогава ищецът заявил, че ще напусне без да се е стигало до искане на обяснения по реда на
чл. 193 КТ. Прекратяването на правоотношението било поставено като възможност и г-н Я.
веднага се съгласил. Имал време да помисли, тъй като му дали заявлението и заповедта, за
да се запознае с тях, преди да подпише. След това дискутирали нещата свързани с
напускането – какво ще му бъда изплатено, неизползван отпуск, ваучери и т.н. Документите
били изготвени предварително от оперативен отдел „Човешки ресурси“, тъй като в такива
случай хората решавали да напуснат и всичко трябвало да е готово. Заявлението било
изготвено като стандартен формуляр със запазен номер, и след подписване се входира като
може да се промени датата, а ако не бъде подписан документът се унищожава. Искане на
обяснения е било подготвено предварително, но не се е стигнало до това да бъде
използвано. Заявява ,че след подписване на документите А. имал въпроси около
обвиненията като казал, че думите му са извадени от контекста и се подсмихвал. Не
изглеждало да се чувства неудобно или да е притеснен. Свидетелства, че на срещата ищецът
бил изненадан, че ръководството знае за тези случки. Изборът му да напусне бил направен
спокойно и след проведен професионален разговор. Не знае дали преди това ищецът е искал
да напуска, тъй като не го е познавала преди тази среща.
В показанията си свидетелят Н. Ч. разказва, че е присъствал на срещата на 09.02.2023
г. с ищеца като представител от отдел „Човешки ресурси“. А. Я. бил поканен на тази среща,
тъй като се получили множество сигнали от колежки за сексуален тормоз. Преди това той не
е знаел, че има сигнали срещу него и се изненада, че ние знаем. Бил е информиран за
сигналите и му било обяснено, че това представлява нарушение на етичните правила на
компанията и че следва да започне дисципЛ.рна процедура. В момента, в който разбрал, че
се е разчуло за тези сигнали и че ръководството знае, приел другата му предложена
алтернатива за напускане по взаимно съгласие без да се стига до дисципЛ.рно производство.
Били подготвени с искане за обяснения, но ищецът категорично не пожелал да се преминава
към дисципЛ.рно производство. Не помни кой точно е предложил прекратяване по взаимно
съгласие, но му е била предложена тази възможност. Няма представа дали преди това
ищецът е искал да напуска, тъй като не го е познавал преди тази среща. По време на
срещата ищецът не е бил ограничаван във времето, за да се запознае с представените му
документи, както и не е искал допълнително време или възможност да се консултира с
някой. Срещата продължила около час и след това свидетелят му помогнал да си предаде
нещата. Били обсъдени всички детайли по прекратяването – трудова книжка, заплати,
обезщетения, ваучери и др., след което подписал документите. Заявлението и заповедта,
както и искането за обяснения били подготвени предварително със запазен номер на
бланката. Подписаното заявление било входирано след това в отдел „Човешки ресурси“
лично от ищеца. Управителят на дружеството, който е бил в залата е подписал на място
заповедта за прекратяване. На срещата А. Я. отишъл спокоен, но се изненадал когато
разбрал, че е достигнало до много хора. Като му цитирали конкретни реплики, той се
подсмихвал и казал, че са извадени от контекста. Не мисли, че ищецът бил притеснен от
ситуацията. Предвид сериозността на ситуацията разговорът бил воден със сдържан и
професионален тон без да е упражняван натиск спрямо г-н Я.. Когато ищецът се запознал
със ситуациятя сам казал, че иска да се премине към варианта с подаване на молба за
напускане по взаимно съгласие. Когато срещата приключила станали заедно и излезли като
ищецът се намирал в стандартно емоционално състояние.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, извършено със заповед
4
№103/09.02.2023 г., очертаващи основанието на предявения иск, ограничават търсената
съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес до проверка за
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ, тъй като са свързани с това, че волеизявлението на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение било опорочено като работодателят упражнил върху него
принуда чрез отправянето на заплахи и умишлено въвеждане в заблуждение.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, както и наведените
твърдения за наличие на поведение на работодателя или на трети лица, което да е възбудило
неоснователен страх за живота и здравето му или на негови близки, или на имуществото му,
или поведение, с което да е въведен умишлено в заблуждение за това какво е действително
положение между страните и това да са единствените мотиви да отправи волеизявление за
прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ. В тежест на ответника е
да докаже, че е било налице твърдяното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно постигнато между страните взаимно съгласие.
Съгласно чл. 325, ал.1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие,
изразено писмено – без която и да е от страните да дължи предизвестие. Взаимното съгласие
означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да
съществува занапред. Това означава, че прекратяването на трудовия договор е резултат от
съгласуваната воля на страните, като предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното трудово
правоотношение без да е необходимо да се посочват причини. Волеизявлението на страните
трябва да бъде в писмена форма, която форма е за действителност. Всяка от страните трябва
да изрази волята си за прекратяване на трудовия договор ясно, категорично и безусловно.
Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в
седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че
предложението не е прието. Взаимното съгласие е постигнато в момента, когато съвпаднат
двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор.
По делото е приобщено заявление от А. Х. Я. от 09.02.2023 г. (по образец на
работодателя), за прекратяване на трудовото правоотношение с „К.Б.“ ЕООД. Авторството
на заявлението не е оспорено, напротив ищецът признава, че то носи неговия подпис.
Волеизявлението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е
едностранно волеизявление по смисъла на чл. 44 ЗЗД и за него се прилагат съответно
правилата за договорите, в т.ч. за тяхната недействителност. При формирането на волята на
работника или служителя за прекратяване на трудовия договор не е допустимо
упражняването на принуда (физическо или психическо насилие – заплашване, шантаж и
др.). Това я опорочава и прави недействително волеизявлението (предложението) за
прекратяване на трудовия договор. По смисъла на чл.30 от ЗЗД, който се прилага
субсидиарно в случая, заплахата по своя характер и естество представлява съвкупност от
непозволени, противоречащи на закона или на морала действия на едната страна, които да са
предизвикали у другата основателен страх, под въздействието на който тя е подписала
договора. Заплашването е порок на волеизявлението и е налице само когато заплахата,
независимо от времето и начина й на изразяване, е пробудила основателен страх, мотивирал
заплашената страна да подпише договора, респ. да направи волеизявлението.
В случая, не се установяват действия от такова естество, упражнени от страна на
управителя на ответното дружество или от неговите служители, присъствали на срещата с
ищеца на 09.02.2023 г., които да са създали основателен страх за живота и имуществото на
ищеца, а доказателствената тежест в тази насока е била негова съгласно правилото на чл.
154 , ал. 1 ГПК. Посочването от страна на работодателя на възможни варианти за бъдещото
съществуване на трудовото правоотношение с ищеца, респективно възможността същото
евентуално да бъде прекратено било по взаимно съгласие или на някое друго законово
основание, предвидено в КТ, не представлява само по себе си някаква заплаха към
5
работника или служителя. Възможността да бъде образувано дисципЛ.рно производство
срещу служителя при констатирани нарушения на трудовата дисципЛ. от страна на
работодателя не сочи автоматично на прекратяване на трудовото правоотношение по
дисципЛ.рен ред. А и това също не би могло да възбуди у ищеца основателен страх за
живота или имуществото му, тъй като при дисципЛ.рно уволнение, служителят в случай, че
счита същото за незаконно, разполага с исков път за защита. От събраните гласни
доказателства се установи, че на ищеца е била предоставена възможност да избира как да се
развият по-нататъшните отношения с работодателя по повод констатираните нарушения на
етичните правила на дружеството. Касае се за указване на законово предвидени
възможности като на ищеца е бил предоставен избор как да постъпи в така създалата се
обективна ситуация. Събраха се доказателства, че А. Я. е имал време да обмисли как да
постъпи, запознавайки се с представените му документи като същият не е поискал
допълнително време или възможност да се консултира с някой преди да пристъпи към
подписването им. Възраженията, че работодателят е действал недобросъвестно като не е
уведомил предварително ищеца каква е темата на срещата, съдът намира за неоснователни,
тъй като още в началото на срещата му е разяснено, че срещу него има подадени сигнали от
колежки, тяхното съдържание и че тези действия представляват нарушения на етичните
норми в компанията.
Обстоятелството, че А. Я. е подписал предварително подготвено на бланка на
работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, не го прави
недействително поради порок във волята му, след като на същия са били предварително
разяснени възможните законови процедури, в каквато връзка са и събраните гласни
доказателства. Не може да се приеме, че у ищеца е бил възбуден основателен страх и липса
на свободно формирана воля, обусловена от някакво неправомерно външно вмешателство
по време на срещата на 09.02.2023 г. Ищецът е имал реално представена възможност на
избор как да постъпи, да подаде молба за прекратяване по взаимно съгласие или да бъде
стартирана дисципЛ.рна процедура, като всяко едно от неговите действия би довело до
съответните за него правни последици. Установи се, че при създалата се ситуация е
преценил, че няма как да работи повече в компанията, което го е мотивирало да подпише
искането за прекратяване на правоотношението. Водените разговори за последиците от
прекратяването на трудовото правоотношение по повод оформяне на трудовата книжка,
заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения, ваучери и т.н сочат на спокойно
проведена среща, от която ищецът не е излязъл в шок и неразбирайки какво е подписал,
каквито твърдения са наведени в исковата молба. Не се събраха данни, че по време на
срещата ищецът е въведен в заблуждение затова какво е действителното положение.
Предвид това съдът приема, че волеизявлението на ищеца по чл. 325, ал. 1 , т. 1 КТ,
обективирано в заявление с вх. №28/09.02.2023 г. е действително и е породило желаните
правни последици да покани работодателя за насрещно писмено съгласие.
Доказано е по делото, че работодателят е дал писменото си съгласие за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие в срока за това, издавайки оспорената заповед.
Съдебната практика е константна, че съгласието на работодателя може да се изразява и без
отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед
за прекратяване на трудовия договор. Неоснователно е възражението, че липсва взаимно
съгласие щом заповедта е била подготвена предварително, тъй като се установи, че същата е
подписана от управителя на дружеството непосредствено след подписването на заявлението
по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от А. Я.. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява
техническа дейност, подписването на заповедта от представляващия работодателя
обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но
волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта
за уволнение на работника, за което не се спори, че е направено на 09.02.2023 г. срещу
подпис. В този момент е настъпило съвпадението на двете волеизявления за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, поради което съдът следва да признае
прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие за законно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1 ,т. 1 КТ да се отхвърли като
6
неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата
длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ответникът. С нормата на чл. 359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, от
заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното производство,
независимо от изхода на делото. Работниците обаче не са освободени от репариране
разноските на ответника, при отхвърляне на исковете. В полза на ответното дружество
ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати сторените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение в размер на 4080,00 лева,
което с съдът намира за съобразено с предвидените чл. 7 в НМРАВ минимални размери и
броя на предявените искове, поради което следва да му се присъди в цялост.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на предявените
искове следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. Я. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС срещу „К.Б.“
ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС кумулативно обективно
съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед №103 от 09.02.2023 г. на управителя на „К.Б.“ ЕООД; иск по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност
„Анализатор САП“; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – за заплащане на сумата
16090,11 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. Я. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „К.Б.“ ЕООД ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
4080,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 30.06.2023 г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7