№ 608
гр. гр. Добрич, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500687 по описа за 2021 година
намира следното :
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 262083/ 2.08.2021 г. ( по
регистратурата на БРС ) ,изпратена по куриер на 30.07.2021 г. , на ищеца „ АГРО- ММ“
ЕООД, град Добрич срещу определение № 260387 от 7.07.2021 г. на Балчишкия районен съд
по гр.д.№ 23/2021 г. за прекратяване на производството .
В частната жалба се съдържа преглед на правната уредба по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
относно правото на собствениците на сгради и съоръжения от имуществото на
организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ да закупят застроените и прилежащите земи и на
съдебната практика за момента , в който се придобива недвижим имот, за който има
проведена публична продан и издадено постановление за възлагане. Частният жалбоподател
оспорва извода на първоинстанционния съд, че няма правен интерес от воденето на иска по
член 108 от ЗС като несъобразен с приложените доказателства : решението на ВКС по гр.д.
№ 6599/2014 г., с което е уважен искът за ревандикация на държавата , подпомагана от „
АГРО – ММ“ ЕООД, срещу същия ответник и съпругата за „ усвоената “ част от 791 кв.м. от
ПИ с № 23769. 501.350 ; преписката на СГКК – Добрич за изменение ( по искане на
държавата ) на кадастралната карта относно имота и заключенията по две експертизи ( по
гр.д.№ 968/2012 г. по описа на ДОС и по адм.д.№ 329/2017 г. по описа на АС – Добрич ) и
извършеното от ответника по прекратеното дело оспорване на вещното право на ищеца.
Счита, че са налице условията по член 216,ал.2 от ГПК ( с оглед естеството на
провоотношението ) за участие на държавата като съищец в това производство въз основа
на служебното й конституирането. Частният жалбоподател оспорва извода за
недопустимост на иска по член 109 от ЗС със съображения , извлечени от правилата на „
1
съответния Указ“ за предоставеното от държавата на бившите ТКЗС право на ползване
върху държавна земя според предназначението на „ Стопанския двор“ - за стопанска и
производствена дейност ; разрешенията по т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС относно
възможността ищецът да не доказва пречките пред упражняването на правото му в случаите,
в които извършените от ответника действия нарушават санитарно – хигиенните правила и
норми. Иска се отмяна на определението, връщане на делото на първоинстанционния съд за
разглеждане на исковете и присъждане на разноски .
В отговор на Н.Г.М., ЕТ „ Н.М.“, град Добрич частната жалба се оспорва като
недопустима ( поради отстраняване на нередовността за прилагане на документ
за държавната такса след изтичане на срока ) и като неоснователна поради това, че не е
доказано нарушено вещно право на ищеца върху недвижим имот ; асфалтовата площадка е
съоръжение и не може да бъде обект на вещно право независимо от това, че за закупуването
й има нотариален акт ; правото на собственост върху земята е на държавата и то не е
оспорено . Настоява се за потвърждаване на определението .
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да
иска отмяна на неизгодното за него, обжалваемо определение за прекратяване на
производството. Правото си на частна жалба то е упражнило в срока по член 275,ал.1 от
ГПК, считан от съобщаването му ( с оглед постановяването му в закрито заседание ) на
23.07.2021 г. Към администрирането на частната жалба по член 276,ал.1 от ГПК
нередовността по член 261,т.4 от ГПК във връзка с член 275, ал.2 от ГПК е отстранена ( с
прилагане на документ за държавната такса към молба, изпратена по пощата на 24.09.2021
г. след изтекъл на 15.09.2021 г. срок за поправката ) и основанието по член 262,ал.2,т.2 от
ГПК за нейното връщане е отпаднало .
За да прекрати изцяло производството , първоинстанционният съд е приел, че ищецът
не е процесуално легитимиран да води ревандикационен иск за имот, върху който няма
право на собственост и не твърди да има такова право към предявяване на исковата молба и
след това и че след указания на съда в две разпореждания от 21.01.2021 г. и от 9.03.2021 г.
и подадени от ищеца две молби от 11.02.2021 г. и 1.04.2021 г. той не е изложил конкретно,
пълно и точно обстоятелствата , на които основава негаторния иск - по какъв начин
ответникът пречи на упражняването на правото на собственост върху „ асфалтова площадка
“ в южната част на имот с идентификатор № *** .
Становището на първоинстанционния съд за недопустимост на ревандикационния иск е
правилно, но с корекция и уточнения. Процесуалната легитимация произтича от
твърденията на ищеца, че е носител на правото, засегнато от спора , а не от съществуването
му. Неправилно съдът е приел, че искът е недопустим и поради липсата на това право у
ищеца .
В исковата молба и уточняващата молба с вх.№ 260724/11.02.2021 г. ищецът е посочил, че с
договор за продажба, сключен с нот. акт № 151/ 2009 г., придобил „ асфалтова площадка “
на площ от 780 кв.м. , разположена в имот с № *** по кадастралната карта на село Д. ,
община Б., целият с площ от 1 571 кв.м. и има право да изкупи от държавата прилежащата
2
площ към асфалтовата площадка на основание член 27,ал.6 от ЗСПЗЗ и по реда на член 45а
от ППЗСПЗЗ . Северната част от имота на площ от 791 кв.м. е застроена незаконно от
ответника със сграда и ограда и е „ незаконно усвоена “ от него. Държавата е провела при
участието на ищеца като помагач ревандикационен иск за тази част срещу същия ответник и
съпругата му. Искът е уважен с решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС, ІІ, г.о. по гр.д.№
6599/2014 г. Ответникът не предава доброволно владението върху тази част нито на
държавата, нито на ищеца ; не премахва незаконните строежи и така ограничава /
препятства ищеца да я ползва и застрои в бъдеще време със склад или навес към
собственото му съоръжение – асфалтова площадка - и да изкупи целия имот като
прилежаща площ към съоръжението.
Относно статута на асфалтовата площадка ищецът не твърди нещо различно от това, което
следва от отразените в кадастралната карта данни за поземления имот съгласно
доказателствата от преписка за изменение на КК ( на л.14 , л.23 – 38 от делото на ДОС ) и от
извършеното геодезическо заснемане на площадката в комбинирана скица от ноември 2016
г. ( на л. 39 -40 от същото дело ). Поземленият имот е заснет като самостоятелен с одобрено
със заповед от 11.10.2005 г. изменение на кадастралната карта на селото от 2003 г.
Асфалтовата площадка в него не е заснета като самостоятелен обект, защото не отговаря на
условието по член 23,т.2 от ЗКИР. Разположена е в южнатата част на поземления имот.
Следователно предявеният от частния жалбоподател иск е за ревандикация на реална част от
поземлен имот, за която ищецът сочи, че има право да я закупи от държавата като
прилежаща площ към собствената му асфалтова площадка, разположена в другата реална
част от поземления имот. Искът по член 108 от ЗС е средство за защита на правото на
собственост, за което ищецът твърди да е възникнало в негово лице и да е нарушено чрез
отнемане на владението върху вещта от владелеца или държателя. Той не е средство за
защита на потестативно право за придобиване на вещта. Становищата на ищеца, че е
съсобственик ( с държавата) въз основа на принудителна съсобственост по ЗСПЗЗ ,
суперфициарен собственик или приравнен на него, съставляват правни квалификации. Те не
обвързват съда и не съответстват на изложените в исковата молба и следващите молби
обстоятелства. А те обуславят извод, като изведения от районния съд, че ищецът не твърди
да е настоящ носител на правото на собственост върху северната част на поземления имот и
следователно не е процесуално легитимиран да води иска по член 108 от ЗС за нея.
Преценката на съда за нередовност на иска по член 109 от ЗС за осъждане на ответника да
премахне сградата и оградата в северната част на имота е неправилна. По първото от
последователно дадените три указания по член 129,ал.2 от ГПК – това от разпореждане №
260069 от 21.01.2021 г. за излагане на обстоятелства по член 127,ал.1,т.4 от ГПК ,в т.ч. по
негаторния иск, ищецът е посочил в срочно подадената уточняваща молба вх.№
260724/11.02.2021 г. съответни обстоятелства, свързани с пречките, които създават за него „
незаконно “ извършените от ответника строежи – не може да ползва северната част от имота
и да осъществи строеж на склад и навес за зърно към съоръжението за ползването му по
предназначение – за производствени и стопански нужди. Това е достатъчно, за да се
3
приеме,че нередовността по негаторния иск е отстранена. Не е имало основание по член
129,ал.3 от ГПК за прекратяване на производството и по този иск . Определението само в
тази част следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за разглеждане на този
иск . С обжалваното определение разноски на ответника не са присъдени.
За настоящото производство разноски от общо 315 лева ( в т.ч. 300 лева за адвокатско
възнаграждение ) е направил частният жалбоподател само. Той има право на част,
съразмерна на цената на подлежащия на разглеждане негаторен иск, определена в размер от
3 000 лева съгласно разпореждане № 260146 от 15.02.2021 г.( и при цена на иска по член 108
от ЗС ,равна на данъчната оценка за имота без асфалтовата площадка в размер от 102,96
лева ) , равняваща се на 304,54 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260387 от 7.07.2021 г. на Балчишкия районен съд по гр.д.
№ 23/2021 г. за прекратяване на производството само в частта по предявения от „ АГРО-
ММ“ ЕООД, град Добрич срещу Н.Г.М., ЕТ „ Н.М.“, град Добрич иск по член 108 от ЗС за
право на собственост върху реална част с площ от 791 кв.м.от ПИ с идентификатор № ***
по кадастралната карта на село Д. , община Б., целият с площ от 1 571 кв.м.
ОТМЕНЯ определението за прекратяване на производството в частта на предявения между
същите страни иск по член 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените в
същата част постройка и ограда и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – БРС - за
разглеждането му .
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕТ „ Н.М.“, град Д. да заплати на „ АГРО- ММ“ ЕООД, град Добрич ,ул.
„ Иван Пенаков“ № 9, ет.3,офис 10 разноски за настоящото производство в размер от 304,54
( триста и четири лева и петдесет и четири стотинки ) лева по съразмерност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ само в потвърдителната част пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4