Определение по дело №19/2024 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….

гр.Шумен, 17.01.2024г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

Административен съдия: Христинка Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 19 по описа за 2024г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба рег. № ДА-01-94/10.01.2024г. по описа на ШАдмС, депозирана от Г.В. *** срещу Главна дирекция „Охрана“ - София, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 23.01.2018г. до окончателното заплащане на сумата, причинени на 23.01.2018г. Ищецът сочи, че считано от 21.10.2010г. и към настоящия момент изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Ловеч. Във връзка с нарушени негови права и законни интереси води искови производства в различни съдилища в страната, като по разпореждане на съда бива конвоиран от затвора в гр.Ловеч до съдебната зала и обратно във връзка с личното му явяване пред съда. Твърди, че ГДО е осъществила пореден, системен, нечовешки конвой на 23.01.2018г. при конвоиране от гр.Шумен до затвора в гр.Ловеч, като по разпореждане на главния директор на ГДО в конвойната клетка е окован с белезници на ръцете, приковани неподвижно към колан на кръста и верига на краката, при наличие на многочислена охрана. Сочи, че мястото за сядане в клетката съставлява ламаринена пейка, странично на движението, сядайки нефронтално, от което както обикновено му прилошавало с избиване на студена пот и почти загубил съзнание. Заявява, че сирените на всички автомобили почти не се изключват, което съставлявало абсолютен психически тормоз на метър от главата му. Счита, че е подложен на нечовешко и унизително поведение, което не е предизвикано по никакъв начин от негова страна. Въз основа на изложеното в исковата молба отправя искане съдът да осъди посочения по-горе ответник да заплати на ищеца репарации за претърпените неимуществени вреди в размер на 2000 лева.

Шуменският административен съд, като извърши служебна проверка на делото и предвид правомощието си, произтичащо от разпоредбата на чл.135, ал.1 от АПК сам да реши дали то му е подсъдно, намира че не е местно компетентен да разгледа и постанови съдебен акт по същество по следните съображения:

Съгласно чл.391, ал.3, т.6 от Закона за съдебната власт Главна дирекция „Охрана“ конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на територията на страната, когато това е предвидено в закона. Доколкото тази дейност на ГД „Охрана“ има отношение към лицата, настанени в местата за лишаване от свобода и се осъществява при взаимодействие с ГД „Изпълнение на наказанията“, която по закон осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността в тези места, исковите претенции на лицата, настанени в местата за лишаване от свобода за обезщетяване на твърдените от тях вреди, произтичащи от дейността на органи в системата на ГДО се разглеждат по реда, предвиден в чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Според чл.285, ал.2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Установената местна подсъдност е изборна. Същата е съобразена с особения предмет на този вид дела, като целта е да се облекчи пострадалия от евентуално непозволеното увреждане, като му се даде възможност да избира пред кой съд да предяви претенцията си. Изборът принадлежи на ищеца, но същият е ограничен в рамките на предвидената в цитираната разпоредба алтернатива между административния съд по мястото на увреждането или този по настоящия негов адрес като увреден.

Една от алтернативите посочена в чл.285, ал.2 от ЗИНЗС е по мястото на увреждането, тъй като там ще се улесни събирането на доказателства, а и интензивността на въздействие е най-голяма, т.е. вредата е настъпила в най-голяма степен там. Мястото на увреждане е мястото, където е издаден незаконосъобразният акт или където са извършени незаконосъобразните действия / бездействия. Същото може да е различно от мястото, на което са претърпени вредите. От значение за привръзката по чл.285, ал.2 от ЗИНЗС е местоизвършването на увреждащото действие / бездействие.

За да се прецени мястото на увреждане при определянето на местно компетентен съд съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС следва, с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и данните по делото, да се прецени къде са причинени вредите.

В случая ищецът претендира репарация на неимуществени вреди в резултат на претърпяно нечовешко и унизително отношение по време на конвой, осъществен на 23.01.2018г. от гр.Шумен до затвора в гр.Ловеч. Видно от изложението в исковата молба ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Ловеч, считано от 05.12.2015г. Разпоредбата на чл.16, т.2, б.„и“ от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ сочи, че ГДО организира, координира, контролира и подпомага методически териториалните звена по изпълнение на дейностите по организиране и контролиране конвоирането на обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и от едно място за лишаване от свобода до друго място за лишаване от свобода. Внимателният прочит на разпоредбата налага извод, че  конвоирането на ищеца извън затвора, включително и за явяване пред съд, се извършва от администрацията на териториалното поделение на тази дирекция, където същият изтърпява наказанието „лишаване от свобода“. В случая това е териториалното поделение на ГДО в гр.Ловеч. Ето защо с оглед естеството на твърдените вреди, за място на увреждането следва да се приеме мястото, където е организирано конвоирането на ищеца от териториалното поделение на ГДО, а именно в гр.Ловеч.

Наред с изложеното, както към датата на твърдяното увреждане, така и към настоящия момент ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Ловеч.

Изложените съображения налагат извода, че Административен съд – Шумен не е нито съд по място на увреждането, нито съд по настоящия адрес на ищеца, поради което делото му е местно неподсъдно. Както мястото на увреждане, така и настоящият адрес на ищеца са в района на Административен съд – Ловеч, поради което исковата молба следва да бъде изпратена по подсъдност на Административен съд – Ловеч, а настоящото съдебно производство прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл.135, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 19 по описа за 2024г. на Административен съд - Шумен, пред Административен съд – Шумен, поради неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: