МОТИВИ към присъда № 99 от 18.04.2013 г.,

постановена по НОХД № 813/ 2013 г. по описа

на БРС

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас, с който против подсъдимия С.М.Х. *** е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 НК - за това, че на 11.10.2012г. в гр.Бургас, на ул. „Цар Калоян”, непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг” 510, ИМЕИ 352615040220310 на стойност 50 лева, ведно със СИМ карта на „Глобул” на стойност 6 лева, всичко на обща стойност 56 лева, от владението на М.Р.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – разтваряйки силово пръстите на ръката му.

Производството е служебно насрочено от съда по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, и е разгледано по същия ред по инициатива на защитника на подс. Х..

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а ал.1 от НК до окончателен размер от 1 година и 4 месеца и да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимия в Поправителен дом-гр.Бойчиновци.

Подсъдимият и защитникът му не оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият е признал посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Защитникът пледира за определяне на наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК да бъде сведено до окончателен размер от 8 месеца и изтърпяно ефективно в Поправителен дом-гр.Бойчиновци. В последната си дума подсъдимият изразява желание да му бъде наложено наказанието, препоръчано от защитника му, като по време на неговото изтърпяване с него работят социални работници.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

На основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият Х. е направил самопризнание, одобрени от съда с определение по чл. 372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 НПК, а именно:

Подсъдимият С.М.Х. ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес в гр. Шивачево, област Сливен, ул. „Иглика” № 20, и е ром, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

Около 23.30 часа на 11.10.2012 г. свидетелите М.И. и Донка Маринова се намира в гр.Бургас, на ул. „Цар Калоян” пред магазин „Европа”, и разговаряли. Свид. И. държал в ръката си  мобилен телефон марка „Самсунг” 510, ИМЕИ 352615040220310, с вложена в него СИМ карта на „Глобул”. В това време подс. С.Х., съпроводен от брат си свид. Божидар Димитров и свид. Андрей И., се приближили до първите двама. Подс. Х. забелязал, че свид. М.И. държи в ръка мобилния си телефон, и му предложил да си разменят апаратите, показвайки му собствения си телефон „Нокиа”. Преди свид. М.И. да отговори, подсъдимият хванал дланта на дясната му ръка, със сила разтворимл пръститите му и така отнел мобилния му телефон  марка „Самсунг” 510, веднага след което Х. и съпровождащите го свидетели Божидар Димитров и Андрей И. побягнали. Свид. М.И. също затичал след тях, но не успял да ги настигне.

Около 02.30 часа на 13.10.2012 г. свид. М.И. седял на пейка пред сградата на Община Бургас, когато забелязал два велосипеда да се движат в посока към ж.п. гара Бургас. Единият велосипед бил управляван от подс. Х., в когото свид. М.И. разпознал нападателя си от предната вечер, другият велосипед бил управляван от свид. Андрей И. и на багажника се возел свид. Галин Александров. Свид. М.И. извикал на велосипедистите да спрат, при което подс. С.Х. изоставил своя велосипед и избягал, а свид. Андрей И. продължил движението си в първоначалната посока. Свид. М.И. подкарал собствения си велосипед, в района на хотел „Луксор” на ул. „Булаир” настигнал свид. Андрей И. и го повалил на земята, след което отвел него и свид. Александров в сградата на І РУП-гр.Бургас, където съобщил и за отнетия му на 11.10.2012 г. мобилен телефон.

В хода на разследването било установено, че след деянието подс. Х. предал отнетия телефонен апарат на майка си –свид. М.Д., която на свой ред го продала на свид. Златка Фратева за сумата от 20 лева. Свид. Фратева предала доброволно апарата на разследващите с протокол (л. 44 от ДП), а впоследствие вещта била върната на собственика й свид. М.И. срещу разписка (л. 45 от ДП). Свид. М.И. разпознал по реда на чл. 169 и следващите от НПК подс. Х. като автор на отнемането.(протокол от разпознаване на л. 33 от ДП).

 Видно от заключението на извършените съдебно-оценъчна експертиза (л. 40, 41 от ДП), общата стойност на отнетия телефон и СИМ карта възлиза на 56психиатрични експертизи, и двете подсъдими са разбирали свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките, в състояние са да участват в наказателното производство.

В съдебното производство е изискано от съда изготвянето на предсъдебен доклад на основание чл. 202 ал. 2 от ЗИНЗС (л. 51-55 от съдебното производство), съдържащ данни относно бита, семейната среда и документираното поведение на подсъдимия Х.. Установен е дефицит, касаещи отсъстващ родител-баща, занижен родителски контрол и нестабилна семейна среда, последвани от многократни бягства от социалните заведения, където подсъдимият бил настаняван, принадлежност към среда с криминален профил, съзнателно планиране и извършване на престъпни посегателства с цел имуществено облагодетелстване и удовлетворяване на собствени егоистични подбуди за демонстрация на сила и значимост. Формулирано е заключение за средно вероятен риск от рецидив и е препоръчано налагане на наказание „Лишаване от свобода” в  Поправителен дом-гр.Бойчиновци, ако бъде признат за виновен.

Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за безспорно установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият Х. е направил самопризнания по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията му в качеството на обвиняем, показанията на свидетелите М.И., Донка маринова, Андрей И., Галин Александров, М.д., Златка Фратева, Златко Чернин, протокол за разпознаване на лица, заключението от извършената оценъчна експертиза, разписка, протокол за доброволно предаване, справка с трафични данни от „Космо България Мобайл” ЕАД, справка за съдимост на подсъдимия и предсъдебен доклад.

ПРАВНИ  ИЗВОДИ

С оглед установена по делото фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият С.М.Х. действително е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 198 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 НК – непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи на обща стойност 56 лева от владението на М.Р.И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила – разтваряйки силово пръстите на ръката му.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, неглижирайки установените обществени отношения във връзка със собствеността. Присвоителното намерение обективирал непосредствено след деянието, предоставйки процесния телефонен апарат на майка си с идеята тя да го продаде, за да купи храна за децата си, което последната действително сторила.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 198 ал. 1 НК, след задължителната редукция по реда на чл. 63 ал.1 т. 3 НК, Законът предвижда наказание ЛОС до три години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във връзка с чл. 58 а ал. 1 НК обаче, задължава съда в случаите, когато деецът е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, одобрено с определение по чл. 372 ал.4 НПК, след като  индивидуализира наказанието по реда, предвиден в Общата част на НК, да намали така определеното наказание с една трета. Настоящият случай е именно такъв, и при определяне вида на наказанието съдът съобрази, че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, годни да обосноват привилегията по чл. 55 от НК, поради което за извършеното престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 НК на подс. Х. следва да се наложи наказание по вид -  „Лишаване от свобода”.

При определяне размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства направеното на досъдебното производство признание, както и решението на подсъдимия признае фактите по повдигнатите му с обвинителния акт обвинение, незрялата му, ниска календарна възраст и ниската стойност на причинените с конкретното деяние имуществени вреди. Като отегчаващи обстоятелства, съдът прецени относително високата обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид наличните данни за мнвожество криминални регистрации и данните за 7 влезли в сила преди настоящото деяние присъди основно за грабежи и кражби, въпреки непълнолетието му. До момента на Х. са налагани условни наказания „Лишаване от свобода” и „Пробация”, които обевидно не са достатъчни да произведат необходимото възпиращо и превъзпитателно въздействие с оглед преустановяване престъпната деятелност на Х..

Престъплението „Грабеж”, в сравнение с други престъпления против собствеността – „кражба, „обсебване”, „измама” и т.н., поначало се отличава с по-висока степен на обществена опасност, и съответно по-тежка наказуемост, именно поради употребата спрямо пострадалия на директна принуда – в случая физическа сила. Този извод изцяло се подкрепя от установения по делото механизъм на извършване на инкриминираното престъпление.

При така установените факти досежно деянието и дееца съдът намери, че за извършеното престъпление на подс. С.Х. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 9 месеца, което по убеждението на съда точно съотвества на естеството но извършеното и на личните характеристики на подсъдимия. Съгласно императивното правило на чл. 58а ал.1 от НК, срокът на определеното наказание следва да се редуцира с 1/3, до окончателен размер от 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода”. Така отмереното окончателно наказание следва да се изтърпи ефективно в Поправителен дом-гр.Бойчиновци при първоначален строг режим. По мнението на съда, определеното и наложено на подсъдимия наказание съответства на интензителата на престъпното посегателство и ще способства за постигане в пълнота целите на наказанието спрямо непълнолетните, визирани в чл. 60 от НК – най-вече подсъдимият да бъде  превъзпитан и подготвен за общественополезен труд.

 

РАЗНОСКИ

Предвид произнасянето по въпросите на вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подсъдимият С.Х. бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Бургаския районен съд сума в размер на 30 лева, представляваща направените в досъдебното производство деловодни разноски.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                           

Председател:

 

 

Вярно с оригинала: Г.С.