РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Плевен , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20204430201619 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. А. А., от с.Бохот,ул ***, ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 20-0938-002297 от 02.07.2020 г. на *** Сектор Пътна полиция към
ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.101, ал.3 т.8 от Закона за
движение по пътищата / изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ е наложено
административно наказание „глоба”на осн.чл.179 ал5т3 от ЗДвП в размер на 500,00 лв. ,за
нарушение на чл 183 ал4т7 от ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в размер на 50лв на основание
чл.183 ал4 т7 пр3 от ЗДвП и за нарушение на чл.157 ал 6 от ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в
размер на 20лв на основание чл 185 от ЗДвП.
С жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно,не мотивирано,буквално е преписан закона ,без
уточнения като е използван термина „визуална проверка“ какъвто термин в закона липсва. С оглед
направените оплаквания се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д.М.-ВАК ,
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Административно наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване
на административно нарушение след извършена проверка на 14.05.2020 г. На посочената дата
около 15:10 ч. свидетелите Д.Д. и Н.И. спрели за проверка жалбоподателя в гр.Плевен,,ул *** до
1
номер *** с посока на движение ул ***в, като водач на собственият си л.а. Опел Астра с дкн
***,извършва следното:
1.При визуална проверка на автомобила се установи,че същият е с опасна техническа
неизправност изразяваща се в изпускания от шумозаглушителната система,които биха повлияли
на емисията/сиво-черен задушлив дим/,съгласно Наредба Н-32 от 16.12.2011г за периодични
прегледи за техническата изправност на ППС таблица 8.2.1.1 буква „б“.Автомобилът се спира от
движение.
2.Превозва пътници на задната седалка ,които не изпълняват задълженията си да използват
обезопасителен колан,с които е оборудван автомобила.
3.Представя акт заместващ контролен талон с изтекъл срок № 110477 от 07.11.2019г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Не били депозирани и
писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установяване на административни нарушения било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в който установената в АУАН фактическа обстановка
била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и
писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д.Д. и
свидетелят Н.И..
От приложената и приобщена по реда на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН справка за нарушител
се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач.
Пред съда разпитания в качеството на свидетел- актосъставителя посочва, че е съставил и
подписал акта, че въпросният автомобил се движел като изпускал сив дим от ауспуха със
задушлив мирис ,след като го спрели за проверка се установило че на задната седалка има
пътници,които били без поставен обезопасителен колан .За техническата неизправност на
автомобила същият бил спрян от движение.Жалбоподателят представил АУАН вместо КТ
,който акт бил с изтекъл срок.
В тази насока са и показанията на свидетелят,полицейски служител Н.И.,които участвал както при
констатиране на нарушенията, като и при съставяне на АУАН.
При осъществената от страна на съда служебна проверка относно спазване на процесуалните
изисквания при съставяне на АУАН и наказателното постановление, издадено въз основа на него,
съдът приема, че същите са съставени от компетентни лица , като доказателство за това е
приложената към административно наказателната преписка оправомощителна Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН и за издаване на наказателно постановление.
Съдът намира обаче, че при административно наказващият орган е допуснал редица съществени
процесуални нарушения.
По отношение на визираното в пункт 1 от атакуваното НП, административно нарушение, съдът
констатира следното: Както в АУАН, така и в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателя
виновно е нарушил чл.101, ал.3 от ЗДв.П.
Разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДв.П вменява задължение към водачите да спрат и да вземат
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в пътното
превозно средство, застрашаваща безопасността на движението. Когато отстраняването на
2
повредата или неизправността на място е невъзможно, законът разрешава на водача да придвижи
пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхно отстраняване, но само след като
вземе необходимите мерки за безопасност на движението (чл.101, ал.2 ЗДвП). Последната
възможност не е предоставена на водачите при наличие по превозното средство на опасни повреди
или неизправности – сочената за нарушена норма на чл.101, ал.3 от ЗДв.П, като в ал.4
законодателят прави препратка към Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Разпоредбата на чл.101, ал. 3 от ЗДвП (изм. бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), посочена като
нарушена, гласи, че разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни
неизправности. Цитираната разпоредба не съдържа състав на самостоятелно нарушение, само сочи
неприложимост на друга разпоредба при конкретни условия – придвижване на пътното превозно
средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, когато отстраняването на повредата
или неизправността на място е невъзможно.
Ето защо визираната като самостоятелно нарушена норма на чл.101, ал.3 от ЗДв.П, която не
съдържа конкретно правило за поведение, е довело до несъответствие между описаното нарушение
и посочената като съответстваща му виновно нарушена разпоредба. Още повече, че в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление при описание на фактическите обстоятелства не се
съдържат констатации неизправността да е възникнала по време на движение. Ето защо и визирана
като самостоятелно нарушена единствено нормата на чл.101, ал.3 от ЗДвП несъдържаща
конкретно правило за поведение, е довело и до несъответствие между описаното нарушение и
посочената като съответстваща му виновно нарушена разпоредба. Правилото за поведение се
съдържа в нормата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, която урежда специална хипотеза - когато
неизправността е възникнала по време на движение, а не когато същата е била факт и е
съществувала преди този момент. В АУАН и в НП при описание на фактическите обстоятелства по
извършване на това нарушение не се съдържат констатации дали неизправността е възникнала по
време на движение или е била налична отпреди, т. е. не е отразен елемент, отнасящ се до
обективната страна на нарушението, а това е съществено процесуално нарушение, тъй като
поставя нарушителя в невъзможност да узнае конкретните факти, касаещи състава на твърдяното
нарушение. При липсата на твърдение за осъществяването им, съдът, е в невъзможност да изследва
нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери приложение посочената
разпоредба или друга - например общата по защо чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,поради което
атакуваното НП в пункт първи се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.При съставянето на НП, АНО, също се е задоволил да посочи като нарушена
разпоредбата на чл.101, ал.3 от ЗДвП, с което обаче отново е допуснал особено съществено
нарушение на процесуалните правила – нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в
липсата на реквизит в НП, а именно не са посочени точните законови разпоредби, които са били
нарушени виновно. Същото е винаги съществено, т. к. нарушава правото на защита на наказаното
лице. Последният следва да знае какво точно нарушение му се вменява, за да може да упражни
правото си на защита в пълен обем. Това нарушение на административно-процесуалните правила
не може да бъде санирано в хода на съдебното следствие, защото между словесното описание на
нарушението, цифровата му квалификация, както и приложимата санкционна норма, следва да
съществува пълно единство и АНО не може да бъде заместван в това изложение и квалифициране
от съда, който в случая може да се произнася само доколко АНО е изпълнил тези си задължения.
Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление и по пункт 1 е неправилно и
незаконосъобразно и като такова също следва да бъде отменено.
По нарушението по чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП визирано в пункт 2 на НП.
Разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни превозни
средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. От своя страна чл.184, ал.4, т.7 предвижда специална санкция за
водач, който превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че превозваният в
автомобила пътник действително не е бил поставил съответния обезопасителен колан-
3
обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя. По този начин
жалбоподателят е нарушил нормативните изисквания и е осъществил състава на нарушение по
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено с чл.137А, ал.1 от
ЗДП, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без поставен колан. В случая
както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в нормата на чл.183, ал.4, т.7, от ЗДвП,
която правилно е посочена от наказващия орган, поради което и НП следва да бъде потвърдено в
тази му част.
По отношение на извършеното нарушение в пункт 3 от НП-нарушение на чл 157 ал 6 от ЗДвП.
С наказателното постановление е наложено административно наказание при приложението на
субсидиарния наказателен състав - чл.185 от ЗДвП за нарушение разпоредбата на чл.157, ал.6 от
ЗДвП. Всъщност, при извършената проверка на горепосоченото място и време, водачът не е носил
контролен талон съм СУМПС, а е носил АУАН серия GА № 110477/07.11.2019г.
Съгласно чл.157, ал.6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният
талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като в
разпоредбата на чл.157, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че при връчване на наказателното
постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща
незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл.157, ал.8 от ЗДвП,
наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му
в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно приложената
санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба до 20 лв. Съотнасянето на разпоредбите на чл.157, ал.6 до ал.8, включително от
ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение при отнет талон към СУМП,
водачите да носят съставеният им АУАН, съответно издаденото НП – в регламентираните в
правната норма срокове. Последното следва не пряко от нормите на чл.157, ал. до ал.8,
включително от ЗДвП, а от разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължаваща водачите при
управление да носят контролния талон към СУМПС. В този смисъл съдът счита, че посочването
като нарушена единствено на нормата на чл.157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна
правна квалификация на едно нарушение. Съдът намира, че доколкото със съставяне на АУАН
контролният талон се отнема, като АУАН и НП заместват същия, то от разпоредбите на чл.100,
ал.1, т.1 и чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП, следва задължението на водачите да носят при управление
било АУАН, било издаденото им НП. Съответно, административно нарушение по чл.185, вр.
чл.157, ал.6 във вр. с чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е налице, когато водачът управлява МПС след
едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролния му талон, без
същият да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача вече съществува
задължението да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в случая едномесечния срок по чл.157,
ал.6 от ЗДвП е пряко следствие от вмененото с разпоредбата на чл.52 от ЗАНН задължение на
административно - наказващия орган да се произнесе по преписката в месечен срок от
получаването й. При положение, че НП не е било издадено, т.е. ако административно наказващият
орган не е спазил задължението си да се произнесе по административно-наказателната преписка в
едномесечния срок, то управлението на МПС, без да се носи НП, което замества контролния талон,
не може да се вмени във вина на лицето. На следващо място липсват каквито и да е обстоятелства,
обосноваващи твърдението, че такъв срок е изтекъл.
Така изложеното определя заключение за отмяна на атакуваното наказателно постановление
в тази част.
Ето защо съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002297 от 02.07.2020 г. на *** Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР-Плевен в частта , с която на жалбоподател М. А. А., от с.Бохот,ул ***,
ЕГН ********** за нарушение на чл.101, ал.3 т.8 от Закона за движение по пътищата / изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ е наложено административно наказание „глоба”на
осн.чл.179 ал5т3 от ЗДвП в размер на 500,00 лв и за нарушение на чл.157 ал 6 от ЗДвП е наложил
адм.наказание глоба в размер на 20лв на основание чл 185 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-002297 от 02.07.2020 г. на *** Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен в частта , с която на жалбоподател М. А. А., от с.Бохот,ул
***, ЕГН,за нарушение на чл 183 ал4т7 от ЗДвП е наложил адм.наказание глоба в размер на 50лв на
основание чл.183 ал4 т7 пр3 от ЗДвП .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по
НПК, пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5