№ 815
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100500553 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Н. Б. Я. срещу решение № 20061923/13.10.2022 г., постановено по гр.д. №
3667/2020 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр с чл. 187, ал. 5, т. 2 (до изм. ДВ, бр. 60 от
2020 г.) ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 318,80 лв. до пълния
предявен размер от 1621,47 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд въз основа на превръщане на нощните часове в дневни за периода
01.01.2017 г. – 01.01.2020 г., както и за разликата над уважения размер от 65,39 лв. до
пълния предявен размер от 215,59 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първо число след изтичане на всяко тримесечие или за общ период на забавата
01.04.2017 г. – 23.01.2020 г.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост при твърдения, че по делото се установява сбор на
положения нощен труд от 1648 часа и след приравняването му в дневен труд от 1884 часа,
разликата от 236 часа представлява положен извънреден труд, който следва да бъде
1
компенсиран. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
заключението по първоначално допуснатата ССЕ, а не това по повторната експертиза и така
е достигнал до погрешни правни и фактически изводи, като периодите на сумарно
изчисляване на работното време са ирелевантни по отношение на въпроса за положения
извънреден труд. Ето защо, моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемият Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
не подава отговор на въззивната жалба. В писмени бележки, депозирани преди откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция, излага становище за неправилност на
първоинстанционното решение и моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени изцяло.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се отбележи следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че през процесния период страните са били в
служебно правоотношение, по което ищецът е полагал нощен труд на 24-часови смени, като
постановеното от СРС решение в частта, с която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР е осъдена да заплати на Н. Б. Я. сумата от 318,80 лв.,
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд въз основа на превръщане на
нощните часове в дневни за периода 01.01.2017 г. – 01.01.2020 г., както и сумата от 65,39
лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила. При липса на подадена въззивна жалба срещу съдебното решение в
осъдителната му част е недопустимо същото да бъде преразглеждано и отменяно от
въззивната инстанция в тази част, като исканията на въззиваемия, формулирани в писмената
му защита в този смисъл, са недопустими. С влизане в сила на решението в посочената част
2
е възникнала сила на пресъдено нещо между страните по отношение на основанието на
съдебно претендираното парично вземане на ищеца, като настоящата въззивна инстанция е
длъжна да се съобрази със задължителната сила на съдебния акт в тази част и да приеме за
установено, че за процесния период Н. Б. Я. е полагал извънреден труд при ответника, който
подлежи на компенсация с допълнително възнаграждение. Съобразно предмета на
обжалване и доводите на страните, спорен по делото във въззивното производство остава
единствено въпросът за размера на претенцията – колко часа извънреден труд е положил
ищецът за посочения период и в какъв размер е дължимото допълнително възнаграждение.
Настоящата въззивна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че в случая
приложима е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм. с ДВ бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., но действала през процесния период, чиято крайна дата
е 01.01.2020 г.). Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от посочената Наредба, работното
време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период, като по делото е несъмнено, че ищецът е полагал труд при
ответника на 24-часови смени, поради което и двете вещи лица по приетите заключения на
ССЕ са извършили превръщане на нощния в дневен труд по тримесечия. Според нормата на
чл. 26, ал. 1 от Наредбата, при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период,
получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем, като
единствено получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време, т.е. като положен извънреден труд. Това означава, че за да се
приеме наличие на положен извънреден труд от ищеца, следва да се установи, че за всяко
тримесечие от процесния период ищецът е отработил повече часове дневен и нощен труд
(включително след приравняване на нощния труд в дневен по коефициент 1,143) от нормата
работни часове за същото тримесечие, която се изчислява съобразно броя календарни дни за
периода, умножен по цифрата осем. Подобно изчисление е извършило единствено вещото
лице по първоначално допуснатата ССЕ, като в таблица № 1, колона 8 от заключението (л.
30 от делото) експертът е посочил нормалната продължителност на работното време за
всяко тримесечие в периода 2017 г. – 2019 г. и при сравнение с реално отработените часове
труд от ищеца (след увеличението им съобразно преобразувания нощен труд в дневен труд)
е достигнал до правилно аргументирания извод, че извънреден труд е положен единствено
през периода м. 04.-м. 06.2017 г. (23 часа) и през периода м. 04.-м. 06.2018 г. (23 часа), т.е.
общо 46 часа. Заключението на в.л. И.П. е изцяло съобразено с действащата нормативна
уредба към процесния период и с установените и неоспорени от страните по делото факти за
броя отработени часове от ищеца, поради което първоинстанцинният съд правилно е
кредитирал тази експертиза и е основал съдебния си акт на описаните в него фактически
изводи.
3
Противно на доводите във въззивната жалба, заключението на допуснатата повторна ССЕ е
в противоречие с материалния закон и не прави сравнение между отработените от Н. Б. Я.
часове и нормата работни часове във всяко тримесечие. Изводът на вещото лице С.,
обективиран в таблица № 1 от заключението, че всеки допълнителен час, формиран след
преобразуването на нощния труд в дневен, представлява извънреден труд, не съответства на
цитираните нормативни разпоредби и е погрешен – видно е, че експертът е изчислил
часовете за компенсация единствено след извършено приравняване на нощните часове в
дневни по коефициент 1,143, без да държи сметка за нормата работни часове през всяко
тримесечие и общия брой отработени часове от ищеца през това тримесечие. Така
повторната експертиза е достигнала до погрешен извод, че извънредният труд, който следва
да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение, е 231 часа, когато всъщност той е
едва 46 часа – съобразно аргументираното в съответствие с нормативната уредба
заключение на първоначалната ССЕ.
С оглед на изложеното, предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
процесния период се явява основателен за положения извънреден труд от 46 часа, като
съобразно размера на основното месечно трудово възнаграждение на Н. Б. Я., извънредният
труд следва да бъде компенсиран с допълнително възнаграждение от 318,80 лв., респ.
лихвата за забава върху главницата е в размер на 65,39 лв., за които суми исковете следва да
се уважат, а в останалата част – да се отхвърлят като неоснователни. Като е достигнал до
идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски, но предвид липсата на искане от страната и на доказателства такива да
са направени, съдът не дължи присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20061923/13.10.2022 г., постановено по гр.д. № 3667/2020 г.
по описа на СРС, 64 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4