№ 25
гр. Тополовград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20242320100311 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1 и
т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ. Ищцата моли да бъде признато
уволнението й за незаконно и да бъде отменена Заповед № 559 от 22.07.2024
г. на Кмета на община Т., с която й е прекратено трудовото правоотношение с
Община Т., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, където същата е заемала
длъжността „финансов контрольор“ в Общинска администрация, считано от
23.07.2024 г. В исковата молба се твърди, че заповедта е нищожна,
незаконосъобразна, тъй като според ищцата липсва основание за издаването й.
Ищцата твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.328 ал.1 т.5 от КТ, според
която трудовия договор се прекратява поради липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. Според ищцата в
заповедта не са посочени липсващите качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата. Според ищцата работодателят е могъл да
го стори или чрез изброяването им, или като посочи начина, по който
работникът се справя с възложената работа и заповедта според нея следва да е
ясна за работника и за съда какви са качествата, които работникът или
служителят трябва да има, но му липсват. Според ищцата основанието за
уволнение по чл.328 ал.1 т.5 от КТ е безвиновно, затова заповедта следва да
1
бъде мотивирана каквато според нея в случая не е атакуваната заповед и това
я прави незаконна, на формално основание. Твърди, че атакуваната заповед е
резултат от субективно отношение на кмета на общината.
Поради това моли съда да отмени заповедта за уволнение и да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
Относно иска по чл.344 ал.1, т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ ищцата твърди, че
със Заповед № 11/11.03.2024 г. на Кмета на общината й е било прекратено
трудовото правоотношение с Община Т. на основание чл.325, ал.1 т.9 от КТ,
като тази заповед с Решение № 42 от 19.06.2024 г. на РС – Тополовград,
същата е била възстановена на длъжност „финансов контрольор“ в Общинска
администрация – Т. и твърди, че е била възстановена на работа с Заповед на
кмета на 22.07.2024 г., като за времето от уволнението от 12.03.2024 г. до
21.07.2024 г. е била безработна, поради което претендира обезщетение в
размер на 6310,65 лева, ведно със законната лихва от момента на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира да й бъдат
присъдени и направените от нея разноски по делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 24.09.2024 г. В законоустановения срок е постъпил отговор по
чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който ответникът твърди, че искът е допустим, но
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се
и направените разноски по делото.
Съдът като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата
на страните намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Ищцата е работила в Общинска администрация – Т. на длъжност
„финансов контрольор“. Със заповед № 558 от 22.07.2024 г., връчена на
ищцата в 13.48 часа, в изпълнение на Решение № 42 от 19.06.2024 г.,
поставено по гр.з. № 92/2024 г. на РС – Тополовград, ищцата Н. П. Д. е била
възстановена на длъжност „финансов контрольор“ в дейност“Общинска
администрация – Т., считано от 22.07.2024 г. При връчването на тази заповед
на ищцата не й била връчена длъжностна характеристика. Същият ден в 13.55
часа й е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на
основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ, а малко по-късно в 13.58 часа й е била
връчена заповед № 559 от 22.07.2024 г. на Кмета на Община Т., с която е бил
прекратен трудовия договор № 175 от 04.02.2015 г., считано от 23.07.2024 г. В
2
заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено: „липса на качества на служителя. На служителя да се изплатят
следните обезщетения – по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие
в размер на едно брутно трудово възнаграждение и по чл.224 ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. – 7 дни“.
От приложената служебна бележка от Агенция по заетостта е видно, че
от 19.03.2024 г. до 21.07.2024 г. ищцата е била безработна, регистрирана в
Бюрото по труда – Харманли.
Видно от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за времето, през което ищцата е
останала без работа, вследствие на уволнението считано от 12.03.2024 г. до
21.07.2024 г. е 6610,65 лева главница за периода и 263,57 лева лихва за
дължимите суми за месец април сумата 1450,00 лева главница и 77,66 лв.
лихва; за месец май – 1450,00 лева главница и 60,31 лева лихва; за месец юни
– 1450,00 лева главница и лихва 43,53 лева и за месец юли – 945,65 лева
главница и 17,20 лева лихва.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба са предявени обективно съединени искове на
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ за признаване
на уволнението за незаконно, възстановяване на предишната длъжност и
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, вследствие
на уволнението.
Исковете са допустими, тъй като са подадени от лице, имащо правен
интерес от това, в законоустановения срок. Разгледани по същество същите се
явяват основателни и доказани, и следва да бъдат уважени и заповедта на
Кмета на Община Т., с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата следва да бъде отменена и същата да бъде възстановена на
длъжността, която е заемала в Общинска администрация преди уволнението,
както и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без
3
работа.
В случая, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328
ал.1 т.5 от КТ, според който трудовия договор се прекратява с предизвестие от
работодателя при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. В своята практика Върховния касационен съд
приема, че с тази разпоредба на работодателя е предоставена възможност да
преценява всеки отделен случай, при който на служителя липсват конкретни
качества за справяне с възложената му работа. След тази преценка
работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и
конкретно какви качества липсват на служителя за изпълнение на трудовите си
задължения, като освен това липсващите качества трябва да са в причинна
връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. В атакуваната
заповед на Кмета на Община Т. липсва изброяване на качества, които пречат
на ищцата да изпълнява трудовите си задължения. Основанието за уволнение
по т.5 трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед изискванията на
определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение,
отразени в длъжностната характеристика. Едва с отговора на исковата молба
става ясно, че работодателят е разширил диапазона на качествата – стаж и
образование, като е включил нови съвременни изисквания като например:
комуникативност, инициативност, колегиалност, умение за работа в екип, на
способност да се създаде добър микроклимат, но дори и тук не са
изчерпателни и изрично изброени качествата, които е необходимо да
притежава ищцата, а са примерно изброени. Но дори и с това примерно
изброяване на съвременните изисквания за заемане на длъжността „Финансов
контрольор“, в заповедта не е посочено кои от тези качества липсват и в каква
причинна връзка са с неизпълнението на конкретни трудови задължения.
Липсата на качествата трябва да бъде установена, а в случая това не е така. Тя
трябва да бъде обективен факт, а не резултат на някакво субективно
отношение. В отговора на исковата молба завоалирано е изнесена причина за
прекратяване на трудовото правоотношение – сигнали до Районна
прокуратура от нейна страна и от страна на съпруга й, но в представената
длъжностна характеристика на ищцата липсва изискване на работодателя,
което да забранява на служителя да подава сигнали и оплаквания. В този
смисъл атакуваната заповед на Кмета на Община Т. е незаконна, на формално
основание, защото в нея не са конкретизирани професионалните качества,
4
които липсват на ищцата, поради което съдът счита същата за
незаконосъобразна и следва да я отмени. С оглед факта, че съдът уважава
иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и отменя атакуваната заповед, то от това следва,
че трябва да бъде уважен иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ и ищцата да бъде
възстановена на длъжността, която е заемала в Общинска администрация
преди уволнението – „финансов контрольор“.
По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, съдът счита, че и този
иск е основателен и доказан. Видно от събраните по делото писмени
доказателства – гр.д.№ 92/2024 г. по описа на РС – Тополовград и Решението
по него, влязло в законна сила, регистрационната карта от Д“Бюро по труда“ е
видно, че ищцата безспорно е останала без работа и обезщетенията, ведно със
законната лихва се дължат от работодателя. След като има влязло в сила
съдебно решение за признаване на уволнението за незаконно и вследствие на
това незаконно уволнение ищцата е останала без работа, това е основание за
уважаване и на този иск.
С оглед изхода на делото ответникът – Община Т. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в
размер на 1890 лева за адвокатско възнаграждение, което въпреки, че е
значително, над минималните размери по Тарифата, не е оспорено от
ответника и няма пречка да бъде присъдено, както и държавна такса за водене
на делото по сметка на Районен съд – Тополовград в размер на 4% върху
уважената част от иска, а именно 263,00 лева и направените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 559 от 22.07.2024 год. на
Кмета на Община Т., с която е прекратен трудов договор № 175 от 04.09.2015
г. с Н. П. Д. с ЕГН ********** от град Т., ***********, на длъжност
„финансов контрольор“ в Дейност „Общинска администрация“, считано от
23.07.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. П. Д. с ЕГН ********** от град Т., ***********,
5
на длъжност „финансов контрольор“ в Дейност „Общинска администрация“
ОСЪЖДА Община Т. ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Д. сумата от 6310,00 лева
/шест хиляди триста и десет лева/ - главница, ведно със законната лихва от
момента на завеждане на исковата молба – 18.09.2024 г. до окончателното
изплащане и лихва за забава за периода от 12.03.2024 до 22.07.2024 г. в размер
на 263,57 лева /двеста шестдесет и три лева и 57 стотинки/ –
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа, вследствие на незаконно уволнение – от 12.03.2024 г. до 23.07.2024 г.,
както и сумата от 1890 лева /хиляда осемстотин и деветдесет лева/ -
направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Тополовград – бюджета на съдебната власт следните суми: държавна такса в
размер на 263,00 лева /двеста шестдесет и три лева/ и 300,00 /триста лева/
разноски от съдебно заседание за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6