Р Е
Ш Е Н
И Е
№
18.10.2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА Й.
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Й.
в. гр.дело
№
8846 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
15.01.2018 г. по гр.д. № 32773/2016 г. по описа на СРС, 45-ти състав са
отхвърлени исковете предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.М.Й. за признаване за
установено, че Е.Й. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 595,87 лв.- главница, от които 563,23 лв. за потребена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2011 г. до м. 10.2012 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Л., бул. „**********, стаи 406-407
и 32,64 лева за
услугата дялово разпределение за горепосочения период, както и законна лихва за забава върху главницата в общ размер от 132,92 лв. за периода от 01.05.2011 г. до
10.05.2014 г., от които 121,42 мораторна лихва върху главницата от 563,23 лв. и 11,50 лв. върху 32,64
лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане,
считано от 27.08.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.01.2016 г. по ч.гр.д. № 46747/2014 г. по описа на СРС,
45 състав.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която
се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата не
следва да отговаря за задължението, тъй като не е потребител на топлинна
енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от ЗЕ. Сочи се, че съгласно чл. 64, ал.1
от Общите условия на дружеството от 2008 г. купувач на топлинна енергия може да
бъде и физическо лице, наемател на имот, собственост на юридическо лице, като в
този случай партидата се открива на името на наемателя. Иска се отмяна на
обжалваното решение като неправилно. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата. В
откритото съдебно заседание въззиваемата Й. се представлява от адв. А., който
оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Излага, че Й. не е клиент на топлинна енергия, тъй като макар да е била
наемател, не е сключвала договор с топлофикационното дружество. Претендира
разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е неправилно по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и главно доказване на
наличие на обвързваща страните облигационна връзка и количеството и цената на
доставената на насрещната страна топлинна енергия за процесния периода. По иска
за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг,
изпадаването на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Между страните е спорно дали са обвързани от
валидно облигационно отношение с оглед въпроса дали ответницата има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ).
По делото е
установено, че ответницата Й. е наемател на стаи 406-407 намиращи се в гр. София, общ. Л., бул. „*******въз основа
на договор за наем от 31.08.2010 г. (л.20 от делото пред СРС), чийто срок е бил
удължен с Анекс от 23.08.2012 г. По силата на наемното правоотношение,
възникнало между „У.-Ф.ССБ“ ЕООД и ответницата,
същата притежава качеството държател на имота. Упражняваното от нея право на
ползване има изцяло облигационен характер, произтичащ от договора за наем.
По делото е прието
заявление-декларация, подадено от ответницата до „Т.С.“ ЕАД на 07.02.2006 г. за
откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди (л.17-18 от делото пред СРС).
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с 3-то лице следва да се докаже с всички
допустими по ГПК доказателствени средства. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на
ОСГК на ВКС).
В конкретния
случай съдът намира, че с подаване на заявление –декларация за откриване на
партида и откриването на индивидуална партида на името на ответницата
вследствие на подаденото от нея заявление-декларация е постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично
извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора и този правен
субект /ответницата-наемател/ дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Между страните
не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, като в имота е използвана топлинна енергия само за
гореща вода за процесния период.
Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си. Според чл. 61, ал.2, т. 4
от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването разпределението на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато клиентите не са
изпълни задължението си по чл.153, ал.1 ЗЕ, какъвто е настоящия случай.
Сградата, в която се намира процесния имот не е сключила договор с дружество
извършващо услугата „дялово разпределение“ и същото е извършвано от „Т.С.“ ЕАД.
Съгласно заключението на съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде
кредитирано, като компетентно изготвено, изчисленията са извършени по Методика
за дялово разпределениена топлинна енергия в СЕС - т.6.1.1. от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора.
Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия
на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото
не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното,
въззивният съд стига до обратен на извода на първоинстанционния съд, а именно че
между страните е възникнало и съществува облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ,
с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен № 328434,
като ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за процесния период
и на това основание дължи заплащането на доставената по време на него топлинна
енергия.
За
установяване на количеството потребена топлинна енергия и стойността на същата
в хода на първоинстанционното съдебно производство са изготвени и приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът след преценка по чл. 202 от ГПК следва да
кредитира.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за процесния период ответницата не е ползвала топлинна енергия
за отопление на имот, а само такава за гореща вода. За процесните период и имот
са начислени 7 084 kWh топлинна енергия, като за това количество са фактурирани
688,87 лева. (изцяло за топла вода). Начисляваните суми в технически аспект /методология,
алгоритъм и изчислителна база/ са начислени съобразно изискванията на
действащите в областта законови и подзаконови нормативни актове и методологията
за изчисление на дяловото разпределение.
Съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че начислените за процесния период по прогнозен дял за абонатен
№328434 суми са 688,87 лв. От така посочената обща сума е имало сума за
възстановяване в размер на 97,37 лв. и частично плащане в размер на 8,49 лв.,
като след приспадане на посочените суми - крайно дължимата, според вещото лице,
главница възлиза на 595,25 лв., от които 583,01 лв. за потребена топлинна
енергия и 12,24 лв. за дялово разпределение (6,12 лв. са начислени към
30.06.2011 г. и 6,12 лв. към 30.06.2012 г.). Законната лихва върху главницата
за доставена енергия възлиза на 126,31 лв. за периода от 01.05.2011 г. (датата
на падежа на първото включено в процесния перид вземане- за м. 03.2011 г.) до
10.05.2014 г.,а законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
същия период възлиза на 2,76 лв. Общо незаплатените задължения на ответницата
според вещото лице възлизат на 724,32 лв. за процесния период.
Следва да се отбележи, че въпреки
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за дължимите суми, с оглед
диспозитивното начало в гражданския прцес, съдът следва да се произнесе по
очертания от страните предмет на спора и по-конкретно - в рамките на
претендираните от ищеца суми, поради което претенциите за главницата и лихвата
за топлинна енергия за претендирания период са основателни и могат да бъдат
уважени до размерите съответно- 563,23 лв. за главницата и 121,42 лв. за
лихвата за забава. Относно дължимите размери на главницата за дялово
разпределение и лихвата за забава върху тази главница съдът следва да ползва
установените от счетоводната експертиза суми, доколкото същата е установила, че
са дължими по-малки от претендираните размери, а именно- 12,24 лв. за главница
за дялово разпределение и 2,76 лв. лихва за забава върху посочената главница.
В отговора на
въззивната жалба ответницата е направила възражение за изтекла в нейна полза
погасителна давност, което съдът намира за частично основателно. Съдът приема,
че по отношение на процесните вземания за главници намира приложение
специалната 3-годишна погасителна давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, според която
разпоредба с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания / съобразявайки се с
разясненията, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на
ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главници,
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност,
задълженията на ответница за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на „Т.С.” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и
изравнителните вноски са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от
ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на
27.08.2014 год. и с оглед липсата на твърдения и доказателства за наличието на
обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 ЗЗД,
съдът приема, че вземанията на ищеца за периода от м.март 2011г. - м. юни 2011 г. включително са погасени по
давност. Съгласно данните от приетата и кредитирана от съда съдебно-счетоводна
експертиза начислените за този период и съответно погасени по давност суми за
главница са в размер на – 121,22 лв.- главница за топлинна енергия и 6,12 лв.
главница за дялово разпределение.
Непогасени по
давност, чрез плащане или недължими като суми за възстановяване и
представляващи размер до който исковата претенция за главница на ищеца следва
да се уважи са сумите в размер на – 442,01 лв. за топлинна енергия за периода от м.07.2011 г. – до м.10.2012
г., 6,12 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2011 г. – до
м.10.2012 г. С оглед основателността на претенциите до посочения размер
и направеното от ищеца искане, в негова полза следва да бъде присъдена и
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление по чл. 410
от ГПК- 27.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е
изпълнил точно във времево отношение паричната му престация спрямо ищцовото
дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за несвоевременно
изпълнение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху всяка
начислена месечна прогнозна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в
съответствие с чл. 33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след
изтичане на периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: от 01.09.2011 г. – 10.05.2014 г.
ответницата е в забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно
дължими суми, представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.07.2011 г. – м.10.2012
г.
За посочения период на забавата, въз основа на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че се дължат следните суми: 90,89 лв.- лихва за забава върху
главницата от 442,01 лв. за топлинна енергия, за периода от 01.09.2011 г. –
10.05.2014 г. и 1,38 лв. – лихва за забава върху главницата от 6,12 за дялово
разпределение, за периода от 01.09.2011 г. – 10.05.2014 г.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, в която предявените срещу Е.М.Й. искове са били отхвърлени
за сумата от 442,01 лв. главница за топлинна енергия за периода м. 07.2011 г. –
м. 10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.08.2014 г., до окончателното плащане и законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.09.2011 г. – 10.05.2014 г. 90,89
лв. както и за сумата от 6,12 лв. главница за дялово разпределение за периода м.
07.2011 г. – м. 10.2012 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
27.08.2014 г., до окончателното плащане и лихва за забава върху тази главница в
размер на 1,38 лв. за периода от 01.09.2011 г. – 10.05.2014 г, до които размери
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. В останалата
обжалвана част по отношение на Е.Й. първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските
С оглед изхода
на спора ответницата Е.Й. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното производство в размер на 389,29
лв. и 537,59лв. за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената
част от исковете. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Й. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски за първоинстанционното производство за разликата над 155,10 лв. до
присъдените 600,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Поради
частичното уважаване на предявените искове и двете главни страни имат право на
разноски за въззивното производство. Общият размер на направените от „Т.С.“ ЕАД
разноски във въззивното производството е 150 лв., от които 50 лв. държавна
такса по сметка на СГС и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Следователно в полза на дружеството
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 111,23 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата Е.Й. е направил разноски за
въззивното производство в общ размер от 600 лв. за адвокатско възнаграждение,
за заплащането на което са ангажирани доказателства (съгласно изискванията на
ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС по делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочен вида и момента на плащане и който служи за
разписка за платената сума). Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в
полза на Й. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени 155,10 лв.
разноски за въззивното производство.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от
15.01.2018 г., постановено по гр.дело № 32773/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45
с-в, в частта, с която предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, срещу Е.М.Й. ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ са отхвърлени за сумите от 442,01
лв. главница за топлинна енергия за периода м. 07.2011 г. – м. 10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.08.2014 г., до окончателното плащане и 90,89 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.09.2011 г. –
10.05.2014 г., както и сумата от 6,12 лв. главница за дялово разпределение за
периода м. 07.2011 г. – м. 10.2012 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 27.08.2014 г., до окончателното плащане и 1,38 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.09.2011 г. – 10.05.2014, както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
е осъдено да заплати на Е.М.Й. ЕГН: **********, разноски за първоинстанционното
производство за сумата над 155,10 лв. до присъдения размер от 600,00 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
по реда на чл. 422 ГПК искове, че Е.М.Й. ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ следните суми: 442,01
лв. главница за топлинна енергия за периода м. 07.2011 г. – м. 10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.08.2014 г., до окончателното плащане и 90,89 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.09.2011 г. –
10.05.2014 г., както и сумата от 6,12 лв. главница за дялово разпределение за
периода м. 07.2011 г. – м. 10.2012 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 27.08.2014 г., до окончателното плащане и 1,38 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.09.2011 г. – 10.05.2014
ПОТВЪРЖДАВА решение от
15.01.2018 г., постановено по гр.дело № 32773/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45
с-в, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.М.Й. ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 389,29 лв. - разноски за
заповедното производство, 537,59 лв. - разноски за пъровинстанционното
производство и 111,23 лв. разноски за въззивното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.М.Й. ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 155,10 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.