Определение по дело №359/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 358
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20204400600359
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    

…………..                         15. 06.2020 година                   гр. П.

                              

В И М Е Т О   НА   НАРОДА

 

П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД      ІІ- ри въззивен наказателен състав

на петнадесети юни през         ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА  година, в   закрито заседание в следния състав

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЪРБИНА  МЪЛЧИНИКОЛОВА                

                                       ЧЛЕНОВЕ:    МАРИАН  ИВАНОВ

                                                                ГЕОРГИ  ГРЪНЧАРОВ

                                                                  

като разгледа   ВНЧД № 359/ 2020 г.,  докладвано от  съдията Мълчиниколова, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производство по глава „Двадесет и втора „ НПК, вр. чл. 249,ал.2 НПК.

 

           Образувано е по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ Вх. рег. № 9262/ 21.05.2020г.., подаден от Районния прокурор Пламен Петков – Районна прокуратура гр. Плавен, против  Определение по НОХД № 405/ 2020г. постановено на 14.05.2020г. от Районния съд- П. , VІІІ-и н.с..

          Със съдебния акт, предмет на частния протест, първоинстанционният съд, на основание чл.249 ал.2, вр. с чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 вр., в РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ ,ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 405/2020г. по описа на П. ски районен съд и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – П.  за последващи процесуални действия, съобразно указаните в обстоятелствената част на определението на съда. В мотивиращата част на определението, първоинстанционният съд е приел ,че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на двамата подсъдими, а другото е довело до непълнота и неяснота на внесения в съда обвинителен акт.

В частния протест се съдържа искане за отмяна на посоченото определение, като се сочи, че то е необосновано и незаконосъобразно.

          Излагат се доводи, че от данните обвинителният акт е достатъчно ясен и точен, като описанието на извършената кражба е съгласно изискванията на закона. Поради това по никакъв начин не са ограничени правата на подсъдимите.

          На второ място, възразява се в частния протест, че  в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен конкретният адрес на магазин „К. “ , от който е извършена кражбата, а именно – гр. П. , ул. „С.С.4 № **, като общоизвестно било, че на този адрес се намира  именно магазин „К.  1“ гр. П. . Поради това няма никакво нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита на обвиняемите.

          П. ският окръжен съд, като съобрази изложените в частния протест доводи, както и данните по делото , установи следното:

          Частният протест е подаден от надлежна страна в наказателния процес, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол и в законния срок, поради което е допустим.

          Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

          За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел за основателни възраженията на защитата на подсъдимите, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неяснота в обвинителния акт и нарушаващи правото на защита на подсъдимите.

На първо място, съдът е приел,че твърде пестеливо и неясно са посочени действията, които са извършили двамата обвиняеми, съобразно обвинителния акт, тъй като  не е посочено кои вещи, кой от обвиняемите е взел и крил в себе си. Описанията на фактическите действия на всеки от обвиняемите за които е предаден на съд е от съществено значение при решаване на въпросите дали той е съучастник в престъплението, с какви действия и под каква форма, а също и за формата на вината за всеки един от тях .

От данните на досъдебното производство се установява, че  в обясненията си дадени пред органа на досъдебното производство на 04.02.2020г.(л.45), обвиняемият А.А.С. категорично отрича да е отнемал вещите, предмет на кражбата, за които твърди ,че са намерени в джобовете на обвиняемия П.Д., преди да напуснат магазина. Освен това отрича да е знаел, че той е взел вещи, които няма намерение да заплати. При това положение ,основателна е констатацията на първоинстанционния съд, че това възражение на обвиняемия следва да се провери чрез изискване и прилагане като веществено доказателство средство на записите от видеокамерите в магазин „К. “, на които свидетелите твърдят, че са заснети действията на всеки от обвиняемите.

 За да се повдигне обвинение за съучастие в  качеството на  извършител в престъпление по чл. 194 НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да се опишат действията на всеки един от обвиняемите, които са част от изпълнителното деяние на това престъпление, като съответно в тежест на обвинението е да докаже тези твърдения по несъмнен начин, в това число и като опровергае възраженията на обвиняемите.

Видно от материалите на досъдебното производство и от съдържанието на обвинителния акт, липсва такова конкретно описание действията на всеки един от обвиняемите. Не са проверени възраженията на  обв. А.С. не е посочено от кого точно са иззети вещите, предмет на обвинението. След като това не е сторено, налице е съществено нарушение  правото на защита на обвиняемите, което следва да бъде отстранено на досъдебното производство.

Основателен е изводът на съда, относно това ,че както в обстоятелствената част, така и в диспозицията на обвинителния акт, не е посочено юридическото лице, собственик на супермаркета „К. “ на посочения адрес в гр. П. . В случая, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194 НК, се състои в отнемане на вещи без знанието и съгласието на собственика им, с намерение за незаконно присвояване. Магазинът сам по себе си не е самостоятелен субект, а само търговски обект, притежаван от физическо или юридическо лице. В случая, на досъдебното производство не са събрани и приложени доказателства, собственост на кое юридическо лице е магазин „К. “ находящ се на ул. „С.С.“№ ** гр. П. . От данните в търговския регистър, съдът служебно установи ,че с ЕИК ****в ТР е регистрирано  командитното дружество „К.  Б. ЕООД Е. К.“ КД. Ето защо, като следва да се установи ,дали супермаркетът ,посочен за място на извършване на кражбата ,е собственост на това дружество или на друго лице.  Именно ЮЛ - собственик на магазина и следователно на предмета на престъплението , следва да бъде посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива. Освен това ЮЛ следва да бъде надлежно уведомено  на ДП, в качеството на пострадал, по реда на чл. 75 от НПК.

 Ето защо, въззивният съд намира за обоснован и законосъобразен изводът на първата инстанция ,че съдържанието на обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона, поради което е указал на прокурора да провери и да представи в тази връзка необходимите доказателства – дали всъщност това е част от веригата „К. “ с регистрация в ТР, или е някакъв друг вид търговски обект, с друга собственост. Съответно в обвинителния акт собственикът на вещите ,предмет на престъплението  следва да се посочи изрично.

Също така окръжният  съд счита, че е основателно искането на защитника адв.Ненов по отношение на изследване на въпроса със записа на охранителните камери на търговския обект. Безспорно е, че с оглед обективното разкриване на истина, следва да се направи необходимото, да се намери и приобщи към делото този запис, тъй като в случая свидетелските показания не са достатъчни. От показанията на разпитаните като свидетели, служители в магазина е видно ,че те нямат преки възприятия от действията на обвиняемите, а се позовават на видео наблюдение, запис от което, обаче не е иззет по надлежния ред и приложен като веществено доказателствено средство по реда на НПК.

Едва след отстраняването на допуснатите на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение правото на защита на обвиняемите и до несъответствие съдържанието на обвинителния акт с императивната разпоредбата на чл.246,ал. 1 и 2 от НПК, наблюдаващият прокурор следва да прецени извършено ли е деянието от всеки един от обвиняемите виновно, самостоятелно или в съучастие, под някоя от формите посочени в разпоредбата на чл. 20  НПК; каква е  правната квалификация, деянието, а с оглед данните относно стойността на вещите, предмет на деянието и тяхното заплащане, дали следва да се приложи разпоредбата на чл. 218б ,ал.1 от НПК,тъй като обвиняемите са неосъждани.

Посочените  нарушения на процесуалните правила винаги са същество и представляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, съгласно разпоредбата на чл. 249,ал.2 ,вр. с чл. 248,ал.2,т.3 от НПК от разпоредително заседание.

С оглед горните изводи, окръжният съд намира определението на първоинстанционния съд за обосновано и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 от НПК, П. ският окръжен съд

 

                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 192 от 14.05.2020г.  на П. ския районен съд, V-ти н.с., постановено в РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по НОХД № 405/ 2020 г, с което е прекратено съдебното производство по делото  и е ВЪРНАТО на Районна прокуратура гр. П.  с указания.

 

Определението не подлежи на жалба и протест.

 

 

Председател:                                                    Членове: